№ 1243
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203105 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от М.Г. против наказателно постановление № 323-F562145/29.05.2023г.,
издадено от заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4,
т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на
основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище като моли да се отмени НП.
За наказващия орган, се явява юрисконсулт С., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
Не е спорно, че дружеството –жалбоподател има качеството на осигурител и като такъв
има задължение съгласно чл.5, ал.4 от КСО да подаде Декларация образец 6 съдържаща
данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, която следвало да се подаде в срока за подаване
на декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец
след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението - чл.4, ал.1, т.1, бук А в Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Декларацията за месец февруари 2020г. следвало да бъде подадена до 25.03.2020 г., а
1
била подадена по ИНТЕРНЕТ с КЕП на 28.04.2020г. и приета с вх. № 02000203190489.
До дружеството била изпратена покана с изх.№ от 04.05.2020г. за явяване в ТД на НАП
Бургас за съставяне и получаване на Акт за установяване на административно нарушение,
но представител не се явил, поради което АУАН бил съставен на 25.06.2020г. в отсъствие на
представител на нарушителя.
Била изпратена покана да се яви представител на дружеството за получаване на АУАН.
С Отбелязване за спиране от 25.09.2020г. се сочи да е спряно
административнонаказателното производство, тъй като на 14.09.2020г. било извършено
посещение на адреса на дружеството ***, но не било намерено лице за контакти. На
25.09.2020г. бил отново посетен адреса, но не било намерено лице за контакт, поради което
било спряно производството.
На 06.04.2023г. е възобновено производството, тъй като нарушителят бил намерен.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 29.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител, АУАН, представената преписка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдебният състав счита, че е основателно възражението, че е изтекъл срокът, предвиден в
чл. 34 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и
ВАС), а за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът следи служебно. В конкретния случай към
датата на издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която
разпоредба предвижда, че административнонаказателно производство се прекратява, ако не
е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този
срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието
на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено
щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в
течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице
посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване
на нарушителя.
2
АУАН е съставен на 25.06.2020 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след
това са съставени два протокола за посещение на адрес *** на 14.09.2020г. и на 25.09.2020г.,
като е посочено, че не е открито задължено лице или негов законен представител.
По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от време,
не може да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а за случайна
невъзможност да се намери представляващия. Видно е чрез публичен достъп до Търговския
регистър към Агенция по вписванията, че от 2013г. дружеството има вписан адрес за
кореспонденция с НАП в *** като именно на този адрес АУАН е бил изпратен за връчване.
Т.е. при наличие на публичен достъп до Търговския регистър и данни за адреса на
дружеството, административно-наказателното производство е било спряно като посещения
са били извършени на адрес в с. ***. По мнение на съдебния състав при наличие на проявена
активност, нарушителят е следвало да бъде установен.
Неслучайно разпоредбата на чл. 47 ГПК, който е свързан с гражданската отговорност и
би следвало да предвижда по-облекчен режим, определя, че Когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска
уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това
правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е
осъществено нито в рамките на един продължителен период от време, нито пък, че са
извършени поне три посещения на адреса, нито пък че по някакъв начин са събрани
сведения от други лица, нито пък че е извършена справка в Търговски регистър.
За юридическите лица като самостоятелен правен субект съгласно чл. 50 ГПК също са
предвидени гаранции за узнаване на адресираното до тях съобщение като се предвижда, че
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и
на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
В случая липсва информация дали ЮЛ е напуснало адреса си, като не са събрани
сведения от когото и да било, няма данни да е било залепено уведомление или по някакъв
начин да е било сигнализирано издирването на лицето. Отделно не се излагат причини защо
не е търсено на адреса, посочен за кореспонденция с НАП. Административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира при стриктно спазване на закона и едва ако наказващия
орган е провел щателно издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи
извод, че са спазени правилата. Такъв извод, с оглед ангажираните доказателства, по мнение
на този състав не може да се направи.
Реално само две посещения, без дори да има данни за залепване на уведомление или да
са събрани сведения от лица в съседство, или да не се извърши връчване на адреса, посочен
за кореспондения с НАП, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно издирване и
по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от
3
ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това (арг. и от Решение № 1139 от
21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г.).
Наказателното постановление е издадено на 29.05.2023 г., след като към този момент са
изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 25.06.2020г., тоест след
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който не е представил доказателства за такива и не претендира,
поради което и не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 323-F562145/29.05.2023г., издадено от
заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** за нарушение
на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на
МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4