Р Е Ш Е Н И Е
Номер 349 06.08.2019г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№39 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.45 от ЗЗД чл.48 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от З.Д.Н., действащ със съгласието на своя родител, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове срещу М. Ю.С., Ю.С.Х. - негов
баща, С.Ю.Б., Ю.Б.А. и С.А.Р. като родители, за солидарното осъждане за
заплащане на сумата 2000 лв. за физически болки и страдания, съответно 1000лв.
за психически болки и страдания – двете обезщетение за причинени неимуществени
вреди, предявени като частичен иск всяка от сумата 10000лв., както и сумата
108,41лв. - за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Сочи, че
по анд №8/2017г. на РРС първи и трети
ответник тогава непълнолетни са признати за виновен в съучастие като
съизвършители с О. Р. З., за това, че на 11.09.2016г. му причинили лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и травма на носа, които
обуславят разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 пр.1 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Наложено им е административно наказание. Твърди се, че станал жертва на
брутално нападение на публично място – двора на училище В. Левски гр.Разград, в
присъствието на десетки връстници, познати и приятели, му бил нанесъл жесток
побой и нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, врата и цялото
тяло. Бил събарян на няколко пъти на земята. Получил увреждания съставляващи
поотделно леки телесни повреди. Претърпял продължителни физически болки и
страдания, които още не са отзвучали. Претърпял болезнени и мъчителни лечебни
процедури. Не можел свободно и пълноценно да диша. Отделно от това от деянието,
претърпял тежки психически болки и страдания, бил доведен до силна уплаха от
нанесения на публично място побой. Изпитвал срам и неудобство, довели до неблагоприятни последици за психическото му
здраве. Получил адаптационно разстройство, нарушено социално функциониране, имал
и продължава да има потиснато настроение, тревожност и безпокойство. Изпитвал
силен страх. Чувствал се унизен и с накърнена чест и достойнство. Заплатил
сумата 25лв. за съдебно медицинско удостоверение, за лечение на увредения нос
закупил лекарство за 13,41лв, за преглед
и предписание на лечение при лекар заплатил 40лв. и за ендоскопско
изследване-30лв. Твърди, че извършеното от ответниците деяние като непълнолетни,
са отговорни и техните родители.
Ответниците
М.С. и Ю.Х. депозират отговор. Намират иска за недопустим, предявен на едно и
също фактическо и правно основание,
съответно неоснователен. Не оспорват наказанието на първия ответник по
посоченото анд. Твърдят, че инцидента възникнал изцяло в следствие на
противоправно поведение от ищеца, отправяне на обидни и цинични реплики по
отношение на първи ответник, проявена агресия, която провокирала и ответната
реакция. Наричал ги „цигани“, „мангали“, отправял обидни реплики, обиждал ги на
етническа основа/ още повече че ответника не бил от ромски произход/ Сочи, че
претенциите са многократно завишени, че пострадалия уведомил близките си месец
след инцидента, което довело до несвоевременно предприети мерки за лечение, с
което удължил оздравителния процес, т.е. съпричиняване от страна на ищеца.
Ответниците
С.Ю.Б., Ю.Б.А. и С.А.Р./по съединено гр.д. №332/19г. на РРС/ депозират отговор.
Намират едната претенция за неимуществени вреди за недопустима, като предявена
на същото основание. Оспорват претенциите по размер. Твърдят, че нанесената
телесна повреда е в резултат изцяло на арогантното и провокативно поведение на
ищеца, който отправял обиди, нарекъл и тримата извършители „цигани“, „мангали“
и определил поведението им като „цигански работи“, нанесъл им етнически обиди,
като никой от тях не бил от ромски произход. Тези му думи провокирали реакцията
на тримата съизвършители. Както, че ищецът уведомил родителите си и потърсил
лекарска помощ месец след инцидента, с което сам допринесъл за бавното пролекуване
на получената травма.
Третите
лица помагачи О. Р. З. и Р.З.Р. не депозират отговор. Не се явяват, не заявяват
становище и в с.з.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение по анд
№8/2017г. на РРС ответниците С.Б., М.С.,
както и О.З. са признати за виновни, че на 11.09.2016г. в гр.Разград в
съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта
на главата, врата и цялото тяло, причинили лека телесна повреда на ищеца З.Д.Н.
- на 13г., изразяваща се в кръвонасядания по лицето и травма на носа, които по
своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, като извършителите макар непълнолетни са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си-престъпление по
чл.131 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 пр.1 вр. с
чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. Наложено им е административно
наказание „обществено порицание“. Ответниците Ю.Х., съответно Ю.А. и С.Р. са
родители на М.Ю.С. и С.Ю.Б..
По искане на ищеца са разпитани
свидетелите П. С. П. и Д. В. Н. В показанията си св.П. сочи, че е колега на
майката на ищеца, от която в края на м. декември 2016г. разбрал, че станал
инцидент със сина и, бил бит от няколко момчета. Тогава ищецът ходел да тренира
в залата и на лостовете в училище Левски, където станал инцидента през м.
септември 2016г. Спортувал до тогава активно, ходел на състезания, печелил
награди. След това чул , че ходели по болници. Бил помолен първо от майката на
ищеца, а след това и то него, да го тренира боен спорт, за да се отбранявал, за
самозащита, понеже се притеснявал да излиза. Започнал да тренира година и нещо
след случая, първите месеци не му било възможно, отначало внимателно, тъй като
имал счупване на носа. При по-голямо физическо натоварване трудно дишал и се
задъхвал и не можел да издържа на тренировките. Това му пречело, имал срастване
на едната страна на отвора на носа. Искал да има треньор, но тъй като имал травма,
можели усложнения поради което тренирал самостоятелно. По принцип бил весело
момче, но след инцидента имало коренна промяна в него. Станал затворен, трудно
се комуникирало с него, избягвал да говори за това, което се случило. Бил
чувствителен и го преживявал. Казал, че срещал няколко пъти момчетата, като
ходел на тренировка и това го притеснявало. Пожелал да го превозва с автомобил,
година след това 2017г. го вземал от тях.
Св. Н.
баща на ищеца сочи, че през 2016г. по време на панаира синът му излязъл с
приятели на лостовете да тренира, като се прибрал видял, че е бит, по лицето му
личало, тъй като имал червени петна. След това разказал, че ходил след побоя в
приятел, за да се почистел. Както, че бил заобграден от група младежи от
с.Ясеновец, от тях се приближили три
момчета към него, питали го дали той е З.. Казали му да отиде настрани, той
отказал и те му нанесли побой. След
инцидента бил притеснен, помръкнал, а преди това бил „душата на компанията“,
както го описвали приятелите му. Отказал да тренира на лостовете, както и
леката атлетика, от която имал добри постижения до тогава. Казал, че иска да се
запише на бокс, за да можел да се защитава. Имал притеснения да не бъде
нападнат и бит, притеснявал се и от младежите, които му нанесли побой. След
инцидента имал проблеми с дишането, като забелязали неестествено положение на
тялото му по време на сън. Все едно бил болен от хрема целогодишно, постоянно
подсмърчал. Тези проблеми продължавали и сега. Посещавали лекари във Варна,
които обяснили, че до 28 годишна възраст няма какво да се прави, не може
операция на носа. Не го завели веднага на лекар, защото не предполагали, че ще
има такива последици, а мислели че е бил само сблъсък. Подали жалба до
прокуратурата след месец, защото веднага след инцидента, отказал да разкаже
какво се е случило. След като видели промените като държание и по време на сън,
тогава го разпитали, тръгнали по доктори, установили, че е късно. Трябвало
първите 24 часа са да се обърне внимание, тъй като при този вид травма било
важно до 24 часа да се спука тази ципа, за да не се образува тази кривина в
носа- обяснил им го лекар. По-късно след инцидента ходили по доктори, тъй като
ищецът първоначално не им разказал какво се е случило.
Според заключението на вещото
лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза се установява, че
пострадалият при инцидент на 11.09.2016г. според приложената документация е
получил травма на носа с оклузия/стеснение/ на дясната ноздра в областта на
предна клапа и цепковиден просвет, както и десностранна девиация/изкривяване на
носната преграда/ на септума със затруднено носно дишане. Описаната травма обуславя временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и може да се дължи на нанесен удар
с юмрук в областта на носа. Провеждано консервативно лечение с медикамента
Ринопантеина. Обсъждано е изчаквателно поведение за евентуална пластика след
приключване на растежа на черепа и/или при прояви на оплаквания. От заключението
на комисионната експертиза се установява, че при преглед на пострадалия на
21.05.19г. съобщава за: честа, почти целогодишна хрема; налага се да използва
често капки или спрей за нос; чувството за затруднено носно дишане е постоянно.
