Р
Е Ш Е
Н И Е
№1966
Бургас, 09/12/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на първи декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
Прокурор
Христо Колев
като разгледа административно дело номер 2410 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на М.З.С. ***, против Национален осигурителен институт/НОИ/
София за присъждане на законна лихва в
размер 35.25 /тридесет и пет лева и двадесет и пет ст./, представляваща
имуществена вреда за периода 02.04.2021
г. - 15.04.2021 г. върху получено обезщетение за безработица по чл.54а от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в размер на 9 063.38 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа иска. Твърди, че
ответникът следва да му изплати и законна лихва в размер на 35.25 лева,
представляваща имуществена вреда за периода 02.04.2021 г.- 15.04.2021 г., тъй
като решението на съда, с което са отменени като незаконосъобразни решението на
директора на ТП НОИ Бургас и разпореждането, с което му е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица, е влязло в сила на 02.04.2021 г., а
обезщетението за безработица, което административният орган е отпуснал в
изпълнение на влязлото в сила решение на съда в размер на 9 063.38 лева,
му е преведено на 15.04.2021 г. Иска да се присъди сумата от 35.25 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2021
г. до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът
- Национален осигурителен институт/НОИ/ София, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска. Счита същият за неоснователен и
недоказан. Иска да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава
заключение за неоснователност на иска.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, при
наличие на условие по чл.204, ал.1 АПК, поради което е допустим.
Разгледан
по същество искът е основателен.
На
21.01.2020 г. ищецът М.С. е подал заявление до директора на териториално
поделение/ТП/ на Националния осигурителен институт/НОИ/ Бургас за отпускане
обезщетение за безработица по чл.54а КСО/л.137 от делото/.
С
разпореждане № 021-00-374-3 от 18.09.2021 г. ръководителят на осигуряването за
безработица, ТП НОИ Бургас, на основание чл.54ж, ал.1 КСО, е отказал на С.
отпускане на паричното обезщетение за безработица/л.105 от делото/.
Последното
е оспорено по административен ред пред директора на ТП НОИ Бургас, който с
решение № Ц 1040-02-129 от 03.11.2020 г. го е потвърдил/л. 101 и 102 от
делото/.
Решение
№ Ц 1040-02-129 от 03.11.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас е обжалвано пред
Административен съд Бургас, който с решение №353 от 05.03.2021 г. по адм.дело
№2366/2020 г. го е отменил и е изпратил преписката на длъжностното лице по
чл.54ж, ал.1 КСО за ново произнасяне по подаденото от М.С. заявление,
вх.№021-00-374 от 21.01.2020 г./л.90-96 от делото/.
Решението
на съда не е обжалвано и е влязло в сила на 02.04.2021 г.
На
09.04.2021 г. в изпълнение на влязлото в сила решение на съда, ръководителят на
осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, е издал разпореждане № 021-00-374-5,
с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
05.11.2019 г. до 04.05.2020 г. в размер на 74.29 лева дневно, което в общ
размер на 9 063.38 лева е изплатена на С. на 15.04.2021 г./л.11 и 88 от
делото/.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
Не
се спори, че на 21.01.2020 г. ищецът М.С. е подал заявление до директора на
териториално поделение/ТП/ на Националния осигурителен институт/НОИ/ Бургас за
отпускане обезщетение за безработица по чл.54а КСО/л.137 от делото/ и с
разпореждане №021-00-374-3 от 18.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, ТП НОИ Бургас, на основание чл.54ж, ал.1 КСО, му е отказано
отпускане на това обезщетение/л.105 от делото/.
Не
се спори, че последното е оспорено по административен ред пред директора на ТП
НОИ Бургас, който с решение №Ц 1040-02-129 от 03.11.2020 г. го е потвърдил/л.
101 и 102 от делото/.
Няма
спор, че решение № Ц 1040-02-129 от 03.11.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас
е обжалвано пред Административен съд Бургас, който с решение №353 от 05.03.2021
г. по адм.дело №2366/2020 г. го е отменил и е изпратил преписката на
длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 КСО за ново произнасяне по подаденото от М.С.
заявление, вх.№021-00-374 от 21.01.2020 г., което е влязло в сила на 02.04.2021
г./л.90-96 от делото/.
Не
се спори, че на 09.04.2021 г. в изпълнение на влязлото в сила решение на съда,
ръководителят на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, е издал
разпореждане №021-00-374-5, с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 05.11.2019 г. до 04.05.2020 г. в размер на 74.29 лева
дневно, което в общ размер на 9 063.38 лева е изплатено на С. на
15.04.2021 г./л.11 и 88 от делото/.
Спорът
се свежда до това, дължимо ли е от ответника обезщетение за причинени
имуществени вреди, равняващо се на законната лихва по чл.86 ЗЗД за периода
02.04.2021 г. до 15.04.2021 г. в размер на 35.25 лева.
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според цитираното правило държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда
от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се
присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Налице
е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
С
решение №353 от 05.03.2021 г. по адм.дело №2366/2020 г. по описа на
Административен съд Бургас, е отменено решение № Ц 1040-02-129 от 03.11.2020 г.
на директора на ТП НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-374-3
от 18.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ
Бургас, за отказ да се отпусне парично обезщетение по чл.54а, ал.1 КСО, влязло
в сила на 02.04.2021 г.
В
изпълнение указанията на влязлото в сила съдебно решение, административният
орган е издал разпореждане, с което е отпуснал на ищеца поисканото парично
обезщетение в размер на 9 063.38
лева, изплатено на С. на 15.04.2021 г./л.11 от делото/.
В
т.4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, е посочен началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението при незаконни актове на администрацията - влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.
Последното
не е съобразено от административния орган при определяне общата сума за
изплащане на ищеца. Преведена е само сума в размер на 9 063.38 лева,
представляваща отпуснато парично обезщетение за безработица по разпореждане
№021-00-374-5 от 09.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
ТП НОИ Бургас, която не включва сумата в размер на законната лихва върху
полученото обезщетение, считано от 02.04.2021 г., датата на влизане в сила
решението с което са отменени като незаконосъобразни административните актове
на ТП НОИ Бургас до 15.04.2021 г., датата на която е получено от ищеца
обезщетението.
Следователно,
претендираното от ищеца обезщетение за вреди се равнява на законната лихва
върху преведеното парично обезщетение за безработица в размер на 9 063.38
лева и е в размер на 35.25 лева за периода 02.04.2021 г.-15.04.2021 г.,
изчислен с електронен калкулатор лихви към НАП и НОИ.
На
ищецът следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба-11.10.2021 г. до окончателното изплащане на паричното
обезщетение. Това е така, тъй като присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има
обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Начисляваната законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата представлява последица от уважаването на
съдебно предявеното вземане. Определяемостта на обезщетението за забава е
поставено в зависимост от плащането на главницата, като законната лихва и в
този случай представлява единствено базата, от която се извежда неговия размер.
Неоснователно
ответникът се позовава на чл.12, ал.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на
парични обезщетения за безработица обн.ДВ,бр.19 /19.02.2002 г., в сила от
19.02.2002 г./. Последната е приета на
основание чл. 54л КСО и регламентира редът и условията за отпускане на
паричните обезщетения за безработица, а цитираната норма - отношенията на НОИ с
доставчиците на платежни услуги/ДПУ/, лицензирани от Българската народна
банка/БНБ/.
Настоящият
случай касае обаче превод на отпуснато парично обезщетение за безработица при
отмяна с влязло в сила решение на унищожаеми административни актове, издадени
от ответника, поради което следва да се съобрази т.4 от тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Следователно е
налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Настъпила е вреда за ищеца в претендирания от
него размер, поради незаплащане в цялост на сумата за обезщетението за
безработица на датата на влизане в сила на решението за отмяна на посочените
по-горе административни актове на ответника.
Налично е и третото условие за
реализиране на тази отговорност - причинна връзка между отменените
административни актове на ответника и изплатеното частично парично обезщетение
за безработица. В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само когато
деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се
трансформирала в действителност.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и
доказана, и следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца законната лихва в размер 35.25
/тридесет и пет лева и двадесет и пет ст./, представляваща имуществена вреда за
периода 02.04.2021 г. - 15.04.2021 г.
върху получено обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ в размер на
9 063.38 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-11.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този
резултат и предвид направеното искане в полза на ищеца се следват и направените
в настоящото производство разноски, които са общо в размер на 310.00/триста и
десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството
държавна такса и 300.00/триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
осми състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт/НОИ/ София да заплати на М.З.С. ***, законна лихва в размер 35.25 /тридесет и пет лева и
двадесет и пет ст./, представляваща имуществена вреда за периода 02.04.2021 г. - 15.04.2021 г. върху получено
обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО/ в
размер на 9 063.38 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-11.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт/НОИ/ София да заплати на М.З.С. ***, разноски в размер на 310.00/триста
и десет/ лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: