Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 19.09.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 7129 по описа на
съда за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД е
предявил против П.Т. ***, искане да се признае за установено, че ответника
дължи сумата от 1466.92 лв., от които 1303.44 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2013г. – 29.02.2016г. и 163.48 лв. – лихва за забава за периода
04.01.2014г. – 30.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2543/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2543/2016г. на РС П., като съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС П. е указал на заявителя,
че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ ответника е собственик / ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. С молба от 08.12.2016г.
ищецът е посочил, че следва да се разглежда установителен иск по ч. гр. д.
№2542/2016г. по описа на ПлРС, вместо ч. гр. д. № 2543/2016г. по описа на ПлРС,
поради допусната техническа грешка при изписването на ч. гр. д. Претендират се
юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание от 13.07.2017г. е
допуснато намаляване на исковата претенция за главницата 747.65лв.
Ответникът оспорва исковете като недопустими, неоснователни и
недоказани. Твърди, че заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2543/2016г. на ПлРС
касае размер на вземане на „Т.П.” ЕАД за друго жилище на ответника, намиращо се
на адрес ***Сочи, че и в молбата за издаване на заповед за изпълнение,
задължението се отнася за горепосочения недвижим имот, а настоящият
установителен иск касае задължение за друг недвижим имот на ответника – ***Твърди,
че тъй като двете жилища са с различна площ и кубатура, сумите за ТЕ няма как
да бъдат идентични. Възразява срещу молбата на ищеца по делото да бъде
приложено ч. гр. д. № 2542/2016г. на ПлРС.
Твърди, че исковата молба не съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава, по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Ответникът
твърди, че главницата в исковата претенция е посочена като обща сума, без
яснота за какви видове топлоенергия ищецът претендира по отделни пера и въз
основа на какви първични документи. Оспорва общите условия на ищцовото
дружество. Сочи, че в процесния имот не е ползвана ТЕ за отопление и БГВ за
времето след 13.11.2014г., тъй като отоплителните тела не са свързани с
отоплителната система на сградата, а водомера за топла вода е демонтиран на
13.11.2014г. Ответникът твърди, че е заявил изричното си желание до ищеца през
исковия период за отказ от договора си с него.
Третото лице-помагач „НЕЛБО”
ЕАД не взема становище по делото.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното след
уточнението от ищеца ч.гр.д. № 2542/2016г. по описа на ПлРС, се установява, че
ищецът е депозирал на 11.04.2016г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника П.Т.С. за следните суми
– 1303.44лв.-главница, дължима за периода 01.11.2013г.-29.02.2016г. и сумата от
163.48лв.-лихва, дължима за периода 04.01.2014-30.03.2016г., законната лихва
върху главницата от 11.04.2016г. до изплащане на вземането, както и деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1660/12.4.2016г.,
възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя
на 20.07.2016г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение
от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 17.08.2016г.,
поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно между страните обстоятелството, а
това се установява и от приложения н.а. за дарение № 79, т. ІV, д. 290 от
08.08.2011г. на нот. Ж.М., че ответникът е собственик на жилището на адрес: ***.
Жилището е с абонатен № при ищеца ***. Ответникът, видно от н.а. за продажба ***на
нот. Ж.М., е собственик и на други самостоятелни обекти в същата сграда – ***и гараж,
които обаче не са предмет на настоящето дело, нито са били посочени като
жилища, за които се претендира ТЕ в ч.гр.д. № 2542/2016г. Първоначално по
делото е представено препис-извлечение от сметките на ищеца /лист 6 от делото/
с потребител – ответника, съгласно който за периода 01.11.2013 г. –
29.02.2016г. главницата е в размер на 1 303.44 лв., а лихвата за периода
04.01.2014 г. – 30.03.2016 г. е в размер на 163.48 лв. След допускане на
изменението на иска за главница ищецът е представил разбивка на главницата по
пера /лист 112 от делото/ като за общо претендираната изменена в хода на делото
главница от 747.65 лв. претенцията е както следва: сума за отопление в размер
на 396.33 лв.; сума за топлинна енергия отдадена за сградна инсталация в размер
на 226.05 лв.; сума за БГВ /за периода 01.11.2013 г. – 01.10.2014 г./ в общ
размер от 120.01 лв. и сума за дялово разпределение в размер на 5.26 лв. Ответникът
е представил справка от техник на ищеца от 13.11.2014 г., съгласно която на
тази дата в апартамент 19 е установено, че няма отоплителни включени тела. На
29.10.2014г. ответникът е отправил заявление до ищеца, входирано на същата
дата, с което е заявила, че отоплителния сезон 2014-2015 г. се отказва от
договора и не желае да и бъде доставяна топлинна енергия за отопление /от
сградна инсталация, на общи части и за отопление на имота/ и за горещо
водоснабдяване на адрес ***. На 19.11.2014г., съгласно протокол за демонтаж на
контролен водомер /лист 28 от делото/ е демонтиран водомер в банята и е
поставена пломба след затапване. На 15.11.2016 г. е изготвен протокол от
комисия, състояща се от двама живущи във входове ***, съгласно който в
апартамент ***е констатирана разлика в помещение „общи части“, който при ищеца
се води включен, а в действителност е изключен. Същото се установява и от
приложената таблица за вход А и Б, приложена от ответницата на лист 73 – 79. От
разпита на свидетелката Ц.С. – Л., дъщеря на ответницата, се установява, че в
жилището на нейната майка, ап.19, не се ползва топлоенергия за отопление.
Свидетелката посочва, че към есента на 2013 г. всички радиатори и водомера за
топла вода са били изключени, а отговорника, представител на Топлофикация,
който всяка година проверявал с комисия състоянието на радиаторите не им
издавал документ за проверката, като заявявал, че ги праща в Топлофикация.
Свидетелката посочи от 2009 – 2010г. не са с топломери и не са към топлинен
счетоводител. Във входа се водели на „пълна мощност“. Имало хора с включени
всички радиатори, без радиатори, с един – два, и за това трябвало да има такава
проверка. Свидетелката твърди, че през 2014г., въпреки проблемите, техникът
издал документ на ап.19, съгласно който няма радиатори и няма топла вода в този
апартамент. Свидетелката посочи, че през 2016г. в качеството и на домоуправител,
направила събрание във входа, изискали от Топлофикация списък кои радиатори
работят и двама души от входа направили проверка и написали протокол, съгласно
който установили действителното положение.Оказало се, че за ап.19 имало
включени радиатори, за които се начислявали суми при условие, че там нямало такива.
Свидетелката заяви, че в ап.19 няма общи части, че тя не знае какво е общи
части, и че в другите апартаменти не били включени общи части като параметър.
По делото са изготвени три експертизи – първоначална съдебно-икономическа,
съдебно-техническа и комплексна експертиза във връзка с поставени задачи от
ищеца. Първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза от
09.03.2017г., работило върху отразените в Топлофикация – П. параметри към този
момент, сочи че по дадените и параметри отчетената консумирана и незаплатена
топлина енергия за процесния период е в
размер 1303.44 лв., а лихвата върху тази сума, изчислена съобразно чл.31, ал.1
от ОУ на ищеца е в размер на 163.48 лв. Изготвената в последствие
съдебно-техническа експертиза посочва, че в действителност разпределението на
топлинната енергия във входа, в който се намира процесния апартамент се
извършва от самия ищец. Заключението сочи, че до имота на ответника е доставяна
ТЕ, тъй като абонатната станция осигурявала топлоснабдяване на сградата. По
искане на абонатите разпределението и се извършвало от ищеца на базата
ефективните отопляеми обеми на всеки от имотите. Отоплението на банята се
осъществява със щранг-лира, а вещото лице е констатирало, че отопляемия обем на
жилището до ноември 2014г. е бил изчислен неточно и в действителност е 121.82
куб.м. - така както е изчисляван след ноември 2014 г. до края на исковия
период. Вещото лице е дало заключение, че при направените замервания на
помещенията, които определят ефективния отопляем обем, включващ коридор,
складово помещение, предверие на баня и баня е 42.05 куб.м. Вещото лице е
посочило също, че делът на топлинна енергия за сградна инсталация от отчетеното
общо количество ТЕ в абонатната станция се определя съгласно т.6.1.1. от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост“ –
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Вещото лице също е
констатирало, че ответникът е ползвал топла вода до месец октомври 2014 г. и
към момента на проверката в апартамента има само отоплително тяло в баня –
щранг-лира, като съответно е описало техническите и параметри и е описало, че
щранг-лирата се състои от два броя стоманени тръби. За определението „ефективен
отопляем обем“ вещото лице е посочило в устната си част на заключението, че
тази дефиниция се използва при разпределението по обем, когато в сградата няма
топлоразпределители и разпределението се прави на база именно ефективните
отопляеми обеми. След извършване на корекцията по делото е изготвена и
комплексна експертиза, която е дала заключение, че при така коригираните обеми,
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013
г. – 29.02.2016 г. е в размер на 747.65
лв., отчитайки водомера, действал до 01.10.2014 г., щранг лирата в баня и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация за действителен обем. Размерът на лихвата върху
главницата от 747.65 лв. е изчислен на 125.99 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните
доказателства по делото следва извод, че ответникът П.Т.С. през процесния
период е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***,
абонатен № при ищеца ***, в качеството ѝ на собственик на имота. Не е
било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова
доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се
уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член
разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно обстоятелството, че ответника
не ползва ТЕ за отопление в имота – чрез радиатори - т.к. той е бил клиент на
ищеца за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. По делото не е спорно, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника, като физическо лице, собственик на
топлоснабден имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има
качеството на клиент на ТЕ. Същевременно по делото се доказа, че в жилището има
уред, който топлоотдава и това е щранг-лирата в банята на ответника, а
същевременно за част от процесния период – до м. 10.2014г., в жилището е било
ползвано и битово горещо водоснабдяване/БГВ/. Тези обстоятелства не се оспорват
по делото – щранг-лирата е установена при огледа на вещото лице по СТЕ, а за
прекратяването на подаването на топла вода сам ответникът е представил
доказателства, че през 2014г. е подал заявление за прекратяване на
топлоподаването и е демонтирал водомера за топлата вода. Услугата БГВ е
начислявана от ищеца само за периода 01.11.2013г. до 31.10.2014г., след която
дата ответника доказа, че е прекратил ползването ѝ, а и ищецът не
претендира сума за БГВ в този период. Независимо от обстоятелството, че
ответникът е отправил волеизявление до ищеца, че желае прекратяване на договора
за доставка на ТЕ, и че при по-нататъшно предоставяне ще счита, че се касае за
непоискана услуга, то чл. 153 от ЗЕ не му
дава тази възможност, доколкото той е собстветник на жилище в топлофицирана
сграда. За да е налице непоискана услуга или доставка по см. на чл. 62 ЗЗП, е
нужно лицето да има качество потребител, каквото етажните собственици,
прекратили топлоподаването към имотите си по същество нямат. Параграф 13, т. 1
от ДР на ЗЗП дава легално определение на понятието "потребител" – „физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, непредназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, както и такава, което като страна по
договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност". С прекратяване на топлоподаването към индивидуалния имот,
физическото лице спира да бъде потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и
спрямо него няма как да се приложи ЗЗП. След отказ от услугата лицата престават
да имат качеството на потребители, а заплащането на топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, се
явява задължение, но не на потребител на услуга, а в качеството на етажен
собственик. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за
общата топлоснабдителна инсталация - етажна собственост, собствениците на която
не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.
Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой сам не може да се откаже. Отделно от това, в
мотивите на КС в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г.,
с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания
да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. В случая една част от тази сградна
инсталация, а именно – щранг-лирата в банята, представлява и отоплително тяло,
което няма как да бъде премахнато, но то отоплява банята и прилежащите ѝ
части. Не спорно по делото и обстоятелството, че сградата няма топлинен
счетоводител и че разпределението се извършва от самия доставчик – ищеца. При
това положение приложимо се явява правилото на чл. 61 ал. 2 от НАРЕДБА № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, респ. т. 9 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, към тази
наредба. Съответно т. 9.3.1. препраща към начините за изчисление към т. 6.1.1,
и именно ползвайки посочената методика, вещото лице е изготвило техническата
експертиза по делото и техническата част на комплексната такава. Поради
изложеното, и с оглед обстоятелството, че експертизите са изготвени след оглед
на имота, АС и цялата налична документация за нея в топлофицираната сграда,
съдът кредитира изцяло заключенията на тези експертизи, въпреки оспорванията на
ответника за неправилно приложение на Наредбата и Методиката. Съдът намира, че
корекциите по отношение на отопляемата част от имота са правилно извършени от
вещото лице, а изготвените на тяхна база изчисления на икономическата част на
комплексната експертиза също се явяват коректни и следва да бъдат възприети
като действително дължими суми за ползвана ТЕ от ответника.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължение да
заплати месечните дължими суми за периода 01.11.2013 г. – 29.02.2016г. за
топлинна енергия в размер на 747.65лв., и именно в този размер претенцията на
ищеца за главница следва да бъде уважен. Неизпълнението на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения, мотивира съда да
приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и суми за лихва, които с
оглед приетата за доказана дължима сума за главница, се явяват доказани в
размер на 125.99 лв. за периода 04.01.2014-30.03.2016г. За разликата до
претендираните 163.48лв., искът, като неоснователен и недоказан, следва да се
отхвърли.
Следва да се обезсили Заповед
за изпълнение № 1660/12.4.2016г. за разликата в главницата между 747.65лв. и 1303.44лв.,
т.к. за тази част е налице оттегляне и прекратяване на производството в с.з. на
13.07.2017г., но съдът не е обезсилил заповедтта в тази ѝ част, след
влизане в сила на частичното прекратяване.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по
въпроса за разноските и в двете производства, като съобрази уважената и
отхвърлена част от исковете, на базата на първоначално заявените суми, за които
е образувано производството по делото/съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от
ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на заповедното производство,
размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на
50.00 лв., а съобразно множеството проведени съдебни заседания и приети по
делото експертизи, за исковото производство следва да се определи юрк.
възнаграждение в размер на 150.00 лв. за ищеца. Съобразно отношението на
предявена и уважена/обезсилена част на сумите по заповедта и редукцията на
възнаграждението за юрисконсулт, в тежест на ответника следва да се присъдят следните
разноски: 436.43лв., представляващи разноски в исковото производство, и 75.00лв.,
представляващи разноски в заповедно производство. На ответника се дължат
разноски в заповедното производство – 55.00лв. за представителство по ч.гр.д.
470/2016г. на ПлОС, приложено към ч.гр.д. № 2542/2016г., в което е оставено без
разглеждане възражение на длъжника по реда на чл. 423 от ГПК и е уважена
жалбата срещу разпореждане за връщане на жалба по реда на чл. 414 от ГПК.
Дължат се и разноски в исковото производство в размер на 133.46лв. – съобразно
прекратената и отхвърлена част от претенциите. По компенсация ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 20.00лв. и разноски в исковото такова в размер на 302.97лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ П.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител Й.В.В., следните суми: 747.65лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2013г. – 29.02.2016г. и 125.99 – лихва за забава за периода 04.01.2014г.
– 30.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2016г. - датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2542/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на
сумите, като претенцията за лихва за забава до размер на 163.48 лв., като
неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение № 1660/12.4.2016г., по ч.гр.д. №
2542/2016г. на ПлРС за сумите над 1303.44лв.
– главница, до претендираната сума в размер на 747.65лв. главница.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.Т.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** с представител Й.В.В., по компенсация разноски в исковото производство в размер на 302.97лв. и разноски по ч.гр.д. № 2542/2016г. на ПлРС в размер на 20.00лв.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач „НЕЛБО” ЕАД.
Решението може да се обжалва
пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: