Р Е Ш Е Н И Е № 3
гр.Пловдив, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря Андреана Динкова и
прокурора Галин Гавраилов, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНАХД № 1726 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Решение №
1595/19.09.2018 г., постановено по АНД № 3037/2018г., Районен съд Пловдив е
признал обвиняемия Г. А., роден на *** г., немски гражданин, със средно
образование, пенсионер, женен, живущ ***, неосъждан, с паспорт серия ***, ЛНЧ **********
за виновен в това, че на 20.08.2013 г. в гр. Х., обл. П., по хулигански подбуди е причинил другимо - на А.Г.И., лека
телесна повреда изразяваща се в повърхностна прободно-порезна рана в лявата коремна
област, без данни за проникване в коремната кухина, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а,
ал.1, вр. с чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
Със същото решение,
съдът, на основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия Г. А. да заплати по сметка на РУП Хисар сумата от
186,00 /сто осемдесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото, а
разноските за извършения превод е оставил за сметка на Държавата.
Решението е
обжалвано от обв.Г. А. чрез защитника му адв.Р.Е.С.. В жалбата се твърди, че
решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като
съдът е приел неправилно фактическата обстановка. Излагат се доводи, че решение
е неправилно, несправедливо и необосновано, тъй като няма доказателства, които
еднопосочно и безсъмнено да доказват вината на обвиняемия, а напротив – доказано
е, че същият е бил най-малко увреден в степента, в която претендира и
пострадалото лице, както и че не са налице хулигански подбуди. Твърди се, че
извършеното, дори да бъде квалифицирано като лека телесна повреда с
разстройство на здравето, е погасено, поради изтекла давност. Излагат се
съображения, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, тъй като между
обвиняемия и пострадалия имало лични отношения.
Освен това, тъй като има нанесени двустранно телесни повреди от еднаква
степен, без наличието на квалифициращ елемент, е било налице и възможност да се
приложи института на реторсията.
Иска се отмяна
изцяло на обжалваното решение, като обвиняемият бъде признат от въззивния съд
за невинен.
В съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита,
че жалбата е неоснователна. На мнение е, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, и като такова моли същото да се потвърди.
Защитникът на
обвиняемият А. – адв. С., поддържа жалбата.
Обвиняемият Г. А. – чрез
превод на заклет преводач от немски на български и от български на немски, поддържа жалбата си. Съгласен е с всичко,
заявено от защитника му.
В последната си
дума, обвиняемият А. смята, че всичко е казано по случая.
Въззивният
съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните,
заявени пред настоящата инстанция, и като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваното решение, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК,
намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка.
Обвиняемият Г. А. е
роден на *** г. в ***, немски гражданин, със средно образование, пенсионер,
женен, понастоящем живущ ***, неосъждан, с паспорт серия ***, ЛНЧ **********. Същият
се установил трайно в Република България като започнал да изгражда къща в гр.Х..
Строежът напредвал бавно и продължил около седем години. През това време с
малки прекъсвания обвиняемият пребивавал именно в България. Създал приятелства
тук като с познати и приятели говорел на сърбохърватски език. Поради близостта
на този език с българския, нямал проблеми в комуникацията с хората. Често
посещавал и минералните извори в гр.Х.. Така на 20.08.2013 г. той отново
посетил извора на центъра на града. По същото време там се намирал свид.А.И. от
гр.С.. Последният бил придружаван от жената, с която живеел на семейни начала –
свид.К.Т., както и от дъщеря си – свид.М.И.. Тримата били на почивка в хотел „Аугуста“,
но използвали възможността да си наливат минерална вода. Това правели като на
един от чучурите на чешмата поставили 10 литрова туба, а на няколко от
останалите по-малки бутилки. Последните изливали пак в 10 литрова туба. Въпреки
това имало и други свободни чучури. Пълненето обаче ставало бавно, тъй като
дебитът на водата бил малък. Именно последното подразнило обв.Г. А.. Той
избутал дъщерята на пострадалия свидетел от един от чучурите и на глас започнал
да псува, фамилията на свид.И.. Последният не желаел да влиза в схватка, но
застанал между дъщеря си и обвиняемия, с цел да предпази първата – тогава около
12 годишна. Обвиняемият започнал да нарича свидетеля И. „мафиот“ и продължил да
негодува, че ползва повече от един чучур на чешмата. След като си напълнил
шишетата, които носел в чанта, обв.Г. А. се оттеглил, а свид.И. продължил да
пълни туби и да ги носи към паркираната си наблизо кола. Когато качвал
последната туба, усетил че някой се приближава зад гърба му. Обърнал се и в
този момент почувствал пареща болка в областта на корема от лява страна.
Възприел нападателя си в лице, който бил именно обв.Г. А.. Последният държал в
дясната си ръка нож. Опитал да нанесе втори удар, но пострадалият И. успял с
лявата си ръка да го отклони. Същевременно започнал да вика за помощ. Това
накарало обвиняемия да прекрати нападението си и да се отдалечи. Преди това
обаче, пострадалият успял да извади телефона си и да направи снимки в лице на
нападателя си. Освен това сигнализирал на тел.112 за случая. Виковете на
свидетеля И. привлекли вниманието на свидетелката Г.Н., която работела наблизо.
Тя ясно видяла раната в областта на корема на пострадалия, който в този момент
бил вдигнал ризата си нагоре. Освен това видяла и метален предмет в ръката на
обвиняемия, който проблеснал на слънцето. В този момент именно обвиняемият
започнал да бяга по улица „Гладстон“ в посока Пощата. Пострадалият от своя
страна също последвал нападателя си. Привлечен от разправията, се приближил и
съпругът на свидетелката Г.К. - свид. Н.К.В.. Първата му разказала какво
видяла. В това време свид.В.В. и Д.Т. – полицейски служители в автопатрул по
опазване на обществения ред, получили сигнала и предприели издирване на
нападателя и пострадалия. На кръстовището на улица „Димитър Благоев“ и
бул.“Христо Ботев“ в гр.Х. възприели пострадалия И., който ги видял и започнал
да им маха. Те се приближили до него и той им разказал, че бил нападнат от мъж,
който го пробол в корема. Двамата полицейски служители ясно възприели раната в
коремната област на пострадалия, която още кървяла и наличието на кръв по
ризата му. Освен това, на телефона си И.
показал снимките, които направил на нападателя си. Полицейските служители
разпознали обв.Г. А.. Междувременно минал автомобил на противопожарната служба
и с него пострадалия бил отведен за оказване на медицинска помощ. Свидетелите В.В.
и Д.Т. продължили издирването на нападателя. Малко след това го забелязали да
пресича бул.“Христо Ботев“. Спрели до него и му разпоредили да се качи в патрулния автомобил. Обвиняемият
сторил това. На полицейските служители направило впечатление, че обв.Г. А. стиска
между средния и безименния пръст на дясна ръка ключ за автомобил. Веднага го
откарали в сградата на Бърза помощ, където пострадалият И. го посочил именно като нападателя, причинил
му прободната рана. След това отвели обвиняемия в районното управление. Пред
полицейските служители той признал, че имало спор с пострадалия за водата, но
твърдял, че първо бил ударен от свид. И. по главата с шамар и в израз на
самозащита му отвърнал като го пробол с ключа. Междувременно пострадалият бил
настанен в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр. Пловдив, където останал до 23.08.2013 г., а
на 26.08.13 г. се снабдил и със СМУ от отделението по съдебна медицина при
същото здравно заведение. Били му издадени и три болнични листа за времето до
07.10.2013 г.
Тъй като обв.Г. А.
се оплаквал от главоболие и световъртеж, той също бил прегледан от лекар на
20.08.13 г., за което била издадена карта № 1709, а на следващия ден постъпил и
в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр. Пловдив, за което също има издаден лист за преглед и
карта. Поставена била диагноза комоцио капитис, комоцио церебрис. Края на месец
септември пак посетил здравното заведение с подобни оплаквания.
Гореописаната
фактическа обстановка, Районният съд е намерил за установена частично от
обясненията на обв. Г. А., дадени в хода на досъдебна и съдебна фаза на
наказателното производство, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели А.Г.И., Г.К.
Николова, Н.К.В., В.И. В., Д.Г.Т., К.Л.Т., М.А.И.а, както и от показанията на
свидетеля С.Р.Д., депозирани пред първостепенния съд, а така също от
приложените по делото писмени доказателства.
С изключение на св. Д.,
който обаче не е очевидец на инцидента и излага само впечатленията си от
личността на обвиняемия, показанията на всички останали свидетели са
еднопосочни и непротиворечащи си, като изложеното от тях кореспондира със
заявеното от пострадалия А.И.. Никой от свидетелите не е станал пряк очевидец
на нанасянето на удара от страна на обвиняемия, нито пък на такъв, нанесен от
пострадалия на обвиняемия Г., какъвто удар последният твърди да е получил, но разгледани
и съпоставени в тяхната цялост, показанията
на свидетелите допринасят в достатъчна степен за изясняване на релевантни към
предмета на доказване обстоятелства.
Св. Г.Н., след като
е чула виковете на мъж „Помощ…защо ме дупчиш“, се е обърнала в тази посока и видяла
пострадалия и нараняването му в областта на корема. Видяла е и обвиняемия с
метален предмет в ръка, на разстояние 1-2 метра от пострадалия. Обвиняемият
започнал да бяга по улица „Гладстон“ в посока Пощата, а пострадалият го
последвал. Свидетелите В.В. и Д.Т. – полицейски служители в автопатрул по
опазване на обществения ред, получили сигнала и предприели издирване на
нападателя и пострадалия, като забелязали пострадалия И., който като ги видял и
започнал да им маха. Те се приближили до него и той им разказал, че бил
нападнат от мъж, който го пробол в корема, като и двамата са възприели все още
кървящата му рана в областта на корема. Възприятията на тези свидетели, макар и
не очевидци, допринасят за изясняване на фактическата обстановка от гледна точка
състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента. Малко по-късно същите
са издирили и задържали обвиняемия. Последният бил разпознат от пострадалия И.
(към този момент вече в сградата на Бърза помощ), като мъжа, който го е
наранил. Приетата по делото СМЕ на пострадалия И. установява характера на
полученото нараняване като - повърхностна прободно-порезна рана в лява коремна
област, без данни за проникване на коремна кухина, довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Приета е и СМЕ на
обвиняемия Г., от която е видно, че на 20.08.2013 г. е имал сътресение на
мозъка. По делото обаче, освен
обясненията на обвиняемия, няма други доказателства касаещи времето, мястото и
начина, по който тези наранявания са получени от последния.
При така
установеното от фактическа страна, първостепенният съд е направил
законосъобразен и обоснован извод, че именно обвиняемият Г. А. е извършителят
на деянието, като е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12,във вр. с чл.130, ал.1 от НК за това, че на
20.08.2013г. в гр. Х., обл. П. по хулигански
подбуди е причинил другиму - на А.Г.И., лека телесна повреда, изразяваща
се в повърхностно прободно-порезна рана в лявата коремна област, без данни за
проникване в коремната кухина, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Настоящата въззивна
инстанция не намира за основателни възраженията на защитата. В просторната жалба
се изтъкват доводи, които са неотносими както към предмета на доказване, така и
към правната квалификация на деянието. Без значение за установяване на
релевантните факти по делото е с каква трудова дейност се занимава пострадалият
– дали е строителен инженер или се занимава с покупко-продажба на недвижими имоти,
за какъв период от време е бил на почивка в гр. Х. и в какви точно туби е пълнил
вода от чешмите. Не е от значение как прободно-порезната рана в областта на
корема на пострадалия е обработена и третирана в медицинския център, доколкото
приетата и неоспорена СМЕ е категорична за вида на телесното увреждане. Действително по делото не е установено по
безспорен начин, че обвиняемият е нанесъл удара с нож, като такъв не е и открит
у обвиняемия или на местопрестъплението. Но използването на нож е прието за
установено от показанията на пострадалия, показанията на свид. Г.Н. – която е
видяла метален предмет в ръката на обвиняемия, както и от заключението СМЕ,
като най-вероятно оръдие на престъплението, доколкото обективните находки сочат
на използване на предмет с остър връх и режещ ръб. Дали в действителност
обвиняемият е използвал нож, ножица или друг остър метален предмет е
ирелевантно за съставомерността и квалификацията на деянието.
Настоящата въззивна
инстанция не приема тезата на защитата, че обвиняемият в опита си да се защити,
може и да е наранил пострадалия с ключа за колата, който държал в ръката си. На
първо място, силен удар в областта на корема с автомобилен ключ може евентуално
да причини прободна рана, но не и „рана с гладки ръбове и остри ъгли с дължина
3 см“, както е посочено в СМЕ. На следващо място, обвиняемият в обясненията си
пред Районния съд заявява, че след нанесения му от пострадалия силен удар в
ухото, започнал да се полюшва, бил дезориентиран и докато вървял дори повърнал,
като според твърденията му, в този момент на това място са били само той и
пострадалия. Няма как и е нелогично да се приеме, че след толкова изненадващ и
силен удар, обвиняемият неволно е наранил пострадалия в областта на корема, с
ключа за колата си, без дори да разбере. Пак според обясненията на обвиняемия,
а и от показанията на пострадалия, в този момент в близост до тях не е имало
други лица, поради което и правилно първостепенният съд е приел за установено,
че обвиняемият Г. умишлено е причинил на пострадалия И. телесното увреждане.
Относно
квалификацията на деянието, като такова, извършено по хулигански подбуди, настоящата
въззивна инстанция намира правните изводи на Районния съд за правилни и
обосновани. Обичайните житейски ситуации на спречкване между непознати лица, с
последвало нанасяне или размяна на удари не винаги е мотивирано от неуважение и
грубо демонстративно незачитане на правилата на обществото – хулигански
подбуди. В съдебната практика се прави, и е ясно установена разликата между
личен мотив и хулигански подбуди, като водещ мотив за извършване на умишлено противоправно
деяние. Наред с това, наличието на личен мотив не винаги изключва хулиганските подбуди. В разглеждания случай, нараняването
не е нанесено при или непосредствено след спречкването и размяна на реплики между
обвиняемия и пострадалия на чешмата, двамата не са се познавали от преди, не са
имали предишни вражди, за да се обоснове извод за личен мотив или деяние, извършено
в състояние на силно раздразнение. Обвиняемият първоначално се е отдалечил от
чешмата, като към този момент конфликта между двамата привидно е приключил. Малко
по-късно, на паркинга, обвиняемият е приближил пострадалия и го намушкал.
Обвиняемият е търсел саморазправа, тъй като в противен случай, ако се е
натъкнал на пострадалия случайно, защото колите им били паркирани близо една до
друга, той не би държал в ръце нож или друг остър предмет, с който нараняването
е нанесено. С действията си обвиняемият е целял саморазправа, демонстрация на
превъзходство и желание за раздаване на правосъдие, което е грубо незачитане на
обществените порядки и установения ред. Това поведение разкрива изцяло признаци
на деяние извършено по хулигански подбуди.
Възраженията на
защитата касаещи възрастта, произхода и добрите характеристични данни за
обвиняеми не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като не могат да
обосноват извод за невъзможност едно лице да извърши умишлено престъпление. От
друга страна, същите са взети предвид от Районния съд при определяне на
наказанието, наложено на обвиняемия, което е в минималния предвиден в чл.78а от НК.
При определяне вида
на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, Районният съд правилно
и законосъобразно е приел, че са налице материално правните предпоставките за
прилагане на императивната разпоредба на чл.78а от НК, поради което обвиняемият
следва да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. За извършеното от обв. А. престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ под три години. Той не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този реда и от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал.7 от НК, изключващи
приложението на тези правила.
Така определената
от Районния съд глоба в минималния размер от 1000/хиляда/ лева, настоящият
съдебен състав намира за правилна и законосъобразна, съответна на обществената
опасност на дееца и деянието, съобразена с множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, като чистото съдебно минало, добрите му характеристични данни, пенсионната му възраст
и времето изминало от извършване на деянието до налагане на наказанието, което
не се дължи на негово поведение. Именно това наказание съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, и ще изпълни целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Неоснователно е и
искането на защитата наказателното производство да бъде прекратено, поради
изтекла погасителна давност. За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три
години, като абсолютната давност, изключваща наказателно преследване за това
престъпление съгласно чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК е седем години и
половина. Деянието е извършено на 20.08.2013 г., с постановлението за
привличане на обвиняем от дата 11.04.2018 г. относителната давност е прекъсната,
следователно абсолютната давност за това престъпление ще изтече на 20.02.2021
г.
Решението на
Районният съд е правилно и в частта за разноските.
При извършената
служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаването правата на страните, нито
такива, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе
съображения, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.338 във вр, с чл.334,
т.6 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1595 от 19.09.2018 г., постановено
по АНД № 3037/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.