Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 304
гр. Сливен, 04. 01. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети
декември, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 314 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.
220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба от „С. К.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: г. С., у. „С. Ф.“ № ***, представлявано от
у. С.И.Д., подадена против Решение към МД с MRN 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г. с Рег. № 32-242773 от 19.08.2020 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция
Северна морска в Агенция „Митници“, с което е решено следното: Отказано е
приемане митническата стойност на декларираните стоки с № 1 и № 2 по МД с MRN 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г.; Определена е митническата стойност на
внасяните от „С. К.“ ЕООД стоки с № 1 и № 2 по митническа декларация с MRN 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г., както следва: Стока 1.
„ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ, СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЦАПФИ: МОД. 30513 №
41-46 - 3000 ЧИФТА МОД. 30424 № 41-46 - 3000 ЧИФТА”; 6000 чифта
общо - в размер на 12300,00 лева, на основание чл. 74, пар. 2,
буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; Стока 2. „ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА
ОТ ПЛАСТМАСИ МОД. 30519 № 24-29 - 2472 ЧИФТА; МОД. 30502 № 30-35 - 1392 ЧИФТА;
МОД.30501 № 36-41 - 5040 ЧИФТА; МОД. 30500 № 40-45 - 1560 ЧИФТА; МОД. 30510 №
41-45 - 3600 ЧИФТА; МОД. 30265 № 46-49 - 3000 ЧИФТА” - 17064
чифта общо - в размер на 37217,76 лева, на основание чл.
74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013; Разпоредено
е да се коригира митническа декларация MRN: 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г., както следва: Стока №1: ЕД „Митническа стойност”, да се чете 12300,00,
поради което се променя и ЕД 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лева за 1 USD и следва да се чете 6782,67; ЕД 8/6 „Статистическа стойност”, да се чете 12300,00; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността”, вместо
1, да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на
сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса); Стока № 2: ЕД „Митническа
стойност”, да се чете 37217,76, поради което се променя и ЕД
4/14 цена на стоката, при курс 1,71489 лева за 1 USD и
следва да се чете 20604,37; ЕД
8/6 „Статистическа стойност”, да се чете 37217,76; ЕД 4/16 „Метод за определяне
на стойността”, вместо 1, да се чете: 6 (Метод за
определяне на митническата стойност на основа на наличните данни (чл. 74,
параграф 3 от Кодекса); Общо задължения по митническа декларация да се четат:
Мита – в размер 8343,58, ДДС – в размер 11797,80;
Определени са дължими суми за досъбиране: МИТО 6047,21 лева и ДДС 8387,67 лева, ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания; Определена е дата на
възникване на митническото задължение 28.01.2019 г.; Определен е за длъжник „С.
К.“ ЕООД.
В жалбата си оспорващото дружество твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: в решението
няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни
стоки и доказателства, че така наречените „справедливи цени“ касаят „сходни
стоки“; за стока 1 не е ясно защо административният орган е пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от МК, тъй като
оспорващият е представил на митническите органи фактура, платежни документи за
заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е
доказал декларираната митническа стойност; в решението не се съдържат данни, от
които може да се направи обоснован извод, че определената от митническите
органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде
приложена; липсват доказателства, че стоките, внесени от третото лице, които
митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“; определена е по-висока стойност,
без да се посочва как е изчислена и какво включва; за стока 2 не е спазено
условието, че митническите органи трябва да прилагат последователно
методите, предвидени в чл. 74, параграф 2 и само ако не открият договорни
стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно количество от
внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като
са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, може да се
премине към определяне на стойност по чл. 74, параграф 3 от МК. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в
подкрепа на твърденията си законосъобразност на оспореното решение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Митническа декларация /МД/ с MRN 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г. „С. К.“
ЕООД е декларирало две стоки, с държава на износ К., деклариран произход К.,
обща фактурна стойност 6457,92 USD, условие на доставка FOB Ксиямен., както следва: Стока №1. „ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ
И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ, СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЦАПФИ: МОД. 30513 № 41-46- 3000 ЧИФТА МОД.
30424 № 41-46 - 3000 ЧИФТА” - 6000 чифта общо; Код по ТАРИК **********; 1440 кг
нето тегло; декларирана митническа стойност – 0,59 лв./чифт или 2,46 лв./кг.;
Стока № 2. „ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ - МОД. 30500 40-45 - 1560
ЧИФТА; МОД. 30501 36-41 - 5040 ЧИФТА; МОД. 30502 30-35 - 1392 ЧИФТА; МОД. 30510
41-45 - 3600 ЧИФТА; МОД. 30519 24-29 - 2472 ЧИФТА; МОД. 30265 46-49 - 3000
ЧИФТА”; 17064 чифта общо; Код по ТАРИК **********; 4051 кг нето тегло;
декларирана митническа стойност – 0,59 лв./чифт или 2,49 лв./кг. Към МД са
приложени: фактура № F181211 от 07.12.2018 с
обща фактурна стойност 6457,92 USD и опаковъчен лист към
нея, генерален коносамент MEDUX*******, коносамент SESZ******, както и фактура за транспорт и терминални
разходи № 5206.
С Писмо Рег. № 32-46759 от 11.02.2020 г. по описа на
Териториална дирекция /ТД/ Северна морска в Агенция „Митници“, от „С. К.“ ЕООД
са изискани за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В отговор
на писмото, дружеството е представило обяснение, че за закупуването на стоките
не е изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови листи и
друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура; представило
е извлечения от обслужващата банка за извършените преводи по фактурите,
приложена към МД.
С Писмо Рег. № 32-137729 от 15.05.2020 г. по описа на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“, на оспорващото дружество е изпратено
съобщение по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, получено на 22.05.2020
г. С писмото оспорващото дружество е уведомено за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган относно процесната МД, и му е
предоставена възможност да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен
срок от получаване на уведомлението. Липсват данни по делото за изразено от
оспорващото дружество становище в определения срок.
На 19.08.2020 г. от Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение към МД с MRN 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г. с Рег. № 32-242773 от 19.08.2020 г., с
което на основание чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, чл. 84, ал. 1 т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) и
чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от
ЗМ и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е решено следното: Отказано
е приемане митническата стойност на декларираните стоки с № 1 и № 2 по МД с MRN
19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г.; Определена е митническата
стойност на внасяните от „С. К.“ ЕООД стоки с № 1 и № 2 по митническа
декларация с MRN 19BG002002001373R4/
28.01.2019
г., както следва: Стока 1. „ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ,
СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЦАПФИ: МОД. 30513 № 41-46 - 3000 ЧИФТА МОД. 30424 № 41-46 - 3000
ЧИФТА”; 6000 чифта общо - в размер на 12300,00
лева, на основание чл. 74,
пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; Стока 2.
„ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ МОД. 30519 № 24-29 - 2472 ЧИФТА; МОД.
30502 № 30-35 - 1392 ЧИФТА; МОД.30501 № 36-41 - 5040 ЧИФТА; МОД. 30500 № 40-45
- 1560 ЧИФТА; МОД. 30510 № 41-45 - 3600 ЧИФТА; МОД. 30265 № 46-49 - 3000 ЧИФТА”
- 17064 чифта общо - в размер на 37217,76 лева,
на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013; Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г., както следва: Стока №1: ЕД „Митническа стойност”, да се чете 12300,00,
поради което се променя и ЕД 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лева за 1 USD и следва да се чете 6782,67; ЕД 8/6 „Статистическа стойност”, да се чете 12300,00; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността”, вместо
1, да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на
сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса); Стока № 2: ЕД
„Митрическа стойност”, да се чете 37217,76,
поради което се променя и ЕД 4/14 цена на стоката, при курс 1,71489 лева за 1 USD и следва да се чете 20604,37; ЕД 8/6 „Статистическа стойност”, да се чете 37217,76;
ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността”, вместо 1, да се чете: 6
(Метод за определяне на митническата стойност на основа на наличните данни (чл.
74, параграф 3 от Кодекса); Общо задължения по митническа декларация да се
четат: Мита – в размер 8343,58, ДДС – в размер 11797,80;
Определени са дължими суми за досъбиране: МИТО 6047,21 лева и ДДС 8387,67 лева, ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания; Определена е дата на
възникване на митническото задължение 28.01.2019 г.; Определен е за длъжник „С.
К.“ ЕООД.
В мотивите на оспореното решение е посочено че: когато
декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, може
да съществуват основателни съмнения;
рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на
справедливи цени, които се предоставят на разположение на държавите членки на
ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre); декларираните стойности на
стоките по МД са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС и на база
извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната им
митническа стойност; относно стока № 1, справедливата цена на ЕС е 10,19 лв./кг.;
относно стока № 2, справедливата цена на ЕС е 15,67 лв./кг.; предвид че декларираната
стойност на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в
ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно
декларираната митническа стойност; не са представени достатъчно допълнителни
сведения в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките
представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза, поради което съмненията относно точността на
декларираната митническа стойност остават; от митническите органи е установено,
че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки № 1 и № 2 по процесната МД, са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираните в конкретния случай стойности; при наличие на разлика в
декларираната цена и средностатистическата митническа стойност възниква
основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната
митническа стойност; при извършване на проверка на декларираната митническа
стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от
информационната система „THESEUS“ на Joint Research Centre (JSR) към ЕК, а не с
рисковия праг; в конкретния случай е налице достатъчно основание за отхвърляне
на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа
стойност, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по
един от вторичните методи; при изследване на метода, регламентиран в чл. 74, §
2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, е достигнат извод, че не може да се
определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като
описанието на стоките в ЕД на митническите декларации, регистрирани в
приблизително същия период, е недостатъчно, поради което този метод не може да
бъде използван; при изследване на втория вторичен метод за определяне на
митническа стойност, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013, и след анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки със стока № 1 по цитираната МД, са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други
вносители, които не са необичайно ниски; същите са декларирани и приети в съответствие
с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 74, § 2, б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат база за определяне на нова
митническа стойност на стока № 1 по процесната МД, а именно нова митническа
стойност 2,05 лв./чифт, база за определяне МД № 18BG002002H0111425 / 10.18.2018 г.; за стока
№ 2, при направения анализ в митническата информационна система
МИСВ за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в
същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не са намерени резултати
за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са
необичайно ниски; поради липсата на данни относно физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) №
952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на
стока № 2 и на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е
определена нова митническа стойност на стока № 2, а именно: за чехли с № 24-29 -
2472 чифта и с № 30-35
- 1392 чифта (3864
чифта общо) - 1,04 лв./ чифт, с база за определяне МД № 18BG002002H0067053/ 18.05.2018; за чехли с № 36-41 (5040 чифта) - 3,43 лв./
чифт, с база
за определяне МД № 18BG002002H0047696 / 10.04.2018; за
чехли с № 40-45 - 1560
чифта и с № 41-45
- 3600 чифта и с № 46-49
- 3000 чифта; (8160
чифта общо) - 1,95 лв./ чифт, с база за определяне МД №18BG005803H0000736 / 12.01.2018.
Оспореното решение е съобщено на оспорващото дружество
на 24.08.2020 г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на
административния орган на 28.08.2020 г.
В хода на съдебното дирене по делото са представени
митническите декларации, посочени в оспореното решение, послужили като база за
определяне на процесните нови митнически стойности, и Доклад с Рег. индекс
32-136887 от 14.05.2020 г. на ТД Южна морска към Агенция „Митници” от извършена
проверка на оспорващото дружество с проверяван период от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със
с. – С. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и
безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със
събраните по делото писмени доказателства. От заключението на вещото лице е
установено, че: платената цена от дружеството за процесните стоки по фактура № F181211/07.12.2018 г., приложена към МД с MRN 19BG002002001373R4/28.01.2019 г., е в размер на 6457,92 щатски долари; сумата
по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. с валутен превод с референтен №
********* в размер на 6457,92 USD в полза на QUANZHOU ONMWAY TRADING CO.,
LTD по сметка № ********************
BIC *** с основание на плащането INVOICE F181211; налице е съответствие между платената цена
за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в
процесното ЕАД; налице са стоки със същия код по ТАРИК като стока № 1 по
процесната МД, за които са декларирани
по-високи стойности, спрямо декларираната в процесния случай стойност, като 34
записи в справката са със средна митническа стойност за чифт по-голяма от
декларираната в процесния ЕАД, а останалите 18 са с еднаква или по-ниска средна
митническа стойност за чифт; налице са стоки със същия код по ТАРИК като стока
№ 2 по процесната МД, за които са декларирани
по-високи стойности, спрямо декларираната в процесния случай стойност, като 175
записи в справката са със средна митническа стойност за чифт по-голяма от
декларираната в процесния ЕАД, а останалите 31 са с еднаква или по-ниска средна
митническа стойност за чифт; относно стока № 1, видно от справката на Агенция
„Митници“, която съдържа данни от декларираните договорени стойности през
периода 01.12.2018 г. - 31.03.2019 г. в митнически подразделения на територията
на Република България, има декларирани 38 по-ниски стойности от определената за
процесния ЕАД, а само 13 записа от справката са с декларирана митническа
стойност равна или по-висока на определената с Решението, от които в 5 от
случаите става въпрос за единични бройки; 38 митнически декларации, подадени в
приблизително същия период с процесния ЕАД за внесени в България стоки, с
държава на произход К. и код по ТАРИК **********, са с декларирана по-ниска
митническа стойност от определената в оспореното решение 2,05 лева за чифт;
относно стока № 2, видно от справката на Агенция „Митници“, която съдържа данни
от декларираните договорени стойности през периода 01.12.2018 г. - 31.03.2019
г. в митнически подразделения на територията на Република България, има
декларирани 84 от 206 записа по-ниски стойности от определената за процесния
ЕАД стойност 1,04 лв./лифт, 109 от 206 записа по-ниски стойности от
определената за процесния ЕАД стойност 1,95 лв./чифт и 120 от 206 записа
по-ниски стойности от определената за процесния ЕАД стойност 3,43 лв./чифт.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Следователно и с оглед фактите по делото, с горепосочената разпоредба
Директорът на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е оправомощен да издаде
решение по прилагане на митническото законодателство.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в
установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен като постановен в
противоречие с материалния закон.
Митническата стойност е определената за митнически
цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при
представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база
за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид
значението на митническата стойност за определяне размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за
изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат редица правила и
мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите
към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2
от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70
от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК
при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет
да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, §1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят
декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи
за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, и в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната
предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките,
съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член
VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
По отношение на стока № 1:
В разглеждания случай
с процесното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите
публични вземания по МД с MRN 19BG002002001373R4/
28.01.2019
г. за режим допускане за свободно обращение на стока № 1.
Спорният въпрос по делото е налице ли са основанията за определяне на
митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013
г.
Видно от доказателствата по делото, оспорващото
дружество е представило на митническия орган фактурата, както и потвърждение за
плащане– банков документ, удостоверяващ, че на 27.12.2018 г. сумата по
доставката е платена изцяло с валутен превод с референтен № ********* в полза
на QUANZHOU
ONMWAY TRADING CO., LTD по сметка
№ ******************** BIC *** с основание на
плащането INVOICE
F181211. Въпреки това,
митническият орган е приел, че следва да
се приложи чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, съобразно която
разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не
отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по
реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.
Митническият орган е приложил вторичния метод за
определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013
г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на
вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и
изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на
договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват
определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на
внасяните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2,
буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични
стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от
Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата
стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им, като незначителните различия
във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В разглеждания случай административният орган е приел
в оспорения акт, че разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „а“ от МК не може да се
приложи, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация за
декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. Но
този извод на административния орган не е подкрепен с доказателства по
административната преписка, поради което липсва надлежно обосноваване на
причините за прилагане на метода по чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че
законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „б“
от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга
митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна
информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват
цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.
Наред с изложеното, при прилагане на чл. 74, § 2, б.
„б“ от МК, от административния орган е извършено позоваване на 1 брой ЕАД –
MRN: 18BG002002H0111425 / 10.18.2018 г. за извършен внос на
стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност на процесните
стоки, без да са посочени други данни за анализ и без да са изложени мотиви
защо именно стойността по посочения 1 брой ЕАД следва да бъде база за
определяне. По този начин, от документите в административната преписка не е
възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно
по-висока договорена цена на сходни стоки. Подходът на митническия орган по
прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид обстоятелството, че липсва
анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за „сходни
стоки“ в чл. 1, § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия
орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни
стоки“. Ето защо, съдът намира за необоснована причината, поради която е
приложен методът по чл. 74,§ 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни
стоки“.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за
стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не
може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки,
произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените
стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на
стоките, дисквалифицира съпоставените
стоки като сходни, поради което съдът приема, че определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки противоречи на
материалния закон.
Незаконосъобразното прилагане на използвания от митническия
орган вторичен метод за определяне на митническата стойност е установено и от
стойностите, посочени в заключенията на вещото лице. Установено е, че сумата по
процесната доставка е изплатена от оспорващото дружество на доставчика изцяло и
еднократно с валутен превод, като е налице съответствие между платената цена за
доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в
процесното ЕАД. От заключението на вещото лице е установено, че 18 записи в
справката от информационната система на Агенция „Митници“ са с еднаква или
по-ниска средна митническа стойност за чифт спрямо декларираната в процесния
случай стойност. От изчисленията на вещото лице е установено, че видно от
справката на Агенция „Митници“, която съдържа данни от декларираните договорени
стойности през периода 01.12.2018 г. - 31.03.2019 г. в митнически подразделения
на територията на Република България, има 38 митнически декларации, подадени в
приблизително същия период с процесния ЕАД за внесени в България стоки, с
държава на произход К. и код по ТАРИК **********, които са с декларирана
по-ниска митническа стойност от определената в оспореното решение 2,05 лева за
чифт. Въз основа на тези неоспорени от страните изчисления на вещото лице,
отново следва извод за необосновано и неправилно прилагане от административния
орган на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. „б“ от МК. Нарушено е и изискването
на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, съгласно което, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
От изложеното следва, че не са били налице
предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния
метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за досъбиране за МИТО и
ДДС, както и лихва за забава.
По отношение на стока № 2:
От административния орган е посочено, че е приложима
хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на
митническата стойност на процесната стока и митническата стойност е определена именно
по този ред, без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за
невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните
методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в
решението си органът е направил констатация, че „поради липсата на данни
относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат
приложени” и е определил нова митническа стойност на процесната стока № 2 по
реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. По този начин
административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и
данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на
митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) №
952/2013. В резултат, напълно формално от страна на митническия орган е
посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са изложени
конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б.
г). Липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно
уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
В тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки, което в конкретния случай не е направено.
От събраните по делото писмени доказателства и от
неоспореното заключение на вещото лице е установено, че цената на процесната
стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, установено е и
плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013, но не и по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води
до извод за неправилно приложение на закона. С оглед незаконосъобразното
определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно са и
определени на дружеството суми за досъбиране за МИТО и ДДС, както и лихва за
забава.
По изложените съображения, оспореното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл е практиката на ВАС,
изразена в Решение № 5465 от 11.05.2020 г. по адм. дело № 14188/2019 г., I о.;
Решение № 15563 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 6328/2019 г., VIII о.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради
което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото
дружество направените от него по делото разноски в размер на 1550 лева, от
които: 50 лева - внесена държавна такса, 1200 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение, и 300 лева - внесено възнаграждение за вещо лице. В
тази връзка неоснователно е възражението на административния орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото, както и с минималния размер, предвиден
в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „С. К.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: г. С., у. „С. Ф.“ № ***, представлявано от у.
С.И.Д., Решение към МД с MRN 19BG002002001373R4 / 28.01.2019 г. с Рег. № 32-242773 от 19.08.2020 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция
Северна морска в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на „С. К.“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., у. „С. Ф.“ № ***,
представлявано от у. С.И.Д., сумата от 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.