Р Е Ш Е Н И Е
№ 260121
гр. Н., 19.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №73 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
Предявена е искова молба с правно основание чл.59 от ЗЗД от страна на ищеца „Крис НП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., обл. Ш., представлявано от М.Х.Б., с пълномощник по делото адв. Д. М. ***, против ответника П.Б.П., ЕГН **********,***.
В исковата молба се изнасят следните факти: Ищецът заявява, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, и сграда с идентификатор ***.1, с площ 303 кв.м., с предназначение промишлена сграда. Имотът станал собственост на дружеството по силата на договор за покупко-продажба, за който бил съставен нотариален акт №**, том 13, дело №***г., вписан с вх. регистър №**от ***г. на Служба по вписванията. Почти веднага след закупуването на имота ответникът П.Б. се самонастанил там и започнал да ползва имота както намери за добре, засявал там зеленчуци и отглеждал животни. Правил това до края на 2020 г. От май 2020 г. до ноември същата година достъпът на ищеца до имота бил изцяло ограничен. Ищецът изпратил нотариална покана до ответника за освобождаването на имота и за заплащане на обезщетение за ползването, по 200 лева месечно за период от една година, а именно от 01.11.***г. до 31.10.2020 г., общо 2 400 лв. Ответникът отказал получаването на поканата, като връчването било надлежно удостоверено. Тъй като дружеството – ищец било лишено от ползването на собствеността си, а ответникът ползвайки имота се обогатил чрез спестяване на средства за заплащане на наем, то ищецът моли, съдът да осъди ответника П.Б. да му заплати сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за ползването на посочения недвижим имот. Моли също да му бъдат присъдени и направените в производство разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран и в него ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Кр. Д. от *АК, заявява, че счита иска за допустим, но го оспорва изцяло по основание и размер. Заявява, че дружеството-ищец е основано от сина му Х. Б. през *** г. През ***г. дружествените дялове били прехвърлени на двете дъщери на Х. Б. /внучки на ответника/ Т. Х.ва П. и М.Х.Б., а за управител бил назначен синът на Х. Б.П. Х.в П.. Синът и внук на ответника предал управлението на дружеството на своята сестра М.Х.Б., а съдружничката прехвърлила своите дялове на сестра си. През април *** г. тогавашният управител и едноличен собственик на дружеството Х. Б. предоставил на баща си, на договорно основание южната част на имота, за ползване и отглеждане на селскостопанска продукция. Ползваната част представлявала 1/2 ид.част от целия имот, незастроената част. Ответникът заявява, че през годините след 2012 г. често помагал на сина си и тогавашен собственик на имота финансово. Последната финансова помощ на дружеството той оказал през ***г., като предоставил на дружеството в заем сумата от 3 500 лв. за целите на дейността на дружеството и във връзка с развитието му. Възразява да е ползвал целия имот. Неползваната част още по времето на управление на дружеството от сина му се отдавала под наем, като наемната цена била 150 лв. месечно. Ползвал имота на законово основание и не се обогатил за сметка на ищеца, защото не реализирал печалба от дейността си. Ищецът не отправил покана за прекратяване на договорните отношения помежду им. С тези аргументи ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът приеме претенцията за основателна, то ответникът твърди, че е завишена по размер и моли размерът ѝ да бъде занижен до минимум. В случай, че съдът приеме основания за уважаването на иска, то ответникът прави възражение за прихващане на претенцията с насрещно задължение на ищеца към него по договор за заем от ***.***г. в размер на 3 500 лв., до размера на сумата от 2 400 лв. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
По повод възражението за прихващане ищцовата страна заявява, че договорът за заем няма достоверна дата. Оспорва възражението за прихващане, счита го за неоснователно.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото в заверено копие нотариален акт №**, том XIII, рег. №**, дело №***г. на нотариус П. А. с район на действие РС Н. се доказва, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, находящ се в гр. Н. на ул. ***, при граници: ***, ***; ***и ***, както и на сграда с идентификатор ***.1, с площ 303 кв.м., с предназначение промишлена сграда, разположена в същия поземлен имот. Видно е също от нотариалния акт, че имотът е придобит по силата на сключен договор за покупко-продажба, като към момента на сключването на договора ищцовото дружество се представлявало от Х. П.Б..
От останалите посочени по делото от двете страни доказателства, а именно: показанията на свидетелите М.С.П. и П. Х.в П.; писмените доказателства, представени в заверени копия – нотариална покана рег. №***на пом. нотариус М. *** при нотариус Т. С., с район на действие РС Н., с удостоверено връчване на ответника на ***г.; разписка от ***г.; констативен протокол от ***г. на пом. нотариус М. ***; договор за паричен заем от ***.***г.; удостоверение за раждане №**от ***г., изд. въз основа на акт за раждане №**от ***г.; учредителен акт от ***г. и решение от същата дата; отчет за приходи и разходи на ищцовото дружество за *** г.; справка за заеми и начислени лихви за ***г.; договори за паричен заем от ***г. и от ***г.; договор за покупко-продажба на ППС от ***.***г.; решение №**от ***г. по гр.д. №**/***г. на РС Н.; договор за наем от ***.*** г.; заключенията по назначените и извършени по делото 2 бр. съдебно-икономически и съдебно-счетоводна експертиза, както и след извършена справка в Търговския регистър, съдът счита за установено следното: Между страните са безспорни обстоятелствата, че управителят и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество М.Х.Б. е внучка на ответника П.Б.П.. Също така се установява, а и не е спорно между страните, че при учредяването на дружеството негов представител е бил Х. П.Б. – син на ответника, който е бил управител от ***.*** г. до ***.***г. След това от ***.***г. до ***.***г. г. управител на дружеството е бил свидетелят П. Х.в П. – син на Х. Б. и внук на ответника, а от ***.***г. и до момента дружеството се представлява и управлява от М.Х.Б..
Още при закупуването на горепосочения недвижим имот ответникът започнал да ползва незастроената част от него, където засявал различни култури и отглеждал животни. Той бил допуснат да ползва имота от тогавашния управител на дружеството Х. П.Б.. При смяната на този управител и в периода, когато дружеството се управлявало и представлявало от свидетеля П.П. ответникът ползвал имота, без за това да има противопоставяне от новия управител. Ответникът бил поканен да напусне имота от настоящия управител на ищцовото дружество с горепосочената нотариална покана, връчена на ***г. Тези обстоятелства съдът приема за установени от свидетелските показания, както и от писмените доказателства – нотариална покана, разписка от ***г. и констативен протокол от ***г. Изслушаните по делото свидетели потвърждават, че ответникът е ползвал незастроената част от имота, но твърдят, че това е станало със съгласието на тогавашния управител на дружеството. От показанията на свидетеля П. е видно, че в периода, когато самият той е бил управител ответникът е ползвал имота с неговото съгласие и без противопоставяне. Съдът счете, че следва да даде вяра на свидетелските показания. Действително двамата свидетели са в близка родствена връзка с ответника и като такива биха могли да се считат заинтересовани от изхода на делото, но те са в също в такава близка родствена връзка и с представителя на ищцовото дружество, поради което съдът не следва да отчита показанията като пристрастни към някоя от страните, а ги приема за изложени добросъвестно и достоверни.
При така установените обстоятелства съдът счита, че ищцовата претенция е неоснователна и недоказана. На първо място не се доказва по делото, че ответникът се е самонастанил в имота, а е видно, че е бил допуснат в имота със съгласието на представител на дружеството към онзи момент. Поради това не може да се приеме, че той е осъществявал ползване без за това да има основание и се е обогатил за сметка на ищцовото дружество. От гореустановените обстоятелства следва да се направи изводът, че основанието, на което ответникът е ползвал имота е сключено неформално споразумение между него и представителя на дружеството за безвъзмездно ползване на част от имота. На същото основание той е продължил за ползва имота до момента на отправената му нотариална покана да го напусне. Не се доказват твърденията на ищцовата страна, че преди нотариалната покана е имало противопоставяне от страна на дружеството. До ***.***г. ответникът е ползвал имота със съгласието на свидетеля П., а след това моментът, в който съгласието за ползване е прекратено, е моментът на получаване на нотариалната покана. От този момент нататък ищцовата страна би имала основание да претендира напускането на имота и обезщетение за ползването му без основание, но ищцовата претенция в случая е за предходен период. Ето защо, предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Предявеното от страна на ответника възражение за прихващане и събраните във връзка с него доказателства /договор за заем, заключение от съдебно-счетоводна експертиза, отчет за приходи и разходи на ищцовото дружество, справка за заеми и начислени лихви, договори за паричен заем и др./ не следва да се коментират, доколкото предвид отхвърлянето на исковата претенция, съдът не следва да разглежда направеното възражение за прихващане.
При този изход на процеса ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер от 640 лв., съгласно представения списък с разноски.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД от „КРИС НП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., обл. Ш., ул. ***, представлявано от М.Х.Б. против П.Б.П., ЕГН **********,***, с цена на иска от 2 400 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, намиращ се в гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „КРИС НП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., обл. Ш., ул. ***, представлявано от М.Х.Б. да заплати на П.Б.П., ЕГН **********,*** направените по делото разноски от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: