Р Е
Ш Е Н
И Е
№328,
17.07.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 359 описа за 2019г.:
Р Е
Ш Е Н
И Е
№328,
17.07.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
на двадесет и седми юни две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 359 описа за 2019г.:
Производството е по чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от Й.К.К., Р.К.Х. и М.К.Т., с която моли съда
да приеме за установено по отношение на ответника Р.П.Р., че са собственици въз
основа на покупко-продажба, давностно владение и наследство на имот –нива
съставляваща имот №057016 с площ от 2,354дка в м.Полето, пета категория.
Твърдят, че наследодателя им К. К. К., съпруг на първата ищца и баща на останалите
на 27.03.1989г. е закупил от П. Т. Ц. и
Д. Т. *** от 2дка., при съседи:С.Н.П. и блок на ТКЗС за 800лв. От закупуването
на имота до началото на 2019г. първоначално техния наследодател, а се га и те
самите са упражнявали фактическа власт върху имота като свой, без владението им
да се прекъсва или смущава от трети лица. Имота винаги е бил обработван. В
началото на 2019г. ответникът изпратил покани за извънсъдебно споразумение, с
твърдението че е собственик на имота, като се легитимирал с нотариален акт.
Ответникът закупил имота от Б. Д. Д. от гр.Силистра на 09.11.18г. за сумата от
500лв. Имотът никога не е бил одържавяван или включван в ТКЗС. Ищците твърдят,
че винаги са упражнявали фактическата власт върху имота като свой и не са били
обезпокоявани от никого в периода от 1997г. до 2018г. Същият са придобили въз
основа на давностно владение. Молят съда да приеме за установено по отношение
на ответника, че са собственици на 7/8ид.ч. от имот №057016 с площ от 2,354дка
в м.Полето въз основа на покупко-продажба, давностно владение и наследство.
Моли съда да обяви договор за покупко-продажба от 09.11.18г., обективиран в
нотариален акт №199,т.4, рег.№12490,д.582 на нотариус Н.С. за относително
недействителен спрямо ищците. Представят писмени доказателства:нотариален акт
№199, договор от 27.03.1989г, удостоверение за наследници, удостоверение за
гр.брак, покана за извънсъдебно споразумение. Има искане за разпит на трима
свидетели, изискването на нот.преписка №582/17г. на нотариус Н.С. и да бъде
назначена СТЕ относно идентичността на имота описан в договора от 1989г. и в
нотариалния акт от 2018г., както и дали същият е бил внасян в ТКЗС.
Ответникът Р.П.Р. оспорва исковете, като твърди че е собственик на
имота, тъй като е придобил собствеността върху имота от собственик, по
предвидения от закона ред. Процесният недвижим имот е възстановен с решение
№8/10.11.96г. на ОСЗ в стари реални граници на М. С. Н. Въз основа на това
решение Н. се е сдобила с нотариален акт за собственост. Ответникът оспорва
твърдението на ищците, че техният наследодател е придобил собствеността върху
имота с договор от 27.03.1989г. от Д. Д. и П. Ц. В конкретния случай има
проведена реституционна процедура за възстановяване в стари реални граници по
чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ. Праводателките на техния наследодател не са имали никакви
права върху имота и подписаният договор между тях е ирелевантен. К. не е
завладявал имота, не е демонстрирал намерение за своене пред действителните
собственици, не е противопоставял свои права на действителните собственици. ТЕ
са били само държатели на имота. Ответникът не възразява относно разпита на
свидетели, назначаването на СТЕ и представените писмени доказателства с
изключение на договор от 1989г., който не е с достоверна дата и който е
неистински документ /неавтентичен и антидатиран/. Има искане за откриване на
производство по чл.193 ГПК за оспорване автентичността му. Също има искане за
разпит на двама свидетели, да се изиска справка от ОСЗ-Разград относно факта на
датата на влизане в сила на решение №8/10-11.1996г., с което е възстановена
собствеността върху имот №057016 с копие на всички документи по реституционната
преписка по заявление №7850/92г. на М. С. Н. Представя писмени
доказателства:решение №8/1996г. на ОСЗ, скица, нот.акт №180/1998 г., удостоверение
за наследници.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
През
1960г. по силата на съдебна делба /гр.д.№818/59г. на Районен съд Разград/ на М.
Н. С., по мъж Д. се е паднал в дял дворно място от 1870кв.м. в с.Дряновец, при
съседи:улица, Т. Н.Т., Т. П.Е. и П. С., съставляващо парцел VII-681 в кв.76 и 8.250дка. ниви, внесени в ТКЗС.
