Решение по дело №1881/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260063
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430201881
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

11.02.2021 г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 13 януари

XIII наказателен състав

година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1881 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3005527, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В така депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

            Производството е по реда на чл.189 ал.8 от ЗДвП във вр.чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Жалбоподателят ***, редовно призован, не се явява.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

           Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

         С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В издадения електронен фиш констатираното административно нарушение е описано по следния начин:

На 10.09.2019 г. в 12:57 часа в Извън населено място Първокласен път I – 3 /Бяла-Ботевград/ км 101+453 с посока на движение към с. Горни Дъбник. Нарушението е установено с ATCC TFR 1M и отчетен толеранс от -3%, с МПС „***“, вид лек автомобил, регистрационен номер ***е извършено нарушение за скорост,  установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR 1M № 585, разрешена скорост 90 км/ч, установена скорост 107 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч.

 

В електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 17 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство № 0585.

Административно наказващия орган е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Съдът счита, че за разрешаването на конкретния административно правен въпрос на първо място е необходимо да се посочи, че всеки акт, съдържащ властничес­ко волеизявление на държавен орган следва да съдържа точни данни за неговия издател (имена и длъжност) !!!

Липсата на такъв, какъвто е настоящия случай, лишава акта от възможността да породи целените с него правни последици, защото, за да породи своето правно действие този акт на първо място трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган на държавна власт.

Изложеното в пълна степен важи и за електронните фишове като актове, с които се ангажира административно-наказателната отговорност на конкретно лице - нарушител.

В конкретния случай, сред съдържащите се по делото доказателства липсват такива, които да удостоверяват длъжността на лицето изготвило електронния фиш. Това от своя страна възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата компетентност, съответно да се установи валидността на оспорения електронен фиш.

Действително, нито в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нито в утвърдения образец, се съдър­жа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказание, несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат да налагат административни наказания.

Казано с други думи, след като с електронния фиш се налага административно наказание, то последният задължително следва да бъде издаден от орган овластен да налага наказания за нарушения по съответния законов текст чрез издаване на наказателни постановления

От приложения по делото електронен фиш е видно, че на същия липсва издател, на коя дата е издаден и от кой точно служител !!!

Към административно наказателната преписка е приложена Заповед № 316з-3923 от 23.11.2018 г., от която е видно кои служители на сектор “Пътна полиция” отдел “ОП” при ОД на МВР – Плевен имат право да въвеждат Електронни фишове в серия К в “Система за управление на фишове и плащания по тях”.

 

         В електронния фиш обаче изрично не е посочено, кое лице го е издало и дали издаденият в настоящия случай електронен фиш е издаден от компетентен служител посочен в заповедта.

До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, така констатираните непълноти на ЗДвП следва да бъдат преодолени по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА / (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.)

Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България/, като приложение следва да намерят съответните относими разпоредби на ЗАНН (в частност чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН).

КОНСТАТИРАНИТЕ ДО ТУК ЛИПСВАЩИ РЕКВИЗИТИ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ФИШ НЕСЪМНЕНО ВОДЯТ ДО ИЗВОД ЗА НЕГОВАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ.

 

Следва да се посочи, че в клип 4217 на обжалвания електронен фиш липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин !!!

 

         Несъответстващо на установената по делото фактическа обстановка е, че на 10.09.2019 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил  марка „***“, с рег. № ***извън населено място – първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ км 101+453 с посока на движение към с. Горни Дъбник, със скорост 107, при ограничение, 90 км./ч., с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Пред съда остана неизяснен спорният въпрос за местонахождението на лекия автомобил в момента на заснемането му с мобилна система за видеоконтрол – TFR 1-M, с радар № 585, и по-конкретно съвпадат ли географските координати: EL 24.45872 и NL 43.41064, за които се съдържа информация в клип № 19928, с посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението - км. 101+453.

         В хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган не бяха ангажирани доказателства.

         Като място на нарушението в електронния фиш са посочени само географски координати. Безспорно те индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, на територията на Република България, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприятия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място.

Обичайното описание на място би следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място - име на улица, номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място - общоизвестен обект, пътно съоръжение, конкретен път и др., като не без значение е и посочването на ограничението по какъв начин е направено – с пътен знак или не.

Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали мястото на констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него, съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличието на пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и т.н.

 Действително, от техническата характеристика на автоматизираното техническо средство № TFR1-M, става ясно, че изготвения от него клип съдържа информация за местонахождението под формата на географски координати. Въпреки това обаче, според съда при издаване на електронния фиш не съществува пречка, административния орган да обвърже тези координати с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в електронния фиш и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят до необоснованост на електронния фиш. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.

В издадения електронен фиш е описано извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено,че същият е управлявал МПС със скорост 107 км/ч при разрешена 90 км/чпревишение от 17 км/ч, а в представената по делото разпечатка от радар № 19928 фигурира засечена скорост измерена скорост 110 км/ч и превишение 20 км, поради което е налице противоречие между отразените в електронния фиш обстоятелства на нарушението и представените писмени доказателства за извършеното нарушение.

При наличието на използвана система за видеоконтрол, която не е стационарна и/или при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя посредством облекчената процедура на издаване на електронен фиш, а следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН-чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл.189,ал.4 и сл.от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Съгласно чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,  стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.

В ал.3 от същата е предвидено за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата да се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. според същата е допустимо издаване на електронен фиш и от мобилно автоматизирано техническо средство, а както по-горе бе посочено със същите се установява нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

 Това законово понятие, отнесено към разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че въз основа на заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС, не следва да се издава електронен фиш, а е приложим общият ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая Наредбата противоречи на Закона за движение по пътищата, поради което съобразявайки текста на чл.15 ал.3 от ЗНА, съгласно който, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, следва да се приеме, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС.

Предвид горното не следва да се обсъждат приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При наличието на използвана мобилна АТСС и при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, независимо дали същите само включват или изключват системата, наказващият орган не е следвало  да ангажира административно - наказателната отговорност на нарушителя  чрез съставяне на електронен фиш, а  е следвало да наложи  наказание по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. В случая е следвало да бъде съставен именно АУАН, а въз основа на него и НП.

В електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване,в какъв срок и пред кой съд,което е нарушение на чл. 57, т. 10 от ЗАНН.

 

Водим от горното,  Съдът


 

Р     Е      Ш      И  :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3005527, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***  административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: