Р Е
Ш Е Н
И Е
№258/05.06.2014г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
Председател:Венцислав Маратилов
членове:Мариана Димитрова
Лилия Терзиева-Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №330 по описа на
Съда за 2014 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение,постановено на
20.02.2014г. по гр.дело № 3186 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2013г.,с
което е допуснат развод между К.Я.С. ***,с ЕГН ********** и З.Р. ***,с ЕГН **********
поради дълбокото му и непоправимо разстройство.Обявено е,че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.Родителските права по
отношение на малолетните деца Н. К. С.,с ЕГН **********, Х. К. С.,с ЕГН **********
и Ф. К. С.,с ЕГН **********
са
предоставени за упражняване на майката, при режим на лични отношения на децата
с бащата-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота
до 18,00 часа в неделя,както и един месец в годината –през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск. Осъден
е бащата да заплаща на трите си деца месечна издръжка в размер на 85,00 лева-за
всяко едно от тях,считано от влизане на решението в законна сила до настъпване
на обстоятелства ,обуславящи нейното изменение или прекратяване ,ведно със
законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК К.Я.С.,чрез
пълномощника си-адв.И.С.-ПАК твърди,че постановения съдебен акт в частта,с
която е прието ,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата
съпрузи; в частта,с която родителските права върху малолетните деца са
предоставени на майката,както и в частта,с която са определени преките контакти
на децата с бащата,и тяхната издръжка е неправилен.Излага съображения.Моли съда
да постанови решение,с което да отмени първоинстанционният съдебен акт в
обжалваните части.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт
в обжалваните негови части и събраните по делото доказателства-поотделно и в
съвкупност, прие за установено :
Относимите обстоятелства са следните:
От фактическа страна във въззивното производство не се
спори, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 17.11.2004 год. –
факт, удостоверен с акт за граждански брак №484 съставен на 17.11.2004 год. от
Община Пазарджик. С обжалваното в настоящето производство решение , бракът
между страните е прекратен с допуснат развод, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство. В тази част решението , като необжалвано е влязло в законна сила.
От брака си страните по делото имат родени три деца – Н. К. С. , родена на ***
год. , Х. К. С.,родена на *** год. и Ф. К. С. ,родена на *** год.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства –показанията на свидетелите
Р. О., Ж. Д. и Р. И., от които се установяват следните обстоятелства : през
месец март 2013 год. З. С. е напуснала семейното жилище и се е установила да
живее и работи в Лондон. Ищецът ,който до този момент е работил в Германия се е
върнал в България , за да поеме гледането и издръжката на трите деца. През
месец януари 2014 год. родителите на ответницата са взели две от децата Н. и Ф.
в дома си.
Пред въззивната инстанция е депозиран доклад на
ДСП отдел „Закрила на детето“ –
гр.Пазарджик,в който се посочва ,че жилището,в което към момента живее ответницата
,и в което отглежда двете си деца , собственост на родителите й , представлява
двустайна постройка с формулиран извод на социалните служби,че постройката
предоставя задоволителни условия за отглеждане на дете. Във връзка с тази
констатация, във въззивното производство са събрани гласни доказателства –
показанията на св. Р. О.. Свидетелката твърди ,че процесната двустайна постройка няма изграден
покрив, а е покрита с найлон. Постройката не е водоснабдена , а така също и ел.
захранена. Няма изграден санитарен възел ,тоалетна . Двете стаи се обитават от
ответницата и двете й деца , нейните родители , а така също нейният брат, снаха
и техните деца. С.Р. О. твърди ,че към момента ответницата е бременна. Това
обстоятелство се установява и от доклада на Отдел „Закрила на детето“, в който
се посочва ,че към момента на изготвянето му : месец май 2014 год. ответницата
е бременна в осми месец от краткотрайна връзка с мъж.
Пред въззивната инстанция е представена справка –
извлечение за извършени парични преводи по Уестърн юнион от жалбоподателя на
ответницата , за периода от 08.11.2011 год. до 23.05.2013 год.
При така възприетото за установено в процеса Пазарджишкият
окръжен съд приема,че обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е
обявено,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата
съпрузи е неправилно.Не се спори между страните,че през м. май 2013г.
ответницата е напуснала семейното жилище,т.е настоящата инстанция приема,че
същата е осъществила брачното нарушение- отклоняване от съвместното си живеене
с жалбоподателя, произтичащо от неизпълнението на своето съпружеско задължение
за съвместно живеене- чл.15 от СК.Това осъществено от нея брачно нарушение е
рефлектирало по начин,създаващ смущение в личните неимуществени отношения между
съпрузите. Неизпълнението на някое от нравствено-моралните задължения,визирани
в чл.13-чл.17 от СК от страна на единия съпруг само по себе си не е основание ,
ангажиращо брачната вина и представляващо причина за настъпване на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.Релевантно в случая е субективното му
отражение върху другия съпруг-създаването на негативно отношение, обуславящо
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Отрицателните резултати от
неизпълнението на моралните съпружески задължения биха могли да дадат различни
неблагоприятни отражения върху психиката на засегнатия партньор и върху
брачните отношения въобще. В конкретният случай, настоящата инстанция приема,че
именно поведението на ответницата е
довело до такова субективно-негативно отношение от страна на ищеца и е
обосновало настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака-като
обективно състояние,което както и първоинстанционният съд е приел,че се
характеризира с пълното отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка. Ответницата
със своето поведение в брачната връзка –нарушавайки посоченото по-горе свое
неимуществено задължение за съвместно живеене е нарушила целостта на брачната
връзка.Поведението й е рефлектирало върху сплотеността на семейството,
взаимното посрещане на проблемите,съпричастността, взаимното
уважение,доверието, честността и пр. неимуществени отношения между съпрузите,които
представляват най-важната част от съдържанието на брачната връзка. Предвид
изложеното, въззивната инстанция приема,че първоинстанционното решение,в
частта,с която прието,че вина за брачното разстройство имат двамата съпрузи
следва да се отмени,като вместо него се постанови,че вина за това има
съпругата.
За да стигне до този извод,съдът съобрази и следното:
Характерен за бракоразводния процес е принципът на
изчерпателност и еднократност,което означава,че при иск за развод ищецът следва
да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
съответно ответникът да стори същото с отговора на исковата молба,чрез
предявяване на насрещна претенция.
Непосочените от съпрузите основания ,настъпили и станали им известни до
приключване на устните състезания,не могат да послужат като основание за
предявяване на нов иск за развод, тъй като силата на присъдено нещо преклудира
и непосочените в исковата молба, съответно насрещната исковата молба основания.
В конкретният случай, ищецът като основание на иска за развод е посочил единствено
осъщественото от ответницата нарушение на брачното си задължение по чл. 15 от СК,и произтичащото от него неизпълнение на задължението по чл.17 от СК –грижа
за семейството. Други основания на иска за развод не са въведени. Ответницата
не е депозирала отговор на исковата молба,съответно насрещна искова молба,
както и в съдебно заседание не е оспорила иска за развод. Но, най-важното не е
въвела в бракоразводния процес ,каквито и да било други основания за развод,
изразяващи се в конкретни нарушения на брачните задължения от страна на ищеца.
При това положение, първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на спора,с
който е сезиран и анализирайки единствено
показанията на св.- Радко Илиев , е приел ,че брачното разстройство се дължи и
на конкретно поведение на ищеца : „отсъствието му от семейното жилище,поради
трудовата му ангажираност извън страната“ ,което поведение покривало признаците
на брачното нарушение по смисъла на чл.15 от СК.
В прекия и точен смисъл на понятието „ вина в семейното
право“ следва да се схваща като вина на субект на семейното правоотношение,който
нарушава свое семейно задължение-задължение ,установено от действащото семейно
право. При условие,че страните в бракоразводния процес по никакъв начин не са
въвели твърдение,че ищецът е нарушил свое семейно задължение- като основание на
брачния иск, съдът служебно е въвел такова в спора,и анализирайки изолирани
заинтересовани гласни доказателства ,е приел,че ищецът е осъществил брачно нарушение,поради
което е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Недопустимо е
съдът да обсъжда осъществено от съпруга нарушение на брачните задължение,без да
е надлежно-по предвидения процесуален ред,сезиран от страните в бракоразводния
процес за това. Основанието на иска за развод, представлява конкретни факти от
съпружеския живот ,и единствено съпрузите са тези,които могат да ги въведат за
разглеждане в бракоразводния процес.
Решението в обжалваната част,с която родителските
права по отношение на родените от брака деца са предоставени на майката като неправилно
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.ІV от СК, съдът
решава въпроса относно родителските права,след като прецени всички възможни
обстоятелства с оглед интересите на детето.
Първоинстанционният съд при решаване на въпроса,кой от родителите да
упражнява родителските права върху трите деца е взел предвид единствено
следните три обстоятелства:пола на децата: женски, възрастта им, фактическото
състояние до предявяване на иска: майката е отглеждала децата сама,подпомагана
от своите родители.
По смисъла на чл.59,ал.ІV от СК при решаването на въпроса за предоставяне на
родителските права върху родените от брака непълнолетни деца от значение са не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай,които могат да бъдат от най-разнообразно естество. По съществените от
тях са възпитателските качества и морален лик на родителите, полаганите грижи и
отношение на родителите към децата,желанието на родителите,привързаността на
децата към родителите, полът и възрастта на децата,помощта на трети лица,
социалната среда,в която предстои да живее детето жилищно-битови и други
материални условия на живот,вината за дълбокото разстройство на брака /само при
положение, че виновното поведение на родителя дава лошо отражение върху
правилното отглеждане и възпитание на детето/, в който смисъл е и ППВС
№1/1974г.
В конкретният
случай: първоинстанционният съд е приел,че „майката е проявила безотговорност
при бягството й в чужбина“ ,както и че това било „единичен случай“. От друга страна
,не е обсъдил обстоятелството ,че бащата,който работи извън страната и от тази
си трудова дейност осигурява издръжката на семейството,в който смисъл се ангажираха
доказателства пред въззивната инстанция, в момента,в който е узнал,че децата са
останали сами е преустановил трудовите си отношения и се е върнал в България за
да поеме тяхното фактическо отглеждане и закрила. Не е необходимо констатираната
от първоинстанционният съд безотговорност на майката да премине от единичен
случай в трайно поведение,за да се приеме,че в интерес на децата ще бъде не тя,
а бащата да упражнява родителските права. Както се посочи по-горе ,при
преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права от значение
са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата.В конкретният
казус тези обстоятелства са следните: майката напуска семейното жилище,
неосигурявайки кръг от лица,които да се грижат за децата по време на нейното
отсъствие ; не доставя издръжка на децата; не е в състояние да осигури нормални жилищно-битови условия на живот. Във връзка
са този си извод,настоящият състав на въззивният съд обсъди социалния доклад, в
който е описано,че в момента децата живеят в двустайна постройка, по отношения
на която –съобразно събраните гласни доказателства, съдът прави
непротиворечивия извод,че не предоставя елементарни жилищно-битови условия на
живот. Съдът взе предвид и следните обстоятелства: вина за дълбокото и непоправимо
разстройство има ответницата; към настоящият момент ответницата е „ бременна в
осми месец от краткотрайна връзка с мъж“, въпреки че безспорни доказателства за
това обстоятелство не се ангажират, въззивна инстанция цени социалния доклад в
тази му част като достоверен,тъй като се подкрепя и от показанията на св.Огнянова.
От друга страна : бащата притежава собствено жилище, в което хигиенно –битовите
условия за живот са добри, в жилището има обособен детски кът ; реализира
доходи от строителство; поддържа много добри взаимоотношения със своите близки,
които ще му оказват подкрепа в отглеждане на децата; силно ангажиран с
възпитанието на децата, със социалната им интеграция. При така установеното
въззивната инстанция ,приема че в изключителен интерес на трите деца ще бъде
родителските права да бъдат предоставени за упражняване от бащата. Освен
преценката на изложените обстоятелства, съдът съобрази и желанието на
бащата,което ясно и недвусмислено е обективирано от неговото поведение: в
момента, в който е узнал,че майката е напуснала семейното жилище, той е
преустановил отношенията си в чужбина и е поел грижите за трите деца.
Родителските права
по отношение на трите деца следва да се предоставят за упражняване от бащата.
По отношение на небрачната претенция по чл.59,ал.ІІІ
от СК настоящата инстанция преценявайки обстоятелствата по чл.59,ал.ІV от СК ,и
изложени по-горе,приема,че следва да бъде определен следния режим на лични отношения
на децата с майка: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа
в събота до 18,00 часа в неделя, един месец през лятото,когато бащата не е в
годишен отпуск,както и пет дни през коледните или новогодишните празници,и
Великденските празници. Решението като неправилно,в тази му част следва да бъде
отменено,като режима на преките контакти на децата с майката се определи по
изложения начин.
По отношение на небрачните претенции по чл.59,ал.І от СК във вр. с чл.143,ал.ІІ от СК настоящата инстанция, преценявайки нуждите на
децата,обусловени от тяхната възраст, възможностите на родителите да доставят издръжка,отчитайки
обстоятелството,че бащата е родителят,който ще полага лични грижи за
отглеждането и възпитанието на трите деца,а така също като съобрази
претендирания размер на издръжка, счита,че майката следва да заплаща издръжка
на трите деца в размер на 85,00 лева, месечно -за всяко едно от тях,считано от
влизане на решението в законна сила, до настъпване на обстоятелства ,обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при
просрочие на всяка месечна вноска. Обжалваното решение в тази му част ,следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на спора в тежест на ответницата следва
да се присъдят сторените от жалбоподателя разноски в първоинстанционното и въззивно производство общо в размер на
925,00 лева,от които 900,00 лева-възнаграждение за адвокат. В тежест на
жалбоподателката следва да се присъдят окончателната държавна такса по брачния
иск в размер на 25,00 лева, държавна такса върху претенциите за издръжка-в
размер на 367,20 лева.
Воден от
горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение,постановено на 20.02.2014г.
по гр.дело № 3186 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2013г.,в частта, с
която е обявено,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи: К.Я.С. и З.Р. С.;в
частта,с която родителските права по отношение на малолетните деца Н. К. С.,с
ЕГН **********, Х. К. С.,с ЕГН ********** и Ф. К. С.,с ЕГН ********** са
предоставени за упражняване на майката З. С.; в частта,с която е определен
режим на лични отношения на децата с бащата К.С.; в частта, с която е присъдена
издръжка за трите деца, платима от бащата, както и в частта за
разноските,вместо което :
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между К.Я.С. ***,с ЕГН ********** и З.Р. ***,с ЕГН ********** има
съпругата З.Р. С.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца Н. К. С.,с ЕГН **********, Х. К. С.,с ЕГН ********** и Ф. К. С.,с
ЕГН ********** на бащата К.Я.С. ***,с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Н. К. С.,с ЕГН **********,
Х. К. С.,с ЕГН ********** и Ф. К. С.,с ЕГН ********** с майката З.Р. ***,с ЕГН **********
,както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в
събота до 18,00 часа в неделя, един месец през лятото,когато бащата К.С. не е в
годишен отпуск,както и пет дни през коледните или новогодишните празници,и
Великденските празници.
ОСЪЖДА З.Р. ***,с ЕГН ********** да заплаща на малолетните си
деца Н. К. С.,с ЕГН **********, Х. К. С.,с ЕГН ********** и Ф. К. С.,с ЕГН **********,чрез
техния баща и законен представител К.Я.С. ***,с ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 85,00 /осемдесет и пет/ лева-за всяко едно от децата ,поотделно,
считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване на обстоятелства
,обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
при просрочие на всяка месечна вноска.
ОСЪЖДА З.Р. ***,с ЕГН ********** да заплати на К.Я.С. ***,с
ЕГН ********** сумата в размер на 925,00 /деветстотин двадесет и пет/
лева-представляваща сторени съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.Р. ***,с ЕГН ********** да заплати в полза на
Държавата по сметка на бюджета на Съдебната власт сумата в размер на 392,20
/триста деветдесет и два и 0,20/ лева-представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.