Р Е Ш Е Н И Е
№ 1558
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря С. С. и прокурора И. С., като разгледа административно дело № 1003/2022 година по описа на съда,
докладвано от председателя, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.203 АПК,
вр. чл.284 ал.1 ЗИНЗС
Образувано
е по предявен иск от Н.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. А.К., против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София за присъждане
на обезщетение в размер на 21 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди
от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 01.03.2015 г.
до 20.01.2016 г., от 30.01.2016 г. до 01.07.2018 г. и от 14.02.2021 г. до
14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба.
В
исковата молба е посочено, че по отношение на условията в Затвора – Пловдив, нетната
площ на пренаселените килии, в които е пребивавал, не е надвишавала 3 кв. м.;
липсвала вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; към момента тоалетната
била в лошо състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми и умивалници; банята била в лошо състояние, като заедно се
къпели около 30-40 човека, а душовете били само 5-6, като течала или гореща или
ледено студена вода, водата била с лошо качество и не ставала за пиене;
липсвала достатъчно светлина, а от малкия прозорец не можел да влиза достатъчно
свеж въздух, което довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност
към респираторни заболявания; по външните стени на затвора липсвала изолация и
през зимата било студено, като на ищеца не били предоставяни достатъчно дебели
завивки; спалното и постелъчно бельо се сменяло рядко, което създавало условия
за развъждане на насекоми; не са им раздавани достатъчно почиствани препарати
за тоалетните и спалните помещения; не били достатъчни шкафчетата в спалните
помещения, а наличните били изтърбушени и изпочупени; спрямо ищеца не се водила
никаква индивидуална и корекционна работа, не му била дадена възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което
довело до поведенческа и личностна криза. Аналогични са аргументите и по
отношение престоя на лицето в ОЗ – Смолян. Всичко изброено довело до нарушаване
на чл.3 от КЗПЧ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процедсуалния си представител адв.К., като поддържа иска и ангажира
доказателства. По същество счита предявения иск за доказан по основание и
размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира
се адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по иска ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Ч., в писмен отговор оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. В съдебно заседание поддържа отговора и
ангажира доказателства. По същество
счита иска за недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение, че исковата претенция не е доказана по основание и размер и
предлага да бъде изцяло отхвърлена.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, при преценка на събраните доказателства
поотделно и в съвкупност, прие следното от фактическа и правна страна:
Искът
е подаден от страна с активна легитимация, срещу надлежен ответник и е процесуално
допустим за разглеждане. Разгледан по същество, той е частично основателен,
поради следните за това съображения:
Ищецът
излага обстоятелства, свързани с претърпени от него неимуществени вреди,
дължащи се на бездействия на затворническата администрация. Така той е
определил нанесените му вреди за периодите от 21.07.2016 г. до 27.11.2016г. и
от 14.02.2021г. до 14.04.2022г., в които е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив,
както и за периода от 28.11.2018 г. до 21.09.2018 г., когато е пребивавал в ОЗ
- Смолян. От представените по делото доказателства – Справка рег. №94/20 от
13.05.2022 г. от началника на Затвора – Пловдив се установява, че Н.Г. *** два
пъти. Първоначално в период от 21.07.2016г. до 21.09.2018г. и от 14.02.2021г.
до настоящия момент. От справка рег. № 247/16.05.2022г., изд. от ИСДВР ОЗ –
Смолян при Затвора – Пловдив се установява, че ищецът е пребивавал в ОЗ – Смолян в периода
28.11.2016 г. до 21.09.2018г.. В тази връзка е постъпило допълнение на иска вх.
№ 11600/13.06.202 г., като е уточнена претенцията по периоди: от 21.07.2016г. до
27.11.2016г. и от 14.02.2021г. до 14.04.2022г., когато Г. *** и от 28.11.2016г.
до 21.09.2018 г., когато е пребивавал в ОЗ – Смолян. От наличните справки от
администрациите на съответните заведения за лишаване от свобода, посочени
по-горе, се установява, че Н.Г. е пребивавал именно в тези периоди в местата за
лишаване от свобода, поради което следва да се разгледат претенциите му по
отношение на тях.
При
преценка на изложените в иска обстоятелства за липса на достатъчно жилищна
площ, съдът отчете, че администрацията на Затвора Пловдив не е представила
доказателства за времето от 21.07.2016г. до 27.11.2016г. или общо 129 дни.
Посочено е от тях, че не разполагат с тази информация, поради което на
основание чл.284 ал.5 ЗИНЗС претенцията за настъпили неимуществени вреди от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС
следва да се приеме за доказана. За периода от 14.02.2021 г. до 14.04.2022г. от
представените справки се установява, че на ищеца не е била осигурена изискуемата
се по чл.43 ал.4 ЗИНЗС минимална жилищна площ от 4 кв.м.. Така за периодите от 04.03.2021г. до 05.03.2021г. и
08.03.2021г. до 09.03.2021г. /общо 4 дни/, когато Г. е бил настанен в стая РЦ с
площ от 27.04 кв.м., като в помещението са пребивавали едновременно 7 - 8 лица;
за времето от 09.03.2021г. до 16.03.2021г. /8 дни/, когато е бил настанен в помещение
№58, пост 5, с площ от 27.06 кв.м., в него са били настанени 7 лица; за периода
от 16.03.2021г. до 01.04.2021г. /16 дни/, за който липсват данни къде е било
настанено лицето; за периодите от 02.04.2021г. до 29.07.2021 г.; от 19.08.2021г.
до 20.08.2021г.; от 28.0.2021г. до 22.11.2021г. и от 25.11.2021г. до 21.12.2021г.
/общо 231 дни/, когато Г. е бил настанен в спално помещение №22, пост 3, което
е с площ 26.50 кв.м., в него са били настанявани между 7 и 8 лица. При
съпоставка на броя лишени от свобода с установените размери на спалните
помещение, е налице нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, поради
което съдът намира претенцията за основателна и доказана за тези периоди. За останалите
периоди от пребиваването в Затвора – Пловдив, исковата претенцията е
неоснователна и недоказана. Така за периода от 28.11.2016г. до 21.09.2018г., когато
ищецът е пребивавал в ОЗ – Смолян към Затвора – Пловдив, се установи, че той е
бил настанен в ст.303, с капацитет до 7 души и в ст.209 с капацитет за трима
души. Съгласно приобщената справка рег №247/16.05.2022г., предоставена от
ИСДВР, този капацитет на спалните помещения не е превишаван и е било спазено
изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек. Тези обстоятелства
се установиха и по отношение на останалите претендирани от ищеца периоди.
Във
връзка с изложените в иска и други обстоятелства, свързано с нарушения на
правата на лишения от свобода Г. и причинени му от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 ЗИНЗС за времето на пребиваване
в Затвора – Пловдив, вкл. в ОЗ - Смолян, съдът намира, че те са основателни за
периода от 21.07.20216г. до 27.11.2016г., за който период от администрацията на
ГД „ИН“ – София не е представена информация за условията по изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“. Таза за този период от общо
129 дни се установява, че оплакванията относно
липса на достатъчна вентилация, липса на прегради, неработещи казанчета, на
чешми лошо състояние на тоалетни и баня, липса на достатъчна отопляемост през
зимата, за наличие на вредители и гризачи, липса на корекционна работа, липса
на достатъчно шкафчета, са основателни.
По
отношение на останалите наведени с иска обстоятелства за извършени от
специализираната администрация нарушения на чл.3 ЗИНЗС, същите се явява
неоснователни и недоказани. Така за времето от 27.11.2016г. до 14.04.2022г.,
вкл. и за периода на пребиваване в ОЗ – Смолян, претенцията е неоснователна.
Представените справки от ответника доказват, че помещенията, в които е
пребивавал Г., са с по два отваряеми прозореца с размери между
0.45-0.50м./1.00–1.10 м.; с прозорци разполагат и санитарните помещения, които
са с размери между 0.30-0.35м./1.10-1.17 м.; санитарният възел разполага с
течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация; на
всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, а работещите имат достъп /баня/ внеси работен ден; шкафчетата и леглата
са стандартни за всички лишени от свобода;
проветряването на стаята и хигиената на спалните помещения е пожелание
на лишените от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат
да ги закупуват от лавката на затвора или да им бъдат предоставени от близките,
съгласно списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти; спалното
бельо и друг постелен инвентар се получава в деня на постъпването в МЛС, като
лишените от свобода сами се грижат за чистотата му. В справките липсват данни Г.
да е подавал молби за допълнителен постелъчен инвентар, както и да е подавал
молби против условията в затвора. Сочи се също така, че през периодите на
престой в Затвора – Пловдив лицето не е работило, но ищецът е включен в Програма
за адаптация на новопостъпващи от 04.03.2021г., а в деня на разпределението –
09.03.2021г., му е изготвена оценка на риска от вреди. От представените
доказателства се установява, че лицето няма наложени наказания и изготвената
оценка на правонарушения определя ниска степен на риск от вреди. Неоснователна
е претенцията, че с лицето не е водела индивидуална работа, тъй като към
административната преписка е приложен дневник на индивидуалната работа (л.37),
от който се установява, че за периода от 19.03.2021г. до 27.04.2022г. такава е
осъществявана с Н.Г. в кабинета на д-р Даскалова. В подкрепа на изложените
обстоятелства, от страна на затворническата администрация са представени редица
доказателства, а именно: договор за обществена поръчка за услуги № 650/1 от
20.01.2021 г. и протоколи за времето 2016 и 2021г. за извършвана ДДТ обработка
на помещенията, както в Затвора – Пловдив, така и в ОЗ – Смолян; първоначален
план на присъдата на лишения от свобода, както и препланиране на същата,
първоначален доклад от инспектор при затворническата администрация – Пловдив ,
докладна записка на д-р Даскалова – лекар ординатор при МЦ – Затвора – Пловдив,
седмичен график на служебната пералня в Затвора – Пловдив; графици за
разпределение на времето на лишените от свобода по постове; график за
използване на банята; график за ползване на библиотеката към Затвора – Пловдив.
Аналогични са изводите и по отношение оплакванията от същото естество през
времето на пребиваване в ОЗ – Смолян към Затвора – Пловдив. В този смисъл, изложените
обстоятелства в исковата молба за липса на вентилация във всички килии, в които
бил пребивавал ищецът, е неоснователно. Установява се от представените
доказателства, че са осигурени условия за естествено проветрение – по два
прозореца с размери 150х168 см и 145х170 см. Стаите са оборудвани с легла за
всеки лишен от свобода, с по три шкафчета с по 4 отделения, три масички и пет
стола, като разполагат със собствен санитарен възел, с осигурен достъп до топла
течаща вода два пъти в седмицата по график в общо помещения. Посочено е, че затворническата
баня е ремонтирана през 2018г.. В справката се сочи, че основен ремонт на
помещенията не е извършван, но на ст.209 е подменена дограмата. По същия начин,
както в Затвора – Пловдив стоят и въпросите относно проветряването на
помещенията, поддържането хигиената в тях, както и подмяната на спалното бельо.
В подкрепа на горните твърдения са представени: Заповед № 18/10.02.2014 г.,
Заповед № 08/09.01.2018 г. на началник ЗО – Смолян относно дневния режим на
лишените от свобода, план на присъдата, първоначален и текущ доклад за Н.Г.,
както и молба от 11.01.2017г. от последния за назначаване на работа на
доброволен труд. По отношение на обстоятелството, че банята е в лошо състояние,
като заедно се къпели около 30-40 човека, а душовете били само 5-6, като течала
или гореща или ледено студена вода, водата била с лошо качество и не ставала за
пиене, не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, които да
потвърждават нарушенията по чл.3. В тази връзка от ответника са представени
доказателства за наличието на течаща вода, които справки не са оспорени.
Оплакванията за липсва на достатъчно светлина не са доказани, а се касае единствено
до твърдения на ищеца. Неоснователни са и твърденията за недостатъчно отопление
през зимния сезон, тъй като справките, неоспорени от ищеца, изясняват факта, че
отоплението се осъществява през централно парно. Липсват данни лицето да е
искало одеяла или постелъчен инвентар. Твърденията и оплакванията за
бездействие по отношение наличието на инсекти са оборени от представените от
администрацията сключени договори за ДДД и протоколи за дезинфекция, т. е. не е
налице бездействие на администрацията в този смисъл. Що се отнася до
твърденията за липса на индивидуална и корекционна работа, и възможност ищецът
да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, същите
са недоказани, тъй като съгласно представените справки ищецът е изявявал
желание за полагане на доброволен труд през времето на пребиваване в ОЗ –
Смолян, видно от приложената молба от 11.01.2017 г., както и с него е работено в
индивидуална програма, видно от представения дневник на индивидуалната работа, т.
е. отново липсват бездействия на администрацията в тази посока.
При
така изложеното действително се установяват част от твърдените нарушения по чл.3
от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което на ищецът следва да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото
доказване е за част от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за
отделни части от доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само
част от твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се
вземе предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното
обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на 4000 лева за
исковия период от 21.07.2016 г. до 27.11.2016 г. за престоя му в Затвора - Пловдив,
11000 лв. за исков период от 28.11.06.2016 г. до 21.09.2018 г. за престоя в
Затвора – Пловдив, ОЗ - Смолян и 6000 лв. за исков период от 14.02.2021 г. до 14.04.2022г.
за престоя в Затвора – Пловдив. Справедливият размер на това обезщетение според
настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 1161 лв. за периода от 21.07.2016
г. до 28.11.2016 г. за престоя в Затвора – Пловдив и 2048лв. за периода от 14.02.2021г.
до 14.04.2022г. за престоя в Затвора – Пловдив, общо в размер на 3209 лева. С
него в най- пълна и съответна на страданието степен ще бъдат обезщетени
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Неоснователно
се явява и направеното от ответника възражение за погасена давност по отношение
на част от претендираните периоди, тези до 2018 година. Липсват обективните
предпоставки за приложението на института на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД. Погасителната давност е времеви
период, след изтичането на който вземането, се погасява по давност. За да се
погаси по давност едно вземане означава, че същото се превръща в естествен
дълг, тоест вземането не престава да съществува, но се губи възможността същото
да бъде събирано по принудителен път. В случаят не е налице
изтичане на 5 годишен времеви период, защото срокът започва да тече от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнася.
При
изход на спора и своевременно направеното искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата, съдът намира,
че такова се следва, съобразно уважената част от иск. Същото се определи съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 455.00 (четиристотин и
петдесет и пет) лв..
Мотивиран
от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК, Съдът
Р
ЕШ И:
ОСЪЖДА ГД
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Н.И.Г., ЕГН**********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3209.00 (три хиляди
двеста и девет) лв., дължащи се на причинени от специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за
периоди от 21.07.2016 г. – 28.11.2016 г. и от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.04.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 21000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГД “Изпълнение на наказанията“ -
София
да заплати на адвокат А.В.К.,***
сумата от 455.00 (четиристотин и петдесет и пет) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: