РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20235300900073 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. Д. М., с ЕГН **********
и адрес: *************************, подадена чрез пълномощника й адвокат Й. Д., против
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Витоша” № 89 Б, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 08.04.2022г. в ********** З. М. е
претърпяла пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са й били причинени
имуществени и неимуществени вреди. На посочената дата, около 09,20ч., придвижвайки се
плътно вдясно по пътното платно на ул.”*******”, поради наличието на мокра и хлъзгава
решетка на тротоарната площ, ищцата била застигната и блъсната от лек автомобил
„Хюндай Атос”, с pег. № ** **** ** управляван от Х. М. И.. При проведените медицински
прегледи и изследвания се установило, че в резултат на реализираното ПТП пешеходката е
получила следните травматични увреждания- средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактури в областта на тибиалното плато и проксималната фибула на левия долен крайник -
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на
движенията на ляв долен крайник за период по-дълъг от 30 дни, както и множество руптури
на връзки, в областта на ляво коляно, включително и медиален и латерален минискус -
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на
движенията на ляв долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Въпреки проведеното
консервативно лечение, дълго време след инцидента не настъпило подобрение в
1
здравословното състояние на ищцата, същата изпитвала остри и непоносими болки в левия
си долен крайник, а движенията й били силно ограничени, чувствала физическа
нестабилност, слабост и дискомфорт, страдала от липса на енергия и чувство на постоянна
умора, нуждаела се от подкрепата и съдействието на близките си при извършване на
обичайни ежедневни дейности. Наред с това, М. се чувствала психически и емоционално
нестабилна, изпитва страх да се движи по улиците като пешеходец, страхувайки се, че
случилото се ще се повтори. Твърди се, че, освен описаните неимуществени вреди, ищцата е
претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи във връзка с
проведеното лечение в размер на 375 лв.- заплатени медицински прегледи и магнитно-
резонансно изследване. Посочва се, че за лекия автомобил марка „Хюндай Атос”, с pег. № **
**** **, е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица
№ **********, със срок на действие от 24.04.2021г. до 23.04.2022г., валидна към датата на
застрахователното събитие. На 28.10.2022г. ищцата е предявила претенция пред ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, но
такова не й е изплатено.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на „ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД да заплати на З. М. застрахователно обезщетение в размер на
70 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 375 лв.- направени разходи във връзка с лечение, които
вреди същата е претърпяла вследствие настъпилото на 08.04.2022г. ПТП, ведно със
законната лихва върху исковите суми, считано от 28.01.2023г. до окончателното им
изплащане. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на
адвокат П.- пълномощник на ищцата. Претендират се разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от “ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, с който се оспорват изцяло предявените искове както по основание, така
и по размер. Поддържа се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника като застраховател по задължителна застраховка “ГО“ за вредите, причинени
на ищцата. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и собственика на лек автомобил “Хюндай Атос“ към момента на ПТП. Оспорва се
механизма на пътнотранспортно произшествие, описан в исковата молба, както и
отговорността на водача Х. И.. Посочва се, че последният не е реализирал виновно
поведение, в резултат на което да са настъпили вреди за ищцата. На отделно основание се
твърди, че е налице случайно събитие по см. на чл. 15 от НК, както и че водачът И. е
предприел всички мерки, за да избегне удара. В условията на евентуалност, ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй
като същата е била на пътното платно, изскочила е внезапно, не се е съобразила с правилата
на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Наред с това твърди, че ищцата е могла да забележи
приближаващия автомобил и при полагане на необходимата грижа и бдителност удар не би
настъпил. Ответникът посочва още, че здравословното състояние на пострадалата, като
самостоятелен фактор, също е допринесло за вида, степента и тежестта на травматичните
2
увреждания. В отговора се оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер,
като се поддържа, че претендираната като обезщетение сума не кореспондира с
претърпяното, не е съобразена със съдебната практика, нито със социално - икономическата
обстановка в страната. Изразено е становище за неоснователност и на претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата. Ответникът оспорва още искането на
ищцата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Оспорва по размер и адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата като
прекомерно завишен, съобразно фактическата и правна сложност делото.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата подава допълнителна искова
молба, в която посочва, че са неоснователни и банкетни всички оспорвания и твърдения на
ответника- както относно вината и причините за настъпване на ПТП, твърдението за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата, така и за прекомерност на
исковата й претенция. По отношение възражението за съпричиняване твърди, че преди да
„слезе” на пътното платно се е огледала и се е убедила, че към момента няма приближаващи
ППС. Увреждащият автомобил се е появил внезапно, с превишена скорост и тя не е имала
време да реагира, т.е. да се върне обратно на тротоара. Освен това, автомобилът, вместо да
се движи вдясно на платното за движение, се е движил в най-левия му край, като по този
начин е способствал за реализирането на ПТП. Ищцата счита, че претендираното
обезщетение напълно съответства на вредите, претърпени от нея, периода на лечение и
възстановяване, неудобствата и затрудненията, които е претърпяла и продължава да търпи.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба в указания му срок по
чл.373 ГПК, с който поддържа всички направени в първоначалния отговор на исковата молба
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.
От конституираното по делото трето лице- помагач на страната на ответника- Х. М. И.,
починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 ГПК от правоприемниците
му- Д. Л. И., З. Х. К. и М. Х. К., е депозирано писмено становище, в което е изложено, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорват се твърденията в исковата
молба относно механизма на пътнотранспортното произшествие и че то е причинено от
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Сочи се, че инцидентът се е случил
при следните обстоятелства: на 08.04.2022 г. водачът И. е пътувал към дома си в гр.
К********************, движейки се по ул. „***********“ в посока юг-север, на
кръстовището с ул. „*******“ спрял, за да направи маневра „ляв завой“, като изчаква и
пропуска движещите се срещу него автомобили, а след това от място тръгнал по ул.
„*******“. В същото време попътно по тротоара се движила и пострадалата М., като 7-8
метра точно пред лекия автомобил тя внезапно, без да се огледа или по някакъв начин да
даде сигнал за пресичане, слязла на пътното платно. Въпреки че И. екстрено задействал
спирачната система, автомобилът не успял да спре и последвал лек удар между МПС и
ищцата. И. предложил на пешеходката да я закара с автомобила си в болница за преглед, но
тя отказала. С оглед на това се твърди, че ПТП не е причинено вследствие поведението на
третото лице-помагач. При условията на евентуалност, ако се установи, че при процесното
3
ПТП И. е действал противоправно, е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата М., изразяващо се в нарушение на ЗДвП - движение по пътното плътно, а не по
тротоара или банкета; пресичане на пътното платно не по пешеходна пътека, без да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства; нарушение на забраната да навлиза
внезапно на платното за движение. Наред с горното, третото лице-помагач изразява
становище и че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД. Съображения по спора са развити
и в писмени бележки на адвокат Д.- пълномощник на третите лица - помагачи.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №************/
08.04.2022г. е видно, че на 08.04.2022г. в 9,20 часа в гр. ******* на ул.”*******” до
кръстовището с ул. ”************”, южно от №**, е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участници: лек автомобил „Хюндай Атос”, peг. № ** **** ** управляван от
Х. М. И., и пешеходеца З. М., при което е пострадала последната.
Установява се, че във връзка с пътния инцидент е образувано досъдебно производство
№275/2022г. по описа на РУ- Карлово за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ вр. с чл.343,
ал.1, б. „б“ НК- за това дали на 08.04.2022г. при управление на МПС- лек автомобил
„Хюндай“ с рег. № ** **** ** в гр. ************** е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на З. Д. М. средна телесна повреда- фрактура на
проксималната фибула на лява колянна става, довело до трайно затрудняване на движението
на долен ляв крайник. В хода на разследването е установено, че извършителят на деянието
Х. И. е починал, поради което с постановление от 16.11.2023г. досъдебно производство е
прекратено.
По делото е допусната комплексна съдебно- медицинска експертиза, с вещи лица д-р
Д. М. и д-р Г. Б., от чието заключение се установява, че при процесното пътнотранспортно
произшествие на З. М. е причинена субхондрална фрактура в областта на тибиалното плато
в латералната част; алвузивна /откъслечна/, неразместена фрактура на върха на главичката
на малкопищялната кост и липса на предна кръстна връзка. Контузията на лявото коляно е
причинена по механизма на удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет, каквито
по характер са и елементите на лек автомобил, като е възможно да бъде получена при ПТП,
в което М. е участвала в качеството на пешеходец, блъснат от лек автомобил с последващо
падане на пътното платно. Посочено е, че контузията може да се получи както при директен
удар в областта на коляното и подбедрицата с предната част на автомобила, така и при
падане и удар на коляното в пътното платно при упражняване на натиск върху коляното
между части на автомобила и пътната настилка. Към момента на извършения от вещите
лица преглед на ищцата- 16.01.2024г. са констатирани остатъчни явления вследствие на
травмите- болки в лявото коляно, които причиняват известно затруднение при изправен
стоеж, натоварване и самостоятелна походка, поради ограничаване обема и
продължителността на движенията на долния ляв крайник. Според заключението,
4
непосредствено след инцидента ищцата е търпяла от умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния
процес до пълното им изчезване след неговото приключване. Същата е лекувана
консервативно- поставена й е имобилизация- тутурна шина за 30 дни, лечението е правилно
проведено. Оздравителният процес е продължил около 6 месеца, при благоприятен ход и
липсата на усложнения, за каквито няма данни по делото. По време на клиничния преглед не
е установено да е налично скъсване на предна кръстна връзка и менискуси, констатирана е
единствено симптоматика на тежка артрозна болест. Описани са в заключението
заболяванията, от които страда ищцата, посочено е, че същите са били успешно лекувани и
към момента на инцидента не е имало нарушение на жизненоважни органи и системи.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие по делото са събрани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля Р. Й. Р.
Свидетелят Р., който е съпруг на дъщерята на ищцата, заявява, че в началото на месец
април 2022г. З. М. претърпяла пътнотранспортно произшествие. Видял я вечерта в деня на
инцидента, след като тя вече била ходила на преглед при лекар в гр. Пловдив. Кракът й бил
много подут, оплаквала се, че има болки, в болницата й казали, че след като отокът спадне,
трябва пак да бъде прегледана, за да се определи лечение. Тъй като болките не отшумявали и
кракът все още бил подут, в средата на м. април свидетелят закарал ищцата в УМБАЛ
„*******************” в гр. *******. При проведените изследвания се установило, че има
счупена костица на левия й крак, препоръчано било обездвижване на крака и провеждане на
медикаментозно лечение. Първоначално З. не можела да става, била в невъзможност да се
самообслужва и се наложило да бъде подпомагана от дъщеря си. В периода м. април- м.
август ищцата се придвижвала с патерици, но почти не излизала навън, а след това
започнала да се движи без помощни средства, като леко накуцвала.
За доказване на претендираните имуществени вреди, вследствие на увреждането,
ищцата е представила касови бонове за заплатена такса в размер на 235 лв. за извършване на
ЯМР на 14.04.2022г., и за заплатени суми в размер на 40 лв. на дата 14.04.2022г., 40 лв.- на
02.08.2022г. и 60 лв.- на 02.08.2022г. за извършени прегледи при д-р Р. и д-р А. в
„************” ООД- Плевен.
Във връзка с изясняване механизма на процесното пътнотранспортно произшествие по
делото са събрани гласни доказателства и е допусната САТЕ.
Свидетелката на ищцата Р. С. Н. депозира показания, че е очевидец на пътния
инцидент, при който пострадала З. М.. Докато се придвижвала по ул.”***********”, видяла
как идващият срещу нея лек автомобил, който предприел завой наляво, блъснал З. М..
Ударът станал на пътното платно, ищцата се придвижвала по платното за движение, тъй
като било невъзможно да се премине по тротоара, поради ремонтни работи- имало
натрупани плочки, пясък, чакъл. Автомобилът ударил пешеходката в гръб и тя паднала.
Свидетелката отишла при пострадалата, за да й помогне, предложила й да позвъни на
телефон 112, защото жената се оплаквала, че има болки в крака, но тя казала, че ще се обади
5
на дъщеря си да дойде. Шофьорът на автомобила предложил на ищцата да я закара до
болницата. Освен тях тримата, не е имало друг човек на мястото на произшествието.
Свидетелката Е. С., разпитана по искане на третите лица- помагачи, твърди, че познава
З. М., знае, че е претърпяла пътен инцидент, при който е била блъсната от лек автомобил,
управляван от техен съсед- Х.. Не е била очевидец на ПТП, видяла ищцата, паднала на
дясната си страна на улицата, пред лекия автомобил. Притичала се да й помогне, заедно с Х.
я вдигнали и я въвели в дома й, който е в близост до мястото на произшествието. Х.
предложил на ищцата да я закара до болницата, но тя отказала. Свидетелката посочва, че в
този момент не е имало друг човек на мястото на инцидента, освен М. и Х. И.. Същата
заявява още, че на това място на улицата има тротоари и пешеходците са могли да се
придвижват по тях. Дори да е имало към момента на инцидента натрупани предмети-
камъни на тротоара, пак е било възможно преминаването по него.
Предвид констатираното противоречие в показанията на двете свидетелки относно
обстоятелството била ли е Николова, непосредствено след инцидента, на мястото на
настъпването му, е проведена по реда на чл.174 ГПК очна ставка, в рамките на която
противоречието не е отстранено. С оглед на това и доколкото в обясненията, дадени в
досъдебното производството на 17.04.2022г. от двамата участници в ПТП- пешеходката М. и
водача И., същите са потвърдили единствено присъствието на С. на мястото на ПТП, съдът
намира, че доказателствената стойност на показанията на свидетелката Николова е силно
разколебана и въз основа на тях не могат да се правят категорични изводи досежно
механизма на настъпване на произшествие.
По делото са приети основно и допълнително заключение на допусната САТЕ, с вещо
лице инж. В. С.. Според основното заключение, механизмът на процесното ПТП е следният:
Водачът Х. И. е управлявал лекия автомобил „Хюндай Атос” по платното за движение на
ул.”*****************” в посока от юг на север, при достигане на кръстовището с ул.
”*******” е предприел маневра „завой наляво” по ул.”*******” в посока запад. По същото
време пешеходката М. се е движила по пътното платно на ул.”*******” в посока от изток на
запад, в зоната до №** се е движила в северната част на платното за движение. В резултат на
скорости и пресичане на траектории с конфликтна точка е настъпил удар. Същият е
настъпил в предната дясна част на автомобила, като в този момент ищцата е била с гръб към
него. След удара автомобилът е спрял на платното за движение, а пешеходката е паднала на
платното, без да е била прегазена. Ударът е настъпил на платното за движение на място,
което се намира на около 10 м западно от пешеходна пътека в западния край на
кръстовището, образувано от ул.“****************“ и ул.“*******“, и по ширина- на около
0,5-1,5 м от южната граница на платното за движение. Определени са от експерта скоростта
на автомобила преди удара -18,29 км/ч и максималната възможна скорост на същия в
момента на удара- 13,36 км/ч. Дължината на опасната зова в пътната ситуация с
определената скорост на автомобила е 7,93, а времето, необходимо за изминаване на
опасната зона за спиране, е 1,94 сек. Според заключението, основни причини за настъпилото
ПТП са: движението на пешеходката по платното за движение по начин, на място и в
6
момент, когато не е било безопасно, а при вариант, че ищцата се е движила по платното за
движение преди да попадне в опасната зона за спиране на автомобила /съобразно
показанията на свидетелката Р. Н./, причина за ПТП е закъснялата реакция на водача за
спиране на автомобила, така че да предотврати пътния инцидент. Водачът е имал техническа
възможност да възприеме пешеходката и чрез аварийно спиране и избрана траектория да
избегне произшествието. Последното не би настъпило и ако ищцата се бе движила по левия
тротоар или по лявата част на платното за движение. В допълнителното заключение вещото
лице е разработило и два варианта за реализиране на ПТП при движение на ищцата по
десния тротоар и навлизането й на пътното платно от мястото, което е непосредствено до
намиращата се на тротоара желязна решетка- при директен удар от предната част на
автомобила в областта на коляното и подбедрицата на долен ляв крайник на пешеходката и
съотв. при падането й на платното с удар в пътната настилка в областта на коляното на
долен ляв крайник с последващ натиск от дясна страна на автомобила. При така
изследваните варианти, като причини за процесното ПТП, експертът е посочил- движението
на пешеходката по платното за движение по начин, на място и в момент, когато не е било
безопасно, и закъснялата реакция на водача с 0,2- 0,3 сек. за спиране на автомобила, в
случай че същият е следвало да се съобрази с траекторията- направлението на пешеходката
към платното за движение. При вариант, при който пешеходката се е движила по платното за
движение преди да попадне в опасната зона за спиране на автомобила, причина за инцидента
е закъснялата реакция на водача на МПС.
Не е формиран спор между страните по отношение на обстоятелството, че лекият
автомобил „Хюндай Атос”, pег. № ** **** **, е бил застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на събитието.
Установява се, че на 28.10.2022г. ищцата е предявила през ответния застраховател
претенция по застраховка „ГО“ за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, като такова не е било определено.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност
на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В процесния случай няма спор между страните, че към датата на настъпилото
7
пътнотранспортно произшествие е било налично застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО” за увреждащия лек автомобил „Хюндай Атос“ с рег. № ** **** **, както и
че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена
претенция до ответника, като не е било изплатено исканото обезщетение.
Не е спорно и че в срока на действие на застрахователния договор- на 08.04.2022г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на застрахованото при ответника
МПС- лек автомобил„Хюндай Атос“ с рег. № ** **** **, при което е пострадала ищцата.
Това обстоятелство е удостоверено с констативен протокол за ПТП, който има характер на
официален удостоверителен документ, по смисъла на чл.179 ГПК, и в свидетелстващата си
част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото бяха събрани гласни
доказателства и приети основно и допълнително заключение на допуснатата САТЕ. В
зависимост от движението на пешеходката вещото лице инж. С. е разработило механизмите
на настъпване на произшествието в няколко варианта. Основната експертиза е работила
изключително по дадените показания от свидетелката Николова, които съдът не кредитира,
при което следва да се приеме, че изводите на вещото лице, основани на движение на
пешеходката плътно вдясно и само попътно на посоката на движение до застигането й от
автомобила, който я блъснал в гръб, са неотносими. В тази връзка следва да се отчете и че
твърдения за такъв механизъм на причиняване на увреждането липсват в самата искова
молба. В последната ищцата е описала, че след пресичането на ул.“**************“ се е
движила по десния тротоар на ул. “*******“ и преди намиращата се желязна решетка е
слязла на пътното платно и е продължила движението си напред, успоредно на тротоара,
като същите обстоятелства са посочени от нея и в обясненията й, дадени в досъдебното
производство. При такова движение на пешеходката вещото лице е изследвало вариантите в
допълнителното заключение, според което, при слизане на платното за движение преди
решетката същата е попадала в опасната зона за спиране на автомобила /видно и от
заявеното от вещото лице в съдебно заседание на 24.04.2025г./. В причинна връзка с
настъпване на ПТП експертът е посочил /при първи вариант/ действията на самата
пешеходка, която се е движила по платното за движение по начин, на място и в момент,
когато не е било безопасно, както и закъснялата реакция на водача за спиране на
автомобила, в случай че същият е следвало да се съобрази с направлението на пешеходката
към платното за движение. Съдът кредитира изводите на експерта в допълнителното
заключение в първия му вариант относно причините за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка, но дори и да се приеме, че пешеходката се е движила само попътно
на движението на ППС, при всички случаи не следва да се коментира вторият вариант от
допълнителното заключение, доколкото няма данни М. да е паднала на пътното платно с
удар в пътната настилка в областта на коляното на долен ляв крайник с последващ натиск от
дясна страна на автомобила. С оглед на това и при липсата ангажирани по делото
убедителни доказателства, от които да се установява, че пострадалата се е движила по начин,
който да е направил удара за водача на лекия автомобил непредотвратим, следва да се
8
приеме, че субективните действия на водача са в причинна връзка в вредоносния пътен
инцидент. Същият е имал пряка видимост към ищцата, като пречки, които да намаляват или
ограничават тази видимост липсват, имал е възможност да я наблюдава и да реагира
своевременно чрез намаляване на скоростта и спиране. Тази констатация в експертизата,
съчетана със задълженията на водача на МПС, произтичащи от императивната разпоредба на
чл.116 от ЗДвП относно засилено внимание и предпазване на уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, както и общото задължение на водачите на МПС да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, води на извод, че ПТП е
реализирано вследствие на противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника лек автомобил. Няма доказателства ищцата да е навлязла внезапно на пътното
платно. Според експертизата, преди удара пешеходката се е намирала с гръб към идващото
зад нея МПС, водачът е могъл да я възприеме преди попадането й в опасната зона и при
възникналата опасност е следвало да спре или да намали скоростта на движение, като е имал
закъсняла реакция, в резултат на която управляваният от него лек автомобил е ударил З. М..
Същият е разполагал с техническа възможност при своевременно реагиране да спре
автомобила преди достигане до зоната на удара. Ето защо, следва да се приеме, че
допуснатите нарушения на правилата за движение, установени с чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116
ЗДвП, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, обуславящо извод, че
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Съгласно заключението на КСМЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, при процесното ПТП на ищцата е причинена
субхондрална фрактура в областта на тибиалното плато в латералната част, откъслечна
неразместена фрактура на върха на главичката на малкопищялната кост и липса на предна
кръстна връзка. На пострадалата е поставена имобилизация- тутурна шина за 30 дни и е
предписана лекарствена терапия. Общият оздравителен период е продължил 6 месеца, като
през този период ищцата е търпяла от умерени до значителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са отшумели. Според заключението, при извършения от
експертите преглед на ищцата са били налице остатъчни явления вследствие на получените
травми- болки в областта на лявото коляно, които причиняват затруднение при изправен
стоеж, натоварване и самостоятелна походка.
Освен това, от показанията на разпитания свидетел Р. Р., които преценени при
условията на чл.172 ГПК, съдът кредитира като убедителни и основаващи се на
непосредствените му впечатления от преживяванията на ищцата, се установи, че вследствие
на пътния инцидент същата е търпяла болки и страдания с голям интензитет, значителни
битови неудобства, в продължителен период от време е имала затруднения при
придвижването и самообслужването, била е обгрижвана от дъщеря й, а преди ПТП, макар и
в напреднала възраст, е водела самостоятелен живот.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че се установи осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а доколкото по делото няма спор относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение досежно лекия автомобил, с
9
който е причинено процесното ПТП, то се налага извод и че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл.432, ал.1 от КЗ на
причинените на ищцата вследствие на увреждането вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост- чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните
факти за случая- вида, броя и характера на причинените увреждания, последвалите от това
болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалия.
По делото се доказа, че при пътнотранспортното произшествие от 08.04.2022г. на
ищцата са причинени констатираните в заключението на СМЕ травматични увреди, които са
довели до влошаване на здравословното й състояние за продължителен период от време.
Уврежданията на пострадалата са били съпроводени с болки и страдания с висок интензитет,
които постепенно са отзвучавали, довели са до неудобства при обслужването й и
невъзможност за извършване на ежедневни обичайни дейности. Същевременно, следва да се
отчете, че не се доказа по категоричен начин при ПТП ищцата да е получила твърдяното
увреждане- скъсване на предна кръстна връзка и менискуси, нито се установи наличието на
сериозни и трайни негативни отражения върху психиката й. С оглед на така установените
обстоятелства по делото и значението им за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съобразявайки продължителността на оздравителния процес- около 6 месеца,
наложителния период на обездвижване, възрастта на ищцата, която към датата на ПТП е
била на ** години, както и икономическите условия в страната към правнорелевантния
момент /м. април 2022г./, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът
намира, че дължимото обезщетение на ищцата възлиза на 40 000 лв.
По отношение на твърдените имуществени вреди, към исковата молба са приложени
фискални бонове, удостоверяващи извършени плащания в общ размер на 375 лв., като
спрямо тях не са въведени конкретни възражения от ответната страна. С оглед това и
доколкото се касае за разходи, направени в периода на лечение и извършени във връзка с
проведени прегледи при лекари в „************ ООД- *********** и изследване- ЯМР,
следва да се приеме, че същите са свързани с причиненото увреждане. Следователно,
доказват се търпени от ищцата имуществени вреди в претендирания размер.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от
ответника и третото лице- помагач възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на
вредните последици от страна на пострадалата. По смисъла на посочената разпоредба,
принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приносът следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване,
при условията на пълно и главно доказване, а не и да е предполагаем.
В приетото по делото заключение на САТЕ вещото лице посочва, че настъпването на
удара е следствие на скорости и пресичане на траектории в конфликтна точка. В случая удар
10
между лекия автомобил и пешеходеца не би настъпил, ако водачът И. бе съобразил
траекторията на движение на ищцата и бе реагирал своевременно като намали скоростта на
автомобила и спре същия преди достигане до зоната на удара. От анализа на конкретната
пътна ситуация в заключенията на САТЕ се установява, че пострадалата също е допринесла
за настъпване на ПТП и причинения от него вредоносен резултат, като поведението й е не е
било съответно на изискванията на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Вместо да използва наличен
тротоар в избраната от нея посока за движение, същата е използвала пътното платно за
придвижване и то попътно, т.е. в една и съща посока с пътните превозните средства, вместо
противоположно на посоката им на движение, с което е повишила значително риска от
застигането й от движещ се зад нея лек автомобил. Извършването на движение, насрещно на
движението на МПС, би позволило на пешеходката да възприеме фронтално всеки
приближаващ автомобил, докато с избора на движение по другото платно увреденото лице
само е ограничило възможността да се предпази от идващите зад него автомобили.
Разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 ЗДвП задължават пешеходците да се движат по тротоара
на пътното платно, когато такъв тротоар съществува и е използваем. В случая не се събраха
каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че е имало мокра и
хлъзгава решетка на тротоарната площ, която да е препятствала движението й. Наличието на
струпани строителни материали в участъка на тротоара, близо до мястото на ПТП, също не
е причина да се отрече противоправното поведение на пешеходката, тъй като, видно от
снимковия материал /фотоалбум на местопроизшествие/, а и от показанията свидетелката С.,
не е налице невъзможност за използване на тротоара по см. на чл.108, ал.2, т.1, пр.2 ЗДвП.
Преценявайки обстоятелствата, при които е станало произшествието, поведението на водача
И. и на ищцата, съдът намира, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат е
равна, съотв. по 50 % за всеки от тях. Ето защо, отговорността на ответника следва да се
намали до 50%, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, при което определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди, дължимо от застрахователното дружество, възлиза в размер на
20 000 лв. За тази сума предявеният иск се явява основателен и доказан и подлежи на
уважаване, а за разликата до претендирания размер от 70 000 лв.- ще се отхвърли.
С оглед приетия процент на съпричиняване, частично основателен е и искът за
обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за прегледи и изследвания, който следва да се уважи в размер на 187,50 лв. За
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 375 лв. искът ще се отхвърли.
По отношение на претенциите за лихви за забава върху обезщетенията:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
11
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото липсва спор, че пострадалата е предявила пред ответното дружество-
застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за плащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е станало на 28.10.2022г. Не се
установява виновният водач да е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, при
което тази дата следва да се приеме, че е датата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3
КЗ, тъй като е най- ранната в случая, но предвид диспозитивното начало законната лихва
върху обезщетенията ще се присъди от момента, посочен от ищцата в исковата молба-
28.01.2023г. до изплащането им.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски. Видно от представените по делото доказателства,
същата е направила разноски в общ размер на 1 205 лв., от които 840 лв.- депозит за КСМЕ и
365 лв.-депозит на САТЕ. Претендираните от ищцовата страна транспортни разходи,
възлизащи на 627,50 лв., не следва да се съобразяват при определяне размера на дължимите
разноски, тъй като транспортните разходи на страните или на техните пълномощници не
попадат в обхвата на отговорността за разноските. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 346 лв., изчислени съобразно уважената
част на исковете.
В производството по делото на ищцата е предоставена безплатна правна помощ при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., видно от представения ДПЗС №********24.04.2025г.
С оглед частичното уважаване на исковете, в полза на представляващия ищцата адвокат
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съобразявайки вида на спора,
действителната фактическа фактическата и правна сложност на делото, проведените
множество съдебни заседания, събрания голям обем доказателствен материал и извършените
процесуални действия от пълномощника на ищцата, съдът определя възнаграждението на 6
280 лв., което е съответно на минималното по НМРАВ, чиито разпоредби нямат
задължителен характер, но могат да служат като ориентир за съда. С оглед на това и
предвид изхода на правния спор, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат П. З. П., АК- ******, адвокатско възнаграждение за
предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата при условията на чл.38,
ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 1 801,46 лв., изчислен съобразно уважената
част на исковете.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е заявил своевременно искане за присъждане на
разноски, които според данните по делото и представения списък по чл.80 ГПК възлизат на
845 лв., като от тях 470 лв. – депозит за КСМЕ, 365 лв.- депозит на АТЕ и 10 лв.- платена
такса за издаване на съдебни удостоверения. Ответникът е представляван от юрисконсулт, за
което и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК му се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП
12
в размер на 300 лв. Или от общия размер на разноските на ответника – 1 145 лв., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати, съобразно
отхвърлената част на претенциите, сума в размер на 816,55 лв.
Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна такса по делото, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството
държавна такса в размер на 807,50 лв., изчислена съобразно уважената част на исковете.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. ”Витоша”№89 Б, да заплати на З. Д. М., с ЕГН ********** и адрес-
*************************, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания вследствие на травматични увреждания- субхондрална фрактура в
областта на тибиалното плато в латералната част; алвузивна /откъслечна/, неразместена
фрактура на върха на главичката на малкопищялната кост и липса на предна кръстна връзка,
причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.04.2022г. в гр.
*************, причинено виновно и противоправно от Х. М. И., при управление на лек
автомобил „Хюндай Атос”, pег. № ** **** ** по отношение на който е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на събитието, сключена с „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, както и сумата от 187,50 /сто осемдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от същото пътнотранспортно произшествие
имуществени вреди, съставляващи направени от ищцата разходи за прегледи и изследвания,
ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 28.01.2023г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.,
както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над
уважения размер от 187,50 лв. до пълния претендиран размер от 375 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. ”Витоша”№89 Б, да заплати на З. Д. М., с ЕГН ********** и адрес-
*************************, сума в размер на 346 /триста четиридесет и шест/ лв.-
направени разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. ”Витоша”№89 Б, да заплати на адвокат П. З. П., ЕГН **********, АК-
******, със съдебен адрес: ********************, сумата 1 801,46 /хиляда осемстотин и един
лв. и четиридесет и шест ст./лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ на ищцата З. Д. М., ЕГН **********, по т.д. №73/2023г. на ПОС.
ОСЪЖДА З. Д. М., с ЕГН ********** и адрес- гр. *******, ул.”Ал. Стамболийски”
13
№64, вх. Б, ет.1, ап.92, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. София, бул. ”Витоша”№89 Б, сума в размер на 816,55
/осемстотин и шестнадесет лв. и петдесет и пет ст./ лв.- направени разноски по делото,
изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. ”Витоша”№89 Б, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 807,50 /осемстотин и седем лв. и петдесет
ст./лв., представляваща дължимата държавна такса за производството, съобразно уважената
част на исковете.
Присъдените на ищцата З. М. суми могат да се изплатят от ответника „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, по следната банкова сметка: IBAN: ******************; BIC:
***********, открита в „***“АД, с титуляр адвокат Й. Д..
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на страната на
ответника: Д. Л. И., З. Х. И., ЕГН **********, и М. Х. К., ЕГН **********, конституирани
на основание чл.227 ГПК на мястото на починалото трето лице- помагач Х. М. И..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третите лица- помагачи.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14