ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1054, 03.07.2020г.,
Пловдив
Пловдивски Окръжен съд
VІ граждански състав,
на трети юли две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова ч.гр. д. № 1167 описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 278 от ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на А.С.Ч. против
Определение от 31.10.2019, по гр.д.№ 14816/2019, ПРС, с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото, като съдът е приел, че исковата молба е недопустима,
т.к. в производството по чл.440 от ГПК може да брани права само трето за
изпълнителното производство лице, а съпругът недлъжник няма това качество. На следващо място съдът е приел, че в това
производство ищецът не може да защитава свои права, а само да отрича правата на
длъжника. Приема и че законът допуска изпълнение върху имоти, съставляващи СИО.
В тази случай предявяването на искове за определяне на по-голям дял на съпруга
–недлъжник само биха затруднили изпълнителното производство. С оглед на тези
съображения приема, че предявяването на иск за изключителна собственост на
общата вещ поради влагане на средства с извън семеен произход е недопустим.
Жалбоподателят А.Ч. поддържа, че така постановеното
определение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в исковата молба изрично е записано,
че се претендира имотът да не е придобит в режим на СИО, т.к. в придобиването
му са вложени изцяло лично нейни средства. Счита, че предявеният иск е
допустим, поради което моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на производството.
Съдът като разгледа подадената частна жалба,
констатира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо
право на жалба, процесуално допустима е, а по същество е основателна:
Производството по гр.д.№ 14816/2019, ПРС е образувано
по искова молба на А.Ч. против Л.Ч. и И.Й. за признаване за установено в отношенията помежду им, че недвижим имот,
подробно индивидуализиран, не принадлежи на съпруга й Л.Ч., като излага
съображения, че макар и придобит по време на брака й с него е налице
трансформация на лични средства при придобиването му.
Вече бе посочено, че първоинстанционният съд приема,
че така предявеният иск е недопустим,
Съгл. задължителното тълкуване дадено от ВКС в ТР№
3/2017, по т.д.№3/2015, ОСГТК, ВКС, искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в
случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването
й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето
лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била
уважена. Това тълкувание е в отговор на противоречивата практика по въпроса
дали ако третото за изпълнението лице е имало възможност за защита по реда на
чл.435, ал.4 от ГПК е допустимо предявяването на установителния иск по чл.440
от ГПК. Върховният съд е подчертал в това тълкувателно решение, че при
специално регламентирания установителен иск по чл.440 от ГПК освен преценката
за наличие на правен интерес, в случая е необходимо и специалното условия - засягането
на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия, като
това засегнато право може да бъде както правото му на собственост, така и притежаваното от това лице ограничено вещно
право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се
противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се
погаси след извършването й. Отново в мотивите на цитираното решение е подчертано, че нормата
очертава и страните в това производство, като активната процесуална легитимация
принадлежи на всяка трето лице, чийто интерес е засегнат от конкретните
изпълнителни действия. Тук се поставя въпросът, повдигнат в обжалваното
определение – дали съпругът недлъжник попада в категорията трето за
изпълнението лице. Настоящата инстанция намира, че неправилно на съпругът
недлъжник е придадено качеството страна със самостоятелни права, поради факта,
че е налице изрична регламентация на правата на този субект. Съпругът недлъжник
не е страна по изпълнението, защото той не дължи, нито има вземане. В изпълнителния
процес са уредени правата и на други лица, извън кръга на страните по делото,
но това не ги прави същински страни / такива са наддавачите, третите лица,
заварени в имота и т.н. /. Поради това съдът намира, че съпругът недлъжник има
легитимация за предявяване на иска по чл.440 от ГПК, когато твърди, че негови
права са засегнати от изпълнението. Нормата не може да бъде тълкувана
стеснително, като се поставят допълнителни условия за предявяване на този иск.
Както и ВКС е посочил в тълкувателното решение, подобен иск би бил недопустим
само в случай, че тези права вече са били предмет на защита по реда на съдебния
контрол на действията на съдебния изпълнител. В същия смисъл е и по-актуалната съдебна
практика – Р№69/16.08.2017, гр.д.№3903/2016, 2г.о., ВКС.
По изложеното съдът намира, че обжалваното определение
е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
производството.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Определение от 31.10.2019, по гр.д.№
14816/2019, ПРС и връща делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: