Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
***,
22.06.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори юни
през двехиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 3824 по
описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила
молба от Н.Й.И. ***, против В.Л.И. ***, в която се твърди, че молителката
е пенсионер, на 63 години, със семейно положение разведена, и живее в ***
в собствено жилище, заедно със своята майка. Твърди се, че молителката има три
деца, които са пълнолетни: **** на 40 години, семеен, живее и работи в ***, ***
на 39 години, семейна, живее и работи в *** и В.Л.И. на 29 години, несемеен,
живее и работи в ***. Твърди се, че децата на
молителката *** и *** са родени от брачното й съжителство с първия й
съпруг ***. Твърди се, че В. е дете, родено от втория брак на молителката с ***
И.. Твърди се, че лицето *** И. е проявявал спрямо молителката и сина й В.,
ответник по делото, ежедневно психическо и физическо насилие под въздействието
на алкохол. Твърди се, че *** И. ги е биел, отправял е заплахи за живота им и е
обиждал молителката, наричайки я: „Боклук, курва“, казвал е на молителката, че
за нищо не става, че майка й и дъщеря й са курви. Твърди се, че *** И.
многократно е гонел молителката и децата от семейното жилище, дори и през
нощта, след което децата са плачели и не са желаели да се приберат обратно. Твърди
се, че лицето *** И. е принуждавал дъщерята на молителката *** да се грижи за детето
В., докато молителката е била на работа. Твърди се, че И. е покрил молителката с вестници, като е искал да я запали. Твърди
се, че ответникът В., към онзи момент на възраст около 6 години, е легнал върху
молителката, за да я защити, казвайки на баща си: „Тате, моля те, ако си ми
тате, недей!“. Твърди се, че при друг случай на физическа и психическа агресия
спрямо молителката и В., последният на възраст около 10 години, е взел един нож
и е тръгнал да коли баща си, крещейки: „Ще го убия тоя“, като целият е треперел.
Твърди се, че след този случай молителката е подала молба за развод и брачното й
съжителство с *** И. е било прекратено. Твърди се, че след развода ответникът В.
е останал да живее при молителката, заедно със сестра си ***. Твърди се, че по-големият
ми син на молителката е живеел при биологичния си баща, който е полагал грижи
за отглеждането му. Твърди се, че през пубертета поведението на ответника В. се
е променило. Последният е станал много сприхав, изнервен, озлобен, започнал е да
проявява агресия спрямо околните и близките си. Твърди се, че за всичко се е
карал молителката, както и че каквото и да е правел, го извършвал със злоба.
Твърди се, че е развалил успеха си в училище и трудно е преживявал емоционални
разочарования. Твърди се, че след завършване на средното си образование
ответникът е започнал работа на автомивка. Твърди се, че в началото е поддържал добри отношения с колегите си на
работното място, но впоследствие е започнал да отправя обиди към тях, както и
да помества обидни статии във Фейсбук относно колегите си и близките си. Твърди
се, че ответникът е станал много враждебен, като все по-често се е затварял в
себе си, отказвал контакти с молителката, често се е карал със сестра си и я е
гонел от семейното жилище. Твърди се, че ответникът е отказвал да приеме каквато и да е помощ. Твърди се, че
молителката и останалите му близки са настоявали той да посещава психолог, за
да сподели проблемите си, но той е отказвал. Твърди се, че с времето ответникът
е ставал все по- агресивен и озлобен спрямо молителката, обвинявайки я
непрестанно, че за всичко е виновна тя, че нищо не е направила за него. Твърди
се, че реакциите и поведението на ответника са ставали все по-жестоки, наблюдавала
се е честа промяна в настроението му. Твърди се, че ответникът постоянно е
искал от молителката пари, за да си закупува цигари, тъй като не е имал
постоянна работа и често е сменял работното си място. Твърди се, че в
периодите, когато е бил спокоен, е спирал да обижда молителката, прегръщал я е
и й е казвал, че й е благодарен за много неща. Твърди се, че това е продължило
години. Твърди се, че през месец декември 2014 г. молителката е пребивавала в *** при по-големия
си син като през този период ответникът е започнал отново да проявява агресия. Твърди
се, че ответникът е участвал в сбиване със съседи на молителката, заради което
е бил задържан за 24 часа в ареста. Твърди се, че ответникът се е криел в дома
си, дьрпал е пердетата си, казал е на сестра си ***, че чува гласове. Твърди
се, че си е приготвил багаж да замине за ***, тъй като е пожелал да става
боксьор и е започнал да посещава тренировки по бокс. Твърди се, че сестрата на
ответника *** го е завела на *** след този случай като ответникът е бил
прегледан от д-р *** и му е била поставена основна диагноаза „***“. Твърди се,
че на ответника е била предписана терапия, но последният отказал да приема
предписаните медикаменти, защото според него са му пречили на тренировките по
бокс. Твърди се, че след завръщането на молителката от *** през месец февруари
2015 г. поведението на ответника е било вече неадекватно. Твърди се, че
последният наредил много семейни снимки, снимки на приятели на семейството на
молителката като към момента не е бил трудово ангажиран. Твърди се, че
обитаваното от ответника жилище е било неподдържано и мръсно и режийните сметки
за жилището не са били платени. Твърди се, че след завръщането на молителката
от *** поведението на ответника спрямо нея не се е променило, ответникът е
проявявал грубост и агресия, отправяйки обиди и заплахи към молителката. Твърди
се, че молителката и ответникът са посетили д-р ***, ***, който е назначил
терапия на ответника и докато последният е приемал предписаните медикаменти е
бил в депресивно състояние, но не е проявявал агресия. Твърди се, че след като
е прекратил терапията ответникът отново е започнал да проявява грубост и
жестокост спрямо молителката. Твърди се, че при поредния акт на насилие от
страна на ответника, състоял се на 14.02.2016 г. през нощта, при който В. е бил
изпаднал в тежко състояние след употреба на алкохол, започнал е да дърпа молителката
за косата, отправял е обиди, събудил е молителката, крещейки: „Мършо, спиш ли?
Няма да спиш, ставай!“ Твърди се, че след този акт на агресия молителката се е уплашила
и се е преместила да живее в *** при своята майка. При последния акт на
насилие, състоял се на 16.05.2016 г. молителката е била в дома на свои роднини,
тъй като племенник на молителката е бил починал същия ден, и молителката е
съобщила на В. по телефона за смъртта на техния родственик. Твърди се, че
ответникът е пристигнал в жилището на покойния й племенник в нетрезво състояние,
започнал е да крещи, да я обижда: „американска курва, че ще лапам черни пишки".
Твърди се, че роднините на молителката са били затруднени да успокоят
ответника. Твърди се, че ответникът не е осъзнавал, че в семейството има
смъртник и се е държал неадекватно и грубо, като е отправял заплахи и обиди.
Твърди се, че молителката се страхува за живота и здравето си, но същевременно е
обезпокоена за психоемоционалното
състояние на своя син В. като навежда доводи, че с действията си той е опасен
както за себе си, така и за своите близки. Поради това моли съда да приложи
следните мерки за закрила, а именно: 1/ Ответникът В.Л.И. ***, ЕГН **********, да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Н.Й.И. ***,
***, ЕГН **********; 2/ На ответника В.Л.И.
да бъде забранено да приближава пострадалото лице Н.Й.И., жилищата на молителката, находящи се в ***, ***, и в ****,
както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, и 3/ Ответникът
да бъде задължен да посещава специализирани програми в Център за социална
рехабилитация и интеграция на жени и деца, претърпели насилие – Сдружение
“ЦЕНТЪР ОТВОРЕНА ВРАТА” с адрес: ***, ***.
В
съдебно заседание молителката Н.Й.И. заявява, че не поддържа молбата си за
прилагане на мерки за закрила в частта й, в която се иска постановяване на
забрана за ответника да посещава жилището, находящо се в ***, ***.
Ответникът
В.Л.И. ангажира становище, че молбата е частично основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от низходящ. В конкретния случай между страните няма спор,
че ответникът В.Л.И. е син на молителката Н.Й.И., както и че молбата за защита
от домашно насилие е подадена в рамките на установения в разпоредбата на чл. 10
ал.1 от ЗЗДН преклузивен едномесечен срок, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е представена декларация от Н.Й.И. по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 16.05.2016 г.
спрямо нея е бил извършен акт на насилие от ответника В.Л.И., изразяващ се в
отправени обиди и заплахи, както и в опит за физическа саморазправа с
молителката. По делото е приложен и доклад от
Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели
насилие – Сдружение “Център Отворена врата” ***, с изх. № 71/ 26. 05. 2016 г.,
в който е отразено, че по отношение на молителката Н.Й.И. е упражняван системен
физически и психически тормоз от страна на ответника В.Л.И., което създава
реална опасност за здравето на пострадалото лице. Горните документи притежават
необходимата доказателствена сила съгласно разпоредбите на чл. 13 ал. 2 т. 2 и ал.3
от ЗЗДН. Отразеното в горните документи се потвърждава и от показанията на
разпитаната в хода на съдебното дирене свидетелка ***. Същата е била очевидец на
инцидента, станал на 16.05.2016 г., при който по време на поклонение във връзка
с смъртта на родственик на страните ответникът В.И. се е появил в явно
неадекватно състояние, започнал е да заплашва майка си Н.И., хванал е същата и
само намесата на околните е предотвратила физическата саморазправа. В
показанията на разпитаната свидетелка се съдържат и сведения за други подобни
прояви на физическо и психическо насилие, осъществявани от ответника спрямо
неговата майка. Все във връзка с гореизложеното следва да се съобрази и
приложения по делото амбулаторен лист № *** от 22.12.2014 г., в който е
отразено, че ответникът В.Л.И. е с основна диагноза «***» като в анамнезата е
отразен инцидент, станал на 20.12.2014 г., при който ответникът е нанесъл побой
на свой съсед.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства води до извода, че от страна на ответника В.Л.И. системно
се извършват актове на психическо и физическо насилие спрямо молителката Н.Й.И.,
поради това са налице условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед
за защита.
При преценката на тежестта на
извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са
предвидените в чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и
т. 5 от ЗЗДН- задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие;
забрана да приближава жилището на молителката, находящо се в ***, ***, и местата
за социални контакти и отдих на молителката Н.Й.И. за срок от 12 месеца,
считано от датата на постановяване на решението, както и задължаване на
ответника да посещава специализирани програми.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд. Молителката не е направила деловодни разноски в хода на
съдебното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила на основание чл. 18 ал. 1
от Закона за защита срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА В.Л.И. ***, ***, ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Н.Й.И.
***, ***, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на В.Л.И. ***, ***,
ЕГН **********, да приближава молителката Н.Й.И. ***, ЕГН **********, жилището
на молителката, находящо се в ***, ***,
както и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от
дванадесет месеца, считано от 22.06.2016 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника В.Л.И. ***, ЕГН ********** да посещава специализирани програми в
Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели
насилие- Сдружение “Център Отворена врата” *** с адрес: ***, ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на основание чл. 21 ал. 1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника В.Л.И. ***, ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде
задържан и ще бъдат уведомени органите
на прокуратурата.
ОСЪЖДА В.Л.И. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.
Решението
може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в седмодневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: