Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 05.05.2016
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание
на осми февруари
две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело
№ 14666 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.М.В. срещу
решението на СРС, 74 ти състав от 11.09.2015г. по гр.д. № 27282/2014г., с което
по реда на чл. 415, ал.1 ГПК е признато задължението на В. към „Т.С.“ ЕАД за
3277 лева главница, представляваща цената на доставената топлинна енергия за
абонатен № 204880 за периода ноември 2011г.- април 2013г. и за 394, 73 лева –
мораторна лихва, натрупана в периода 31.12.2011г.-16.01.2014г., и са присъдени
разноски на ищеца по компенсация.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно счел своевременно направеното възражение за прихващане за
неоснователно. Прихващането било съдебно, поради което не съществувало
изискване вземането, с което се прави да е ликвидно и изискуемо. В подобна
хипотеза тези му характеристики се установявали
от съда, сезиран с възражението за прихващане. По тази причина, като го
отхвърлил, приемайки че не е установено вземането на ответника да е изискуемо,
първоинстанционният съд действал в противоречие със закона. С тези доводи се
иска отмяна на решението в частта, с която е признато за съществуващо вземане
на „Т.С.“ ЕАД за главница в размер над 1947,01 лева до 3277, 58 лева и
постановяване на ново, с което за тази разлика искът по чл. 415, ал.1 ГПК бъде
отхвърлен.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач Б.Б. ООД не взема становище по
жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно, допустимо и неправилно в
обжалваната част. Съображенията на въззивния съд, формирани по повод
оплакванията в жалбата, са следните:
Исковото производство се е развило след възражение по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В. да
заплати на Т.С. сумата 3277, 58 лева , представляваща цената на доставената до
имот с абонатен № 204880 топлинна енергия в периода ноември 2011г. – април 2013г.,
432, 98 лева – лихва за забавеното им плащане и разноски в заповедното
производство.
С отговора по чл. 131 ГПК ищецът е признал, че дължи за исковия период
сума в общ размер от 3232,72 лева като главница, формирана от реалното
потребление съобразно изравнителните
сметки за периода и не е възразил срещу размера на мораторната лихва от
432, 98 лева. Единственото възражение, което е направил е за прихващане със
сумата 1337, 50 лева, които му се дължат от ищеца като недължимо събрани в хода
на изпълнителното производство по изп. дело № 20118560400344 на ЧСИ Б.Б..
Безспорно е установено от събраните доказателства, че
с издаден по ч.гр.д. № 04498/2002г. по описа на СРС, 65 ти състав по реда на
чл. 237 ГПК ( отм) изпълнителен лист, В. е бил осъден да заплати на Т.С. ЕАД
сумата 2400,91 лева главница, формирана от цената на доставена топлоенергия за
периода 01.07.1998г. - 28.02.2002г. и 583, 86 лева лихва за забава. По
цитирания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118560400344 на
ЧСИ Б.Б.. От наложения по това изпълнително дело запор върху банкова сметка ***
*. на 24.10.2011г. е преведена от третото задължено лице по сметка на съдебния изпълнител сумата 1337,
50 лева. На 07.11.2011г. с банково бордеро № 149150 ЧСИ Б. е превела по сметка на взискателя „Т.С.“ ЕАД
сумата 1191,80 лева – така изрично неоспорения от ищеца протокол за извършено
погасяване на ЧСИ Б..
След извършения превод, на 15.11.2011г., ЧСИ Б. е
спряла изпълнението по изпълнителното дело на основание обезпечителна заповед,
издадена от СРС, 38 ми състав по гр.д. №
45450/2011г. С влязло в сила на 07.05.2012г. решение по това дело е признато за
установено, че сумите, за които е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. №
04498/2002г. по описа на СРС, 65-ти състав, не се дължат от В. на „Т.С.“ ЕАД.
Следователно, принудително събраната от ЧСИ сума от 1191, 80 лева се явява
недължимо платена и подлежи на връщане от взискателя на длъжника. За събирането
й длъжникът разполага с възможността по чл. 241, ал.3 ГПК ( отм.) да получи
обратен изпълнителен лист, но не се е възползвал от нея. Това по никакъв начин
не препятства възможността му да направи изявление за съдебно прихващане със
сумата, която следва да му бъде върната, каквото е и сторил своевременно в настоящия процес,
защото за съдебното прихващане не е необходимо вземането да е ликвидно.
Съгласно
установеното по –горе получената от взискателя сума е 1191,80 лева, поради
което същият дължи възстановяване на 1191, 80 лева, а не на 1337, 50 лева,
както твърди ответника. Последният е доказал, че има вземане срещу ищеца в този
размер, а същото е изискуемо. Възражението за прихващане със сумата 1191,80
лева е основателно и като бъде съобразено, че ответникът е заявил, че прихваща
това свое вземане с признатото свое задължение за главницата – предмет на
делото, следва да се счита частично погасено чрез съдебно прихващане именно
последното. Неговият размер е безспорен между страните и установен от
доказателствата по делото на 3277,58 лева. В резултат на съдебното прихващане вземането
на ищеца за главница от цена на топлинна енергия е погасено до размера на
по-малкото насрещно вземане на ответника за възстановяване на платена без
основание сума от 1191,80 лева или непогасеният чрез прихващане размер на
вземането на ищеца за главница възлиза на 2085, 78 лева ( 3277, 58 лева минус
1191,80 лева). До този размер предявеният по реда на чл. 415, ал.1 ГПК иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД е основателен и
доказан. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3277, 58 лева
искът е неоснователен.
Като
достига до различни изводи от първоинстанционния съд, въззивният следва да
отмени решението в обжалваната част, с която е признато задължение за цена на
топлинна енергия в размер над 2085, 78 лева до 3277, 58 лева и отхвърли иска за
тази разлика, и потвърди решението в обжалваната част, с която е признато
задължение за цена на топлинна енергия в размер над 1947,01 лева до 2085, 78
лева.
В
частите, с които е признато задължение за главница до 1947, 01 лева и за лихва
за забава, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При
този изход на спора пред въззивния съд, следващите се на страните разноски за
исковото производство пред двете инстанции, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от иска са : 596, 31 лева на ищеца и 129,44 лева
на ответника. Определените в заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство следва да бъдат редуцирани до съответния на признатите за
установени вземания или до 217,62 лева. За тях следва да бъде постановен
изричен осъдителен диспозитив, съгласно даденото в т. 12 на ТР № 4/ 2014г. разрешение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 74 ти
състав от 11.09.2015г. по гр.д. № 27282/2014г.
в частта, с която по реда на чл. 415, ал.1 ГПК е признато задължението на Б.М.В.
към „Т.С.“ ЕАД за сума, представляваща разликата над 2080, 78 лева до 3277,58
лева - цена на доставената топлинна енергия за абонатен № 204880 в периода
ноември 2011г.- април 2013г., както и в частта, с която на „Т.С.“ ЕАД са
присъдени разноски по компенсация в размер на 492 лева за исковото производство
и 311, 53 лева за заповедното производство и
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал.1 ГПК иск на „Т.С.” ЕАД, *** ** срещу Б.М.В. ЕГН **********,
съдебен адрес ***, кантора
**, за установяване съществуването на вземане за цена на
топлинна енергия, отдадена на имот с абонатен № 204880 в периода ноември
2011г. – април 2013г. в размер
на разликата над 2080, 78 лева до 3277, 58 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 74
ти състав от 11.09.2015г. по гр.д. № 27282/2014г. в останалата обжалвана част, с която е признато
вземане на „Т.С.” ЕАД срещу Б.М.В. за главница за
разликата над 1947,01 лева до 2080,78 лева.
ОСЪЖДА Б.М.В. ЕГН **********,
съдебен адрес ***, кантора
** да плати на „Т.С.” ЕАД, *** **, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 596,
31 лева разноски в исковото производство пред двете инстанции, както и сумата
217,62 лева – разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** ** да плати на Б.М.В.
ЕГН **********, съдебен адрес ***, кантора **, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 129, 44 лева – разноски по делото пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.