№ 8002
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20221110115100 по описа за 2022 година
По делото е постъпила молба от ответника с вх.№ 342140/28.10.2024г. , с
която се иска спиране на производството на основание чл. 633, вр. с чл. 631,
ал.1, с ГПК до приключване на дело С-744/2023г. на СЕС. Твърди се, че
въпросът относно присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
от ЗА, с оглед на който е направено преюдициалното запитване, е от значение
за решаване въпроса за дължимите разноски в настоящото производство.
В дадения от съда срок е постъпил отговор на молбата за спиране от
ищцата З. Д., с който се твърди, че висящото дело пред СЕС не се явява
преюдициално за развитието на настоящото производство. Моли за
отхвърляне на молбата.
По делото е постъпила и молба по чл. 248 от ГПК от ответника
„Макроадванс“ АД с искане за изменение на постановеното решение в частта
за разноските. Сочи, че неправилно с решението е присъдена държавна такса в
размер на 80 лева, като същата следва да бъде в минимален размер от 50 лева,
доколкото размерът на иска е 378 лева. Твърди, че присъденият с решението
адвокатски хонорар не е съобразен с практиката на СЕС, като същият е
прекомерен по размер с оглед и направеното от страната признание на иска и
липсата на правна и фактическа сложност на делото. Счита, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено без ДДС, доколкото е предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, а ДДС се начислява
единствено за възмездни сделки. Моли съда за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, като бъде присъден адвокатски хонорар под
1
минималния, без ДДС, а държавната такса бъде намалена на 50 лева.
В указания от съда срок е постъпил отговор от ищцата, с който оспорва
подадената молба по чл. 248 ГПК. Посочва, че държавната такса е правилно
определена, доколкото е разгледан неоценяем иск за нищожност на клауза от
договор. Твърди се, че адвокатският хонорар е правилно изчислен съобразно
правната и фактическа сложност на делото и отчитайки активното поведение
на процесуалния представител. Сочи още, че ДДС върху присъдения хонорар
се дължи, доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС, посочвайки и съдебна
практика в тази връзка. Моли съдът да остави без уважение подадената от
ответника молба.
Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
По молбата за спиране на производството.
Молбата е подадена от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен
спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона
основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на
гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са
изчерпателно предвидени в закона, като между тях не фигурира висящо
производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално
заключение пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената
хипотеза на чл. 631, ал.1 от ГПК. Последната е относима само към
производството, по което е направено запитването. Разширяването на кръга на
лимитативно посочените в чл. 229, ал.1 от ГПК основания за спиране на
производството по тълкувателен път или по аналогия на закона и по аналогия
на правото, съдът намира за недопустимо. /Определение № 2496 от 1.08.2018
г. на САС по в. гр. д. № 3640/2018 г./
По молбата с правно основание чл. 248 ГПК.
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна.
2
Искането за ответника за изменение на решението по отношение на
определената държавна такса в размер на 80 лева, е основателно. Посочената
в отговор на молбата съдебна практика е приложима в случаите, в които
липсва критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по
правилата на чл. 69, ал. 1 ГПК, както и за определяне на приблизителна цена
по чл. 70, ал. 3 ГПК. В настоящия случай е предявен иск за обявяване
нищожност на клауза за неустойка, чиито размер е определен, а именно 378
лева, поради което искът е оценяем, а държавната такса е в размер на 50 лева.
По отношение на определения размер на присъдения адвокатски хонорар,
съдът намира молбата на ответника в тази част за неоснователна.
При определяне на размер на съдът се е взел предвид Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата
представлява ориентир при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите
за пропорционалност и справедливост. Отделно от това съдът намира, че при
определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил вида
на спора, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Въпреки направеното признание
от страна на ответника, съдът намира, че определяне на по-нисък размер би
бил израз на ощетяване на труда на адвоката.
3
Възражението на жалбоподателят за недължимост на ДДС, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. В непротиворечивата практика на
ВКС, споделена и от настоящия състав, се приема, че с присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на
облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС, поради което при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с парг. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да включва
ДДС./Определение № 50093/11.05.2023 г. по т. д. № 1638/2021 г. на ВКС,
второ т. о. /
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Макроадванс“ АД молба с
вх. № 342140/28.10.2024г. по описа на СРС за спиране на гр.д. № 15100/2022г.
по описа на СРС, 143ти с-в.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение №
15555/13.08.2024г., постановено по настоящото гр.д. № 15100/2022г., по описа
на СРС, 143-ти състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал.6 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.
Раковски“ №147, ап.14, представлявано от Виктор Сергиев – Изпълнителен
директор да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, от чието
заплащане ищцата З. Р. Д. е била освободена, КАТО ОТХВЪРЛЯ молба с вх.
№ 263413/15.08.2024г., в останалата й част, като неоснователна.
Определението в частта, с която съдът се е произнесъл по молбата с
правно основание чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски
съд, в останала му част определението е окончателно.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5