Към момента е налице девииран септум с конкавитет на дясно и стеснение на
десния носен ход. Не е направена реиносептопластика, която би възстановила
носното дишане. Обсъждано изчаквателно поведение за евентуална пластика след
приключване на растежа на черепа. В с.з.
вещите лица обясняват, че закъснялото лечение не минимализира срока за възстановяване.
Шест месеца е било прилагано консервативно лечение, но не е постигнат ефекта на
възстановяване на анатомията и физиологията. Пострадалият има необходимост
от използване на препарати под формата на спрей и капки за нос.
Има затруднено носно дишане. Предстоящо
оперативно лечение, с оглед растежа на индивида. Експертизата счита, че на една
последваща фаза на тази носна преграда следва риносептопластика относно
проходимостта. Дискомфортът от това изкривяване се
компенсира с лявата ноздра. При една
банална хрема,
при оток на носните раковини, още
по-значително се стеснява десния носов път и има затруднено носно дишане в
дясно.
Съдът кредитира заключенията
като компетентни, обосновани и неоспорени от страните.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди – физически болки и страдания е основателен. Правото на обезщетение
възниква при наличието на предпоставките
за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е
деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – в
случая на ответниците М.Ю.С., С.Ю.Б..
Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието
е извършено виновно – умишлено и извършители на деянието са същите, което е
установено с влязъл в сила съдебен акт- решение по анд №8/2017г. по описа на
РРС. В резултат на което са налице неимуществени вреди - болки и страдания,
които са причинени от престъплението. Размерът на обезщетението за тези
неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе
предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при
които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на
интензитет на същите, възрастта на увредения, степента и интензитета на
болките, прогнозите за в бъдеще. За полученото увреждане квалифицирано като престъпление
по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 пр.1 вр.
с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, представляващо извършена по
хулигански подбуди лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания и травма на носа, при които първоначалните
болки няма данни с какъв интензитет са,
предвид нанесени удари не само от едно лице, с ръце и крака в областта на
главата, врата и цялото тяло, вследствие на които ищецът е получил посочените
травми. Увреждането-травма на носа с оклузия/стеснение/ на дясната ноздра,
както и десностранна девиация/изкривяване на носната преграда/ на септума със
затруднено носно дишане е налице и към настоящия момент, като е обсъждано
изчаквателно поведение за евентуална пластика след приключване на растежа на
черепа и/или при прояви на оплаквания. За същото е проведеното консервативно медикаментозно
лечение в продължение на шест месеца. Недоказано остана възражението на
ответниците, че пострадалия не е потърсил своевременно медицинска помощ, с
което сам допринесъл за продължителното пролекуване, тъй като вещото лице обясни
и в с.з., че закъснялото лечение не минимализира срока за възстановяване. Поради
неотшумяване на травмата, предвид и възрастта на пострадалия и начина на
причиняване на телесните удреждания- нанесен удар в областта на носа съответно
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът намира такова в
претендирания размер от 2000лв./предявен като частичен от 10000лв./, тъй като
се установи, че е налице продължителен период след деянието извършено на
11.09.16г. до настоящия момент, в който все още не е възстановено физическото
състояние на увредения орган, както, че този период ще продължи още няколко
години, предвид невъзможност за провеждане на оперативно лечение. Предвид и
продължаващия дискомфорт при леки настинки и хреми, като налагат използване на
медикаменти за облекчаване на дишането.
По отношение на претенцията за
неимуществени вреди – психически болки и страдания: Според показанията на св.П.
и св.Н. ищецът в резултат на инцидента променил поведението си. Отказал се да
спортува лека атлетика, желаел да практикува спорт, който да го научел да се
отбранява, тъй като имал притеснения да не бъде нападнат отново. Съдът
кредитира съобразно чл.172 ГПК показанията на св.Н., като намира, че същите макар
и заинтересовани са съответни, не противоречат на показанията на другия свидетел
П. в този смисъл. Освен това е явно, че ищецът е бил унизен на публично място,
тъй като инцидента е станал навън, пред други лица, в двора на училище. За
репариране на причинените неимуществени вреди, които не надхвърлят рамките на
обичайното негативно преживяване, предвид посочените по-горе критерии относими
в случая, съдът намира, че обезщетение в размер на 800лв., се явява справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД. До предявения размер от 1000лв. претенцията следва
да се отхвърли като недоказана, тъй като не се доказа безспорно по
продължителен да е бил периода на емоционално възстановяване на пострадалия с
оглед обичайните случаи от този вид.
По отношение на претенцията за причинени
имуществени вреди, по делото са приложени писмени документи – всички за
извършени интервенции и лечение свързани с травмата, на обща стойност
108,41лв., поради което същата се явява основателна.
В случая следва да се разгледа
възражението на ответниците за съпричиняване от страна на ищеца. Ответниците,
чиято доказателствена тежест бе, не установиха безспорно увреденият да е
допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Не бяха
установени негови действия или пък поведение, като твърдяното от ответниците такова
за отправяне на обидни и цинични реплики по отношение на първи ответник, да е
била проявена агресия, нито пострадалия да ги е наричал „цигани“, „мангали“. Ответниците не
ангажираха доказателства за такива обстоятелства.
Съгласно
чл.48 от ЗЗД родителите на непълнолетния извършител на деликт отговарят за
уврежданията от противоправното деяние, като отговорността им не е вместо
непълнолетното дете - деликвент, а е лична - за неупражнен родителски контрол и
недостатъчно възпитание на детето. Доброто възпитание не се презюмира и ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, което е инкриминирано като
престъпление, това е илюстрация, че усилията на родителите не са дали резултат,
а задълженията по възпитанието, контрола и надзора не са изпълнени/ Р-е
№270/10.01.17г. гр.д.№916/16г. IV г.о ВКС/ Поради което ответниците Ю.С.Х., Ю.Б.А., С.А.Р.,
които са родители на непълнолетните съответно М.Ю.С. и С. Ю.Б. следва солидарно
да заплатят с тях обезщетенията за причинените вреди.
Сумата представляваща
обезщетение за нанесените вреди, следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта – 11.09.2016г.,
както е поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, които
са в общ размер на 5060лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от иска, от които са заплатени по 970лв. срещу първи, втори
ответник и по 1040лв. по отношение на трети, четвърти и пети ответник за трите
иска. Във връзка с направено възражението на ответникците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение: Съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, намира, че за процесуалната защита за всеки
един интерес съобразно размера, обема, сложността на делото, както и явяванията
в три заседания по делото, заплатеното адвокатско възнаграждение, е в
минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от наредба №1/2004г. по отношение на
първи и втори ответник и към минимума по отношение на трети, четвърти и пети
ответник. Поради което няма основания, да бъде определян по-нисък размер
съгласно чл.78 ал.5 от ГПК.
Ответниците следва да заплатят
на основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС сумата 390 лв. за експертизи и
сумата 180лв. за държавна такса върху всяка една уважена претенция за вреди или
общо в размер на 570лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН **********, адрес ***, Ю.С.Х., ЕГН**********, адрес ***, С.Ю.Б.,
ЕГН**********, адрес ***, Ю.Б.А., ЕГН**********, адрес ***, С.А.Р., ЕГН **********, адрес *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на З.Д.Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя
родител Н.М.Н., ЕГН**********, адрес *** сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ предявен като частичен иск от 10000лв., представляващ
обезщетение за причинени неимуществени вреди - физически болки и страдания, сумата
800лв./осемстотин лева/ предявен като частичен иск от 10000лв. за обезщетение
за неимуществени вреди-психически болки и страдания, сумата 108,24лв./сто и
осем лева и двадесет и четири стотинки/ обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 11.09.2016г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди -
психически болки и страдания до първоначално предявения размер като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН **********, адрес ***, Ю.С.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Д.Н., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя родител Н.М.Н., ЕГН**********, адрес *** всеки един от тях по 570лв./петстотин и седемдесет лева/
за разноски.
ОСЪЖДА С.Ю.Б., ЕГН**********, адрес ***, Ю.Б.А., ЕГН**********, С.А.Р., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Д.Н., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя родител Н.М.Н., ЕГН**********, адрес *** всеки един от тях по 1040лв./хиляда и четиридесет лева/
за разноски
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН **********, адрес ***, Ю.С.Х., ЕГН**********, адрес ***, С.Ю.Б.,
ЕГН**********, адрес ***, Ю.Б.А., ЕГН**********, адрес ***, С.А.Р., ЕГН **********, адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на РРС сумата 570лв./петстотин и седемдесет лева/.
Делото е разгледано
при участието на трети лица помагачи - О.Р.З., ЕГН **********
и Р.З.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: