№ 35870
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110124137 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени искове от О. Ц. Ш. против "ЕОС
Матрикс"ЕООД,ЕИК ****,за прогласяване недействителност на договор за потребителски
кредит и издаване на кредитна карта от 09.09.2014 г.,сключен между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД и О. Ш. и за прогласяване недействителност на договор за потребителски
заем,сключен на 25.11.2014 г.
С подадена молба от 04.09.2024 г. ищецът Ш. формулира искане за спиране на
изпълнението по изп.дело № 4716/2017 г. по описа на ЧСИ С.Я. на основание чл.420,ал.2,т.2
от ГПК.
Софийският районен съд намира,че подаденото искане не може да бъде уважено.
Систематичното място на разпоредбата на чл.420 от ГПК е в глава тридесет и седма от
ГПК като разпоредбата на чл.420 от ГПК се отнася до спиране на изпълнение за парични
вземания,за които са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК като с последващо
изменение ДВ,бл.100 от 2019 г. е приета ал.5 на чл.420 от ГПК и е възприето,че ако искането
за спиране е подадено при наличието на висящо исково производство по чл.422 от ГПК по
искането за спиране се произнася съдът,сезиран с иска по чл.422 от ГПК,а не заповедният
съд.Цитираните разпоредби налагат извод,че по искане за спиране по реда на чл.420 от ГПК
се произнася съдът,издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,а ако е образувано
гражданско дело по искова претенция за установяване на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - съдът,който разглежда установителния иск.
С оглед това,че производството по настоящото дело не е по иск,предявен по реда на
чл.422 от ГПК за установяване на вземане,както и като съобрази,че от представените към
исковата молба заповеди за изпълнение се установява,че са издадени по реда на чл.410 от
ГПК,т.е. по тези заповеди не е допуснато предварително изпълнение,молбата на ищеца
следва да бъде оставена без уважение. Предвид това,че законът предвижда,че искане за
спиране може да бъде депозирано само до съд,сезиран с иск за установяване на вземане по
чл.422 от ГПК,не се явява допустимо разширително прилагане на разпоредбата в
1
производства по други искове,в конкретния случай - производство по искове за
недействителност на договори.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,подадена от О. Ц. Ш. с искане за допускане спиране
на изпълнението по изп.дело № 4716/2017 г. по описа на ЧСИ С.Я. по реда на чл.420,ал.2,т.2
от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2