№ 8041
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110163032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 1824,37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл.
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 29.08.2019 г. в гр. София, причинени от К. Г. Д., при управлението на лек
автомобил марка „..“ с ДК № ......
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на лек автомобил. Поддържа,
че е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил в
размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в качеството му на
делинквент, е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй
като към момента на инцидента същият е бил под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Претендира от ответника заплащането на
сумата в размер на 1824,37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв, законна лихва и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
признава иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 113-ти състав е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. чл.
500, ал. 2 КЗ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
1
предпоставки: реализирано ПТП на посочената в исковата молба дата, което да е настъпило
в резултат на противоправно поведение на ответника, в качеството му на водач на
увреждащия лек автомобил; ответникът да се е намирал под въздействието на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и
ответника към момента на настъпване на застрахователното събитие; ищецът в качеството
си на застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ да е извършил
плащане на застрахователно обезщетение и разноските в размера, посочен в исковата молба,
действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
Процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са
ответникът да е признал иска и изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Признанието на иска
представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се
признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се
поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг
правопрекратяващ способ.
В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като признанието
на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със съответното право.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК не може да намери приложение, доколкото ответникът не оспорва, че е получил
представената към исковата молба покана за заплащане на съдебно предявеното вземане.
Ето защо към датата на подаване на исковата молба същият е бил в забава на плащането.
При това положение съдът намира, че с поведението си именно ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в размер на 72,97 лева за държавна такса и 580 лева за платения
адвокатски хонорар с включен ДДС.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес ...... да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“,
№87 на основание чл. 500, ал. 2 КЗ сумата от 1824,37 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лв. във връзка с вредите от ПТП,
настъпило на 29.08.2019 г. в гр. София, причинени от ответника при управлението на лек
автомобил марка „....“, модел „.“ с ДК №.., ведно със законната лихва от 21.11.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 652,97 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТO може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2