№ 43476
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110142960 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 269576/08.08.2025г. на СРС,
подадена от Н. Г. Г. чрез адв. К. Б. – АК-Русе, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, като
се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт 40011589270/23.08.2022г. Исковата молба е връчена на ответника за отговор на
17.09.2025г. С Молба, вх. № 335139/14.10.2025г. на СРС, ответникът „Профи Кредит
България“ ЕООД чрез юрк. Екатерина Костадинова е подал Молба, вх. №
335139/14.10.2025г. на СРС, в който обосновава наличие на основание за прекратяване на
делото, тъй като между страните във връзка с вземанията на дружеството по процесния
договор за кредит е водено заповедно производство – ч.гр.д. № 6244/2025г. на СРС, като
след подадено от длъжника възражение е образувано исково производство – гр.д. №
40162/2025г. на СРС. Обосновава се наличие на злоупотреба с процесуални права.
При извършена служебна проверка в ЕИСС съдът установи, че по заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД е образувано ч.гр.д. № 6244/2025г. на СРС, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6295/28.02.2025г.,
срещу която е подадено възражение от страна на длъжника Н. Г. Г. с довод, че не дължи
вземанията по заповедта, тъй като Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт 40011589270/23.08.2022г., въз основа на който дружеството претендира вземанията
си, е нищожен поради противоречието му с нормите на ЗПКр, ЗЗПотр и т.н. След дадени
указания „Профи Кредит България“ ЕООД е подало Искова молба, вх. № 241974/10.07.2025г.
на СРС, с която е предявило установителни искове за вземанията по заповедта за
изпълнение, както и осъдителни искове за сумите, за които заявлението е отхвърлено.
Действително е налице съдебна практика, че в срока за възражение длъжникът по
заповедното производство може да предяви срещу кредитора отрицателен установителен
иск за вземането си. Тази практика не се споделя от настоящия съдебен състав, още повече,
че тя няма задължителен характер (чл. 290, ал. 3 ГПК). Нещо повече – налице е и практика в
обратния смисъл, която се споделя от настоящия съдебен състав, че когато вземането е
предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, то отрицателен
установителен иск, предявен от длъжника срещу кредитора за същите задължения, е
недопустим – опр.274/12.04.2012г.-ч.т.д.131/2012г.-ІІт.о., опр.15/10.01.2012г.-ч.т.д.764/2011г.-
ІІт.о. Това изрично е възприето и в по-новата практика на Върховния касационен съд
(опр.278/19.05.2022г.-т.д.1811/2021г.-Іт.о.), в която се приема, че предявяването на иск по
общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен интерес,
1
произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника по чл. 413,
чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Тази практика според настоящия съдебен състав е аналогично
приложима и за случаите, в които длъжникът е подал възражение срещу дължимостта на
вземането по заповедта с изрично оплакване, че договорът с потребител, въз основа на който
то се претендира, е нищожен.
Когато се касае за заповедно производство, законодателят е предвидил специален ред
за защита на длъжника по издадената срещу него заповед за изпълнение, която, с оглед
спецификите на производството, е в значителна степен облекчена за него. Оспорването на
вземането от длъжника, за което срещу него е издадена заповед за изпълнение, по общия
исков ред без да е използван специалният ред, предвиден в глава 37 ГПК, е недопустимо.
Този извод следва от особения характер на заповедното производство и установените в него
специални права и задължения, относими само към страните по вече инициираното
заповедно производство. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на
общите разпоредби на ГПК, включително възможността за оспорване по исков ред на
задълженията по издадената заповед за изпълнение. Логиката и духът на уредбата, въведена
с ГПК, налагат това разбиране, защото предвиденият специален ред е по-благоприятен за
длъжника. Последният е улеснен, тъй като от негова страна се изисква единствено
възражение, при това без необходимост да е мотивирано, за да се размести
доказателствената тежест и за да бъде задължен кредиторът да установява вземането си по
исков ред в предоставения му за това от съда срок. Този извод изрично се споделя и от
Върховния касационен съд – опр.244/12.05.2010г.-ч.гр.д.180/2010г.-ІІІг.о.
Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на
длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за вземанията, както и на
отделен иск за недействителност на договора, тъй като, ако кредиторът предяви от своя
страна установителен иск за тях, длъжникът ще има възможност в това производство да
въведе всички възражения, които има срещу съществуването и дължимостта им, а тежестта
и предметът на доказване са идентични. Ако длъжникът не подаде възражение срещу
заповедта, то тя влиза в сила и той не може да оспорва задълженията по нея поради
обстоятелства, съществували към момента на изтичане на срока за възражение. Бъде ли
приравнен отрицателният установителен иск към възражение по чл. 414 ГПК това означава,
че за кредитора възниква задължение да предяви положителен установителен иск за
вземанията по заповедта, като този иск се ще счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК). В тази хипотеза
отрицателният установителен иск би се оказал по-късно заведен, съответно недопустим на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Длъжникът, понякога с недобросъвестни подбуди, след като му
бъде връчена или научи за заповедта за изпълнение, може да предяви отрицателен
установителен иск за вземанията по нея или за прогласяване на недействителност на
договора, въз основа на който те се претендират. Ако този иск се приема за допустим и има
действие на възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта няма да влезе в сила, но няма и да
бъде обезсилена, а заповедният съд трябва да укаже на кредитора на предяви иск за
вземанията по нея: законът не дава на съда право на преценка дали да даде такива или не,
съдът е длъжен да го направи. Ако иск на длъжника е допустим, то фикцията на чл. 422, ал. 1
ГПК не следва да се прилага, като сезираният с положителен установителен иск съд следва
да прекрати производството по него на основание чл. 126 ГПК, като по този начин ще се
стигне до обезсилване на заповедта за изпълнение. Този резултат влиза във въпиющо
противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, тъй като
получилият или научилият за издадената заповед за изпълнение длъжник би разполагал с
механизъм едностранно да лиши кредитора от средства за защита. Дори и искът му да бъде
отхвърлен, то делото по предявения от заявителя-кредитор иск ще е прекратено, той ще
загуби разноските по него и възможността за снабдяване с изпълнителен лист по заповедта.
Факт е, че заповедното производство е факултативна възможност, но правото на избор как
2
да установи и да се снабди с изпълнителен титул за вземанията си е предоставено от закона
на кредитора, а не на длъжника. С добросъвестното упражняване на предоставен от закона
избор, кредиторът посочва и начина, по който да бъде решен спорът относно дължимостта
на сумите, в установената за което процедура са налице съответни възможности за защита
интересите на длъжника, включително поради нередовно и ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение. Всички тези доводи, които обуславят извод за недопустимост на
предявения от длъжника отрицателен установителен иск, се възприемат и в практиката на
Софийския градски съд – Определение № 1794/02.03.2022г. по ч.гр.д.12771/2021г. на СГС,
ЧЖ-ІІ-В състав, Определение от 30.09.2021г. по ч.гр.д. № 10674/2021г. на СГС, ГО, ІІ-Е
състав, Определение № 9694/04.10.2022г. по ч.гр.д. № 4965/2022г. на СГС, ЧЖ-VІ-Е състав.
Липсва основание да се спира едно от двете производства, доколкото не е налице
взаимообвързаност на решаването на едното дело от резултата по другото, а става дума
обективно за припокриване на предмета им: в производството по чл. 422 ГПК съдът е
длъжен да разгледа и възраженията на длъжника в депозираното срещу заповедта
възражение, които са идентични с доводите, въведени в подадената по настоящото дело
искова молба.
При това положение предявеният иск е недопустим, исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото - прекратено.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 269576/08.08.2025г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 42960/2025г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, от град София, да заплати на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 100,00 лева за разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3