Със
заявление №7850/02.04.92г- М. Н. е заявила дворното място от 1870кв.м. за
реституция, тъй като междувременно е било изключено от регулация по ПМС №216. С
решение № 8/15.07.92г. ПК е възстановило в съществуващи/възстановими стари
реални граници 1.870дка., а с решение №71/12.01.96г. се възстановени 2.350дк.а
вини в м.681. С решение №8/10.11.96г. на М. С. Н. е възстановена в съществуващи
стари реални граници нива от 2.354дка. в м.Полето, съставляваща имот №057016 по
КВС., при граници:№057017 нива на И. С. Т.,№057015 нива на Д. Ст.Д., №057008
нива на Д. Ст. Д., №057009 нива на насл.на П. С. Н. и №000095 населено място на
с.Дряновец. Единствен наследник по закон на М. С. Н. е бил Б. Д. Д., който на
09.11.2018г. е продал процесният имот №057016 на ответника за сумата от 500лв.
Наследодателят на страните К. К. К. е починал 05.08.2012г. и е оставил
наследници по закон преживяла съпруга Й. и три дъщери:Р., Н. и М. Същият е бил
в брак с ищцата Й.К. Н. от 01.04.1958г. до смъртта си.
По
делото е назначена СТЕ според заключението на която за пръв път територията на
имот №507016 по КВС м.Полето е заснета и нанесена в кад.план на селото,
послужил за основа на плана за регулация,одобрен със заповед от 1922г. В плана
от 1922г. имот с №507016 представлява парцел VII-681 от кв.76, който е бил предмет на делба през 1960г.
За собственик на имота е определена М. С. Н.. В следващият кад.план, послужил
за основа и на настоящия план за регулация от 1986г. бившият парцел VII-681 от кв.76 е заснет с пл.№546 и в разписния списък е
записан на М. С. Н.. По плана от 1986г. имот пл.№546 е изключен от регулация. В
КВС процесният имот е заснет и нанесен с №057016, като имот в съществуващи
реални граници и възстановен като такъв на М.Ст.Н. Процесният и съседните му
имоти след изключването им от регулация продължават да се владеят като имоти в
съществуващи реални граници. Тези имоти физически не са присъединявани към ТКЗС
или ДЗС. Няма данни процесният имот да е отдаван за ползване на граждани по
силата на акт на държавен орган или ОНС по смисъла на §4 ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Имотът описан в договор за покупко-продажба от 27.03.1989г. е идентичен с
поземлен имот № 057016 по КВС на землището на с.Дряновец, като вещото лице
подробно обяснява как е опознало имота.
По
делото са разпитани четирима свидетели. Св.Д. Д. фигурира като продавач в
договора от 1989г., от който ищците черпят права. Свидетелката твърди, че К. й
дал пари за мястото на „Лагера“. Съседите на мястото са С.-б., който също е
свидетел, другите съседи не помни. Това място било на баща й. Ясакът не е
внасян в ТКЗС. Баща й умрял 1989 и тогава тя продала ясака. Свидетелката
твърди, че подписът на продавач в договора от 27.03.1989 г. е неин, а другият е
на нейната майка. Твърди, че текстът е изписан с нейният почерк. Свидетелката
твърди, че е ходела с родителите си да копае това място. Не познава жена с
имената М. Н.. Твърди, че С. б. е искал да завземе тяхното място, като мести
границата. Твърди, че не са подавали заявление в ПК. Мястото почти не било
оградено. Свидетелката не знае откъде нейните родители имат местото. Св.Г. П.,
твърди че мястото на ищците е срещу нейната къща. Работил го бай К. От 1989г.
имат мястото, което е около 3 дка. в м.Лагера. Съседи на местото са С.П.,
нагоре-племенникът му. Имотът е незастроен. Само бай К. работел мястото, докато
умре. След това семейството на Р. продължило да обработва мястото. Сели и
косили люцерна. Преди това имало засята царевица. Не е чувала за лице на име М.
Н. Не е виждала някой да ги гони от имота. Последно Р. /ответника/ се навъртал
и мота, събирал реколтата. К. сложил отпред, откъм пътя стълбчета. Останалите
страни на мястото не били оградени. Съседи на мястото са С., Н./племенник на
С./, наследниците на Д. и път.
Св.С.П.
твърди, че е племенник на М. Н.. Неговата майка й е била сестра. Двете са
поделили мястото, поради което са и съседи.Леля му подала документи пред ПК за
реституция и земята и била възстановена. Леля му много се зарадвала, че имота й
е възстановен. Казала на свидетеля, че може да го обработва. През това време К.
обработвал нивата. Като свидетелят го уведомил, че леля му е собственик и той
трябва да напусне имота, но К. грубо му отказал и продължил за обработва
нивата. Свидетеля казал за поведението на К. на леля си. Това станало през
2002. Тогава той изорал мястото. К. започнал да прави скандали като твърдял ,че
това е неговото място. Свидетелят му отговорил, че е изорал мястото на леля му.
К. обаче го засял. Това било през 2003г. К. починал през 2012г. До 2016г. имота
бил обработван, но от 2016г. бил изоставен, а после обработван от едно момче.
Не знае Д. Д. и П. Ц. да са имали место в тази местност. Леля му му дала имота да го обработва, тъй
като нейният син работи в Румъния. Св.Й.Й. твърди, че говорил с Р., тъй като
искал да вземе да обработва имота под могилата.Мястото било буренясало. Те се
съгласили срещу 50лв./дка. Мястото е около 2,3дка. Работил го две години, като
през 2018г. те решили да си го вземат обратно. После научил, че р. го купил
това място от друг човек. Твърди, че като малък е виждал бащата на Р. да работи
мястото, но от 2012-2013г. мястото било тревясало.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищците
са собственици на 7/8ид.ч. от процесният имот,
която са придобили по силата на давностно владение, поради оспорване на
правото им от ответника като титуляр на правото на собственост, е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
Ищците обосновават и правото си на иск, като са избрали за защита този исков
път /ТР № 8/2012 на ВКС от 27.11.2013г/.
Придобиването на недвижим имот по давност е оригинерно придобивно
основание, което предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в
определен от закона срок, с намерението да се държи вещта като своя. Владението
е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни
елементи са обективният– осъществяването на фактическа власт, и субективният–
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността– чл.302 ЗИСС(отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Ищците твърдят да са осъществявали
фактическа власт върху имота, считано от 1989г. до 2018г., когато ответникът е предявил
правата си спрямо тях и е започнал да извършва действия в имота. Процесният
недвижим имот представлява земеделска земя, като същият е възстановен на М. С.
Н. с решение за възстановяване на правото на правото на собственост в
съществуващи стари реални граници през 1996 година, с мотива че имотът и е
поставен в дял по силата на съдебна делба, извършена пред 1960 година.
При
позоваване на придобивна давност върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ,
следва да се съобразят някои предвидени законови ограничения. Така съгласно
чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва
да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. От това следва, че
изтеклата придобивна давност върху възстановените земи се прекъсва с влизане в
сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ на 23.11.1997г. и от този момент започва да тече нова
давност. Тъй като собствеността е възстановена преди тази дата, то придобивната
давност е започнала да тече от 23.11.1997г.
Затова в случая, макар и ищците да твърдят да са упражнявали фактическа власт и
преди 1997г., тя не може да се вземе предвид от съда. Най-ранният релевантен
момент, от който ищците биха могли да владеят имота и това да породи правни
последици е от 23.11.1997г. – влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. За да
придобият имота по давност, ищците следва да са владели същия постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено за периода от десет години, считано от
1997г. От показанията на св.С.П. се установява, че владението на ищците е било
необезпокоявано до 2002г., когато е било смутено и оспорено от М. Н., чрез
нейния пълномощник /св.П./. Наследодателят К. К. /К. К./ е отблъснал
оспорването фактически и през 2003г. отново е предприел е действия манифестиращи владелческите му
намерения. Придобивната давност е прекъсната с оспорването от действителния
собственик през 2002г., като от 2003г.е започнала да тече нова придобивна
давност, която е продължила и изтекла през 2013г. През този период давността е
текла и по отношение на неговата съпруга, като имотът се явява в режим на СИО,
прекратена със смъртта на К.
Тъй
като през този период собственикът на имота е бил пасивен и не е предприел
действия по защита на собствеността си, въпреки демонстрираното от К. намерение
да владее имота като свой, то до смъртта си през 2012г. К., а след това на
наследниците му през 2013г. са упражнявали явно и необезпокоявано фактическа
власт върху имота като свой. По този начин ищците са придобили собствеността по
давност. Дали имотът е обработван след 2013г. или не, е ирелевантен факт, тъй
като с изтичането на 10 годишния давностен срок правото на собственост е
преминало у наследниците на К.
Въпреки,
че ищците да не се са позовавали на изтеклата давност преди 2018г., когато
имота е продаден на ответника, това не означава, че не се е реализирал
фактическият състав на придобиването по давност. Съгласно ТР № 4/2012 г. на
ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давностния срок.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен до размера на претендираните
права-7/8ид.ч., от които 5/8ид.ч. за преживялата съпруга по отношение на
прекратената СИО и като наследник и по 1/8ид.ч. на другите две ответници.
Третата дъщеря на наследодателя не е заявила права върху имота.
Проведеното оспорване на договор за
покупко-продажба бе неуспешно, тъй като ищците установиха, че договорът за
покупко-продажба от 27.03.1989г., находящ се на л.8 от делото е съставен на
посочената в него дата от св.Дака Добрева.
Предвид
основателността на иска, основателна е и претенцията на ищците за разноски в
размер на 739.10лв.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.Р. ***, ЕГН **********, че Й.К.К. ***, ЕГН
**********, Р.К. ***, ЕГН ********** и М.К. ***, ЕГН ********** са собственици
на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, върху 7/8ид.ч. от поземлен имот с №057016 с площ от 2,354дка в м.Полето, пета
категория, при граници: имот №057017 нива, №057015 нива, №057008 нива, №057009
нива и № 000095 населено място.
ОСЪЖДА
Р.П.Р. да заплати на Й.К.К., Р.К.Х. и М.К.Т. сумата от 739.10лв. /седемстотин
тридесет и девет лева и десет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: