№ 6207
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504980 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3560 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 53046/2024 г. по описа на СРС, 66
с-в е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове, че на основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Л. Г. Х. с ЕГН ********** дължи на “ЕОС
Матрикс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к. „Малинова Долина„ , ул.“********, в качеството му на частен
правоприемник (цесионер) на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, сумата от
925.58 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 4574497 от 25.05.2021г., ведно със законна лихва от 24.04.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 143.03 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г., както и сумата от 13,01 лв., представляваща
мораторна лихва, за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г., начислена върху
главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 27390/2024 г. по описа на СРС, 66 състав,
като е отхвърлен като неоснователен иска за мораторна лихва за разликата над
уважената част от 13,01 лв. до пълния предявен размер от 20,24 лв.
Срещу така постановеното решение, в частта на уважаване на претенциите е
подадена въззивна жалба от ответника Л. Г. Х., като са изложени доводи за
1
неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Неправилно, според ответника, съдът е приел, че ищецът се легитимира като
носител на вземането по договора за кредит, тъй като не бил уведомен надлежно за
извършената цесия. Поддържа, че е извършил плащания по договора за кредит, както
и че е в недобро здравословно състояние, което е известно на кредитора.
Моли за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на предявените искове за
вземанията. Претендира разноски.
Въззиваемата страна и ищец в производството „Еос Матрикс“ ЕООД е подал
писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява
становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно
материалния закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че сключения
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитодател и ответника Л. Г.
Х., като кредитополучател Договор за потребителски кредит № 4574497 от 25.05.2021
г. е валиден договор, по който е признато съществуване на вземане по реда на чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД в полза на цесионера - „ЕОС Матрикс“
2
ЕООД /по договор за цесия от 09.11.2023 г./ срещу ответника Л. Г. Х. за сумата 925.58
лв., представляваща неизплатената главница; за сумата от 143.03 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г., както и за сумата 13.01
лева, представляваща обезщетение забава върху непогасената част от главницата за
периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 27390/2024 г. по
описа на СРС, 66 състав.
За обосноваване на тези изводи съдът е намерил за недоказано и неоснователно
възражението на ответника, че ищецът не се легитимира като носител на вземанията
по договора въз основа на сключения договор за цесия. Договорът за прехвърляне на
вземания е валиден договор съобщен на кредитополучателя- длъжник по реда на
чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което е породил действие да прехвърли съществуващите и
непогасени по договора за кредит вземания от цедента на цесионера. При
постановяване на решението си, съдът е отчел извършените плащания от
кредитополучателя, като е съобразил ангажираните доказателства и констатациите на
приетата в производството ССчЕ.
Решението е правилно.
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. вр. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 925.58 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски
паричен кредит № № 4574497 от 25.05.2021г., сключен между Л. Г. Х. и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД),
ведно със законна лихва от 24.04.2024г. до изплащане на вземането, 143.03 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г. и 20.24 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2023г. до дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (24.04.2024г.), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. №
27390/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.
Установяването съществуването в полза на ищеца на спорното материално
право така, както е заявено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, а впоследствие и с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валиден договор за заем
(потребителски кредит); 2/ усвояване на заетата сума от кредитополучателя; 3/
настъпване изискуемостта на вземанията по договора; 4/ неизпълнение на
задължението на заемателя за връщане на част или на цялата сума в уговорените за
това срокове; 5/ прехвърляне на така формираните вземания в полза на ищеца; 6/
3
съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като
уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.
Чрез представения пред първата инстанция Договор за потребителски паричен
кредит № 4574497 от 25.05.2021г. в производството е установено, че кредитодателят
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя Л. Г.
сума в размер на 1 120 лв., със краен срок на погасяване 14.05.2028 г.
Установява се и страните не спорят, че ответникът се е задължил да погаси
задължението си на 84 месечни анюитетни вноски в размер на 23.10 лв., както и че
заемната сума е била усвоена и не е била възстановена в цялост от кредитополучателя
на кредитора.
Доводите на въззивника, че вземанията по договора за кредит не са били
прехвърлени на ищеца с договора за цесия от 09.11.2023г. и Приложение № 1 към него
се явяват неоснователни. Както правилно е посочил в постановеното решение СРС и
настоящия състав възприема по идентичен начин, по делото е установено чрез
представения договор и приложение № 1 към него, че между ищеца и кредитора е бил
сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника,
произтичащи от процесния договор за кредит.
Уведомления за извършено прехвърляне на вземания /по чл.99, ал.4 ЗЗД/,
адресирано до ответника, както и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
считано от получаване на уведомлението, ответникът е получил лично на 17.04.2024 г.
/разписка на л.37 от делото на СРС/, както и с получаване на препис от исковата молба
и приложенията към нея. С оглед това и оплакванията на ответника, че ищецът не е
носител на непогасените и дължими вземания по договора за кредит се явяват
неоснователни. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане- цедент, го
прехвърля не трето лице- цесионер, като последният разполага с правото да го събере
от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/,
които имат имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането
не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на
цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в
момента на сключване на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице- длъжника, налага извършването на допълнително действие- съобщаване
на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно
изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие следва да бъде
извършено от стария кредитор /цедента/- чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Това уведомяване създава
4
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
обезпечава точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Получаването от длъжника на
уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д. № 12/ 2009 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК; Решение № 137 от 02.06.2015 г.
по гр.д. № 5759/ 2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, ГК; Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т.д. №
2639/ 2014 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК, и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/ 2013
г. на ВКС, ІІ ТО, ТК/, чието разрешение се възприема от настоящия състав.
Чред ангажираните по делото доказателства и констатациите на приетата пред
първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202
ГПК, се установява, че след отчитане извършените от ответника плащания,
непогасената част от вземанията възлиза на сумата 925.58 лв.-главница, сумата 143,03
лева-договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г. и сумата 13.01 лева -
лихва за забава за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г.
При така установеното, правилни са изводите на СРС, че по договора за кредит
са налице непогасени задължения в посочения размер.
С оглед това и правилно претенциите на ищеца, заявени по реда на чл.422 ГПК,
са били уважени за посочените суми.
При така посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3560 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 53046/2024 г. по
описа на СРС, 66 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че на основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Л. Г. Х. с ЕГН
********** дължи на “ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина„ , ул.“********, в
качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, сумата от 925.58 лв., представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит № 4574497 от 25.05.2021г., ведно със
законна лихва от 24.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 143.03 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023г. до 24.04.2024г., както и
сумата от 13,01 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 14.04.2023г. до
5
24.04.2024г., начислена върху главницата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. №
27390/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6