Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2790 03.07.2019 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І ви гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Цвета Тошева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 18186 по описа на ПРС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с член 232 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „Колорадо“ ЕООД с ЕИК *********
срещу Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.М.Д., ЕГН ********** *** за солидарното им
осъждане да върнат платения при сключването на договора за наем депозит в
размер на 153 евро.
Ищцовото дружество твърди,
че с ответниците има
сключен договор за наем от 16.10.2012г. за
обект, находящ се в град ***, обл. ***, ул. „***” № *.
Сочи, че ответниците са съпрузи, които са придобили отдадения под наем недвижим
имот по време на брака им. Заявява се, че съгласно условията на наемния
договор, наемателят е следвало да заплати на наемодателят сумата от 153 евро,
която да се върне на наемателя или да остане в полза на наемодателя за
покриване на неизплатените разходи, като на 16.10.2012 година ищецът заплатил
на ответниците депозит в размер на сумата от 153 евро. Ищецът твърди, че с
предизвестие от 20.12.2017 година бил уведомил наемодателите си, че на
01.04.2018 година ще освободи наетия имот, като в предизвестието било
отбелязано, че при освобождаване на помещението и след заплащане на договорните
такси и консумативи, ответниците следва да върнат депозита в едномесечен срок.
Дружеството освободило имота на 28.03.2018 година, а със съобщение от
18.04.2018 година ищецът отправил покана до ответниците за връщане на депозита,
които обаче не изпълнили това тяхно задължение.
За събиране на вземането било образувано заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК, като съдът отхвърлил заявлението и дал
указания на ищеца за предявяване на осъдителен иск срещу длъжниците в
едномесечен срок от уведомяването на кредитора. Съобщението за получаването
била връчено на ищеца чрез пълномощника му адв. Р.М.
на 15.10.2018 година, като осъдителния иск бил предявен от ищеца в месечния
срок.
От ответниците е постъпил писмен отговор, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че към исковата молба не били
представени писмени доказателства, от които да се установява заплащане на
дължимите суми за потребена ел.
енергия и вода за целия период на договора.
По отношение на представените от ищеца писмени доказателства за платена ел. енергия и вода, се твърди същите да са платени от
ответника Н.Д., доколкото в платежните документи не било отразено, че плащането е извършено от
наемателя „Колорадо” ЕООД. По изложените съображения считат, че дадения от
ищеца депозит не следва да му се връща, поради неизпълнение на задължението да
плаща консумативите на имота. В отговора на исковата молба не е релевирано възражение за неизпълнение на задължението на
наемателя да заплаща данък сгради и такса смет за наетото помещение, като това
е сторено в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид
изложеното от страните и прецени събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Между страните не се
спори относно съществуването на наемно правоотношение, касаещо заведение за обществено
хранене, ползвано като зала за хазартни игри, прекратяването на наемния договор
и връщането на наетия имот от наемателя на наемодателите.
Спорът се свежда до това
дали наемателят е изправна страна по договора за наем, за да претендира връщането на депозита от 153 евро. Съгласно
член 9 от подписания между страните на 16.10.2012г. договор за наем наемателят
заплаща консумативите за имота, а съгласно член 10 наемателят заплаща и
годишния данък за местните данъци и такси на помощението. Ищецът-наемател е
представил писмени документи – системни бонове за заплащане на тока и водата, с
издател Български пощи ЕАД, като видно
от последната касова бележка за платената вода на лист 13 по делото е отразено обстоятелството,
че е налице изцяло изплатено задължение към ВиК, а от
касовата бележка на лист 13 се установява платената сума за ток относно месец
март 2018г., като ноторно известно е обстоятелството, че при неплащане на тока,
се преустановява електрозахраването към обекта, каквото обстоятелство не се
установява от обстоятелствата по делот, като оспорва тяхното плащане от
наемателя с довода, че в представените документи нямало данни относно лицето
платец. Касовата бележка, или така наречения
фискален бон (фискална касова бележка), е първичен счетоводен документ, който се издава от
търговеца, за да регистрира
и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство. Касовата бележка е хартиен документ, които съгласно член от 26, ал. 1 от
НАРЕДБА
№ Н-18 ОТ 13 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ ЧРЕЗ ФИСКАЛНИ
УСТРОЙСТВА НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ, ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СОФТУЕРИТЕ ЗА
УПРАВЛЕНИЕТО ИМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ПРОДАЖБИ ЧРЕЗ
ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН задължително трябва да
съдържа следната информация: 1. наименование и адрес
за кореспонденция на търговеца; 2. наименование
и адрес на търговския обект, а когато не е налице
стационарен обект – текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”; 3. пореден номер
на касовата бележка; 4. идентификационен номер на търговеца;5. идентификационен номер по ЗДДС (за регистрираните по ЗДДС лица); 6. име или номер
на касиера; 7. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени
стоки или услуги; 8. обща
сума за плащане; 9. дата и час на издаване; 10. графично фискално лого (карта на
България и надпис BG в него) и текст “ФИСКАЛЕН БОН”;11. индивидуални номера
на ФУ и фискалната памет; 12. номер
касово място за търговеца, работещи
с контролна лента на електронен носител
(КЛЕН);13. номер на обекта при
електронна система с фискална памет (ЕСФП); 14. контролно число на документа; 15. номер и дата на фактура при
плащане по доставки, които се изпълняват непрекъснато
във времето – като доставка на
електроенергия, вода, интернет, телефон и други.; 16. двумерен
баркод (QR код), с изключение на тези,
на които не се издава
хартиен документ, а продажбата само се визуализира на дисплей като
кафеавтоматите на самообслужване например. Системният бон има същото значение като фискалната касова бележка, с тази разлика, че
самата каса няма фискална памет,
а изпраща цялата информация в централен сървър, като ако търговецът използва интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, ще издаде системен, а не
фискален бон. Съгласно
цитираната по-горе наредба касовият бон се издава в един екземпляр на клиента
при извършване на плащането или документ за плащането на задължението се издава
на лицето, което е платило в брой конкретната сума. Следователно се налага и
извода, представените от наемателя системни бонове да удостоверяват плащане на
консумативите за наетия имот от наемателя, доколкото бележките за извършеното
плащане в брой се намират в негово държане, а не в държане на наемодателите,
поради което съдът приема за установено и доказано изпълнението на задължението
за заплащане на консумативите от ищеца като наемател. Трябва да се отбележат и обстоятелствата,
че ответникът не е представил платежни документи, удостоверяващи плащането на
тока и водата, освен това партидите за тока и водата на обекта се водят на
името на ответника Д..
Относно изпълнението на задължението за заплащане на
такса смет и данък сгради за наетото помещение са разпитани свидетели на ищеца
и са били представени писмени доказателства от общината по местонахождението на
имота, касаещо декларирането му от ответниците и откриването на данъчна партида
за наетия имот. От така представените писмени доказателства се установява, че
за обект земя и сграда, находящи се в град ***, ул. „***“ № * е открита една
партида с № ***с два данъчни субекта, като в партидата са включени три обекта
на собственост, сред които е и търговския обект с площ от 94,70 лева. Размерът
на данъка и такса смет за трите обекта се установява от представените дубликати
на приходни квитанции, издадени от Отдел „Местни данъци и такси“ към община ***я,
в които са разбити поотделно суми за отделните обекти, без обаче да става ясно
за кой обект каква конкретна сума се дължи. От разпита на свидетеля Г., работил
за ищцовото дружество като крупие, а след това и като
**на **, се установява, че Н. идвал в залата с една, а не с две квитанции, с която удостоверявал заплащането на
данък сгради и такса смет, като сумите му били изплащани незабавно. Този
свидетел обяснява, че не бил забелязал на чие име се водела квитанцията, но и
това не било повдигано като въпрос от Д., който вземал сумата за данъка и
таксата смет, без да има каквито и да е възражения. За получаването на сумите
от Н.Д. са представени, подписани от ответника Д., /както сам е дал обяснения
по реда на член 176 ГПК/, пет броя РКО за платените годишен данък и такса смет
за периода от 2013 до 2017 година в размер на по 148 лева за всяка година.
От разпита на свидетелката Г., ***на ищеца, се
установява, че тока и водата се плащали от ***на залата в срок, като партидите
за тока и водата се водели на името на Н.Д., а данъците и таксите на имота се
плащали от Д., който идвал с квитанцията за платения данък и получавал
платената сума от **. При дадените обяснения от ответника пред съда същият е
обяснил, че за всеки отделен имот имало открита отделна партида, което
обстоятелство се опровергава от представените от ищеца писмени доказателства,
доколкото се установява, че за трите обекта има само една партида. Отделно от
това от приложените приходни квитанции, съдът констатира, че за обекта - земя и
сграда са начислени два данъка и две такси, като сбора от единия данък и
съответната такса битови отпадъци е равна на сбора от другия данък и
съответната такса битови отпадъци, а общия сбор на данъка на всички обекти
възлиза на около 148 лева, или за всеки от наемодателите се получава, че дължи
половината от посочената в приходната квитанция сума /1/2 от 148 лева/, поради
което съдът намира, че ищецът е заплатил изцяло дължимите за обекта данък
сграда и такса битови отпадъци за посочения период на договора за наем.
По отношение на въпроса за солидарността на ответниците,
произтичаща от качеството им на съпрузи, отдали под наем на ищеца недв. имот в режим на СИО.
Съгласно член 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, а според чл. 36, ал.
2 от СК за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите
отговарят солидарно. Налага се извода, че за да отговарят солидарно не е
достатъчно само ответниците да имат качеството съпрузи, но се изисква и поетото
задължение да е за задоволяване нуждите на семейството. Под текущи нужди следва
се разбира ежедневното разходване на парични средства
за покриване на битови нужди
на семейството и за осигуряване на нормалната организация
на живота на семейството,
каквато конкретния случай не обладава, ето защо ответниците ще бъдат осъдени
разделно, а не солидарно, доколкото съгласно член 129, ал. 1 от ГПК за съда съществува
задължение да изясни размера на търсената сума по всяко отделно правоотношение
и съответно да се произнесе разделно, в рамките на
уточнените субективно съединени искове. Това е така, защото когато
е сезиран за нещо повече от
действително дължимото съдът не само
има право, но и е длъжен да
се произнесе за “по-малкото”. При солидарността е така – всеки от солидарните
кредитори има право, съответно всеки от солидарните
кредитори отговаря в размера на цялото
вземане. Ако ищецът поддържа
искането за солидарно осъждане, тогава при липса
на солидарност, съдът дължи произнасяне
с акта по същество, с което, като установи същността
на спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата
сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните субективно
съединени претенции. Дали всички ответници са материалноотговорни или не по
предявените искове, дали между тях
е налице солидарност, е въпрос на основателност,
не и на допустимост
на исковия процес. С оглед притежаваните в равна степен права върху отдадения недвижим, всеки от ответниците ще бъде осъден да върне
на ищеца половината от 153 евро или по 76,50 евро, ведно със зак. лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
от спора на ищеца ще
се присъди адв. възнаграждение от 300 лева и платената държавна такса от 50
лева или общо 350 лева, платими от ответниците.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Колорадо“ ЕООД с ЕИК ********* против
Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.М.Д., ЕГН **********,***, иск за солидарното им осъждане да върнат на ищеца сумата
от 153 евро, представляваща платен от ищеца депозит по сключен между страните
договор за наем от 16.10.2012г., ведно със зак. лихва
върху тази сума, считано от 05.09.2018г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.Д.,
ЕГН ********** да върне на „Колорадо“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 76,50
евро, представляваща
платен депозит по сключен между страните договор за наем от 16.10.2012г., ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от
05.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН ********** *** да върне на „Колорадо“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 76,50 евро,
представляваща платен депозит по сключен
между страните договор за наем от 16.10.2012г., ведно със зак.
лихва върху тази сума, считано от 05.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.Д.,
ЕГН ********** и Е.М.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на
„Колорадо“ ЕООД с ЕИК ********* съдебно –деловодни разноски в размер на
350 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.