№ 10708
гр. ......., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110136508 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Т............” ЕАД
обективно съединени искове за установяване, че М. Т. И. и Т. К. Р. дължат разделно /¼ част М. И.
и ¾ части Т. Р./ на ищеца сумата 2320,76 лв. за доставена в периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.
топлинна енергия в имот, апартамент № 7, находящ се в гр. ......., ж.к. „.......”, бл. 341, вх. А, сумата
от 357,67 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 15.09.2019г. до
14.10.2021г., сумата от 23,16 лв. – сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м.10.2018г. - м.04.2020г., както и сумата от 4,60 лв. – законна лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение за периода 01.12.2018г. - 14.10.2021г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65601/2021г. по описа на СРС, 71 състав. Претендира
се присъждане на законната лихва върху главниците от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда до окончателното плащане и разноските за двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали писмен отговор, но във възражението по
чл. 414 ГПК са заявили възражение да са демонтирани радиаторите в обекта и да е ползвана ТЕ
само за подгряване на вода.
„Т....” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца,
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4
1
от ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Липсва спор между страните относно собствеността върху топлоснабдения имот за
процесния период, в т.ч. и квотите на съсобственост, с оглед на което съдът приема, че
ответниците в качеството си на съсобственици на имота се явяват клиент на топлинна енергия и
съответно са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която
се намира имотът/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Това фактическо обстоятелство се
установява и от заключението на приетото СТЕ, което съдът възприема като пълно и компетентно
изготвено, както и от изготвените от третото лице отчети.
Съответно, пред настоящата инстанция спорът се концентрира върху стойността на реално
доставената топлинна енергия за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни,
2
че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото, както и от заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни
по делото следва да бъде кредитирано, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление
на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба – в имота е имало 1 бр. щранг-лира /тръбно отоплително тяло без
уред за дялово разпределение/, като е липсвал узаконен топъл водомер. Установено е също така, че
общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две
години, като резултатът от проверките бил, че съответства на одобрения тип, както и че ищецът е
отчитал за своя сметка технологични разходи.
Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от
ответниците топлинна енергия в определено количество за исковия период. В този смисъл съдът
счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени и възражението
на ответниците, че дяловото разпределение е било извършено неправилно се явява неоснователно.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, изразходваното
количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а
когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за
разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление, а според чл. 6. 9 от
Методиката по Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, при щранг лира без уред
за дялово разпределение /както е в случая/ инсталираната мощност се определя по изчислителен
път и се прилага разпоредбата по т. 6. 5. – прилага се екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата. По същия начин се определя количеството топлинна енергия за имотите на
клиенти без уреди за дялово разпределение – чл. 70, ал. 1 от наредбата.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба
установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на
фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от
наредбата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. Идентично е и съдържанието на нормата на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Следователно и при липсата на доказателства, че през периода
2018/2020 г. ответниците са осигурили достъп за отчет в имота или че са поискали извършването
на допълнителен отчет, респ. направили са рекламация /възражение/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка, а доказателствената тежест в тази насока е била
3
тяхна с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало
правото да определи служебно количеството доставена топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване за имота, съгласно методиката, установена в горепосочената наредба.
Видно е от заключението по съдебно-техническата експертиза, че стойността на
доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. възлиза на 2266,52 лв.,
до която исковите претенции са основателни и следва да се отхвърлят за горницата до пълния
предявен размер от 2320,76 лв.
Установено е също така въз основа на събраните писмени доказателства по делото и
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде
кредитирано /чл. 202 ГПК/, че услугата дялово разпределение е била извършена през периода от
м.10.2017 г. до м.04.2020 г., както и че нейната стойност е в размер на 23,16 лв.
Следователно съдът приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на
всеки един от ответниците съобразно притежаваните от тях права върху топлоснабдения имот – до
размер на ¼ част от горепосочените суми за М. И. и ¾ части от горепосочените суми за Т. Р.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задължението. В рамките на
настоящото производство е приета и изслушана без възражения съдебно-счетоводна експертиза. С
последната се установява, че не са налице данни за извършени от страна на ответника плащания,
отнасящи се до задължения, включени в процесния период.
Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на
топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33,
ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
2016 г. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Т. е., за изпадането на
длъжника /ответниците/ в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. В
този смисъл акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период,
като при приложение на чл. 162 ГПК съдът приема, че същите се явяват основателни до общия
размер от 479,13 лв., което е в повече от претендираното. Акцесорният иск предвид принципа на
диспозитивното начало следва да се уважи в заявения размер от 357,67 лв., която сума следва да се
разпредели между ответниците с оглед притежаваните от тях квоти в съобствеността.
Относно исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Ответниците са задължени спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.
22, ал. 1 и чл. 36 ОУ, действащи през процесния период. Доколкото ответниците не са възразили
срещу претендирания размер на възнаграждението за услуга дялово разпределение и на основание
чл.162 ГПК съдът намира, че възнаграждението за услугата дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. се равнява на претендираната сума, при което искът за това
възнаграждение следва да се уважи до пълния предявен размер от 23,16 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното заплащане на вземането,
като сумата се разпредели между ответниците с оглед притежаваните от тях квоти в
съобствеността.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
4
доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни /нито твърдения/ ответниците да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди подаване на исковата молба - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради
това не се доказа ответниците да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово
разпределение преди подаване на исковата молба и затова иска за акцесорното вземане по
отношение на тази главница следва да се отхвърли.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца, съразмерно квотите си в съсобствеността сумата от 493,16 лв.,
представляваща разноски в исковото производство /д.т., депозити за вещи лица и юрк. възнаграждение,
определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП/, както и сумата от 101,86 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 65601/2021 г. на СРС, 71 с-в /д.т. и юрк.
възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 26 от НЗПП/.
Ответниците имат право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липса на заявено такова искане, съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М. Т. И., ЕГН
********** и Т. К. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ......., ж.к. „.......”, бл. 341, вх. А, ап. №
7, дължат разделно /¼ част М. И. и ¾ части Т. Р./ на „Т............” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. ......., ул. „....” № 23Б, сумата от 2266,52 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. в имот, апартамент № 7,
находящ се в гр. ......., ж.к. „.......”, бл. 341, вх. А, ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за пълния заявен размер от 2320,76 лв.; сумата от 357,67 лв. -
лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 15.09.2019г. до 14.10.2021г.; сумата
от 23,16 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.11.2021 г., до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 4,60 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
14.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
65601/2021г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН ********** и Т. К. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.
......., ж.к. „.......”, бл. 341, вх. А, ап. № 7, разделно /¼ част М. И. и ¾ части Т. Р./ на „Т............”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ......., ул. „....” № 23Б, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 493,16 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 101,86 лв. – разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. № 65601/2021г. по описа на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т....” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. ......., ул. „..“ № 3 като трето лице помагач на страната на ищеца „Т............” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6