№ 131
гр. Свиленград, 08.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Частно
наказателно дело № 20225620200378 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 5 от НПК.
Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано
по Жалба на адвокат Андрея Андреев (с Пълномощни, ведно с преводи,
приложени в кориците на делото) – процесуален представител на „Адидас
АГ” със седалище: Ади Даслер Платц 1-2, Херцогенаурах 91074, Федерална
Република Германия, на „Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В.” с адрес:
Кьонингин Вилхелминаплайн 30, 1062 KR, Амстердам, Холандия и на „Луи
Вюитон Малетие С.А.” със седалище: Рю дюя пон-Ньоф № 2, 75001, Париж,
Франция и с адрес за получаване на книжата (съдебен адрес): град София, ул.
„Едисон” № 47-47Б, етаж 4, ап.№ 28, чрез адвокат Андрея Андреев, срещу
Постановление за прекратяване на наказателно производство на Цветослав
Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград от дата 10.06.2022 година по Досъдебно
производство (ДП) № 135/2022 година по описа на РУ – Свиленград,
представляващо прокурорска преписка с вх.№ 1695/2022 година по описа
на Районна прокуратура – Хасково.
В Жалбата се сочи, че обжалваното Постановление е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано – не били предприети всички възможни действия
за установяване самоличността на лицето „М.” и аргументите, посочени от
Прокурора за прекратяване на ДП по отношение на лицето **************
били несъставомерни, като се излагат подборни съображения в тези насоки.
1
Иска се същото да бъде отменено и делото върнато за събиране на
допълнителни доказателства с цел изясняване на фактическата обстановка. Не
се представят доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
С Постановление от 15.04.2022 година на Цветослав Лазаров - Прокурор
при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград е
образувано ДП за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, извършено от
*************, след разделяне на материалите по ДП № 474/2020 година по
описа на РУ – Свиленград.
По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия –
назначена е и е изготвена Експертиза за нарушаване на права по регистрирани
на територията на Република България търговски марки, извършени са
преводи на документи от чужд език, изпратени са писма до
маркопритежателите, извършен е оглед на местопроизшествие, извършени са
огледи на веществените доказателства, разпит на свидетели и т.н. По ДП няма
привлечено в процесуалното качеството на обвиняем лице.
От наличните по делото доказателства се установи, че румънските
граждани - свидетелите *************, ***********, *********** и
************* на 03.12.2020 година решават да отидат заедно до град
Истанбул, Република Турция, за да напазаруват за себе си, както и подаръци
за роднините си по повод предстоящите Коледни празници, като за целта
свидетелят ************* наема автомобил. Рано сутринта на другия ден
пристигат в град Истанбул и около 09.00 часа всички отиват да пазаруват в
магазин за дрехи, където продавачът говори румънски, който им се представя
с името „М.”. В магазина са изложени само мостри от различни дрехи. Всеки
от четиримата си харесва различни дрехи и ги плаща на *******т”, който
трябва да вземе закупените дрехи от склад и да им ги даде. *******т” им
предлага, ако желаят да им закара закупената от тях стока до България,
защото ще пътува по работа, като ще се срещнат на първата бензиностанция
след ГКПП „Капитан Андреево” същия ден около 23.00 часа. Румънските
граждани се съгласяват. Привечер четиримата тръгват да се прибират обратно
за Румъния. Преминават ГКПП „Капитан Андреево” и след излизането си от
2
граничния пункт спират на бензиностанция „Лукойл”. След около 10 минути
идва *******т” с бял микробус и всички заедно претоварват носената от него
стока, която е в черни чували (денкове), облепени с кафяво тиксо и надписани
с имената им. *******т” моли свидетеля ************* да вземе още
няколко чувала с надпис „Andrei”, „Nuja meke”, „Cristina meke”, като имало и
чували без надписи, които да закарат на негов приятел в град Гюргево, без да
казва какво има в тези чували. Четиримата потеглят и след около 5-10
километра са спрени за проверка от полицейски служители от РУ -
Свиленград и са отведени в РУ – Свиленград като всеки от тях застава до
багажа си. В чувала на свидетеля *********** има дрехи, които не от
защитени търговски марки. В чувала на свидетеля *********** са открити
стоки, носещи защитени търговски марки: 20 броя блузи с дълъг ръкав
„Тоmmу Hilfiger”, 20 броя с дълъг ръкав „Philipp Plein”, 20 броя блузи с дълъг
ръкав „Boss” и 20 броя блуза с дълъг ръкав „Louis Vuitton”. В чувала на
свидетеля ************* също са открити стоки от защитени търговски
марки: 20 броя жилетки с фигуративен знак на „Versace”, 10 броя жилетки с
фигуративен знак „Chanel”, 3 броя жилетки с фигуративен знак „Louis
Vuitton”, 4 броя поли с фигуративен знак на „Louis Vuitton”, 10 броя блузи с
дълъг ръкав с надпис „Chanel”, 4 броя блузи с дълъг ръкав „Louis Vuitton”, 4
броя блузи с дълъг ръкав „Nike”, 4 броя блузи с дълъг ръкав „D&G” и 4 броя
блузи с дълъг ръкав „Versace”. Накрая е проверена стоката, закупена от
свидетеля ************* и тя се състой от спортни долнища, които носят
логото на регистрирани търговски марки - 50 броя спортни долнища с надпис
„Adidas” и 5 броя спортни долнища с надпис „Nike”.
В чувала с надпис „Nuja meke”, облепен с кафяво тиксо има 50 броя
блузи с дълъг ръкав и надпис „Roberto Сavali”и 30 броя спортни долнища
„Nike” в опаковки от по 6 броя в черни полиетиленови торби. В чувала с
надпис „Cristina Meke” има 40 броя блуза с дълъг ръкав с фигуративен знак на
„Versace”. В чувалите с надпис „Andrei” има 40 броя блузи с дълъг ръкав
„Emporio Armani”, 35 броя блузи с дълъг ръкав „Тоmmу Hilfiger”, 10 броя
блузи с дълъг ръкав „Versace”, 8 броя блузи с дълъг ръкав „Versace”, 15 броя
блузи с дълъг ръкав „Lous Voitton”, 20 броя блузи с дълъг ръкав „Тоmmу
Hilfiger”, 15 броя блузи с дълъг ръкав „Boss”, 10 броя блузи с дълъг ръкав
„Armani”, 5 броя блузи с дълъг ръкав „Philipp Plein” и 40 броя комплекти
„Philipp Plein”.
3
Стоките, носещи регистрираните търговски марки са предадена с
Протоколи за доброволно предаване и са приобщени като веществени
доказателства.
От показанията на юридическите представители за Република България
на процесните марки става ясно, че задържаните стоки са фалшиви, имитации
и собствениците на марките не са давали необходимото съгласие за
използването им в търговската дейност от страна на нито един измежду
*************, *********** и *************.
В хода на разследването е назначена Експертиза за нарушаване на права
по регистрирани на територията на Република България търговски марки, от
Заключението на която става ясно, че знаците, поставени върху изследваните
стоки са идентични с регистрирани и действащи в страната запазени
търговски марки. Последното би могло да заблуди потребителите относно
произхода на стоките.
Относно съхранението с цел продажба и пускането им на пазара на стоки
от защитени търговски марки от страна на *********** и *************,
наказателното производство по ДП № 474/2020 година по описа на РУ -
Свиленград е решено с внесено на 11.05.2022 година Споразумение, което е
одобрено с Определение на Районен съд - Свиленград от 16.05.2022 година.
На 09.05.2022 година е изготвено заключителното Мнение от
Разследващ полицай при РУ - Свиленград и делото е изпратено в Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград с мнение
воденото наказателно производство да бъде прекратено на основание чл. 243,
ал. 1 от НПК.
С обжалваното Постановление образуваното наказателно производство е
прекратено.
Препис от Постановлението е изпратен на адвокат Велизар Соколов –
управител на „АРСИС Консултинг” ЕООД и е надлежно получен от същата
на дата 15.06.2022 година.
На 25.06.2022 година в Регистратурата на Районен съд – Свиленград под
вх.рег.№ 5464 е входирана Жалба, подадена от адвокат Андрея Андреев
срещу процесното Постановление за прекратяване на наказателно
производство. Жалбата идва по пощата като на плика, в който се намира
същата, е поставен печат, че е депозирана в пощенската станция на 22.06.2022
4
година.
С Писмо № 1695/2022г. от 29.06.2022 година ДП № 135/2022 година по
описа на РУ - Свиленград, ведно с копие на Разписка за връчване на Велизар
Соколов са изпратени в Районен съд – Свиленград.
Образувано е настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежно легитимирано за
това действие лице – надлежно упълномощен представител на пострадалите
от престъплението юридически лица, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното престъпление)
и родово (по аргумент на чл. 35 от НПК) компетентния Районен съд.
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
правилно, поради следните съображения:
На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 5 от НПК, подлежи правилността (
Прокурорът упражнява законовите си правомощия, дадени му с
разпоредбата на чл. 243, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като изгражда изводите си въз
основа на цялостен анализ на материалите по ДП. Съгласно нормата чл. 242,
ал. 1 от НПК, след като получи делото Прокурорът прекратява, спира
наказателното производство, внася Предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание или
Предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение
с Обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Преди да прекрати
наказателното производство, Прокурорът е длъжен да извърши проверка дали
са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина
и с оглед на тяхната преценка да провери дали извършеното деяние
съставлява престъпление и от кое лице е извършено престъплението.
Съдебният контрол върху Прокурорското постановление, както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение, е въведен от закона по отношение
на неговата процесуална и материална законосъобразност, като Съдът не
може да действа като орган на разследването. И това е така, тъй като в
процесуалния закон изрично са определени разследващите органи, които
5
могат да събират доказателства на ДП. Съдът не е надлежен разследващ орган
в това производство. Затова, при съдебния контрол върху Постановлението на
Прокурора за прекратяване на наказателното производство, могат да бъдат
съобразявани само тези доказателствени материали, които са били събрани до
завършване на разследването. Отделно от това, следва да се има предвид, че
съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, в изключително
правомощие на Прокуратурата е дали да започне наказателно преследване,
срещу кое лице и за какво престъпление.
Предмет на престъпното посегателство при престъплението по чл. 172б
от НК е марката, а обекта - правото на носителя върху нея. Характерен способ
за осъществяване на изпълнителното деяние е именно чрез употребата на
сходни знаци на регистрираната марка, която употреба е върху стоки, сходни
или идентични с тези на които е поставен оригинален знак. В разпоредбата на
чл. 172б от НК е съсредоточена защитата на индустриалната собственост със
средствата на наказателното право. Текста на основания състав в ал. 1 гласи:
„Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в
търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода
животно, обект на това изключително право, или използва географско
означение или негова имитация без правно основание, се наказва с Лишаване
от свобода до 5 години и с Глоба до 5 000 лв.”.
В контекста на горното настоящият Съдебен състав, след като прецени в
цялост събрания доказателствен материал намери, че по делото са извършени
всички възможни процесуално-следствени действия, но въпреки това не се
установява по безспорен и категоричен начин извършването на престъпление
от общ характер, а именно това по чл. 172б, ал. 1 от НК, респ. наличието на
субективният му елемент. Доказателственият материал е пълен, което дава
възможност да се направи пълен и обоснован извод за това дали обвинението
е доказано, респ. има ли още възможности за доказването му или те са
изчерпани. След преценката на материалите по приложеното ДП Съдът счете,
че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Обжалваният прокурорски акт е постановен при правилна оценка на
доказателствения материал. В хода на разследването са събрани всички
необходими доказателства, от които представителят на обвинението е
изяснил фактическата обстановка. В тази връзка, настоящият състав изцяло
споделя извода на държавното обвинение, че не е налице използване на
6
защитените търговски марки „Adidas” и „Nike” в търговската дейност. Не са
събрани достатъчно доказателства за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т.
2, вр.ал. 1 от ЗМГО, което пък води до извода, че не са събрани достатъчно
доказателства за извършено от обективна страна престъпление по чл. 172б,
ал. 1 от НК, т.е. не може да се установят и докажат съобразно изискванията
на НПК елементите от обективна страна на инкриминираното деяние, а то
(обвинението) не може да почива на предположения, а евентуалната Присъда
– на съмнения. В чл. 13, ал. 2 от ЗМГО изчерпателно са изброени действията,
при извършване, на които може да се допусне нарушаване на правото на
маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или
сходен с регистрирания знак. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.172б от НК може да бъде осъществено чрез: 1. поставянето на знака върху
стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели,
както и предлагането или представянето на услуги с този знак; 3. вносът или
износът на стоките с този знак или 4. използването на знака в търговски
книжа и в реклама. В конкретния случай е налице държане от страна на
************* на стоки от защитени търговски марки - 50 броя спортни
долнища „Adidas” и 5 броя спортни долнища „Nike”, без необходимото за
това съгласие на правопритежатеите. Тези стоки обаче не са държани с цел
продажба и пускането им на пазара, а са за лична употреба и подаръци. Не
звучи нелогично или житейски неправдоподобно да закупиш 55 броя долни
спортни долнища за лична употреба и за подаръци с оглед предстоящи
коледни и новогодишни празници и предвид ноторно известния факт, че
стоките в Турция са с пъти по – евтини от аналозите им другите държави,
включително и в Румъния (в подкрепа на изложеното е и изявлението на
Нокулае направено при разпита му в процесуалното качество на свидетел,
където сочи, че за стоките платил около 300 долара), което подкрепя тезата на
Никулае и изложеното от него не се възприема като защитна теза с цял
избягване на наказателна отговорност. Въпросните долнища могат да се
използват дори за работа на двора с оглед ниската им покупателна стойност.
Неоснователно е наведеното в Жалбата възражение, че тези стоки и стоките
на другите две жени – румънски гражданки, които са осъдени, били
оценявани по неравноправни критерии, тъй като процесните стоки като общо
количество са много по – малко, състоят се от само един артикул и касаят
7
само две защитени марки, докато стоките на другите жени са повече като
количество, разнообразие на артикули и множество защитени търговски
марки. Отделно от това за тях се установява, че имат сергии в Румъния, което
означава стоките ми са предназначени за извършване на търговска дейност,
докато за Никулае няма данни за извършване на търговска дейност с тези
стоки – неговото занятие е водач на автомобил, превозващ хора да си
пазаруват стоки до Турция и с това си изкарва прехраната, а не с търговия на
стоки както за *********** и *************.
Съдът е съгласен и с изразеното от страна на Прокурора по отношение
на държаните от ************* други стоки (извън 55 спортни долнища) и
констатираната от него липса на субективен елемент. Престъплението по чл.
172б от НК може да се извърши само при форма на вина пряк умисъл, т.е.
деецът да съзнава общественоопасния характер на деянието си, да предвижда
общественоопасните му последици и да иска настъпването им. Но в
конкретния случай ************* не е знаел за наличието на знаци на
запазени марки върху стоките, които са му били предадени от „М.”, за да
бъдат транспортирани до Румъния, тъй като не им е извършил оглед, а
стоките са били в непрозрачни чували, облепени с тиксо, поставящи го в
невъзможност да види съдържанието им (в този смисъл са и показанията на
другите лица).
Неоснователно е възражението, наведено в Жалбата относно лицето
„М.”, респ. автомобилът, с който се е придвижвал. По делото е направено
всички възможно да бъде установена самоличността му, но положените
усилия не са дали резултат. От изисканите видеозаписи на камерите от
бензиностанцията и от ГКПП „Капитан Андреево” не може да се установи
регистрационният номер на автомобила, което прави невъзможно да се
поиска справка за преминаването му през митническия пункт и от там да се
установи евентуалния му водач. От друга страна всички лица имали контакт с
това лице не могат да установяват самоличността му – описват го само как
изглежда на външен вид, което не е достатъчно за идентификацията му.
Всички лица сочат че микробуса на това лице е бял, но това не е достатъчно
за да бъде индивидуализиран, тъй като не сочат марка, модел, регистрационен
номер и т.н., като тази информация не може да бъде взета и от иззетите
видеозаписи. Отделно от това следва да се посочи, че в часовия диапазон, в
които румънските граждани твърдят, че посоченото лице е преминало през
8
ГКПП „Капитан Андреево” не са регистрирани нарушения, свързани с вноса
на маркова стока, а контролът към онзи момент е бил завишен.
Предвид изложеното, Съдът намира, че процесното Постановление на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,
Съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано Постановление на
Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград от дата 10.06.2022 година, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 135/2022 година по описа на РУ - Свиленград,
образувано за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Хасково по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК в седемдневен срок от съобщаването
му на ощетените юридически лица „Адидас АГ”, „Адидас Интернешънъл
Маркетинг Б.В.” и „Луи Вюитон Малетие С.А.” и на Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение - Свиленград.
Съдебните книжа, касаещи ощетените юридически лица „Адидас АГ”,
„Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В.” и „Луи Вюитон Малетие С.А.” да се
изпратят на следния адрес за получаване на документи в Република България:
град София, ул.„Едисон” № 47-47Б, етаж 4, ап.№ 28, чрез адвокат Андрея
Андреев.
След влизане в сила на настоящото Определение – заверен препис от
него, ведно с ДП, да се изпрати на Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение - – Свиленград.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9