О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
12.02. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1957 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пк 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез адв. П.И., преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „СТОЯНОВ, ДАНЬОВСКА И ПАРТНЬОРИ” срещу Б.В.С., с ЕГН **********, адрес: ***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 05.07.2018 г. до 06.03.2019г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от него фактури. Твърди, че е доставил на ответника ел. енергия на електроснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Дупница, ул. „Любен Каравелов” № 13 с ИТН 300139694545 за периода от 05.07.2018 г. до 06.03.2019г., за което е издало отделни фактури, в които са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 10.09.2018г. на стойност 36, 90 лева за периода 04.08.2018г. - 03.09.2018г.; 2. Фактура № ********* от 09.08.2018г. на стойност 40, 99 лева за периода 05.07.2018г. - 03.08.2018г.; 3. Фактура № ********* от 09.11.2018г. на стойност 49, 26 лева за периода 05.10.2018г. - 03.11.2018г.; 4. Фактура № ********* от 10.10.2018г. на стойност 44, 96 лева за периода 04.09.2018г. - 04.10.2018г.; 5. Фактура № ********* от 09.02.2019г. на стойност 99, 13 лева за периода 05.01.2019г. - 04.02.2019г.; 6. Фактура № ********* от 10.12.2018г. на стойност 65, 70 лева за периода 04.11.2018г. - 04.12.2018г.; 7. Фактура № ********* от 10.01.2019г. на стойност 84, 52 лева за периода 05.12.2018г. - 04.01.2019г.; 8. Фактура № ********* от 12.03.2019г. на стойност 79, 36 лева за периода 05.02.2019 - 06.03.2019г. Твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ап. 8 от Общите условия изрично постановява, че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. За горните суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Дупница, по което е образувано ч.гр.дело № 1074/2019г. по описа на РС - Дупница, каквато е издадена и срещу която ответникът в производството е възразил, предвид което предявява исковете – предмет на производството. Претендира лихва, както следва: 1. 2, 22 лева за периода от 05.10.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 2. 2, 80 лева за периода от 04.09.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 3. 2, 14 лева за периода от 04.12.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 4. 2, 29 лева за периода от 06.11.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 5. 1, 77 лева за периода от 06.03.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 6. 2, 30 лева за периода от 04.01.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 7. 2, 22 лева за периода от 05.02.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 8. 0, 77 лева за периода от 05.04.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените подробно по - горе суми, общо сумата в размер на 500, 82 лева - главница за използвана и не заплатена електрическа енергия за периода от 05.07.2018 г. до 06.03.2019г.; сумата от 16, 51 лева - законна лихва за забава, считано от 04.09.2018 г. до 09.05.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1074/2019г. по описа на РС – Дупница.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
2. Правна квалификации на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцецът по предявените искове следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, по силата на който ответникът е бил задължено лице, че ищецът е бил изправна страна по него, както и размера на претенциите си.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от
страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са
налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска ч.гр.дело № 1074/2019г. по описа на РС – Дупница, а по искането на ищеца да се допусне и назначи съдебно – счетоводна експертиза с посочени в исковата молба задачи, съдът обявява на страните, че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушването им.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2020г. от 10, 40 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, депозирани от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Да се
изиска ч.гр.дело № 1074 /2019г. по описа на РС – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: