Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15473/ 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени
искове,
които след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, чрез увеличаване на
размера, както и чрез намаляване, съчетано с оттегляне, направено в първото по
делото съдебно заседание, са както следва:
1./ по чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД от Д.С. срещу М.Н.
за заплащане на сумата от 1 016, 75
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената й ¼ идеална част от ПИ с идентификатор № *****с площ от 650
кв.м., находящо се в *****за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 181, 42 лв., претендирана като обезщетение
за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. /вкл./;
2./ чл. 31, ал.
2 ЗС и чл. 86 ЗЗД от Д.С. срещу М.Н.
за заплащане на сумата от 790 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената й ¼ идеална част от гараж с идентификатор № *****с площ от
27, 50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в ПИ с идентификатор № *****с
площ от 650 кв.м., находящо се в *****за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 140, 96 лв., претендирана като
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. /вкл./;
3./ по чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД от Н.С. срещу М.Н.
за заплащане на сумата от 508, 37 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената му 1/8 идеална част от ПИ с идентификатор № *****с площ от 650
кв.м., находящо се в *****за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 90, 71 лв., претендирана като обезщетение
за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. /вкл./;
4./ по чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД от Н.С. срещу М.Н.
за заплащане на сумата от 395 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената му 1/8 идеална част от гараж с идентификатор № *****с площ от 27,
50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в ПИ с идентификатор № *****с площ
от 650 кв.м., находящо се в *****за периода от
11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 70, 49 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмерима със
законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. /вкл./;
В исковата молба се излага, че Д.С. е
собственик на 2/8 идеални части от ПИ с идентификатор № *****с площ от 650 кв.м.,
находящо се в *****и гараж с идентификатор № *****с
площ от 27, 50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в дворното място, от
които 1/8 ид.ч., придобити по наследяване, след
смъртта на София К., починала на 29.07.2006г. и 1/8 ид.
части, придобити по наследяване, след смъртта на Н. К., починал на
13.12.2014г., а Н.С. само на 1/8 идеални части от същите обекти, въз основа на
договор за дарение от 22.04.2008г., инкорпориран в НА № *** том ***, рег. № ***,
дело № ****г.
Съсобственици на останалите идеални части от
обектите са ответника М.Н., придобил въз основа на наследяване, „с.м.“ ЕООД, по
силата на договор за замяна от 23.05.2008г., за който е съставен НА № ***, том ***,
рег. № ***, дело № ****г. и К.Т., придобила въз основа на договор за дарение от
13.07.2017г. и договор за продажба от същата дата, които сделки са изповядани в
изискуемата от закона форма на нотариален акт.
Твърди се, че за времето от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., Г.С.,
явяващ се съпруг и на М.Н., е използвал съсобствените
вещи, служейки си с тях пряко и непосредствено, като е засаждал дворното място
и паркирал личния си автомобил и не е допускал останалите съсобственици,
държейки ключовете за гаража и двора, лишавайки ги от възможността да си служат с тях, съобразно
обема на притежаваните права.
Въпреки отправената покана през 2009г.
ответникът отказва да заплати за исковия период дължимото обезщетение в размер
съответен на наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота в
съсобствеността, което обуславя и интереса от предявяване на осъдителни
претенции по чл. 31, ал. 2 ГПК.
Считано от деня на получаване на поканата за
плащане на обезщетение, ответникът дължи и обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва до деня, предхождащ подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Н.
оспорва предявения иск, отричайки тя или член на нейното семейство да са
използвали пряко и непосредствено дворното място и гаража. След като всички
съсобственици са имали достъп до самостоятелните обекти в построената сграда,
то следва да се приеме, че те са ползвали безпрепятствено както дворното място,
така и гаража.
Оспорват се и твърденията, че ответникът е
бил поканен да осигури достъп до съсобствените вещи,
респ. да заплаща обезщетение за лишаването им от ползване.
Признава, че до 2009г. дворното място е
отдавано под наем, а припадащата се част от наемната цена предавана на
съсобствениците.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
За уважаване на предявените искове по
чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се установи съсобственост върху процесните
вещи, едноличното им ползване от единия съсобственик и писмена покана за
заплащане на обезщетение за едноличното ползване.
С решение № 3182/30.10.2018г., постановено
по гр.д. № 5405/2009г. по описа на ВРС, са допуснати до делба следните имоти
между съделителите, както следва: имот с идентификатор № ***, находящ се в ***с площ от 642 кв.м., ведно с жилищна сграда, състояща се от
сутеренен етаж , първи и втори етаж и гараж
с площ от 27, 50 кв.м, състоящ се от една гаражна клетка, при следните квоти:
- ½ идеална част за М.Н.;
-1/8 идеална част за „с.м.” ЕООД;
- 1/8 идеална част за Н. Копринков;
- 1/8 идеална част за Д.С.;
-1/8 идеална част за Н.С.;
Решението по допускане на делбата е потвърдено
с решение № 77/27.01.2011г., постановено по в.гр.д. № 861/2010г. на Окръжен съд
– Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
1069/25.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 567/2011г. Решението е влязло в законна
сила в деня на постановяване на определението на ВКС на 25.11.2011г.
В случая, с влязлото в сила решение по чл.
34 ЗС, със сила на пресъдено нещо са разрешени
въпросите относно юридическия факт, от който е възникнала съсобствеността по
отношение на дворното място, двуетажната къща и гараж, лицата, които имат право
на дял от съсобствените вещи и частите на всеки един
от съделителите.
Във фазата по извършване на делбата, видно
от справка в деловодната програма на ВРС, решение № 4953/28.10.2014г.,
допълнено с решение от 04.02.2015г. и двете постановени по гр.д. № 5405/2009г.,
са обезсилени с решение от 28.03.2016г. по в.гр.д. № 1060/2015г. на Окръжен съд
– Варна, а производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете
за делба със съгласие на всички съделители.
Решението е обезсилено и в частта по
предявените претенции по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС, заявена от Д. С. срещу М.Н.
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/3 идеална част от процесното дворно място за периода от 15.06.2009г. до
14.02.2012г.
Решението по допускане на делбата е запазило
своята сила дори и когато делбата не е приключила във фазата по извършването
ѝ, какъвто е настоящия случай.
След влизане в сила на решението в първата
фаза на делбеното производство е настъпило правоприемство с оглед смъртта на Н. К., починал на
13.12.2014г., който е бил наследен от единствения си законен наследник Д. С..
След смъртта на своя баща, Д. С. е придобила
по наследствено правоприемство 1/8 идеални части от
дворното място и гаража. Останалите 1/8 ид.ч., са
придобити по наследяване, след смъртта на София К., починала на 29.07.2006г. от
правото на собственост върху имотите, предмет на делбата.
Ищецът Н.С. е собственик на 1/8 идеални
части от правото на собственост върху същите имоти, които е придобил с договор
за дарение, инкорпориран в НА № ***, том **, рег. № ***, дело № ***г.
Ответникът М.Н. се легитимира като
собственик на ½ идеална част от имотите по наследяване с КНА № **, том ***,
рег. № ***, дело № ***/****г.
С договор за дарение от 13.07.2017г., за който е съставен НА № **, том ***, рег. № ***,
дело № ****г. и договор за покупко-продажба от същата дата, инкорпориран в НА №
**, том ***, рег. № ***, дело № ****/****г., М.Н. е отчуждила притежаваната от
нея ½ идеална част от недвижимите имоти, предмет на делбата в полза на К.Т..
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
първата от предвидените в закона предпоставки е налице, а именно съсобственост
по отношение на недвижимите вещи между страните по делото, вкл. и за времето от
11.10.2015г. до 13.07.2017г.
За установяване въведените в исковата молба положителни
твърдения за лично ползване на съсобствените вещи са
ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите О.С.и М.П..
Показанията на г-жа С. установяват, че Д. С.
и нейният баща са живели на първия етаж от къщата, а на втория – техни роднини
– чичо или свако, леля и техния син. Като притежаваща жилище в блока срещу
къщата на своята приятелка, г-жа С. всекидневно е виждала в рамките на десетина
години в двора на къщата паркирани автомобили, чиито шофьори влизали и излизали
безпрепятствено. С ключ за порталната врата вероятно е разполагал нейния чичо
или свако, живеещ на втория етаж. Голямата врата за двора е отваряна и
затваряна от чичото/свакото на Д. С.. Веднъж свидетелят поискал да спре
собствения си автомобил в двора на приятелката си, но „човекът” не разрешил.
Г-жа С. не е споделяла, че разполага с ключ
за порталната врата. Споделяла е, че
няма възможност да паркира автомобила си в двора, както и че „коли влизат в
двора”, а тя като собственик не получава никакви пари.
От показанията на М.П. се установява, че за
времето от 2008г -2009г., Д. С. се преместила да живее в друг имот, но въпреки
това често наглеждала жилището на първия етаж от къщата на ****. Често
прихождала да взема или носи вещи от бащиния си дом. В периода от
2015г.-2018г., г-жа П. често придружавала приятелката си до жилището на първия
етаж.
Според свидетеля, роднините на г-жа С. – М.
и Г. са препятствали достъпа на г-жа С., както до дворното място, поставяйки
катинар, така и до таванското помещение. Отделно, са възниквали и множество
спорове между членовете на двете семейства.
За да се влезе в дворно място и да се
достигне до къщата, следва да се премине, според свидетеля през една малка
врата. До нея се намира друга –по-голяма, през която са минавали коли. За тази
врата до преди две – три години, г-жа С. е разполага с ключ. Катинара или
патрона на голямата врата са били подменени с други. Често, г-жа С. влизала в
пререкания с лицата, паркиращи си автомобилите в двора на ****. При
възникналите спорове, свидетел на които е била и г-жа П. непознатите на ищеца
лица заявява, че имат право да спират в двора, защото са платили наемите си на Г.
и/или М..
По-късно порталната врата била откачена от
пантите и свалена. И в този момент паркирането на автомобили продължавало.
Веднъж г-жа П. била свидетел на скандал между приятелката си и мъж, чиито автомобил
бил паркиран в гаража в дъното на двора, който отказал да дава обяснения.
Г-жа П. не е виждала М. и Г. да регулират
лично паркирането на колите в двора, но според нея те са допускали това, извод,
направен от пререканията, които са възниквали между Д. С. и лицата, паркиращи
си леките автомобили, изразени с думите: „Гледай си работата. Ние имаме
отношения с М. и Г., а не с теб”. Може би само през 2016-2017г., г-жа П. е
виждала и Г., и съпругата му М. да отварят и затварят голямата портална врата. Съпрузите
изкоренили засетите овошки, рози, цветя и други храсти и покрили двора с
настилка.
Г-жа С. е имала желание както да паркира
автомобилите на съпруга и сина си, така и да получава припадащата се част от
наемната цена, която са получавали родните ѝ Г. и М..
Показанията на другата група свидетели,
водени от ответника В.К.и Е.Г., установяват следните релевантни за делото
факти: Считано от месец декември 2017г. до месец ноември 2018г., г-жа К. е работила
в магазин, намиращ се на **** в непосредствена близост на процесния
имот. Всекидневно по няколко пъти на ден, свидетелят влизал през двете врати –
голямата и малката, които били отворени, за да храни котки в двора на къщата.
През месец ноември 2018г. вратите вече били заключени и се появили бележки,
приканващи собствениците на паркирали автомобили да заплащат наем на Д..
От показанията на г-н Г. се установява, че в
периода от 2015г. до лято на 2018г., когато е посещавал жилището на М. и Г. за
дребни поправки е виждал в двора им спрени коли, особено през летните месеци.
Не е ставало въпрос кой е допуснал паркирането в двора, но веднъж Г. се скарал
с непознато лице, което искало да паркира автомобила си в двора им. Понякога в
двора не е имало спрени коли. През зимата на 2017г. от вятъра голямата врата
била изкъртена от пантите.
С нотариална покана от 30.11.2009г., рег. № ***,
том ***, акт *** на нотариус Р.К./л. 11/, без данни за нейното връчване, Д. С.
и Н.С., действащ със съгласието на своя законен представител Д. С. са поканили М.Н.
са предаде ключ от гаража и от доврната гаражна
врата, както и да заплати обезщетение за ползването на съсобствените
обекти.
Макар и да липсват доказателства за връчване
на поканата, съдържаща писмено искане за ползване на съсобствените
вещи, то изявленията на Д. С. и нейния син Н.С. следва да се считат получени от
М.Н. най-късно в първото съдебно заседание във втората фаза на делбата, когато
е приета претенция по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС и са ангажирани писмени
доказателства, съобразно чл. 346 ГПК или най-късно на 19.04.2012г., видно от
справка в деловодната програма на Районен съд – Варна.
Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или ползването
се прекрати.
Спорният по делото въпрос е дали
съсобственикът М.Н. е възпрепятствал останалите съсобственици Д. С. и Н.С. да
ползват общите вещи, съобразно техните права.
За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени
действия, чрез действия осъществени от член на неговото семейство или чрез трето
лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират. /ТР № 7 от 02.11.2012г. по тълк.
дело № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/.
Съвкупната преценка на ангажираните гласни
доказателства не установява по категоричен начин, че Г.С., явяващ се съпруг на
съсобственика М.Н. е ограничил достъпа до дворното място и гаража, държейки
ключ за съсобствените вещи за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г. и е
засаждал двора.
Показанията на г-жа С. не са убедителни по
отношение на твърдяните факти. Същата макар и близка
приятелка на Д. С., живееща срещу дворното място, не е в състояние да посочи
лицето, което е затваряло или отваряло порталната врата, считайки, че това е
роднина на ищеца, чието име дори не може да посочи. С преки и непосредствени
впечатления относно ползването на гаража в дъното на двора, г-жа С. изобщо не
разполага.
Показанията на М.П. също не установяват, че
за визирания в исковата молба период, именно Г.С. е ограничил достъпа и
ползването на двора и гаража от Д. С. и
нейния син Н.С.. Свидетелят разполага с впечатления относно личните и влошени
взаимоотношения между страните по делото, заявявайки дори, че допреди 2-3
години /2016г.-2017г./ с ключ е разполагала Д. С., респ. е имала необезпокояван
достъп до дворното място. Фактът, че ключът е подменен с друг и че вероятно
през 2015г. – 2016г. съпрузите са отваряли и затваряли голямата портална врата,
не обосновава категоричен извод, че подмяната е извършена от М.Н. или нейния
съпруг, нито че само и единствено те са имали достъп до дворното място и гаража.
Обстоятелството, че по повод конфликт между Д. С. и друго лице относно
ползването на гаража не сочи, че именно това трето за съсобствеността е
ползвало общата вещ, нито че достъпът до гаража е осигурен, чрез ключ, предаден
от Г.С..
Показанията на О.С.и М.П. установяват
несъмнено, че Г.С. и М.Н. са предоставяли възмездно на трети за съсобствеността
лица ползването на дворното място като паркинг срещу възнаграждение, факт,
който се признава в нотариална покана от 15.06.2009г. /л. 9/, съдържаща изявление
за знание от двамата ищци, че дворът се ползва за паркинг и настояване
съществуващите наемни правоотношения да бъдат прекратени, а припадащата се част
от получените възнаграждения предадени на останалите съсобственици. Тъй като
общите вещи са предоставени за полазване на трети лица възмездно, то
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е неприложима.
Показанията на Е.Г., макар и инцидентни
сочат, че в периода от 2015г. до лятото на 2018г., Г.С. се е противопоставил на
паркирането в двора, което разколебава тезата на ищците.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.
К., тъй като той разполага с впечатления за период, следващ заявения с исковата
молба.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
ответникът М.Н. не е лишил Д. С. и Н.С. от ползването на дворното място и
гаража, поради което претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да бъдат
отхвърлени, ведно с акцесорните по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора, с право на разноски
разполага ответната страна М.Н.. Доколкото по делото липсват доказателства за
извършване на разноски, такива в полза на страната не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Н.С.,
ЕГН **********,*** срещу М.Х.Н., ЕГН **********,*** искове за заплащане на сумата от 1 016,
75 лв. /хиляда и шестнадесет лева и седемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената й ¼ идеална част от ПИ с идентификатор № *****с площ от 650
кв.м., находящо се в *****за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 181, 42 лв. /сто осемдесет и един лева и четиридесет и две ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. /вкл./, на
осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Н.С.,
ЕГН **********,*** срещу М.Х.Н., ЕГН **********,*** искове за заплащане на сумата от 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ¼ идеална част от
гараж с идентификатор № *****с площ от 27, 50 кв.м., състоящ се от две клетки,
построен в ПИ с идентификатор № *****с площ от 650 кв.м., находящо
се в *****за периода от 11.10.2015г. до
13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 140, 96 лв. /сто и четиридесет лева и
деветдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмерима
със законната лихва за времето от 11.10.2015г.
до 11.10.2018г. /вкл./, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС
и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.С., ЕГН **********,*** срещу М.Х.Н., ЕГН **********,***
искове за заплащане на сумата от 508, 37 лв. /петстотин и осем лева и тридесет и седем ст./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената му 1/8 идеална част от ПИ с идентификатор № *****с площ от 650
кв.м., находящо се в *****за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 90, 71 лв. /деветдесет лева и седемдесет и една ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. /вкл./, на
осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.С., ЕГН **********,*** срещу М.Х.Н., ЕГН **********,***
искове за заплащане на сумата от 395 лв. /триста
деветдесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/8 идеална част от гараж
с идентификатор № ***.2 с площ от 27, 50 кв.м., състоящ се от две клетки,
построен в ПИ с идентификатор № *****с площ от 650 кв.м., находящо
се в *****за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 70,
49 лв. /седемдесет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г.
до 11.10.2018г. /вкл./, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и
чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: