Определение по дело №39/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 107
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20221500200039
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
гр. Кюстендил, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора АНГ. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Частно наказателно дело
№ 20221500200039 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по
МОЛБА за УПО на лишения от свобода ПЛ. К. ИВ., ЕГН **********, с вх.
№ 44/07.01.2022 г. Приложени са по делото: Становище на началника на
затвора по молбата за УПО, Доклад от ИСДВР относно молбата за УПО,
План на присъдата, Схема за оценяване на вероятността за ново осъждане,
Заповед №907/17.12.2021г, затворническото досие на осъдения №106/2021г,
Експертно решение № 2583 от 202/30.11.21г. и справка за актуалния остатък
от наказанието.
Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Г. изрази становище
за неоснователност на молбата по изложените в становището и развити в
о.с.з. съображения за липса на втората предпоставка по чл.70 НК за УПО –
липса на доказателства за поправяне на осъденото лице.
Прокурорът изрази становище за неуважаване на молбата за УПО по
същите съображения.
Служебният защитник на осъденото лице адв.E.М. изрази становище за
основателност на молбата за УПО. Сочи, че от така наложеното наказание
остава прекалено малко и че осъденият страда от тежки заболявания, които не
му позволяват да извършва трудова дейност в затворническото заведение.
Осъденото лице изрази съгласие със заявеното от служебния му защитник и
допълни, че иска да отиде в Испания при семейството си, за да се лекува,
както и да бъде заменен остатъкът от наказанието му с пробация. В
1
последната си дума поиска да се уважи молбата му за УПО.
Изпълнено е изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ
бр.13/2017 г./ за окомплектоване на молбата с исканите документи, молбата
изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице и ще се разгледа по
същество.
След обсъждане на всички налични доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК и след преценяване на
доводите на страните, съдът намери молбата за неоснователна, като прие
следното от фактическа и правна страна:
Лишеният от свобода ПЛ. К. ИВ., ЕГН ********** е постъпил в
затвора на 08.04.2021 год., /задържан на 09.03.2021 г./.
Понастоящем изтърпява наказание постановено с Протоколно
определение № 904329 от 20.05.2021 г. по НОХД № 1809/2020г. на Районен
съд гр. Благоевград, осъден на 1(една) година и 6 (шест) месеца „лишаване от
свобода" при „строг" режим, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК за деяние, извършено
за времето от 05:58 часа до 06:08 часа на 01.07.2020г. в гр. Благоевград, от
магазин „Кауфланд“ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 168, 49
лева от владението на Ф.Д.М., материално отговорно лице на магазин
„Кауфланд“ Благоевград, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето, през което е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от
26.11.2020г. до 03.12.2020г. – 7 дни.
На основание чл.59, ал.1, т.2 НК се приспада времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 03.12.2020г. до
09.03.2021г, като два дни домашен арест се зачитат за 1 ден лишаване от
свобода, т.е. – 1 месец и 18 дни.
Общият размер на предварително задържане е в размер на 1 месец и 25
дни.
Протоколното определение е влязло в законна сила на 20.05.2021г.
Към днешна дата е изтърпял 1 година 1 месец 8 дни от наложеното му
наказание“лишаване от свобода“.
2
Настанен в във втора група в затвора в гр. Бобов дол на 17.06.2021г.
В миналото си е осъждан за кражби по чл. 194 и 196 НК, грабеж по
чл.199 НК и участие в ОПГ за разпространение на ПАВ – престъпление по
чл.321 от НК.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е във високи стойности - 95
точки, с дефицитни зони:
Настоящо правонарушение – извършил кражба при условията на опасен
рецидив;
Отношение към правонарушението – не приема отговорност за
извършеното престъпление и оправдава поведението си; не приема
присъдата за справедлива; налице са утвърдени криминални нагласи и
липса на мотивация за промяна;
Образование и обучение – напуснал училище в трети клас; повтарял
класове; налице са трудности при писане и четене
Управление на финансите и доходите – налице са сериозни проблеми,
свързани със зависимост от ПАВ в съчетание с алкохол; печели от
кражби и грабежи;
Начин на живот и обкръжение – общува предимно с осъждани лица;
склонен да поема немотивиран риск; налице е злоупотреба с гласувано
доверие; негативно настроен към останалите лишени от свобода;
Злоупотреба с наркотици – налице е дългосрочна зависимост от ПАВ;
лекуван без успех; това се явява отключващ фактор при извършване на
престъпления;
Емоционални проблеми – склонен към автодеструктивно поведение; има
история на самонараняване, откази от храна и поглъщане на предмети;
осъждан като непълнолетен;
Междуличностни проблеми – склонен към прояви на агресия и
враждебност; осъждан за грабеж;
Умения за мислене – налице са занижени способности за
идентифициране и дефиниране на проблемни ситуации; трудно прави
анализ на алтернативите, което го довежда до неадекватен
(незаконосъобразен) избор; игнорира неблагоприятния резултат от
действията си и не е в състояние да предвижда отрицателните
последици;
Рискът от вреди е определен като среден на база отношението към
правонарушението.
Със заповед № 907/17.12.2021г. е наказан за участие във физическа
саморазправа с друг лишен от свобода. Има регистрирано автодеструктивно
поведение, свързано с поглъщане на предмети и самонараняване при
сегашния престой съгласно докладни записки с № Д – 1199/21.04.2021г. и №
3
Д – 3392/25.10.2021г. Неколкократно отказва да приеме полагащата му се
храна, като отказите са регистрирани с докладни записки: № Д –
1170/19.04.2021г, № Д – 1171/19.04.2021г, № Д – 1172/19.04.2021г, № Д –
1241/22.04.2021г, № Д – 1255/23.04.2021г, № Д – 1173/19.04.2021г, № Д –
3390/25.04.2021г, № Д – 3405/25.10.2021г, № Д – 3403/25.10.2021г. и № Д –
3398/25.10.2021г.
Поставян е под непрекъснат мониторинг многократно относно
ескалиращо самоувреждащо поведение и заявки за суицид при престоите му в
затвора. Поради продължителната зависимост от употребата на ПАВ и
постоянния стремеж за набавяне на поредната доза, което неизменно го води
до активно участие в субкултурата и постоянна задлъжнялост, със заповед на
началника на затвора е настанен на основание чл.60 в помещение за МСИР.
Няма регистрирана положителна промяна по плана за изтърпяване на
присъдата с лишения от свобода И. и оценката на риска от рецидив не е
променена, като остава висока – 95т.
Остатъкът от наказанието на л.св.С. към днешна дата е 3 месеца 22 дни.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял
фактически в настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне по см.на чл.439 а НПК.
По отношение на л.св. И. е налице първата предпоставка за УПО -
изтърпял е повече от две трети от наложеното му наказание ЛС за срок от 1
година 6 месеца, с остатък от 3 месеца 22 дни.
Според съда не е налице втората предпоставка за УПО по чл.70 ал.1 НК
– достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл.439 а
НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от
поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа
на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба,
без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото и фактите,
4
които са описани в горното изложение, счита, че няма как да се приеме
наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по см. на чл.70 ал.1
НК по следните съображения:
Констатирани са 9 дефицитни зони, в които не е настъпила корекция, а
първоначалният риск от рецидив е останал в рамките на високия такъв от 95
точки. Следователно, с поведението си осъденият не е показал, че трайно се е
поправил и превъзпитал. Това се подкрепя и от факта, че лицето не поема
отговорност за извършеното престъпление и оправдава поведението си.
В подкрепа на изложеното за непостигната в достатъчна степен
индивидуална превенция е поведението на И., свързано с наложеното му
наказание за участие във физическа саморазправа с друг затворник, както и
множеството обявени от него гладни стачки. Това свидетелства за
неповлияно в положителна посока поведение от престоя му в затвора.
Регистрираното автодеструктивно поведение, свързано с поглъщане на
предмети и самонараняване от страна на осъдения, както и нестабилното му
емоционално състояние, изразяващо се в емоционална свръхчувствителност,
импулсивност, протестно поведение и суициден шантаж, са доказателство не
само за липса на добро поведение, а и за повишена опасност на лицето за себе
си и околните.
Изтърпените от л.св. И. наказания лишаване от свобода по предишни
осъждания, както и условията, при които е осъществил престъплението,
наказанието по което изтърпява в момента, а именно опасен рецидив – сочат
за устойчиви криминални нагласи в поведението му.
Наведените от защитата аргументи за уважаване на молбата – именно
прекалено малкият остатък от наказанието и влошеното физическо състояние
на л.св. И. са обстоятелства, които са ирелевантни към изискуемата от закона
предпоставка – „дал доказателства за своето поправяне“, поради което съдът
няма да ги обсъжда.
Що се отнася до твърдяното влошено здравословно състояние на
молителя, то действително е такова, видно и от новопредставеното решение
на ТЕЛК. Но то не е несъвместимо с престой в пенитенциарното заведение,
тъй като му е оказвана своевременна медицинска помощ и лечение и
продължаващата инвалидност се отнася до заболявания, които не са
животозастрашаващи и несъвместими с престоя в затвора за оставащите 3
5
месеца 22 дни.
По всички тези съображения съдът намира за неоснователна молбата за
УПО и ще я остави без уважение .
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2
НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1
НК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода ПЛ. К. ИВ.,
ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното наказание ”лишаване от свобода” за срок от 1
година 6 месеца, постановено с Протоколно определение № 904329 от
20.05.2021 г. по НОХД № 1809/2020г. на Районен съд гр. Благоевград, с
размер на неизтърпения остатък към днешна дата от 3 месеца 22 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІІ
НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на администрацията на
затвора, както и лично на осъденото лице ПЛ. К. ИВ. .

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6