РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Варна, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110105148 по описа за 2023 година
Ищецът П.У. сочи, че с определение по Протокол №294/04.05.2022г. по
НОХД 20223110201614/22г., 44 състав на РС - Варна в публично заседание от
същата дата е одобрил постигнатото споразумение между РП-Варна и
ответника А. Цв.Г. и го е признал за виновен, за това, че на 07.07.2018г. в
гр.Варна е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
подостър към хроничен субдорален хематом в ляво фронтопариентално с
подфалксово вклиняване на средните мозъчни структури, обусловил
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и осн.
чл.129, ал.2, пр.5, вр. чл.54 ал.1 от НК, същият е приел да изтърпи наказание
"лишаване от свобода" за срок от девет месеца, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3г., считано от влизането
на споразумението в сила. Посоченото увреждане е било причинено при
следните обстоятелства: около 12:45ч. на на 07.07.2018г. ищецът шофирал
автомобил „Шкода Форман" с рег. №*** по главния път на местност
„Боровец" в гр.Варна в посока от кв.„Галата" към стария път за Бургас, който
минава през кв.„Аспарухово". Пътувал заедно със съпругата си Г. Б. - У..
Внезапно на пътното платно (в района на бившата администрация на местната
АПК) изскочило безнадзорно куче и препречило движението му, като нямал
обективна възможност да го заобиколи и усетил лек удар в ляво на
автомобила си. Кучето не пострадало видимо от съприкосновението и
преминало от другата страна на платното. Ищецът продължил по пътя,
защото се страхувал, че животното може да прояви агресия. След около
1
километър бил засечен от друг автомобил и се принудил да спре. От
автомобила излязъл ответника, който се оказал собственик на кучето, отворил
вратата на ищеца и го ударил с юмрук в лявата скула на лицето. Други удари
не последвали защото бил възпрян от друг мъж, който го придружавал, но
след това Г. започнал да рита по автомобил на У.. През цялото време ищеца
стоял на шофьорското си място, бил без реакции и не можел да предприеме
нищо. Съпругата му сигнализирала по телефона на дежурните полицаи в
Четвърто РУ на МВР - Варна. След инцидента У. почувствал болка в мястото
на удара, имал и голямо насиняване, което стигало и обхващало лявото око .
Усещал „мравучкане" в областта, където бил ударен и нагоре към окосмената
част на главата. С времето говорът му се забавил и забелязал, че по-бавно
асимилира това, което му се казва. Отговарял по-бавно от обичайното. След
около половин месец усетил, че хватателните способности на пръстите на
дясната ръка били ограничени, разливал течности. Започнал да движа десния
си крак бавно и провлачено, особено като му се налагало да се качва и слизам
по стълби. Тревожел се много, но не предполагал, че тези страдания, които
изпитва, може да са резултат на този силен удар, който му нанесъл ответника
по скулата. Това продължило до 29.08.2018г., когато бил съвсем безпомощен
и близките го закарали по спешност в МБАЛ "Св.Марина" ЕАД - Варна. Там
при образната диагностика, която направили, установили голямо количество
кръв в главата му. Лекарите попитали съпругата ми, дали съм падал и удрял
силно главата си. Тя обяснила за случая, при който бил ударен от ответника.
Поискали са от нея съгласие за оперативно евакуиране на събралата се кръв в
черепа му, тъй като това била единствената възможна интервенция за
спасяване на живота му. След операцията здравословното състояние на ищеца
видимо се подобрило, но продължава да страда от периодично главоболие,
общо неразположение, липса на концентрация и световъртеж. Черепът му е
хлътнал в областта на хирургичната интервенция, липсва макар и малка част
от костта му, освен това в областта на оперативната рана има белег, върху
който не расте коса и това представлява траен козметичен дефект. Тревогата
от преживяното го спохожда всеки ден. При докосване в травмираната зона
/при къпане, сресване на косата, при слагане на шапка, при допир с
възглавница, посещение при фризьор/ усеща дискомфорт и замайване.
Изпитва стрес да не се повтори кръвоизлива, тъй като лекарите му казали, че
това е възможно. Освен това при излизане на открито и при по-силен вятър се
притеснява от падащи предмети, които биха могли да го наранят по
оперираното място.
Моли, да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000лв.,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди болки,
страдания и психически стрес вследствие на деяние, осъществило състав на
престъпление, по влязло в сила определение по Протокол №294/04.05.2022г.
по НОХД №20223110201614/22г., 44 състав на Районен съд - Варна, с което е
одобрено постигнато споразумение между РП Варна и ответника, като
последният е признат за виновен, за това, че на 07.07.2018г. в гр.Варна му е
2
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в подостър към хроничен
субдорален хематом в ляво фронтопариентално с подфалксово вклиняване на
средните мозъчни структури, обусловил разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и осн. чл.129, ал.2, пр.5, вр. чл.54 ал.1 от НК,
на основание чл. 45 ЗЗД, заедно със заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че
прави възражение за изтекла погасителна давност, а ако същото бъде
отхвърлено, прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.45 от ЗЗД
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и
становището на ответника и като прецени при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност за вземането съдът намира същото за неоснователно,
видно е от изложеното в исковата молба, подкрепено със закрепеното в
Протокол №294/04.05.2022г. по НОХД №20223110201614/22г., 44 състав на
Районен съд – Варна процесният деликт е настъпил на 7.07.2018г. при което
предвидената по чл.110 от ЗЗД петгодишна давност е следвало да изтече на
7.07.2023г., а исковата молба е заведена в съда на 26.04.2023г., почти три
месеца преди изтичането на посочената давност.
Наличието на Протокол №294/04.05.2022г. по НОХД
№20223110201614/22г., 44 състав на Районен съд – Варна в който е
обективирано споразумение между ответника и Прокуратурата, по силата на
което същият е признат за виновен в това, че на 7.07.2018г. в гр.Варна след
спречкване е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
подостър към хроничен субдорален хематом в ляво фронтопариентално
вклиняване на средните мозъчни структури, обусловило разстройство на
здравето временно опасно за живота е обвързващо настоящия състав по
силата на чл.300 от ГПК по отношение на това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като при това положение
обема на настоящия спор се изчерпва с въпроса за обхвата на
неимуществените вреди и тяхната финансова реципрочност.
По горния въпрос са ангажирани комплексна СМПЕ и свидетелски
показания. От заключенията на вещите лице по комплексната експертиза се
установява, че като цяло здравословното състояние на ищеца е добро за
възрастта с посттравмен церебрастенен синдром като последица от
причинената от ответника мозъчна контузия. Вещото лице по тази част на
3
експертизата е посочило, че е установило наличие на извършена
краниектомия с големина 2/3см. в лява париетална област в следствие на
която кожата е хлътнала.
Вещото лице по частта от експертизата отнасяща се до
психологическото състояние на ищеца е посочило, че е констатирало данни за
психотравмени преживявания, съпроводени със страх и несигурност, като
същите представляват дълготрайно емоционално състояние.
Решаващия състав намира, че по делото се е доказало, че ответника е
причинил на 7.07.2018г. средна телесна повреда на ищеца като в следствие на
това същият е изпаднал в състояние временно опасно за живота поради
възникнал хематом в черепната кутия и е била проведена животоспасяваща
хирургическа интервенция, като с времето физическото здраве на ищеца като
цяло се е възстановило, но са останали психологически последици
отразяващи се на способността му да води пълноценен живот поради развити
страх и несигурност за бъдещето.
Свидетелите по делото сочат в показанията си, че след възникналото
спречкване на 7.07.2018г. при което ответника непредизвикано е нанесъл удар
в главата на ищеца, последният скоро след това започнал да се чувства зле и
здравето му в последващите седмици се влошило, което наложило
медицински преглед и оперативна намеса по спешност.
Настоящия състав намира, че факта, че ищеца е бил принуден като
следствие от действието на ответника да претърпи по спешност хирургическа
намеса при която да се извърши интервенция в черепа му представлява
достатъчно основание да се приеме, че същият има право на обезщетение,
като размерът на същото определен при условията на чл.52 от ЗЗД следва да
бъде определен на сумата от 15 000лв. предвид факта, че се е наложила
спешна интервенция с цел спасяване на живота му и последващите за
психиката му травматични преживявания.
Ответникът предвид извода за основателност на претенцията следва да
бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС Варна
сумата от 600лв. държавна такса, а в полза на процесуалния представител
сумата от 1 750лв. разноски за процесуална защита.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ц. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на П. Г.
У. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 15 000лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес
произтекли от причинена на 7.07.2018г. от ответника на ищеца средна телесна
повредаизразяваща се в подостър към хроничен субдорален хематом в ляво
фронтопариентално с подфалксово вклиняване на средните мозъчни
4
структури, заедно със законната лихва от датата на деликта 7.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Ц. Г. ЕГН********** от гр.Варна, ****да заплати на П. П.
У. от гр.Варна, *** сумата от 1 750лв. възнаграждение за осъществена
процесуална защитна на ищеца при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А. Ц. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на П. П.
У. от гр.Варна, **** сумата от 600лв. държавна такса по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5