Решение по дело №3824/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2016 г. (в сила от 5 юли 2016 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20164430103824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …..

 

***, 22.06.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през двехиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 3824 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Плевенски районен съд е постъпила молба от Н.Й.И. ***,  против В.Л.И. ***, в която се твърди, че молителката е пенсионер, на 63 години, със семейно положение разведена, и живее в *** в собствено жилище, заедно със своята майка. Твърди се, че молителката има три деца, които са пълнолетни: **** на 40 години, семеен, живее и работи в ***, *** на 39 години, семейна, живее и работи в *** и В.Л.И. на 29 години, несемеен, живее и работи в ***. Твърди се, че децата на  молителката *** и *** са родени от брачното й съжителство с първия й съпруг ***. Твърди се, че В. е дете, родено от втория брак на молителката с *** И.. Твърди се, че лицето *** И. е проявявал спрямо молителката и сина й В., ответник по делото, ежедневно психическо и физическо насилие под въздействието на алкохол. Твърди се, че *** И. ги е биел, отправял е заплахи за живота им и е обиждал молителката, наричайки я: „Боклук, курва“, казвал е на молителката, че за нищо не става, че майка й и дъщеря й са курви. Твърди се, че *** И. многократно е гонел молителката и децата от семейното жилище, дори и през нощта, след което децата са плачели и не са желаели да се приберат обратно. Твърди се, че лицето *** И. е принуждавал дъщерята на молителката *** да се грижи за детето В., докато молителката е била на работа. Твърди се, че И. е покрил молителката  с вестници, като е искал да я запали. Твърди се, че ответникът В., към онзи момент на възраст около 6 години, е легнал върху молителката, за да я защити, казвайки на баща си: „Тате, моля те, ако си ми тате, недей!“. Твърди се, че при друг случай на физическа и психическа агресия спрямо молителката и В., последният на възраст около 10 години, е взел един нож и е тръгнал да коли баща си, крещейки: „Ще го убия тоя“, като целият е треперел. Твърди се, че след този случай молителката е подала молба за развод и брачното й съжителство с *** И. е било прекратено. Твърди се, че след развода ответникът В. е останал да живее при молителката, заедно със сестра си ***. Твърди се, че по-големият ми син на молителката е живеел при биологичния си баща, който е полагал грижи за отглеждането му. Твърди се, че през пубертета поведението на ответника В. се е променило. Последният е станал много сприхав, изнервен, озлобен, започнал е да проявява агресия спрямо околните и близките си. Твърди се, че за всичко се е карал молителката, както и че каквото и да е правел, го извършвал със злоба. Твърди се, че е развалил успеха си в училище и трудно е преживявал емоционални разочарования. Твърди се, че след завършване на средното си образование ответникът е започнал работа на автомивка. Твърди се, че в началото  е поддържал добри отношения с колегите си на работното място, но впоследствие е започнал да отправя обиди към тях, както и да помества обидни статии във Фейсбук относно колегите си и близките си. Твърди се, че ответникът е станал много враждебен, като все по-често се е затварял в себе си, отказвал контакти с молителката, често се е карал със сестра си и я е гонел от семейното жилище. Твърди се, че ответникът е отказвал  да приеме каквато и да е помощ. Твърди се, че молителката и останалите му близки са настоявали той да посещава психолог, за да сподели проблемите си, но той е отказвал. Твърди се, че с времето ответникът е ставал все по- агресивен и озлобен спрямо молителката, обвинявайки я непрестанно, че за всичко е виновна тя, че нищо не е направила за него. Твърди се, че реакциите и поведението на ответника са ставали все по-жестоки, наблюдавала се е честа промяна в настроението му. Твърди се, че ответникът постоянно е искал от молителката пари, за да си закупува цигари, тъй като не е имал постоянна работа и често е сменял работното си място. Твърди се, че в периодите, когато е бил спокоен, е спирал да обижда молителката, прегръщал я е и й е казвал, че й е благодарен за много неща. Твърди се, че това е продължило години. Твърди се, че през месец декември 2014 г.  молителката е пребивавала в *** при по-големия си син като през този период ответникът е започнал отново да проявява агресия. Твърди се, че ответникът е участвал в сбиване със съседи на молителката, заради което е бил задържан за 24 часа в ареста. Твърди се, че ответникът се е криел в дома си, дьрпал е пердетата си, казал е на сестра си ***, че чува гласове. Твърди се, че си е приготвил багаж да замине за ***, тъй като е пожелал да става боксьор и е започнал да посещава тренировки по бокс. Твърди се, че сестрата на ответника *** го е завела на *** след този случай като ответникът е бил прегледан от д-р *** и му е била поставена основна диагноаза „***“. Твърди се, че на ответника е била предписана терапия, но последният отказал да приема предписаните медикаменти, защото според него са му пречили на тренировките по бокс. Твърди се, че след завръщането на молителката от *** през месец февруари 2015 г. поведението на ответника е било вече неадекватно. Твърди се, че последният наредил много семейни снимки, снимки на приятели на семейството на молителката като към момента не е бил трудово ангажиран. Твърди се, че обитаваното от ответника жилище е било неподдържано и мръсно и режийните сметки за жилището не са били платени. Твърди се, че след завръщането на молителката от *** поведението на ответника спрямо нея не се е променило, ответникът е проявявал грубост и агресия, отправяйки обиди и заплахи към молителката. Твърди се, че молителката и ответникът са посетили д-р ***, ***, който е назначил терапия на ответника и докато последният е приемал предписаните медикаменти е бил в депресивно състояние, но не е проявявал агресия. Твърди се, че след като е прекратил терапията ответникът отново е започнал да проявява грубост и жестокост спрямо молителката. Твърди се, че при поредния акт на насилие от страна на ответника, състоял се на 14.02.2016 г. през нощта, при който В. е бил изпаднал в тежко състояние след употреба на алкохол, започнал е да дърпа молителката за косата, отправял е обиди, събудил е молителката, крещейки: „Мършо, спиш ли? Няма да спиш, ставай!“ Твърди се, че след този акт на агресия молителката се е уплашила и се е преместила да живее в *** при своята майка. При последния акт на насилие, състоял се на 16.05.2016 г. молителката е била в дома на свои роднини, тъй като племенник на молителката е бил починал същия ден, и молителката е съобщила на В. по телефона за смъртта на техния родственик. Твърди се, че ответникът е пристигнал в жилището на покойния й племенник в нетрезво състояние, започнал е да крещи, да я обижда: „американска курва, че ще лапам черни пишки". Твърди се, че роднините на молителката са били затруднени да успокоят ответника. Твърди се, че ответникът не е осъзнавал, че в семейството има смъртник и се е държал неадекватно и грубо, като е отправял заплахи и обиди. Твърди се, че молителката се страхува за живота и здравето си, но същевременно е  обезпокоена за психоемоционалното състояние на своя син В. като навежда доводи, че с действията си той е опасен както за себе си, така и за своите близки. Поради това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а именно: 1/ Ответникът В.Л.И. ***,  ЕГН **********, да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Н.Й.И. ***, ***, ЕГН **********;  2/ На ответника В.Л.И. да бъде забранено да приближава пострадалото лице Н.Й.И., жилищата на  молителката, находящи се в ***, ***, и в ****, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, и 3/ Ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми в Център за социална рехабилитация и интеграция на жени и деца, претърпели насилие – Сдружение “ЦЕНТЪР ОТВОРЕНА ВРАТА”  с адрес: ***, ***.

В съдебно заседание молителката Н.Й.И. заявява, че не поддържа молбата си за прилагане на мерки за закрила в частта й, в която се иска постановяване на забрана за ответника да посещава жилището, находящо се в ***, ***.

Ответникът В.Л.И. ангажира становище, че молбата е частично основателна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

 

По допустимостта на депозираната молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от низходящ. В конкретния случай между страните няма спор, че ответникът В.Л.И. е син на молителката Н.Й.И., както и че молбата за защита от домашно насилие е подадена в рамките на установения в разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗЗДН преклузивен едномесечен срок, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на депозираната молба.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е представена декларация от Н.Й.И. по  чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 16.05.2016 г. спрямо нея е бил извършен акт на насилие от ответника В.Л.И., изразяващ се в отправени обиди и заплахи, както и в опит за физическа саморазправа с молителката. По делото е приложен и доклад от  Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели насилие – Сдружение “Център Отворена врата” ***, с изх. № 71/ 26. 05. 2016 г., в който е отразено, че по отношение на молителката Н.Й.И. е упражняван системен физически и психически тормоз от страна на ответника В.Л.И., което създава реална опасност за здравето на пострадалото лице. Горните документи притежават необходимата доказателствена сила съгласно разпоредбите на чл. 13 ал. 2 т. 2 и ал.3 от ЗЗДН. Отразеното в горните документи се потвърждава и от показанията на разпитаната в хода на съдебното дирене свидетелка ***. Същата е била очевидец на инцидента, станал на 16.05.2016 г., при който по време на поклонение във връзка с смъртта на родственик на страните ответникът В.И. се е появил в явно неадекватно състояние, започнал е да заплашва майка си Н.И., хванал е същата и само намесата на околните е предотвратила физическата саморазправа. В показанията на разпитаната свидетелка се съдържат и сведения за други подобни прояви на физическо и психическо насилие, осъществявани от ответника спрямо неговата майка. Все във връзка с гореизложеното следва да се съобрази и приложения по делото амбулаторен лист № *** от 22.12.2014 г., в който е отразено, че ответникът В.Л.И. е с основна диагноза «***» като в анамнезата е отразен инцидент, станал на 20.12.2014 г., при който ответникът е нанесъл побой на свой съсед.

Анализът на така събраните писмени и гласни доказателства води до извода, че от страна на ответника В.Л.И. системно се извършват актове на психическо и физическо насилие спрямо молителката Н.Й.И., поради това са налице условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.

При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл. 5 ал. 1 т. 1,  т. 3 и т. 5 от ЗЗДН- задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие; забрана да приближава жилището на молителката, находящо се в ***, ***, и местата за социални контакти и отдих на молителката Н.Й.И. за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението, както и задължаване на ответника да посещава специализирани програми.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да  заплати държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на Плевенския районен съд. Молителката не е направила деловодни разноски в хода на съдебното производство, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила на основание чл. 18 ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие както следва:

ЗАДЪЛЖАВА В.Л.И. ***,                       ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Н.Й.И. ***, ***,  ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на В.Л.И. ***,                       ***, ЕГН **********, да приближава молителката Н.Й.И. ***, ЕГН **********, жилището на  молителката, находящо се в ***, ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от дванадесет месеца, считано от 22.06.2016 г.

ЗАДЪЛЖАВА ответника В.Л.И. ***, ЕГН ********** да посещава специализирани програми в Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели насилие- Сдружение “Център Отворена врата” *** с адрес: ***, ***.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за наложените мерки за защита, която на основание чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

ПРЕДУПРЕЖДАВА  ответника В.Л.И. ***,  ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА В.Л.И. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: