Решение по КНАХД №1716/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК..

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив срещу решение № 651 от 12.06.2025 г., постановено по АНД № 345 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, VІ н.с., с което е отменено наказателно постановление № 108 от 02.10.2024 г., издадено от директора на ОДБХ Пловдив, с което на Т. В. Ч., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.62, ал.1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.7, ал.2, т.1 ЗЗЖ и на основание чл.62, ал.3 ЗЗЖ е отнето в полза на държавата 1 бр. куче, порода „Руски той териер“, отговарящо на името „М“, ведно с негов 1 бр. паспорт на домашен любимец №........

Според касатора обжалваното съдебно решение е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата и моли съда да я отхвърли, като потвърди решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за основателност на жалбата и моли съда да отмени решението на Районен съд Пловдив.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.42, ал.1, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.е., налице са съществени нарушения на изискванията за форма, които нарушават правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му нарушение и въз основа на кои доказателства се установява. Съдът е констатирал, че никъде в АУАН не е посочена дата на извършване на вмененото нарушение, че такава дата не е посочена и в ДП № 192/2024 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив. Констатирал е също, че не са представени никакви доказателства, които да сочат по категоричен начин, че високият тон, който е използвал Ч. към кучето, е причинил стрес, а този извод е формиран на база на предположения. В хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че кучето е било здраво при всяко посещение при ветеринарния лекар, поставяни са му всички ваксини и чип, не е имало никакви заболявания или здравословни проблеми. Крайният извод на съда е, че неправилно е квалифицирано деянието като нарушение по чл.7, ал.2, т.1 ЗЗЖ, поради което и е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалният закон. ЧЛ.42 ЗАНН изчерпателно изброява в 10 точки задължителните реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т.3 изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението, а в т.4 е посочено, че актът следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Аналогична е нормата на чл.57, ал.1 ЗАНН по отношение на съдържанието на наказателното постановление, чиято т.5 изисква описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление, нито в споразумението, сключено между директора на ОБДХ Пловдив и Т. Ч. на основание чл.58г, ал.2 ЗАНН, нито в постановление № 4046 от 02.09.2024 г. е посочено времето на извършване на нарушението. Отделно от това, действително няма никакви доказателства по делото, от които да се формира категоричният извод, че кученцето е стресирано в резултат от действия на неговия собственик, което е в противоречия с нормата на чл.7, ал.2, т.1 ЗЗЖ. В този смисъл изводът на районния съд за наличие на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, се явяват напълно обосновани и правилни.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушения на съдопроизводствените правила. Невярно и некореспондиращо със съдържанието на обжалваното решение е твърдението, че съдът е обсъждал единствено свидетелски показания, събрани в досъдебното производство. Напротив, при постановяване на решението са анализирани показанията на разпитаните в съдебното производство пред районния съд доказателства и са изложени мотиви, поради което определени свидетелски показания не са кредитирани. Вътрешното убеждение на съда, поради което кредитира или отказва да кредитира свидетелските показания, не подлежи на съдебен контрол. От друга страна, изложените мотиви са логични и обосновани, кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото, и не подлагат на съмнение безпристрастността на съда.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 651 от 12.06.2025 г., постановено по АНД № 345 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, VІ н.с.

Решението е окончателно.