О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………. / …………… 2019 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
проведено на 18 юли 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАН СТОЙНОВ – МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско
дело № 854 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е
образувано по жалба на „Н. *** чрез процесуалния му представител адвокат А.С. против
решение № 5073 от 07.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Варна, единадесети състав, в следните части:
1/ с която е
осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А.
суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения, дължими на основание трудов договор от 07.11.2015
г., а именно: сума в размер на 116,16
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г.,
сума в размер на 325,44 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за
месец декември 2015 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за месец април 2016 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за месец юни 2016 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за месец август 2016 г., на основание член
128, точка 2 от Кодекса на труда /КТ/;
2/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А.
сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор от
неизплатени брутни трудови възнаграждения за престой за периода от месец
ноември 2015 г. до месец септември 2016 г. включително, формирана като сбор на
брутните трудови възнаграждения за престой по месеци, както следва: за месец
ноември 2015 г.-173,12 лева, за месец декември 2015 г.- 54,24 лева и за месец
септември 2016 г.- 420 лева,
на основание член 267, алинея 1 от КТ;
3/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А.
сума в размер на 3 063,88
лева, представляваща сбор от неизплатените брутни трудови възнаграждения
за извънреден труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016
г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за
извънреден труд по месеци, както следва: за месец януари 2016 г.- 729,13 лева,
за месец февруари 2016 г.- 573,75 лева, за месец март 2016 г.- 516,89 лева, за
месец април 2016 г.- 552,71 лева, за месец май 2016 г.- 170,97 лева и за месец
август 2016 г. - 520,43 лева, на основание член 262 от КТ;
4/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А.
сума в размер на 152,50 лева, представляваща сбор от неизплатените брутни трудови възнаграждения за
нощен труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.,
формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за нощен труд по месеци,
както следва: за месец ноември 2015 г. – 6 лева,
за месец януари 2016 г. - 50,50 лева, за месец февруари 2016 г. - 3,50 лева, за
месец март 2016 г. - 48,50 лева, за
месец април 2016 г.- 10 лева, за
месец май 2016 г. – 25 лева, за
месец юни 2016 г.- 2 лева и за
месец
юли 2016 г.- 7 лева, на основание член
261 от КТ;
5/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 164,34 лева, представляваща сбор от
неизплатените брутни трудови възнаграждения за работа в дни на официални
празници за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.,
формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за работа в дни на
официални празници по месеци, както следва: за декември 2015 г. - 27,12 лева,
за април 2016 г. - 31,50 лева и за май 2016 г. - 105,72 лева, на
основание член 264 от КТ;
6/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 5 427 евро, представляваща сбор от
обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от месец
ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.,
формирана като сбор на обезщетенията за командировка по месеци, както следва:
за ноември 2015 г. - 162 евро, за декември
2015 г. - 324 евро, за януари 2016 г. – 783 евро, за февруари 2016 г. - 729
евро, за март 2016 г. - 783 евро, за април 2016 г. - 756 евро, за май 2016 г. -
432 евро, за юни 2016 г. - 405 евро, за
юли 2016 г. - 297 евро и за август 2016 г. - 756 евро, на основание
член 215 от КТ;
7/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 335,70 лева, представляваща обезщетение за неползван и полагащ се платен годишен
отпуск за 2016 г. за 15 дни, на основание член 224, алинея 1 от КТ.
Във
въззивната жалба се излага, че е установено от приложените по делото ведомости,
че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, за което се е подписвал във
ведомостите. Също така ищецът е извършвал трудова дейност и на автобуси с
регистрация в Република Турция, които не са собственост на дружеството – въззивник. Възразява се и, че не през цялото време, когато
е извършвал дейност като стюард, ищецът е работил в Турция, поради което
времето на работа в страната не следва да бъде вземано предвид при изчисляване
на дължимото обезщетение за командировъчни пари. Иска се отмяна на решението в
атакуваните му части и отхвърляне на исковете изцяло.
Постъпила
е и жалба от Т.Т.А.
чрез пълномощника му адвокат Е.Ф. срещу определение № 2504 от 19.02.2019 г.,
постановено по първоинстанционното дело, в частта, с
която е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 5073 от
07.12.2018 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата
над 1 236,46 лева до претендирания размер от
3 458,96 лева, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата
за допълване на постановеното решение с изричен диспозитив
за осъждане на ответника да начисли присъдените възнаграждения и обезщетения
във ведомостите за заплати. Излага се по първия пункт, че общия размер на
дължимите от ответника суми за разноски е в размер на 2 882,47 лева
/посочени конкретно за всеки един от исковете/ без данък добавена стойност
/ДДС/, а с ДДС – претендираният размер от 3 458,96
лева, който следва да бъде присъден на адвокатското дружество, доколкото
процесуалното представителство е осъществявано от него. По втората точка се
излага, че искът с правно основание член 128, точка 1 от КТ е предявен още с
исковата молба и производството по него не е прекратено, но в решението липсва
произнасяне по този иск. Поради това предпоставките по член 250 от ГПК са
налице и съдът е бил длъжен да допълни решението с надлежно произнасяне.
Изложените от съда доводи в обжалваното определение за недопустимост на
искането биха могли да бъдат такива в определение за прекратяване на
производството по този иск, а тези за
неоснователност – за отхвърляне на иска по член 128, точка 1 от КТ като
неоснователен с решение, но не могат да обосноват неоснователност на искането с
правно основание член 250 от ГПК. По отношение на разноските се желае произнасяне
по съществото на спора, а по отношение на искането с правно основание член 250
от ГПК – да се върне делото на ВРС за ново произнасяне със задължителни
указания по приложението на закона.
С определение № 1484
от 15.05.2019 г., постановено по настоящото въззивно
дело, производството по същото е спряно на основание член 229, алинея 1, точка
4 от ГПК до приключването със съдебен акт на производството по молбата на Т. Тасим
А. с правно основание член 250 от ГПК. Доколкото основанието за спиране е
отпаднало с постановяването на решение № 2414 от 31.05.2019 г., постановено по първоинстанционното дело, то производството по въззивнато дело следва да бъде възобновено на основание
член 230, алинея 1 от ГПК.
На основание член
267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по
делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В
жалбата не са обективирани искания за събиране на
нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Водим от горното,
настоящият състав на въззивния съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно
дело № 854 по описа за 2019 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.09.2019 г. от 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140,
алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.