РЕШЕНИЕ № 261111
/ 1.11.2021г.
гр. Перник, 01.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 08111 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, срещу И.Б.Г. ***, с която по реда
на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 342,48 лева по договор за потребителски кредит № **********/27.11.2016
г., от които главница в размер на 302.93 лева, договорна лихва в размер на 7.55
лева за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. и обезщетение за забава в
размер на 32 лева за периода от 05.08.2018 г. до 15.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 10.05.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед № 2132/13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3086/20119
г. по описа на ПРС.
В исковата молба се посочва, че
страните по делото сключили договор за кредит, по силата на който на ответната
страна е предоставен кредит в размер на 1201,87
лева. Ищецът поел задължението да
заплати застрахователна премия в размер на 102,87
лева за избраната от ответника застраховка живот. Била начислена такса за
оценка на риска в размер на 144,22 лева. Ответниата
страна се задължила да върне кредита, лихвата и платената застрахователна премия. Същата извършила частични плащания. Настъпил е падежът на всички погасителни
вноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Б.Г. чрез назначения му особен представител адв. В.К., е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените
искове основание
и размер предявените искови претенции. Твърди, че от представените от страна на
ищеца доказателства не се установява неизпълнение на поетите от ответника
задължения, тъй като по делото не е приложен изходящ от ищеца документ, който
да установява наличието на неизплатена част, респективно непогасени вноски.
Поради изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 27.11.2016 г. между „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, като кредитор,
чрез кредитния посредник „Техномаркет България“ ЕАД, и И.Б.Г.- кредитополучател,
се установи, че ищецът е предоставил на
ответника стоков кредит за покупка на 1 бр. телевизор на
стойност 1099,00
лева и за финансиране на услугата BANK ЖИВОТ АГЕНТ с
цена 102,87 лева, описани в чл. 8 от договора. Сборът на тези суми, представляващ
общият размер на кредита, възлиза на 1201,87 лева, което е отразено
в чл. 7.1 от договора.
Страните
уговорили годишен лихвен процент в размер на 9,96 % (чл. 9. 1 от
договора), а в чл. 10 от
договора постигнали съгласи за годишен процент на разходите от 23,26 %, Уговорена е и такса за оценка на риска (включена в погасителния план) в размер на 144,22 лева. Общият размер на размер на сумата, дължима от
потребителя била 1490,23 лева.
В чл. 11.2 в договора е инкорпориран
погасителен план, съгласно който страните са уговорили задължението по кредита
да се изплати на 24 месечни вноски, с падеж на пето число от месеца, всякa от които в размер на 62,09 лева.
Първата вноска следвало да се заплати на 05.01.2017 г., а последната на 05.12.2018
г.
На последната страница на
договора е инкорпорирана декларация, че потребителят е получил стоката, описана
в чл. 8, от продавача ѝ.
Към договора е приложено и искане-декларация за
потребителски креди, с което И.Б.Г. е заявил, че
кандидатства за получаване на потребителски кредит и иска да бъде извършена
предварителна проверка на неговата платежоспособност с оглед сключване на
договор за потребителски кредит.
По делото е приета
като писмено доказателство фактура № 0*********/27.11.2016 г., издадена от „Техномаркет България“ ЕАД с получател И.Б.Г.,
за закупуване на 1 бр. телевизор Sony KDL-43W808CBAEP, с
характеристики TV-LED-43-50- Class
Medium, на стойност 1099,00 лева.
Представено е
застрахователно удостоверение № 8100NLB201140004238042016 по групова
застраховака № 8100NLB2011, от което се
установява наличието на сключена застраховка чрез застрахователния посредник „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с покрития „Смърт”, „Трайна пълна
неработоспособност“ и „Временна пълна неработоспособност“ със застраховател ЗК
„Уника” АД и застрахован - И.Б.Г.. По делото обаче не са ангажирани доказателства за заплащане
на дължимата сума по договора за застраховка от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на застрахователя ЗК „Уника” АД.
По делото е изслушано
и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните по делото. От заключението на вещото лице се установява, че ответникът
е извършил плащания на обща стойност 1179,75 лева. Видно от заключението, съгласно банково бордеро от
05.12.2016 г. ищецът е извършил превод на сума в размер на 290 656,66 лева
на „Техномаркет България“ ЕАД, която включва сумата от 1099
лева, дължима по процесния договор за потребителски кредит № ********* от
27.11.2016 г. с име на клиент И.Б.Г.. Съдът не дава вяра на заключението
на вещото лице в частта, в която са посочени размерите на дължимите неплатени
суми от кредитополучателя към ищцотовото дружество, тъй като не е уточнено
каква част от главницата включва главницата на заемната сума и каква е таксата
за оценка на риска.
Настоящият
състав кредитира заключението на експертизата в останалите му части, тъй като
същото е обосновано, непротиворечиво, компетентно дадено и намира опора в
писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 3086/20119 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД с вх. № 13989/10.05.2019 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа
на извлечение от счетоводни книги срещу длъжника И.Б.Г. *** за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението
на потребителя за връщане на заема и
възнаградителната лихва,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи тези
обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (24 месеца, при първа месечна вноска на 05.01.2017 г. и последната на 05.12.2018 г.), общият размер на кредита от 1201,87 лева, (включващ преодставени парични средства за покупка на посочена в договора стока и финансирана застрахователна премия), стоката и услугата и нейната цена в брой(телевизор на стойност 1099,00 лева и услугата BANK
ЖИВОТ АГЕНТ с цена 102,87 лева); фиксиран годишен лихвен процент(9,96 %), ГПР в размер на 23,26 % и общата сума, дължима от потребителя в размер на 1490,23 лева, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод
за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012
г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент
на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %. До предвидения размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят, като потребителят
може да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения в договора ГПР в размер на 23,26 % са спазени тези изисквания.
Клаузата за плащане на такса „оценка на
риска” в размер на 144,22 лева противоречи на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът
има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е
пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на риска е действие по
проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора.
Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга.
С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за
такса за оценка на риска се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК. Същата е нищожна поради заобикаляне на
установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
следователно потребителят не дължи нейното заплащане.
С оглед липсата на доказателства за заплащане на услугата
BANK ЖИВОТ АГЕНТ с цена 102,87 лева, следва да се приеме, че
длъжникът не дължи връщане на тази сума на ищеца.
Падежът на всички месечни вноски е настъпил,
поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумите за главница за покупка на телевизор в размер на 1099 лева и
на възнаградителна лихва. По делото
се установи частично плащане, като същото не следва да се отнася за погасяване
на вземането за такса „оценка на риска” в размер на 144,22 лева, тъй като тази уговорка е недействителна, както и на застрахователната премия от
102,87 лева. Като се извадят тази такса и
застрахователната премия от общата сума, дължима от потребителя в размер на 1490,23 лева, остава дължимост на сумата в
размер на 1243,14 лева, от които ответникът вече е заплатил сумата от 1179,75 лева. В тази връзка остава дължима от него сумата от 63,39 лева, която
представлява главница. Този извод следва от таблицата в заключението на вещото
лице, в която е отразено, че с всяка следваща погасителна вноска прогресивно
намалява размерът на лихвата, която се погасява, и се увеличава главницата и
оттук следва, че с плащанията си ответникът е погасил всички задължения за
възнаградителни лихви. Искът за главница до този размер е основателен, а за разликата над 63,39 лева до предявения размер от 302.93
лева за главница, както и искът за договорна лихва в
размер на 7.55 лева следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като задължението за заплащането на
това обезщетение е предвидено в чл. 9.4. от процесния договор за потребителски
кредит. Същото се дължи от падежната дата на
съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се претендира. Претенцията
на ищеца е за обезщетение за забава в размер
на 32 лева за периода от
05.08.2018 г. до 15.04.2019 г. Поради установеното неплащане
в срок на главницата по кредита на падежа на вноските за главницата за
периода от 06.12.2018 г.
/денят, следващ падежа на последната погасителна вноска по кредита, когато е
станала изискуема главницата в уважения ѝ
размер от 63,39 лева/
до 15.04.2019
г.,
ответникът е в забава и дължи обезщетение
по чл. 86 ЗЗД по силата на закона, без да е необходима покана (чл. 84, ал.1,
изр. първо ЗЗД). Пресметната по правилата на чл. 86 ЗЗД и изчислена от съда на
осн. чл. 162 ГПК при използване на публично достъпен калкулатор за размер на
лихва, определяема по нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.), мораторната лихва
върху неплатената главница от 63,39 лева за периода на забавата от
06.12.2018
г. до 15.04.2019
г. възлиза
на 2,31
лв., за който размер и
период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 32
лв. и за периода от 05.08.2018
г. до
05.12.2018
г. Тук следва да се има предвид, че по отношение на
претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86 ЗЗД не
намира приложение правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и сумите по извършеното от
ответника частично плащане не могат да се прихващат с това
по чл. 86 ЗЗД, доколкото до
влизане на настоящото решение в сила същата не представлява признато
обезщетение.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство: 25 лева – държавна такса; 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение,
определено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, 150 лева -
депозит за възнаграждение за особен представител и 200 лева – депозит за вещо
лице, т. е. общо 475 лева. В
заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. общо 75 лева.
Предвид
изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 91,12 лева - направени
разноски в исковото производство и сумата от 14,39
лева – разноски в заповедното производство, които размери са съобразени с
уважената част на исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Б.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, на основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 63,39 /шестдесет и три лева и тридесет и
девет стотинки/ лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/27.11.2016 г., и сумата от 2,31 /два лева и тридесет и една стотинки/
лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.08.2018 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 2132/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по ч.гр.д. № 3086/2019 г. по описа на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК от
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, срещу И.Б.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Перник, ул. „Младен Стоянов”, бл. 14, вх. „А”, ет. 4, ап. 13, с правна квалификация чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество за
разликата над
сумата от 63,39
/шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **********/27.11.2016 г., до целия предявен
размер от 302.93
/триста и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева, за сумата от 7.55 /седем
лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода
от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г., както и за разликата над сумата от 2,31
/два лева и тридесет и една стотинки/ лева, до целия предявения
размер от от 32
/тридесет и
два/ лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 05.08.2018 г. до 15.04.2019 г.
ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Перник, ул. „Младен Стоянов”, бл. 14, вх. „А”, ет. 4, ап. 13, ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би
Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 91,12 /деветдесет
и един лева и дванадесет стотинки/ лева - направени
разноски в исковото производство, и сумата от 14,39
/четиринадесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева
– разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч.гр.д. № 3086/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
СЪДИЯ: