О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№332 18.05.2022г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на осемнадесети
май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно
дело №329
по описа за 2022
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
частната жалба на М.Г.Х. против Определение №128/01.03.2022г постановено по
адм.д.№124/22г по описа на АС Стара Загора, с което е оставена без разглеждане
жалбата му против Заповед за налагане на дисциплинарно наказание «Писмено
предупреждение» на основание чл.101 т.1 за нарушение на чл.100 ал.2 т.5 вр. с
чл.97 т.2 от ЗИНЗС.
За да остави жалбата без
разглеждане и прекрати съдебното производство, въззивния едноличен съдебен
състав се е позовал на чл. 110 и чл.111 от ЗИНЗС, въз основа на които е приел,
че на оспорване пред съд подлежи само заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание «изолиране в наказателна килия».
В частната касационна жалба се твърди, че няма
изрична забрана в ЗИНЗС за оспорване на заповедите, с които се налагат
дисциплинарни наказания на лишените от свобода и поддържа подробни доводи, че
има право да оспори по общия ред, предвиден в АПК Заповед №Л-486/04.02.2022г на
Началника на затвора в град Стара Загора тоест може да я оспори само пред съд, или първо по административен
ред, който е уреден в ЗИНЗС, а след това и пред съда, ако резултата от административния
контрол е неблагоприятен.
Ответника Началник на затвора
в град Стара Загора в писмен подробен отговор поддържа съображения за
неоснователност на частната касационна жалба и иска от съда да бъде оставено в
сила обжалваното определение.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, но е неоснователна.
По силата на чл.2 ал.1 от АПК,
Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на
Република България, доколкото със закон не е установено друго. Производството
по реализиране на дисциплинарна
отговорност е административно – провежда се от административни органи и за
контрол на правоотношения, в които самия административен орган е правоимаща
страна, но не е уредено от АПК, а в специални закони, сред които и ЗИНЗС. Дисциплинарните
производства, провеждани от административни органи нямат уредба в АПК, защото
актовете за налагане на дисциплинарни наказания не притежават характеристиките
по чл.21 от АПК. Дисциплинарното наказание е санкция, за разлика от създаването
на права и задължения. Дисциплинарното наказание е неблагоприятна и
потестативна промяна в правната сфера или положение на нейния адресат, което е
основната разлика с определението по чл.21 от АПК за индивидуален
административен акт. Ето защо за налагането на дисциплинарни наказания законодателя
е предвидил със съответните закони, специални спрямо АПК ред, административен и
съдебен контрол. Освен това в чл. 97 ал.5 от АПК се съдържа едно условие, което
не е изпълнено в настоящия случай, дори да се приеме, че правилата за оспорване
на административни актове, уредени в АПК, намират приложение – когато
компетнетния да разгледа жалбата по-горестоящ орган не се произнесе в
установения срок, законосъобразността на административния акт може да се оспори
пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.
В Раздел ІІ ЗИНЗС Мерки за
поощрения и наказания се съдържа определение за дисциплинарно нарушение и
наказание – чл. 100 и чл. 101, а именно наказанието се налага за деяние, с
което виновно се нарушава вътрешния ред, уврежда се имущество или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Следователно мотивираната заповед за налагане на наказание е правното средство
за реализация на вид санкционна отговорност, с изключение на наказанието
излиране в «наказателна килия», което е най-тежкото дисциплинарно наказание и
поради това подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В чл.110 от ЗИНЗС
се съдържат правила за компетентността на по-горестоящи административни органи
като степенуването им е според тежестта на дисциплинарното наказание, както и
особения ред за обжалване и разглеждане на жалбите против заповедите за
налагане на дисциплинарни наказания. Съгласно чл.111 от ЗИНЗС като най-тежко и
засягащо правото на придвижване на лишените от свобода, наказанието «изолиране
на наказателна килия» подлежи на дву инстанционен съдебен контрол, но само то.
Останалите видове наказания се налагат със заповеди, върху които контрола е
само по административен ред поради особеностите на дейността по изпълнение на
наказанията.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 235 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №128/01.03.2022,
постановено по адм.д. №124/22г по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.