РЕШЕНИЕ
№ 18532
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110145725 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са установителени искове по чл.422, вр. чл.415 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК /отм./, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, и с правно основание
чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: на вземане в размер на
3389,00 лв., претендирано като непогасена главница по договор за издаване на кредитна
карта ... oт ... г. и допълнително споразумение от ... г. към договора, ведно със законна лихва
за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, на вземане в размер на 777,44 лв.,
претендирано като договорна възнаградителна лихва за периода от 23.03.2020 г. до
29.09.2022 г., на вземане в размер на 345,77 лв., претендирано като мораторна лихва за
забава в плащането главницата за периода от 14.05.2020 г. до 07.02.2023 г., на вземане в
размер на 157,02 лв., претендирано като такси, начислени по договора за периода от
07.02.2020 г. до 29.03.2021 г., на вземане в размер на 71,44 лв., претендирано като
застрахователна премия по застраховка „...“ на картодържателите на кредитни карти,
издадени от ..., за период от 28.02.2020 г. до 26.06.2020 г., и на вземане в размер на 24,00 лв.,
претендирано като обезщетение за разходи за уведомяване при обявяване на кредитното
задължение за предсрочно изискуемо, направени в периода от 31.10.2022 г. до 07.02.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. № 8218/ 2023
г. на СРС, 138 - ми състав.
Ищецът ... твърди, че с ответника В. С. Г. са страна по договор за издаване и
използване на кредитна карта ..., по силата на който ответникът Г. е ползвал кредит при
определен кредитен лимит, срещу задължението му да върне получената сума ведно с
възнаградителна лихва на минимални месечни вноски. Поддържа, че ответникът не е
погасил две последователни минимални месечни вноски, съответно на дати 23.03.2020 г. и
23.04.2020 г., поради което банката е упражнила правото си да отнесе кредита в просрочие,
считано от 29.09.2022 г., когато на ответника му било съобщено при условията на чл. 47, ал.
1
5 ГПК упражняването на това право от страна на банката - кредитор. Сочи, че от този
момент ответникът дължи връщане на предоставената сума по кредитния лимит, заедно със
следващата се възнаградителна лихва и мораторна лихва за допуснатата забава в
изпълнението. Сочи, че ответникът дължи и застрахователна премия по застрахователна
програма, към която се е присъединил, подписвайки нарочна декларация, такси за
предоставени допълнителни услуги, свързани с обслужване на действащата кредитна карта
към договора, както и дължи разходите, които банката е сторила, за да му съобщи, че е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли да бъде установена
дължимостта на вземанията срещу ответника, така както са предявени в заповедното
производство. Претендира сторените в производствата съдебно – деловодни
разноски.
Ответникът В. С. Г. е депозирал отговор, в който не оспорва, че между страните
съществува облигационна връзка, възникнала по процесния договор за кредит. Навежда
довод, че вземанията на ответника, падежирали преди 15.12.2018 г., са погасени по давност.
Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото волеизявлението
на банката за отнасяне на кредита в просрочие не е достигнало до ответника. Релевира
възражение за недействителност на договора за кредит, доколкото не отговаря на
предписаната в закона форма, както и доколкото годишният процент на разходите
превишава допустимите стойности. Релевира възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, доколкото установява прекомерен размер на възнаграждението на
банката за ползването на заемната сума, като сочи, че потребителят не е могъл да влияе при
определянето на този размер, както и при определянето на вида и размера на
допълнителните разходи, формиращи ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Ищецът носи тежестта на доказване за възникването на договорното отношение с
ответника с посоченото съдържание, изпълнение на задължението да предостави уговорения
заем, че за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на
процесната; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата /включително и
предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна
изискуемост/, както и уговорени между страните в претендирания размер възнаградителна
лихва за ползването на кредитната линия, застрахователна премия по приетото застраховане
и такси за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже наличието на
допълнително извършени разходи за връчване на съобщения във връзка с кредитното
правоотношение. Ищецът следва да докаже и, че преди изтичане на пет години от
настъпване изискуемостта на вземанията са се осъществили факти, довели до спиране/
прекъсване на погасителната давност.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже
погасяването на задълженията си по договора за потребителски кредит чрез плащане в
уговорените срокове.
Производството по делото е допустимо, тъй като установителните искове са
предявени в указания от съда едномесечен срок за вземанията – предмет на заповедта за
изпълнение от 23.02.2023 г.
Видно от представения към исковата молба договор за издаване на револвираща
кредитна карта „...“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от ... г., сключен между
... (в качеството на издател) и В. С. Г. (в качеството на титуляр), ... се е задължило да издаде
на титуляря револвираща кредитна карта, като титулярят има право да използва кредитен
лимит в размер до 3500 лева, който може да бъде усвояван при условията и реда на Общите
условия на ... за издаване и ползване на револвиращи кредитни карти „...“.
2
Общоизвестен факт е, че на 24.03.2005 г. между ... и ... е сключен договор за продажба
и предприятие, по силата на който и на основание чл.21.3 от ОУ за издаване на кредитна
карта ..., правата и задълженията по всички договори с картодържатели ..., сключени от ..., се
прехвърлят на ....
Видно от допълнително споразумение от ... г., картодържателят и новият кредитор -
..., се съгласяват да бъде извършена промяна във вида на кредитната карта, като действащата
карта ... бъде заменена с карта .... С оглед промяната на вида на картата, страните приемат и
действието на нови Общи условия, приложими към новата карта, като картодържателят е
запознат и със следващите се такси за обслужване и ползване на кредитния продукт,
доколкото се е подписал под документа, в който се съдържат.
Съгласно споразумението, годишният процент на разходите по кредита е 31,47 %,
който е изчислен при спазване на чл.10.6 от Общите условия при следните допускания:
максимален кредитен лимит от 3000 лева, усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на
банкомати в България, при годишен лихвен процент 18,9 %, начислени такса за отпускане на
кредит и такса за теглене на пари в брой, изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни
по размер месечни вноски, всяка в размер 287,58 лева и обща дължима сума от клиента към
датата на сключване на споразумението от 3450,92 лева.
Видно от декларация за приемане на застрахователна програма „...“ от ... г., В. С. Г. е
дал съгласие и за присъединяване като застраховано лице с пакет към Групов
застрахователен договор по застрахователна програма „...“, като се е задължил да заплаща
месечна застрахователна премия в размер на 0.399 % от остатъчната стойност на баланса по
кредитната карта, определена съгласно Общите условия и при посочени в декларацията
застрахователни покрития.
Видно от приемо – предавателен протокол от ... г., на картодържателя - В. С. Г., е
предадена нова пластика на кредитна карта ..., чрез която той да тегли, връща и ползва
предоставените средства в рамките на предоставения кредитен лимит.
Следователно по делото се доказва по безспорен начин, че между ищеца и ответника
(в качеството на кредитополучател) е налице договор за издаване на револвираща кредитна
карта с посоченото в исковата молба съдържание, в изпълнение на който ищецът е
предоставил на кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит до 3000 лева.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, така
че кредитополучателят е могъл да се запознае със съдържанието му и се е съгласил с него
/чл.7 ЗПК отм./. В договора се съдържа информация за горната граница на кредита, за
условията за ползването и връщането му и за годишния лихвен процент и разходите,
приложими към момента на сключване му, при спазване на изискванията на чл.10 ЗПК
/отм./. Следователно договорът е валидно сключен.
Ищецът, чрез представените по делото извлечения от банкова сметка, доказва
твърдението си за предоставяне на кредитния лимит /банков кредит овърдрафт/ на
ответника, както и твърдението си /макар и не в негова тежест/, че ответникът не му е
върнал усвоения лимит.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните счетоводна
експертиза, както и изложеното от вещото лице в о.с.з. на 19.09.2024 г., всички задължения
по овърдрафната линия са формирани след 03.09.2019 г., тъй като преди тази дата всички
задължения са били погасени. Съгласно заключението, непогасеният остатък по кредита за
главница е 3388,93 лева.
В този смисъл и доколкото не се установява ищецът да претендира заплащане на
главница, падежирала преди 15.02.2018 г., възражението, че до тази дата формираната
главница не се дължи, при прилагане на последиците на погасителната давност, се явява
неоснователно.
3
Съгласно заключението, към датата на сключване на споразумението от ... г.,
годишният процент на разходите /ГПР/, изчислен съобразно предвиденото в разпоредбите
на чл.21 и чл.22 ЗПК /отм./, е в размер на 29,56 %. При изчисляването на ГПР са включени
разходите за възнаградителна лихва в размер на 18,9 %, годишни такси за обслужване на
кредита в размер на 45,00 лева и месечна вноска за застраховка в размер на 0,399 % върху
остатъчното задължение. Годишният лихвен процент при покупки е 17,9 %, а при теглене на
пари в брой – 18,9 %, като съгласно заключението, тези лихвени проценти не превишават
трикратния размер на законната лихва.
Предвид установеното от заключението, съдът приема, че годишният процент на
разходите е формиран правилно, съгласно уговореното от страните, като включва всички
разходи по кредита, които следва да намерят изражение в него при спазване на разпоредбите
на ЗПК /отм./. Уговорената възнаградителна лихва е във фиксиран размер, който не
противоречи на добрите нрави, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, доколкото не
превишава трикратния размер на законната лихва от 30%, а същевременно осигурява
справедливост и еквивалентност на насрещните престации.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че предоставената по
силата на приемо – предавателния протокол от ... г. карта е била с тригодишен срок на
действие – до 31.03.2022 г., но поради просрочия, тя е блокирана на 20.07.2020 г. при
прилагане на чл.12.1 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти ....
Съгласно чл. 18.1 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти ...,
при изтичането на срока на валидност на картата, картата се подновява автоматично от
картоиздателя. В настоящия случай няма данни банката да е подновила срокът на валидност
на карата.
В този смисъл в разглеждания случай и въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото, съдът приема, че процесният договор за кредит не е
обвързвал страните към момента на отправяне на волеизявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем с уведомление от 13.06.2022 г. Съществуващата между
страните облигационна връзка е била прекратена не по – късно от 31.03.2022 г., доколкото
по делото липсват данни за издаване на последваща /нова/ карта на името на ответника с
валидност след посочената дата, която да е била в негово държане. Подновяването на срока
на валидност на картата /издаването на нова карта/ е било обусловено от продължавана на
срока на овърдрафта, като годишна такса за обслужване на картата е начислена последно за
2020 г., което означава, че със сигурност след 31.03.2022 г. банката е приела, че
правоотношението и с потребителя е прекратено.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид характера на
предоставената услуга и начина на погасяване на задълженията /на минимални месечни
вноски/ при банковия кредит овърдрафт не може да се говори за автоматична предсрочна
изискуемост по смисъла на чл. 60 ЗКИ, когато целият, разсрочен във времето, дълг става
изискуем при наличие на обективната предпоставка за това. Това е така, защото по
кредитните карти е налице възможност за многократно теглене връщане и ползване на
предоставените средства в рамките на кредитния лимит за срока на договора, така че общият
размер на дължимата сума изначално не е определяем. Тоест, когато кредитът е овърдрафтна
линия, не може да се посочи изначално общата сума, която следва да се върне по кредита,
респективно последната да се разсрочи на погасителни вноски, тъй като не е ясно какво ще
се ползва, какво ще се върне и дали ще е през гратисния период, съответно ще се начисли ли
лихва, за какъв период и ще се ползват ли още суми по кредитната карта. Така че, по
принцип, в този случай съдът не е длъжен да изследва, дали кредитополучалят е уведомен.
Необходимо е да се посочи, че обстоятелството, дали кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, не обуславя различно основание на иска, а касае единствено изгубването от
длъжника на предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД.
4
В изложения смисъл разходите, направени от банката във връзка с връчването на
нотариална покана до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното
задължение в общ размер на 24,00 лева, няма основание да бъдат възлагани в тежест на
ответника, като следва да останат за сметка на направилата ги страна.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза и изложеното от вещото лице в
о.с.з., проведено на 19.09.2024 г., размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода
от 23.03.2020 г. до 29.09.2022 г. е 728,08 лева. Видно от съдържанието на предоставеното по
делото извлечение за движението по кредита, това е и размерът на начислената лихва до
05.03.2021 г. /след тази дата банката не е начислявала възнаградителна лихва/, и доколкото
възнаграждение за ползването на кредита по принцип се дължи до края на срока на договора
– 31.03.2022 г. /съгласно приетото от съда по-горе/, исковата претенция се явява основателна
до този размер и за периода 23.03.2020 г. – 31.03.2022 г., като следва да бъде отхвърлена за
периода м.04.2022 г. – 29.09.2022 г. и до пълния предявен размер от 777,44 лева /в
последната сума е включена възнаградителна лихва, начислена от банката на 05.03.2020 г.,
която датата предхожда началната дата на периода на претенцията – 23.03.2020 г.,
следователно, макар да се дължи, доколкото не е поискана, не следва да бъде присъждана/.
В проведеното съдебно заседание на 19.09.2024 г. вещото лице уточнява, че
последното плащане при обслужване на кредита е извършено на 17.02.2020 г., като с
извлечение от 05.06.2020 г. е начислена мораторна лихва върху просрочената главница,
считано от 14.05.2020 г. Предвид изложеното, съдът счита, че към 14.05.2020 г. ответникът в
действителност е изпаднал в забава, доколкото е преустановил плащанията по кредита в
предоставените срокове, като за периода на забавата – 14.05.2020 г. – 07.02.2023 г., дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва от 1014,51 лева /изчислен в
заключението на вещото лице/. Претенцията на ищеца е до сумата 345,77 лева, като предвид
диспозитивното начало в процеса, се явява изцяло основателна до посочения размер.
На ищеца се следват и застрахователните премии за срока на действие на договора по
застраховка „...“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от ..., за които вещото
лице установява, че са дължими в размер на 71,44 лева за периода 28.02.2020 г. – 26.06.2020
г. Претенцията на ищеца за това вземане се явява изцяло основателна.
На банката се следват и начислените такси, свързани с администриране на кредита –
по обслужването му, за изпращане на кратки съобщения, за теглене в брой от банкомат, за
надвишаване и блокиране на кредитния лимит в общ размер на 157,02 лева за периода
07.02.2020 г. – 29.03.2021 г.
Поради прекратяване на договора, с изтичане на срока за ползване, се явява дължимо
цялото задължение, описано по - горе.
В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, съразмерно
с уважената част от исковете, както следва - в исковото производство в общ размер на
2473,26 лева за държавна такса, депозити за вещо лице и особен представител и адвокатско
възнаграждение, и в заповедното производство в общ размер на 729,75 лева - за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
5
следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. №
8218/ 2023 г. на СРС, 138 - ми състав, а именно:
на правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК /отм./, вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ сумата 3388,93 лева, представляваща непогасена главница по договор за
издаване на кредитна карта ... oт ... г. и допълнително споразумение от ... г. към
договора, ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 728,08 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 23.03.2020 г. до 31.03.2022 г., сумата 157,02 лева, представляваща такси,
начислени по договора за периода от 07.02.2020 г. до 29.03.2021 г., сумата 71,44 лева,
представляваща застрахователна премия по застраховка „...“ на картодържателите на
кредитни карти, издадени от ..., за периода от 28.02.2020 г. до 26.06.2020 г.;
и на правно основание чл. 86 ЗЗД сумата 345,77 лева, представляваща мораторна
лихва в размер на законната лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.02.2023 г. за забава
в плащането главницата.
като ОТХВЪРЛЯ исковете: за главницата само за разликата над 3388,93 лева до
пълния предявен размер от 3389,00 лева, за възнаградителната лихва само за разликата над
728,08 лева до пълния предявен размер от 777,44 лева и за периода м.04.2022 г. – 29.09.2022
г., както и за сумата 24,00 лв., претендирана като обезщетение за разходи за уведомяване при
обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо, направени в периода от
31.10.2022 г. до 07.02.2023 г.,
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2473,26 лева –
направени разноски в исковото производство, както и сумата 729,75 лева – направени
разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6