Решение по дело №176/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4198
Дата: 8 октомври 2014 г.
Съдия: Атанас Кобуров
Дело: 20141200100176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 33

Номер

33

Година

9.10.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.09

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20144100900102

по описа за

2014

година

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.118 от ГПК.

Съдът като разгледа исковата молба, констатира следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.34 от ЗЗД с цена на иска 9 710,30 лв.

Горният извод е обоснован: от съдържанието на исковата молба – изложените в нея твърдения и направеното с нея искане; от разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК за определяне размера на цената на иска по искове за вещни права върху имот - данъчната оценка; както и от съдържанието на „Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК”, чрез което е удостоверен размера на данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на исковите претенции.

Родовата подсъдност на предявените искови претенции е районен съд, като първа инстанция. Аргумент чл.103 от ГПК във вр. с чл.104, ал.1, т.3 от ГПК – на окръжния съд са подсъдни исковете за вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. Исковите претенции са с цена под 50 000 лв.

Исковите претенции са предявени срещу две физически лица.

Местната подсъдност е районният съд, в района на който се намира населеното място, в което е постоянният адрес на ответниците – чл.105, предложение първо от ГПК. Ответниците са с постоянен адрес гр. Б., област Р.. Обстоятелство, видно от адресната част на исковата молба.

С оглед на изложеното и на правомощията си, визирани в чл.118, ал.1 от ГПК и чл.119, ал.1, предложение второ от ГПК съдът счита, че родово компетентния съд за разглеждане на субективно кумулативно съединените искови претенции е районен съд, а местно компетентния съд е районен съд – гр. Б..

Сезираният съд като констатира, че делото не му е подсъдно с оглед правилата за родовата подсъдност, е задължен по реда на чл.118, ал.2 от ГПК да прекрати производството по дело при себе си и да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд. За родовата подсъдност съдът следи служебно. Аргумент чл.119, ал.1, предложение второ от ГПК.

Когато не е спазена родовата подсъдност в правомощията на неправилно сезирания съд е да препрати делото не само на родово компетентния, а и на местно компетентния. Не е необходимо да има възражение. Определящото е родовата подсъдност.

На основание чл.121 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Водим от горното по реда на чл.118, ал.2, изречение първо от ГПК на основание чл.119, ал.1, предложение второ от ГПК, на основание чл.118, ал.1 от ГПК, на основание чл.103 от ГПК във вр. с чл.104, ал.1, т.3 от ГПК и на основание чл.105, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по Т.Д.№102 по описа за 2014 година на Великотърновски окръжен съд.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на родово и местно компетентния съдрайонен съд – гр. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред АПЕРАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО в едноседмичен срок от съобщението му на страната.

СЪДИЯ:

Определение

2

A9D15B82C5D2CEE7C2257D6C0062A0BF