Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 04.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря М. Кузева
и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №821/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1, ал.2 и чл.92 ЗЗД за установяване на вземанията по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която
ответникът Д.В.Б. дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД сумите /след частично прекратяване на производството поради оттегляне на
иска/, както следва: 394,76лв. заемна сума; 34,68лв. договорна лихва за периода
17.03.2016г. – 06.10.2016г.; 78,96лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 190лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 07.09.2017г., до плащането.
Ищецът твърди, че по силата на
рамков договор за продажба на вземания от 11.11.2016г. и приложение №1 към него
от 13.07.2017г. е придобил от цедента „Аксес Файнанс“ ООД негово вземане към
ответника Д.В.Б., ведно с привилегиите и обезпеченията, произтичащо от договор
за кредит „Бяла карта“ с №458187 от 10.03.2016г., като длъжникът е уведомен за цесията от
предишния кредитор, включително и чрез връчване на приложеното към исковата
молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора
цедентът „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ответника револвиращ заем в
размер на 400лв., чието усвояване става посредством предоставена на ответника
кредитна карта и ПИН код към нея. Твърди, че ответникът е усвоил цялата сума на
17.03.2016г., при което за него е възникнало задължение да заплаща дневна
възнаградителна лихва за нейното ползване. Връщането на главницата и
заплащането на лихвата трябвало да стане на части – погасителни вноски. Поради
несвоевременното заплащане на погасителните вноски, цялото задължение станало изискуемо
на 06.10.2016г. Към тази дата задължението възлизало на 394,76лв. главница и
34,68лв. договорна лихва за периода 17.03.2016г. – 06.10.2016г.
Поради допуснатото просрочие за
ответника възникнало задължение в 3-дневен срок от изпадането в забава да
представи на заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от трето
лице, а при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница. Такава неустойка била уговорена при всяко отделно
просрочие, като в конкретния случай нейния размер възлиза на 78,96лв.
Пак с оглед на забавата за
ответника възникнало задължение да плати на заемодателя такса при просрочие в
размер на 120лв., както и да възстанови на заемодателя направените разходите за
извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на разходите е
определен предварително на 2,50 лв. за всеки ден от просрочието, възлизащи на
70лв.
Ищецът твърди, че горепосочените
задължения не са погасени и че за тяхното събирането се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд -
Пазарджик по ч.гр.д. №2208/2017г. Поради
нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК иска от съда
да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание назначения да го представлява особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК признава иска, но без одобрение от съда, съгласно чл.29,
ал.5 ГПК. Затова признанието е недействително и не поражда последиците по
чл.237 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно процесуално легитимиран да предяви
процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
Относно исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД:
За основателността на исковете за заплащане на
главница и договорна лихва ищецът носи доказателствената тежест да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение, в изпълнение на което
цедентът е предоставил на ответника паричен заем в размер най-малко на сумата,
чието връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, неговия размер
и изискуемост, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира исковете за неоснователен.
С доклада
по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си,
че заемната сума е усвоена от ответника, периода, през който е ползвана,
продължителността на забавата и размера на възнаградителната лихва. Въпреки
това от страна на ищеца не са предприети своевременно действия за доказване на
претенцията. Едва след приключване на устните състезания от същия е постъпила
писмена молба с вх. №12663/17.05.2019г., с която иска допускане на СИЕ, която
да установи релевантните обстоятелства относно усвояването на заема и размера
на непогасения остатък от него. Не излага извинителни причини за
несвоевременното посочване на доказателствата, поради което искането е
преклудирано на основание чл.147 ГПК.
За установяване на заемното правоотношение ищецът
е представил договор, с който цедентът „Аксес Файнанс“ ООД се е задължил да
предостави на ответника револвиращ потребителски кредит в размер на 400лв.,
който се усвоява посредством международна кредитна карта. Съгласно чл.2, ал.2 и
3 от договора, с неговото подписване от ответника същият удостоверява, че е
получил картата и ПИН-код за нейното ползване. Липсват обаче доказателства дали
картата е активирана и дали ответникът е усвоил средствата, евентуално в какъв
размер. Следователно по делото не се установява цедентът да предоставил на
ответника кредита, чието връщане претендира. Това налага исковете за връщане на
заема и заплащането на възнаградителна лихва да се отхвърлят.
По акцесорния иск по чл.92 ЗЗД:
Съдът формира извод за недоказаност на претенцията
за връщане на заема. При това положение не се дължи и неустойката, която се
претендира във връзка с неизпълнение на задължението на ответника да предостави
на кредитора обезпечение при просрочие на заема. При липса на установено главно
задължение, неоснователни се явяват и исковите претенции за вземания,
произтичащи от неизпълнението на главното задължение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат
разноски, а ответникът не претендира такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен установителния иск по
чл.422 ГПК, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ….
против Д.В.Б., ЕГН ********** за съществуване на вземането по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3519/2017г. по описа на РС –
Пазарджик, включващо 394,76лв. заемна сума; 34,68лв. договорна лихва за периода
17.03.2016г. – 06.10.2016г.; 78,96лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 190лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 07.09.2017г. до плащането, което вземане се претендира по договор
за кредит „Бяла карта“ с №…. от ….., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: