№ 147
гр. гр. Добрич, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500669 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.
№28476/06.07.2021г. на В. ИВ. К. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.П.А., длъжник по
изп.д.№20217370400651 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737, район на действие ОС Добрич,
срещу разпореждане от 09.06.2021г. на ЧСИ по същото дело, обективиращо отказ за
прекратяване/приключване на изпълнителното дело и отказ за изменение на разноските по
него.
Незаконосъобразността на обжалвания отказ да се изменят разноските като се намали
адвокатското възнаграждение се обосновава с факта, че приетия адвокатски хонорар от
570лева е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от
адвоката действия, както и липсата на доказателства за реалното и плащане, а останалите
сторени от взискателя разноски не дължал поради погасяване на задължението с плащане по
сметка на взискателя на 03.06.2021г. без това плащане на имало връзка с изпълнителното
дело. Не дължал и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като заплатил доброволно дълга си.
Евентуално дължал адвокатско възнаграждение от 200лева и разноски на взискателя от 138
лева. Незаконосъобразно ЧСИ отказвал да прекрати делото при условието на чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК, тъй като платил дълга си без изобщо да знае за съществуването на
изпълнителното дело, не е имало и как да знае, защото до този момент не му била връчвана
покана за доброволно изпълнение, нито правната му сфера била ограничавана по някакъв
начин. За съществуването на делото научил едва на 09.06.2021г. с връчване на съобщение
1
от 01.06.2021г. по гр.д.№690/2021г.на ВКС, 2-ро ГО, с което му било изпратено становище-
съобщение по изпълнителното дело с изх.№20948/27.05.2021г. Налице били и условията на
чл.433, ал.2 от ГПК за приключване на делото, тъй като платил дълга си, а разноски не
дължал.
Ответникът по жалбата, взискателят Г. Т. АЛ., чрез упълномощения адв.К.К. изразява
становище за недопустимост на жалбата като просрочена, тъй като обжалваното
разпореждане на ЧСИ било връчено на длъжника на 23.06.2021г., а жалбата подадена на
06.07.2021г. Жалбата намира и за неоснователна. Длъжникът и превел сумата от
12 326.77лева едва на 03.06.2021г., след като изпълнителното дело било вече образувано и
били предприети действия по събиране на дължимите суми. Тъй като длъжникът станал
причина да се пристъпи към принудително изпълнение и дължал всички разноски,
вкл.адвокатски хонорар не само за образуване на делото, а и за извършване на действия по
събиране на вземането, който бил в минималния размер. Длъжникът не бил изпълнил
задължението си за всички дължими суми, в това число 800лева разноски пред ВКС, и
разноските по настоящото изпълнително дело.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за
допустимост и неоснователност предвид, извършеното плащане след образуване на делото,
което не включва разноските по делото, дължими от длъжника, вкл.адвокатското
възнаграждение в пълен размер, поради липса на основание за намаляването му, липсата на
основание за прекратяване в коя да е хипотеза на чл.433, ал.1 от ГПК, липата на основание
за приключване в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №20217370400651 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737, е образувано по
молба вх.№17646/29.04.2021г. на Г. Т. АЛ. от гр.Добрич, подадена чрез адв.К.К., и въз
основа на изпълнителен лист №260031/09.11.2020г., издаден на основание чл.404, ал.1 и
чл.405, ал.1 от ГПК въз основа на решение №260051/23.10.2020г. по в.гр.д.№526/2020г.на
ДОС, срещу В. ИВ. К. от гр.Добрич, за събиране паричното и вземане от 8 350лева ведно с
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата 13.10.2018г. С молбата взискателят е поискал събирането и на разноски по
изпълнението, както и на таксата за снабдяване с изпълнителен лист. Като способ за
принудително събиране на вземането е посочен запор върху вземане на длъжника за сума,
внесена като парична гаранция по сметка на ВКС, за спиране изпълнението на решението по
в.гр.д.№526/2020г.на ДОС на основание чл.282, ал.2 от ГПК. Към молбата са представени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договарянето на
адвокатско възнаграждение от 570лева за образуване и водене на делото, както и внасянето
му в брой. Приложено е и определение №196/29.04.2021г. по гр.д.№690/2021г.на ВКС, 2-ро
ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д.№526/2020г.на
ДОС.
Предприети са действия по проучване на имотното състояние на длъжника, наличието на
2
публични задължения, налагане на запор върху вземане на длъжника за сума, внесена като
парична гаранция по сметка на ВКС, за спиране изпълнението на решението по в.гр.д.
№526/2020г. Запорното съобщение е връчено на третото лице на 31.05.2021г. С молба вх.
№23765/09.06.2021г. упълномощеният от длъжника адв.П.А. е поискал да му бъде
предоставен достъп до делото. На същата дата 09.06.2021г. са предприети и действия от
ЧСИ за връчване на длъжника на покана за доброволно изпълнение чрез упълномощения
адвокат, който отказал да я получи. На същата дата 09.06.2021г. в деловодството на ЧСИ са
депозирани от длъжника чрез упълномощения от него адв.П.А. и две молби. Първата молба
с вх.№23802/09.06.2021г., съдържа оплаквания относно действия на служители на ЧСИ по
повод връчването на поканата за доброволно изпълнение която не е адресирана до длъжника
чрез адвоката и изходящия и номер не отразявал вярната дата 09.06.2021г.. С втората молба
с вх.№23803/09.06.2021г. е поискано „незабавно“ прекратяване на изпълнителното дело
поради пълно „извънсъдебно“ погасяване на вземането на взискателя за което се представя
платежно нареждане от 03.06.2021г., като се възразява срещу дължимостта на разноски по
изпълнителното дело, евентуално се признава, че дължи такива в размер на 138лева,
заплатени от взискателя на 29.04.2021г., възразява се и срещу прекомерността на приетия
адвокатски хонорар от 570лева, и срещу дължимостта на такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Към
молбата е приложено нареждане за касов паричен превод по сметка на Г. Т. АЛ. на сумата от
12 326.77лева.
С разпореждане от 09.06.2021г. ЧСИ е отказал да прекрати делото поради липсата на
основанието по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като плащането е извършено след образуване
на изпълнителното дело и е оставил без уважение възражението за недължимост на съдебно-
деловодни разноски, вкл.пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и относно
прекомерността на приетия адвокатски хонорар.
Разпореждането е връчено на длъжника на 23.06.2021г. чрез упълномощения адв.П.А..
Жалбата е депозира в деловодството на ЧСИ на 06.07.2021г., т.е. в срока по чл.436 ал.1 от
ГПК, който в действащата редакция на същата разпоредба към този момент и понастоящем е
двуседмичен и в случая тече от деня на съобщението. В този смисъл жалбата е допустима,
респ. възражението на взискателя в обратния смисъл е неоснователно. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Както беше посочено по-горе в изпълнителния титул са включени две вземания: главно -за
сумата от 8350лева и акцесорно- за обещетение за забава плащането на главното вземане в
размер на законната лихва, считано от 13.10.2018г. Размерът на лихвите за забава, изчислен
с Calculator.bg за периода 13.10.2018г.-29.04.2021г./датата на образуване на изпълнителното
дело/ възлиза на сумата 2157.09лева, а за периода 13.10.2018г-03.06.2021г./датата на
извършеното плащане на сумата от 12 326.77лева/ възлиза на 2238.27лева. Според
изричното отразяване на основанието за плащане в платежното нареждане от 03.06.2021г.,
сумата от 12 326.77лева е предназначена за погасяване на „главница, лихва и разноски по
решение №260051/23.10.2020г. по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС“. По данни от определение
№196/29.04.2021г. по гр.д.№690/2021г.на ВКС, 2-ро ГО, с което не е допуснато касационно
3
обжалване на решението по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС, с решението по делото на ДОС В.
ИВ. К. е осъден да заплати на Г. Т. АЛ. сумата от 8350лева ведно с обезщетение за забава
плащането и в размер на законната лихва, считано от 13.10.2018г., както и съдебни разноски
- сумите от 334лева и от 167лева съставлаващи държавни такси за двете инстанции, и
сумите от 687.50лева и от 550лева-съразмерни части от адвокатските възнаграждения за
двете инстанции за извършване на делбата и за иска по сметки. Платената от длъжника на
03.06.2021г. сума от 12 326.77лева е равна на аритметични сбор от всички присъдени в
тежест на В. ИВ. К. и в полза на Г. Т. АЛ. с решението по в.гр.д.№ 526/2020г.на ДОС
парични вземания, вкл.определяемото вземане за обезщетение за забава в размера към
датата на плащане от 2238.27лева /8350лева главница +2238.27лева лихви+334лева и
167лева държавни такси+ 687.50лева и 550лева адвокатски възнаграждения/. Така, както и
изрично в платежния документ е отразено от платеца-длъжник основанието за плащане,
същият е погасил главното и акцесорното си задължение, за които е издаден изпълнителен
лист, наред със задълженията си за разноски по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС, които обаче не са
включени в изпълнителния лист. Последният удостоверява право на принудително
изпълнение само на вземанията, посочени в него/главница от 8350лева и лихви от
13.10.2018г./, респ. разноските по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС не са предмет на
принудителното изпълнение. Разноски по изпълнителното дело в какъвто и да е размер няма
погасени с плащането на 03.06.2021г. Плащането на сумите по изпълнителния на
03.09.2021г., т.е. след образуване на изпълнителното производство не покрива изискването
за прекратяване в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК- плащане преди образуване на
изпълнителното производство. Не са налице и обстоятелствата за приключване на
изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК – с плащането на 03.06.2021г. е
реализирано изпълняемото право, но не са събрани разноските по изпълнението.
Неоснователно е възражението на длъжника, че такива не се дължат поради доброволно
плащане на дълга, преди да му е връчена покана за доброволно изпълнение и преди изобщо
да бил узнал за образуването на изпълнителното производство.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел
ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на
общо основание са приложими и за изпълнителното производство. В чл. 79 ГПК е посочено
от кого се понася отговорността за разноските в изпълнителното производство. Длъжникът
отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско
възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 -3 от ГПК, които в случая не са
налице. Фактът, че плащането е извършено на 03.06.2021г., преди да му бъде връчена
покана за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело на
29.04.2021г., не освобождава длъжника от дължимостта на разноските, без значение на
обстоятелството знаел ли е или не за висящността на изпълнителното дело. Това е така,
защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с
разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, след прогласяване с влязло в сила решение № 13014
от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав, нищожността на нормата,
4
която освобождаваше длъжника от заплащане на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в случай на погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, а именно т.6
от т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което неприложима понастоящем. В решение № 13014 от
2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав е прието и, че
пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за
събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и
образуването на изпълнително производство. След като то е образувано независимо от
способа и механизма на погасяване /със или без участието на частен съдебен изпълнител,
тоест изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното
дело/, сумата се счита "събрана" от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението.
Това е така, тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време започването на
изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, като длъжникът е погасил
задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред съдебен изпълнител и в хода
на това производство.
Съгласно чл. 26, б. "в" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, както следва:а) до 100 лв. - 10 лв.;б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на
сто за горницата над 100 лв.;в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над
1000 лв.;г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;д) от 50 000
до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;е) над 100 000 лв. - 5220 лв. +
2 на сто за горницата над 100 000 лв.
Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Освен издадената
от ЧСИ сметка №021905/29.04.2021г. за разноски на стойност от 138лева с ДДС, друг акт
обективиращ формирана воля на ЧСИ за начисляване на разноски по изпълнението е
поканата за доброволно изпълнение, инкорпорираща и постановление за разноски. Видно от
съдържанието на същата при определяне размера на дълга по пера, ДСИ е посочил като
дължими сумата от 8350лева, сумата от 2157.27лева лихви върху главницата към
29.04.2021г., сумата от 570 лева адвокатско възнаграждение, сумата от 1199.57лева „сторени
съдебно-изпълнителни разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към, в полза на
ЧСИ“. Липсва идивидуализиране по основание на разноските в полза на ЧСИ. Несъмнено в
полза на ЧСИ е таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, но не става ясно от поканата дали тя
единствено формира разноските в полза на ЧСИ, и ако е така не е посочен материалния
интерес, въз основа на който е начислена, дали има начислени и други разноски в полза на
ЧСИ. В случая общият размер на паричното вземане, формирано от главница и лихви към
датата на плащане 03.06.2021г. възлиза на 10588.27лева, респ. пропорционалната такса в
размера по т.26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ възлиза на сумата 855.30лева/1026.36 с ДДС/ и е за
сметка на длъжника. Въпросът обаче в какъв размер е дължимата и не събрана понастоящем
пропорционална такса, за която не е издадена сметка/постановление от ЧСИ към датата на
събиране на дълга/плащането от длъжника по сметка на взискателя на 03.09.2021г./, в
5
случая не е определящ за настоящия спор, който има за предмет дължимостта на такса по
т.26 от Тарифата в какъвто и да е размер с оглед доброволното реализиране на изпълняемото
право след образуване на изпълнително производство и преди връчване на призовка за
доброволно изпълнение.
С внасянето на сумата от 138лева/с ДДС/ взискателят е направил разноски по образуването
на изпълнителното дело, по осъществяването на посочения изпълнителен способ, за
проучване на имотното състояние на длъжника и др., за които е издадена от ЧСИ сметка
№021905/29.04.2021г., които не са и оспорени о длъжника и са също за негова сметка
независимо от доброволното погасяване на дълга, щом това е сторено след образуване на
изпълнителното дело.
Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника,
същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на
чл.78, ал.5 от ГПК, в която попада разглеждания случай. Адвокатското възнаграждение,
платено от взискателя е за образуване и водене на делото. В случая обаче единствените
извършени от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията за
редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство/чл.426,ал.2 от ГПК/.
Процесуалният представител не е извършил никаква друга защита на интересите на
взискателя, насочени към удовлетворяване на вземането му. При това развитие на
изпълнителното производство уговореното и внесено възнаграждение от 570 лева е
прекомерно и не следва да се заплаща от длъжника в пълния му размер, тъй като са
извършени само действия по образуване на изп.дело. Налице са основанията за прилагане
на нормата на чл. 78, ал.5 ГПК. Подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение
следва да се определи съгл.чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски
съвет и в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 200
лева. Липсва основание за прилагане нормата на чл. 10, т.2 от Наредбата.
При така установеното, обжалваното от длъжника разпореждане от 09.06.2021г. следва да се
отмени частично единствено в частта на произнасянето относно размера на дължимото
адвокатско взнаграждение, т.е. за разликата над размера от 200 лева до 570лева.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не
следва да се разпределят. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно
изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по
спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.
В случая се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни
и за разноските в настоящото производство.
С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№737, район на действие ОС Добрич, обективиран в
разпореждане от 09.06.2021г. по изп.д.№20217370400651, да намали адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя Г. Т. АЛ. от гр.Добрич.
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 от ГПК размера на адвокатското
възнаграждение на адв. К.К., пълномощник на Г. Т. АЛ. от гр.Добрич, взискател по изп.д.
№20217370400651 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737, район на действие ОС Добрич, от
570лева на 200лева поради прекомерност.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.06.2021г. по изп.д.№20217370400651 по описа на
ЧСИ Л.Т., рег.№737, район на действие ОС Добрич в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7