№ 3
гр. Бургас, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.А
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Частно
наказателно дело № 20222120204406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. И. М., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.
К. - БАК, против заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-561/13.10.2022г., издадена от
П. П. П. - инспектор при Четвърто РУ-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи. Посочва, че към
момента на задържането на неговата доверителка не са били налице предпоставките за това.
Ответникът по жалбата се явява лично в първото съдебно заседание по същество по
делото, като моли заповедта да бъде потвърдена.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.10.2022г. около 23,30ч. в сградата на Четвърто РУ гр.Бургас се е явило лицето
Д. Я. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, *****. Същият е заявил, че пред заведение
„Макси”, ***** е бил намушкан в гръб в областта на задните части.
Незабавно на място били изпратени два екипа от полицейски служители при
Четвърто Районно управление гр.Бургас. Установено било, че Г. празнувал рожден ден на
своята дъщеря в горепосоченото заведение, като около 23,20ч. тръгвайки си от
празненството пред централен вход на заведението е бил намушкан. На място е пристигнал
екип на ЦСМП, които са отвели Г. в УМБАЛ Бургас, като след преглед и обработка на
1
раната е бил освободен за домашно лечение.
Служителите на МВР снели показания от тримата служители, които били на работа
на същата дата - управителят на заведението - *. *. *., ЕГН: **********, сервитьорката Д. И.
М., ЕГН: ********** и *. *. *., ЕГН: **********. От същите се установява, че на процесната
дата Д. И. М. изпълнявала длъжността „сервитьор” в заведение ”Макси”, като била
извънредно на работа, тъй като е имало резервация за празнуване на рожден ден на
дъщерята на нейна приятелка – Н.. През течение на вечерта между М. и пострадалия Д. Г.
/баща на рожденичката Таня и бивш съпруг на Н./ възникнал конфликт. М. твърди, че Г. е
бил под въздействието на забранени вещества, като през цялата нощ но време на
изпълнение на служебните й задължения се е държал грубо и арогантно с нея, като й е казал
думите: „Куче умряло, ако още един път ми се наложи да дойда до бара за да взема това,
което искам да поръчам, не можеш да си представиш какво може да ти се случи“. На свой
ред Г. заявява, че през цялата вечер сервитьорката, която никога досега не бил срещал, се е
държала към него грубо и арогантно и след като я е попитал за причината за поведението,
същата му е заявила: „Ще си получиш поръчката по-късно”.
Около 22,55ч. Г. си тръгнал от заведението заедно приятелката си Г.. Излизайки той
казал на приятелката си да изкара колата. Когато тя се качила в автомобила, двамата
забелязали, че предната лява гума на същия е срязана. Гумата е била разпрана странично,
вероятно с нож. В този момент някой хванал Г. отзад през кръста и той усетил 4
пробождания в дясната част на седалището си. Той рязко се обърнал, опитвайки се да го
хване, при което видял, че лицето е от мъжки пол с качулка и черна маска на устата, но
същата била смъкната от борбата между тях. Пострадалият твърди, че е познал нападателя
си и той се казва Константин, който познава визуално, но не лично. Същия пояснява, че
никога не е контактувал с него и не може да посочи каква е причината да извърти подобие
деяние.
Във връзка с горното е получена информация, че сервитьорката Д. М. е заявила, че Г.
е намушкан и са спукани гумите на автомобила, но с уговорката, че тя няма нищо общо със
случая и репликата: „То винаги идва видов ден, за всеки”. По оперативни данни е много
вероятно М. да се е обадила на някой, по повод конфликта с Г. и именно той или човек от
обкръжението му да е извършил повреждане на автомобила и нападението срещу Г..
Понастоящем приятел на М. е лицето К. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *****.
С оглед гореизложеното, със заповед за задържане за срок до 24 часа са задържани
лицата К. С. Г., ЕГН: ********** и Д. И. М., ЕГН:**********.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74,
ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –
2
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. С жалбата
административният орган е представил и преписката във връзка в издаването й, като
съдържащите се в нея данни се потвърждават и от изложеното от ответника в съдебно
заседание.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
били налице достатъчно данни, че М. може да има съпричастност към процесната престъпна
деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Видно е, че се касае за възникнал
личен конфликт между задържаното лице и пострадалия непосредствено преди
извършването на нападение над последния. Самият пострадал на свой ред посочва като свой
нападател именно приятеля на задържаната М., на когото разследващите считат, че тя се е
3
обадила, за да поиска помощ във връзка с възникналата ситуация. При това положение
правилно е преценено, че жалбоподателката следва да бъде задържана, тъй като
поведението й е сочило на опасност да извършва закононарушение и да се укрие.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. М., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С. К. -
БАК, против заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-561/13.10.2022г., издадена от П.
П. П. - инспектор при Четвърто РУ-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4