Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Пловдив, 14.04.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав в открито заседание на двадесет и
седми март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КУМАНОВ
при секретаря Р.А. и участието на прокурора Й.Ц., като разгледа
АХД № 1165 по описа на съда за 2008 г., докладвано от председателя, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.144
във връзка с чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на "Корадо-Д" ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес на управление в гр.Раднево, ул."Г.С.Раковски" №15, ап.7,
представлявано от П. В. Д., против Акт за дерегистрациа
по ЗДДС /АДЗДДС/ № 24099080000665/25.02.2008 г. на ТД на НАП-гр.Стара
Загора, потвърден с решение № 354/07.05.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и управление на изпълнението" гр.Пловдив. Пред съда се оспорва приетото от
органа по приходите обстоятелство по чл.174, т.4 ЗДДС. Жалбоподателят
твърди, че данъчните задължения в размер на 498694,69 лв. и лихви в размер на
110767,31 са установени с Ревизионен акт /РА/ № *********/21.02.2008 г. на ТД на
НАП – гр.Стара Загора, който не е влязъл в сила към момента на издаване на сега
оспорения АДЗДДС, защото е бил обжалван. В тази връзка твърди, че за да намери
приложение нормата на чл.174, т.4 ЗДДС е необходимо да са налице безспорно
установени данъчни задължения, а именно подадената срещу РА жалба е направила
данъчните му задължения спорни. Моли съда да отмени оспорения данъчен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, но взема становище
в писмени бележки чрез адв.Д. с развити в тях
подробни оплаквания. Не се претендират разонски. Към
писмените бележки е приложено пълномощно.
Националната
агенция за приходите – Дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, чрез процесуалния
си представител юк.Рашева е на становище, че жалбата
е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като присъди на ответната
дирекция юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените
доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна
проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане.
От фактическа страна
съдът приема за установено:
Производството по издаване на
обжалвания акт е започнало по инициатива на органа по приходите съгласно реззолюция за извършване на проверка № 8000152/16.01.2008 г.
относно установяване наличието или липса на основание за служебна дерегистрация по ЗДДС на жалбоподателя. Резолюцията е издадена
от Началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол"
при ТД на НАП-гр.Стара Загора. Компетентността на
органа, издал резолюцията, се установява от Заповед № ЗД-7/12.01.2007
г. нa Директора на ТД на НАП-гр.Стара
Загора.
В хода на проверката е съставен
протокол № 8000152/21.02.2008 г., с който е констатирано, че на жалбоподателя е
извършена ревизия, приключила с издаване на РА № №
*********/21.02.2008 г. на ТД на НАП – гр.Стара Загора. С РА са установени
данъчни задължения, както следва: ДДС в размер на 456701,35 лв. и лихви 89364,31
лв., и преки данъци по ЗКПО в размер на 41993,34 лв. и лихва 21403,00 лв.
Същевременно по Годишна оборотна ведомост към 31.12.2006 г. наличните активи
възлизат на 8875,51 лв. /стоки/, като няма дълготрайни материални активи.
В резултат на горните констатации
органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл.176, т.4 ЗДДС
спрямо жалбоподателя, а именно: наличие на данъчни задължения, общата стойност
на които надхвърля стойността на активите, намалена с неговите задължения.
Ревизионен акт №
*********/21.02.2008 г. на ТД на НАП – гр.Стара Загора е обжалван по
административен ред и е потвърден с решение № 355/07.05.2008 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив.
Недоволно от така постановеното решение, "Корадо-Д"
ЕООД е оспорило РА пред Пловдивския административен съд, пред който е
образувано АХД № 1147/ 2008 г. С определение № 1515/03.07.2008 г., постановено
по същото дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против
казания ревизионен акт и е прекратил производството по делото. Определението не
е обжалвано и е влязло в сила на 24.09.2008 г.
Възприетата от органа по приходите
фактическа обстановка при извършване на проверката се установява от представените
по делото писмени доказателства: обобщена оборотна ведомост на синтетични
сметки с натрупване от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. на "Корадо-Д" ЕООД, годишна данъчна декларация вх.№
24006413/31.03.2008 г. с приложенията към нея, писмо изх.№ Втр.К
8134/ 17.11.2008 г. на ТД на НАП – гр.Стара Загора, сектор "Обработка на
плащания и задължения".
В с.з. от 19.02.2009 г. беше допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която следваше да установи какъв е бил размерът
на наличните активи на дружеството-жалбоподател към
31.12.06 г., както и каква е общата стойност на данъчните задължения, в това
число главница и лихви за просрочие. Предвид
противопоставянето на жалбоподателя спрямо назначената експертиза, изразязащо се в невнасяне на
определения депозит, съдът оцени процесуалното поведение на жалбоподателя като
нежелание да бъде изслушана същата, поради което експертизата беше заличена.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.106,
ал.1 ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация)
по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да
приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
Според ал.2, т.2 на същата разпоредба регистрацията се прекратява по инициатива
на инициатива на органа по приходите, когато е последният установил основание
за задължителна дерегистрация или когато е налице
обстоятелство по чл.176 с.з.
Обжалваният Акт за дерегистрация по ЗДДС 24099080000665/25.02.2008 г. е
издаден от компетентен орган и в предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона: чл.106, ал.2 ,т.2,
б."б" във вр. с чл.176 ЗДДС. Цитираното в
акта правно основание за неговото издаване е чл.106, ал.2, т.2, б."б" ЗДДС: регистрацията се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато е
налице обстоятелство по чл.176, т.4 ЗДДС, а именно задълженото лице има данъчни
задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му,
намалена с неговите задължения.
Безспорно органът по приходите е
обосновал тези обстоятелства с наличието на данъчни задължения, определени с РА
№ *********/21.02.2008 г. на ТД на НАП – гр.Стара Загора, които не са внесени
към датата на издаване на АДЗДДС. Не се спори между страните, че посоченият РА не
е влязъл в сила към момента на издаване на обжалвания акт за дерегистрация, но е влязъл в сила към момента на приключване
на устните състезания по настоящото дело.
Съдът намира, че в процесния случай е приложима разпоредбата
на чл.142, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс,
приложим на основание съгласно която установяването на нови факти от значение
за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на
устните състезания. За да прецени законосъобразността на оспорения данъчен акт,
съдът следва да вземе предвид влизането в сила на предхождащия го ревизионен
акт, послужил като основание за издаването на АДЗДДС.
Разпоредбата на чл.176 ЗДДС се
намира в Глава XXV на закона, в раздел "Отказ или прекратяване на
регистрация във връзка с данъчни нарушения". От тълкуването на посочените
в чл.176 основания за дерегистрация се налага извода
за такова поведение на ДЗЛ, целящо извършването на данъчни нарушения, за които
да бъде санкционирано. Съдът приема, че законодателят е квалифицирал като
данъчно нарушение и наличието на установени спрямо задълженото лице, но невнесени данъчни задължения в описателно посочените
размери, несъпоставими с наличните му активи. Характерът на производството по
чл.176, т.4 ЗДДС е санкционен и правилно е намерил
приложение по отношение на жалбоподателя. Това е така, защото с оглед правната
сигурност не следва да остава регистриран по ЗДДС данъчен субект, който не е в
състояние да посрещне изискуемите си публични
задължения. По отношение на такъв субект няма да е сигурно начисляването и
внасянето на дължимия косвен данък, което от своя страна ще рефлектира върху
правата на съкотрагентите му, на които той се явява
доставчик.
Установените
с РА данъчни задължения подлежат на доброволно изпълнение, поради което стават изискуеми, макар и същият да не е влязъл в сила. Съгласно
разпоредбата на чл.127 ДОПК установеното с ревизионен акт задължение подлежи на
доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта. Ал.2 на цитираната
разпоредба предвижда след изтичане на този срок ревизионния акт да подлежи на
принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на кодекса. С
цитираните разпоредби на ДОПК е предвидено и допуснато по силата на закона
предварително изпълнение на РА, макар и не влязъл в сила. Ако не е спряно
изпълнението му по реда, предвиден в ДОПК, РА се явява изпълнителен титул и при
това положение определените с него задължения подлежат на внасяне.
В настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства за налични активи
и вземания, които да нахвърлят задълженията му, следователно констатациите в АДЗДДС
не са оборени. Като е обосновал наличието на основания за дерегистрация
по ЗДДС на жалбоподателя с обстоятелството по чл.176 ЗДДС предвид издаден
ревизионен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на
закона и който може да произведе правно действие, органът по приходите е постановил
един законосъобразен данъчен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, като в
полза на Дирекция "ОУИ" гр.Пловдив се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определено,
същото възлиза на 160.00 лв.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.1, предложение последно и чл.161, ал.1, изречение трето от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Корадо-Д"
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление в гр.Раднево,
ул."Г.С.Раковски" №15, ап.7, представлявано от П. В. Д., срещу Акт за
дерегистрациа по ЗДДС № 24099080000665/25.02.2008 г.
на ТД на НАП-гр.Стара Загора, потвърден с решение № 354/07.05.2008
г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив.
ОСЪЖДА "Корадо-Д" ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, да заплати
на Дирекция "Обжалване и управление
на изпълнението" гр. Пловдив, сумата от 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен
съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :