№…………...13.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд-ХХХІІІ състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мария Ганева
и при
участието на секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1296 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл. 156 и
чл.107, ал.3 от ДОПК .
Образувано
е по подадена жалба от ЕТ „В В“ , представляван от В Г В от с. :К, общ. А против акт за установяване на задължения
/АУЗД/ по чл.107 ал.3 ДОПК № 41/25.02.2019 г. на главен специалист към дирекция
„Местни данъци и такси“ на Община А , потвърден с решение № Ж-31-1/12.04.2019
г. на началника на отдел „ Местни данъци“
при Община А в частта на т.1.1.
относно ДНИ и ТБО за земята ; т.1.2-1.12
относно ТБО за 11 броя сгради; т.2.1
за ТБО и ДНИ за земята; т. 2.2-2.3
за ТБО за 2 бр. сгради ; т.
3.1 за ДНИ и ТБО за земята; т. 3.2 - .3.7 за ТБО за 6 бр. сгради.
Релевира се материална незаконосъобразност,
тъй като адм. орган не се е съобразил с регламентацията на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и приложение № 2 , както и чл. 62-66 ЗМДТ. С ДНИ и ТБО са обложени
поземлените имоти, включващи земеделска земя и постройки вместо да се обложат
само застроени площи и прилежащи терени . Подателят на жалбата счита, че не
дължи ТБО, тъй като притежаваната от
него земеделска земя не е част от
урбанизирана територия / населено място или селищно образувание/ .
Отправя се искане за
отмяна на издадения АУЗД в оспорената му част.
По повод предоставена
възможност по реда на чл. 171 , ал. 4 АПК за отстраняване на неясноти в искането към съда с уточняваща молба и
изрично изявление в съдебно заседание на пълномощника на оспорващото лице се
определи като предмет на съдебно оспорване частта от АУЗД по чл.107 ал.3 ДОПК №
41/25.02.2019 г. на главен специалист към дирекция „Местни данъци и такси“ на
Община А , потвърден с решение № Ж-31-1/12.04.2019 г. на началника на отдел „
Местни данъци“ при Община А с която са установени задължения за ДНИ и ТБО само за земята на
поземлени имоти №№ 034023;034024 и 034025 по кадастралната карта на землище с. с.
К ,общ А както следва : за ДНИ в общ размер от 556.09 лв. и ТБО в общ размер от
261.35 лв. / л. 86-87 и 121 от делото/ .
В
съдебно заседание жалбоподателят ,
редовно призован, не се явява , но се представлява от адв. Н.Б., която поддържа
жалбата на изложените в нея основания, които допълнително обосновава в
депозирани писмени бележки . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен техен
списък.
Ответникът
по жалбата- началникът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община А , редовно призован,
се представлява в съд. заседание от адв. Ю.Г. , който излага становище за
неоснователност на оспорването, тъй като адм. орган се е ръководел от данните
по подадената данъчна декларация от едноличния търговец , в която не е вписано
,че се касае за земеделска земя . За целите на данъчното облагане е от значение
начинът на трайно ползване на имота. Освен това за два от процесните имоти има одобрен ПУП , а и съгласно чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ не е необходимо
провеждане на процедура по промяна на
предназначението на стопански двор , каквито са процесните имоти. Твърди
се дължимост на ТБО за услугите по депониране и обезвреждане на отпадъци и по
почистване на териториите за обществено ползване предвид събраните писмени
доказателства за осъществени подобни дейности през 2019 г. Отправя се искане за
присъждане на сторените разноски съобразно техен списък.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На
20.08.2013 г. ЕТ „ В В“ е придобил чрез
покупко-продажби, замяна и възлагане собствеността върху поземлен имот с номер
034023 в землището на с. с. К - земя с площ от 31 649 дка и с начин на трайно ползване –стопански
двор заедно с изградени в него 10 броя
сгради ; поземлен имот с номер 034024 в землището н с. с. К- земя с площ от
15 291 дка и с начин на трайно ползване –стопански двор заедно с построени 6 броя сгради в него; поземлен имот с номер
034025 в землището на с. с. К – земя с
площ от 5 043 дка и с начин на
трайно ползване :стопански двор, както и
построени в него два броя сгради/ л. 10-16 от преписката/.
На
04.10.2013 г. едноличният търговец е
подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобитата недвижимост / л. 47-59 и 61-66 от преписката/.
Със
заповед № ЗП-20/09.04.2015 г. на
заместник-кмета на Община А е одобрен ПУП-ПЗ за поземлен имот № 034024 по КВС на землище с. с. К / л. 17-20 от преписката/, а със
заповед № ЗП-22/09.04.2015 г. на същия административен орган е ободрен ПУП-ПЗ за поземлен имот № 034023 по
КВС на землището на с. с. К / л- 21-24 от пр. /.
Според
приложено към адм. преписка удостоверение на
ОД “Земеделие“ Варна от 21.03.2019 г. поземлени имоти с ид.
№040590.34.23 ; 40590.34.24 и 40590.34.25 по КК на с. с. К не представляват земеделски земи по смисъла
на чл. 2 от ЗСПЗЗ , трайното им предназначение е урбанизирана територия ,
същите са негодни за земеделско ползване и
неподлежащи на възстановяване
площи в стопански двор на с. с. К / л. 26 от пр. /.
Според
скица от 03.12 2018 г. на СГКК-Варна в
КК на неурбанизираната територия в землището на с. с. К жалбоподателят е вписан като собственик на ПИ
с ид. 40590.34.23 с номер по предходен
план 034023 ,с трайно предназначение на
територията : земеделска земя , начин на трайно ползване: за стопански двор/ /л. 21 от делото/.
Според
скица , издадена на 03.12.2018 г. от СГКК-Варна подателят на жалбата е вписан
по цитираната кадастрална карта като собственик на ПИ с ид. 40590.34.24 с начин на трайно ползване на имота: за
стопански двор, с трайно предназначение
на територията : земеделска земя / л. 22-23/ .Идентична информация за
собственик , трайно предназначение на територията и начин на трайно ползване за ПИ с ид. 40590.34.25
се съдържа и в извлечение от информационни масиви на АГКК-София / л. 24 /.
Безспорен
факт е, че за процесните три поземлени имота няма изработен и влязъл в сила
план на новообразувани имоти / л. 199 гръб от делото /.
Не
се спори между страните, че процесните
имоти се намират извън строителните
граници на населено място и не попадат в селищно образувание / л. 120-122 от
делото/.
Според
дадени обяснения от ответника в съдебно заседание за процесните поземлени имота
няма издадено удостоверение за прилежащи площи по чл.11, ал. 4 и 3 от ЗСПЗЗ /л
121 гръб /.
Ответникът
представя по делото справки по чл. 107 , ал.2 ДОПК за начина на изчисляване на
задълженията за ДНИ и ТБО за 2019 г. , от които е видно, че в установения
размер на ТБО не участва услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване , а определеният размер на ДНИ е изчислен върху
цялата площ на земята на процесните имоти , а не само върху застроена площ и
прилежащ терен. / л. 67-81 от делото/.
Ответникът
представя договор от 02.02.2018 г. , сключен между община А и „Технокар“ ЕООД за събиране и транспортиране на отпадъци от
населените места на територията на Община А
за срок до 30.06.2022 г. , както и изготвени отчети през 2019 г. за извършени дейности по
сметосъбиране /л. 93-108/ , договор
№362/11.10.2018 , сключен между община А и ДЗЗД“ Трейс Строй – Девня Трейд“ за зимно поддържане и снегопочистване на пътна и улична мрежа на община А за срок до 31.12.2020 г. /л. 109-119/.
През
2019 г. поддържане на чистота на обществените територии, включително в с. с. К
/ почистване на тротоари ,
събиране на отпадъци, изправяне
на пътни знаци, косене на тревните площи / е документирано в тримесечни отчети
на директора на дирекция „ ИПЕПП“ при
община А / л. 106-108/.
На
същата община през 2013 г. е издадено от изп. директор на Изпълнителна агенция
по околна среда комплексно разрешително
за експлоатация на регионално депо
за неопасни отпадъци за
общини Варна , А и Б / л. 45 от пр. /.
Административният орган представя и договор от 07.05.2015
г. между община А и „ Спартак Тексим „ ЕООД
за експлоатация на регионално
депо за общини Варна , А и Б , анекс от
25.04.2016 г. за продължаване на действието на този договор , ежемесечни справки за 2019 г. от „Спартак Тексим“ ЕООД за приети отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варан , А и Б/ 129-198 ; 219-228/.
Според дадени свидетелски показания от И.К. И. – кметски наместник на с. с. К от 21
години , през 2019 г. по изпълнение на сключен договор между община А и фирма,
чието наименование не може да посочи, работници на последната са извършвали
сметоизвозване на битови отпадъци на селото. Свидетелят не знае имената на работниците
, а само на техния шофьор- И. Освен това към Общината има звено, което отговаря
за косене и почистване на тревните площи и преди ежегодния събор на селото,
както и при изготвяне на докладна
записка от наместника до кмета , служители на това общинско звено са
косили и извозвали тревата . Тези дейност е извършвана всяка година около 3-4
пъти / л. 198/.
Според
протокол № 19/20.12.2016 г. на ОбС А ставката на ДНИ за с. с. К е 4 промила върху данъчната оценка
на имотите . / л.33/. , а ТБО за 2019 г. за
застроени нежилищни имоти на
фирми, непопадащи в райони на организирано сметосъбиране и сметоизвозване е 1.88 на хиляда върху по-високата от отчетна стойност и данъчна
оценка / л. 34-42/.
Със
заповед № 532/30.08.2017 г. кметът на община
А на основание чл. 4 ЗМДТ е определил
служители с права на органи по приходите и на публични изпълнители по ДОПК,
сред които е и М Й/ издател на частично
обжалвания АУЗД/- л. 60 от пр.
Съдът назначи ССчЕ, чието неоспорено от страните
заключение дава информация за дължим
размер за процесните три имота за 2019
г. относно ДНИ и ТБО без компонента за
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
с прилагане на методиката на §1,
т.12 от ДР на ЗМДТ / л. 212-218 от делото/.
С АУЗД
на главен специалност „МДТ“ при отдел „ МДТ“ на Община А , издаден на
25.02.2019 г. , са установени задължения
за 2019 г. на ЕТ „В В“ , след
които ДНИ , ТБО , данък върху превозните средства , такса за куче / л. 27-32 от пр. / . Определеният като дължим размер на ДНИ е
977.88 лв. , а на ТБО – за услугата по чл. 62 т. 3 – 99.06 лв. ; за услугата по
62 т.2 – 344.36 лв.
Жалбоподателят
е заплатил на 15.03.2019 г. ДНИ и ТБО за 2019 г. за процесните три имота както
следва: на ПИ 034023 - 874.21 лв.; за ПИ
034024 - 365.26 лв. и ПИ 034025- 78.11
лв. предвид изричното отбелязване за извършеното плащане в представените по
делото справки по чл. 107, ал.2 ДОПК и издадени приходни квитанции / л. 36-37 и
67-81 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация- адресат на оспорения акт,
с който се установяват финансови задължения за едноличния търговец . Това
произнасяне представлява индивидуален адм. акт по критериите на чл. 21 ал.1 от АПК и обуславя извод за наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес
от неговата частична съдебна проверка за законосъобразност .
Потестативното
право на жалба е упражнено срочно след проведено производство по задължително
административно обжалване, приключило с изричното му потвърждаване – решение №
Ж-31-1/12.04.2019 г. на началника на отдел
„МДТ“ при община А.
В
обобщение жалбата е процесуално допустима , а разгледана по същество е частично
основателна поради следните съображения:
ДНИ е
публично общинско вземане предвид регламентацията на чл.162, ал.2, от ДОПК.
Съгласно правилото на чл.166 от посочения кодекс установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според чл.4, ал.1
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични
изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите по ал. 3 се определят със заповед
на кмета на общината. В тази
връзка предвид правилото на чл. 4 от ЗМДТ , което сочи за нормативно уредена
възможност за овластяване с правомощия на органи по приходите и събраната като
писмено доказателства заповед на кмета на община А №
532/30.08.2017 г. съдът приема, че адм.
акт изхожда от компетентен
адм. орган.
Обжалваният акт в своята разпоредителна част посочва
по видове и по периоди определените задължения за местни данъци и местни такси
.
В
обстоятелствената част на акта се съдържа фактическото основание за неговото
издаване- индивидуализират се поземлените имоти , включително по данъчно
деклариране, посочва се информация за тяхната данъчна оценка . Има изложени
данни за ставка на ДНИ и ТБО за данъчен период 2019 г. Има фактическо твърдение на органа за
непредоставена услуга по сметосъбиране и сметоизвозване.
В
разпоредителната част на АУЗД публичното вземане е индивидуализирано и откъм
сведение за недвижимия имот и номер на
данъчна партида .
В контекст
на изложеното съдът приема ,че не са допуснати съществени нарушения на
изискванията за форма на адм. акт.
При
изследване по спазването на административнопроизводствените правила съдът
съобрази, че според чл.9б от ЗДМТ установяването на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5.
Съгласно чл.4, ал. 1 от същия закон установяването на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Цитираната нормативна уредба налага извод за
приложимост на процедурните правила на
ДОПК. Новелата на чл. 107, ал.3 от ДОПК предвижда възможност да се издаде акт
по искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за
установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Касае
за задължения по декларация – задължения за местен данък и местна такса по
повод деклариране на придобита недвижимост и са приложими особените правила на
раздел І от глава ХІV на ДОПК.
Изложените
правни разсъждения обосновават заключение за спазена административна процедура
при издаването на АУЗД.
При
провеждане на съдебната проверка за материална законосъобразност на акта съдът
съобрази следното:
І . Относно ДНИ .
Според правилото на чл.10 от ЗМДТ
с данък върху недвижимите имоти се
облагат две групи имоти :
1.разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания;
2. поземлените имоти извън тях.
За втората
груха имоти са въведени допълнителни изисквания за целите на данъчното
облагане:
1. имотите
да имат според подробен устройствен план предназначение по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията
;
2. да е извършена промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Безспорен
факт е, че и трите поземлени имота се намират извън строителни граници на населено място или
селищни образувания.
За два от
тях има влязъл сила ПУП- за ПИ 0034023 е
одобрен ПУП-ПЗ за ремонт и реконструкция
на краварници и изграждане на сграда- чакалня с доилна зала , а за ПИ № 034024
е одобрен ПУП-ПЗ за изграждане на фуражен цех , както и ремонт и реконструкция
на съществуващи сгради. Тези данни сочат, че процесните два поземлени имота
имат предназначение по чл. 8, ал.1 от ЗУТ.
Правната
норма на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ въвежда като трето условия за облагаемост да е
извършена промяна на предназначението на земята , но само когато това се изисква по реда на специален закон.
Събраните доказателствени източници
сочат, че притежаваната недвижимост от жалбоподателя е придобита по реда на чл.
27, ал. 6 ЗСПЗЗ т.е. това е имуществото на
организациите по § 12 от
преходните и заключителните разпоредби на посочения закон.
Особеното правило на чл. 50, ал.4 от ППЗОЗЗ изключва задължение за
внасяне на мотивирано предложение в
Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената
земя и на прилежащите площи по отношение на сградите
и съоръженията, изградени от трудовокооперативните земеделски стопанства,
земеделските кооперации и организациите, прекратени по реда на § 12 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи, както и за незаети със сгради и съоръжения площи, но
негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в
границите на бившите им стопански дворове.
В обобщение
законосъобразно е предприето облагане с ДНИ на ПИ № 034023 и 034024 , тъй като тези имоти ,
намиращи се извън строителните граници на населено място или селищно
образувание , имат конкретно предназначение по чл. 8, ал.1 от ЗУТ на основание
влязъл в сила ПУП и не е необходимо да бъде проведена процедура за промяна предназначението
на земята предвид чл. 50, ал. 4 ППЗОЗЗ.
За ПИ с №
034025 , който също те се намира извън строителните граници на населено място
или извън селищно образувание т.е не попада в урбанизирана територия, няма
одобрен ПУП . Според извадка по действащата кадастрална карта на землището на
с. с. К за този поземлен имот трайното предназначение на територията е
земеделска земя , а начинът на трайно ползване - стопански двор.
Според чл. 25, ал.1 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на
територията, в границите на която се намира , което правило съотнесено към
фактите по случая означава, че процесният имот е земеделска земя.
Новелата на
чл. 10 ал. 3 ЗМДТ гласи ,че не се
облагат с данък земеделските земи и
горите , с изключениe на застроените земи- за действително застроената площ и прилежащия й терен .
Представената
от жалбоподателя скица на имота / л. 85/ сочи за построени сгради в същия т.е.
има застрояване. Пълномощникът на ответника изрично заяви ,че не са застроената
площ и прилежащия й терен не са определени по реда на чл. 11 , ал. 4 и 3 от
ЗСПЗЗ . При тези данни е приложима методиката на §1 т. 12 от ДР на ЗМДТ според която,
"Прилежащ терен" по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният
двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ.
В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред,
застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.
Ответникът
е определил ДНИ от 51.37 лв.при данъчна ставка от 4 промила за цялата площ на земята на процесния имот -
5403 кв.м.
Размерът на
дължим ДНИ за 2019 г. за ПИ с № 034025 според неоспореното заключение на СИЕ
при облагаема площ от 10 на сто т.е. от 540 кв.м. е 5.14 лв. Това означава ,че
дължимият ДНИ както за застроената част от имота , така и за прилежащия терен е 5.14 лв. Според справката по 107 ДОПК
ДНИ за адм. сграда с РЗП 59 кв.м. в процесния имот е 1.86 лв., а ДНИ за
битовата сграда с РЗП 86 кв.м. е 2.70 лв. или общо 4.56 лв. След приспадане от
5.14 лв. на 4.56 лв. / ДНИ за застроената площ в имота/ се получа 0.58 лв. т.е.
дължимият ДНИ за прилежащия терен .
Жалбоподателят
оспорва ДНИ и ТБО само относно земята на процесните три имота, но не и
установени задължения за сградите в тях и поради тази причина издаденият АУЗД е
незаконосъобразен само в частта на ДНИ за ПИ
с № 034025 за разликата над 0.58 лв. до 51.37 лв.
ІІ. Относно ТБО.
Новелата на чл. 62 от ЗМДТ гласи, че таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по:
1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране;
2. третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината.
Таксата по чл. 62
се заплаща от лицата по чл. 11
за имотите на територията на общината- собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти / чл. 64 от ЗМДТ/ .
Според чл. 67 от ЗМДТ размерът
на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна
година. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата
от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62.
С разпоредбата на чл. 63 , ал.1 ЗМДТ е въведен принципа ,че такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от
общината услуги по чл. 62 на територията на общината.
При безспорен факт на непредоставена
през 2019 г. услуга през 2019 г. по сметосъбиране и сметоизвозване от Общината
законосъобразно ответникът не е включил тази услуга при изчисляване на дължимия
размера на ТБО.
Ангажираните от административния орган писмени
доказателства – тримесечни отчети за 2019 г. на директора на дирекция „ ИПЕПП“
при община А свидетелстват , че през
календарната 2019 г. е било извършвано
почистване на териториите за обществено ползване в с. с. К и
достоверността на тези сведения се потвърждава и от събраните свидетелски
показания на кметския наместник на селото. В тази връзка различни по вид
доказателствени средства сочат непротиворечиво за съществуване на юридическия
факт по извършена услуга по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване и нейното предоставяне на данъчния период
2019 г. предполага дължимост на такса за тази услуга от жалбоподателя.
Съгласно относимата редакция на чл. 71 ЗМДТ в сила от 01.01.2019 г. не се събира такса за:
1. услугата
по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част
от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в
които тези услуги не се предоставят от общината;
2. услугата
по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част
от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се
ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени
с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната
година в общината по местонахождението на имота;
3. услугата
по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване
с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на
отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до
съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с
наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната
година в общината по местонахождението на имота.
Жалбоподателят не твърди да е сключил
договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона
за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, да е подавал декларация , че
няма да ползва процесните имоти през 2019 г., а и трите имате са застроени.
Услугата по обезвреждане на битови
отпадъци включва третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на
масово разпространените отпадъци, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на
битови отпадъци / арг. чл. 66 ,т. 2 ЗМДТ/ .
Събраните писмени доказателства сочат за
издадено на община А през 2013 г. комплексно разрешително за експлоатация на регионално депо за неопасни отпадъци за общини
Варна , А и Б . Има сключен договор между община А и „ Спартак Тексим „ ЕООД
за експлоатация на регионално
депо за общини Варна . Представените от
ответника ежемесечни справки за 2019 г. от „Спартак Тексим“ ЕООД за приети отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна , А и Б доказват реално
извършена услугата по третиране на битови отпадъци и това обуславя дължимост на
такса за същата от страна на оспорващото лице .
Предвид изложените съображения законосъобразно е
произнасянето на ответника в частта на ТБО. По аргумент на чл. 64 от ЗМДТ
субектите на задължението за ТБО са тези по чл.11 от същия закон т.е.
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти . Възникването на
задължението за местен данък и за местна такса произтича от съществуването на
един и същ юридически факт- притежание на недвижим имот в страната , но докато
за ДНИ е предвидено облекчение в чл. 10, ал.3 ЗМДТ относно земеделски земи,
подобна привилегия не е разписана за . Установяването на облекчения и утежнения
става само със закон по арг. на чл. 60, ал.2 от Конституцията на РБ и съдът не
може да тълкува разширително нормативните правила на ЗМДТ.
В
обобщение частично оспореният АУЗД подлежи на отмяна поради материална
незаконосъобразност само относно ДНИ за 2019 г. за ПИ № 034025 за разликата над
0.58 лв. до 51.37 лв.
Предвид изхода на спора съдът следва да удовлетвори съобразно правилото
на чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 ЗМДТ исканията и на двете страни за присъждане
на разноски по водене на делото . Съобразно уважената част на жалбата на
оспорващото лице следва се присъдят разноски в размер на 45 лв. , а на ответника
– 399.60 лв. предвид отхвърлената част
на жалбата.
Водим от гореизложеното и на
основание Варненският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „В В“ , представляван от В Г В от с. :К, общ. А акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 ДОПК № 41/25.02.2019 г. на главен специалист към дирекция
„Местни данъци и такси“ на Община А , потвърден с решение № Ж-31-1/12.04.2019
г. на началника на отдел „ Местни данъци“
при Община А в частта по т.1.1. за установен ДНИ за 2019 г. за поземлен
имот с № 034025 за разликата над
0.58 лв. до 51.37 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ „В В“ , представляван от В Г В от с. :К, общ. А да заплати на Община А
съдебно-деловодни разноски в размер на 399.60 лв.
ОСЪЖДА Община А да заплати на ЕТ „В В“ , представляван от В Г В от с. :К, общ. А съдебно-деловодни разноски в
размер на 45 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия: