№ 117
гр. Видин, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ
НИНА Д. Н.А
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251300600231 по описа за 2025 година
С присъда № 27/29.04.2025г. по НОХД № 200/2025г. по описа на Районен съд Видин,
подсъдимия Д. М. Н. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, в това че на 30.09.2022 г. в
гр. Видин, самоволно и не по установения от закона ред, е осъществил оспорвано от В.К.Б.,
предполагаемо право на собственика В.П.М., да премести ограда в имот с идентификатор
10971.505.11, собственост на В.К.Б., В.П.М. и В.В.Л., съгласно скица от поземлен имот №
15-211508-24.02.2023г., издадена от СГКК Видин, от местоположението й, определено от
Съдия-изпълнител с протокол за разпределение на ползването от 20.04.2018 г., съставен по
изп. дело 20187240400136, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
22.02.2017г. от Районен съд Видин, на основание съдебно решение по ЧГД № 40/2016г., по
описа на Районен съд Видин, чрез извършване на трасиране, означаване и координиране на
границата на ползване и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 323 ал.1 от НК, за
което и на основание чл. 323 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 и чл.36 от НК, на подсъдимия Н. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и глоба в размер на 100
лева, и на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Подсъдимия Д. М. Н. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Видин сумата от 54.70
лева, представляваща разноски за вещо лице по досъдебното производство.
Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Б. В.- защитник на подсъдимия Н.. В
жалбата се визират оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна. Иска се присъдата да
бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за невинен
и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на ОП Видин в с.з. моли да бъде потвърдена присъдата на ВРС, като
1
правилна, законосъобразна с наложено справедливо наказание.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от първата
инстанция, но не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция.
ВРС е допуснал съществени процесуални нарушение в последователност.
Видно от протокола от с.з. от 29.04.2025г. по делото на ВРС, преди започване на съдебното
следствие, защитника на подсъдимия е направил искане производството да протече по реда
на чл.371, т.1 от НПК. ВРС е направил разяснението по смисъла на чл.372, ал.1 от НПК, след
което подсъдимия е заявил: „Не се признавам за виновен. Разбирам последиците от
разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК.“ ВРС е визирал, че е установил, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата от ДП, постановил е, че
при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на ОА /с оглед чл.372
,ал.4 от НПК/ и е дал ход на съдебното следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Видно е, че желанието на защитата е било за съкратена процедура при хипотезата на чл. 371,
т.1 от НПК. Този текст от НПК регламентира, че подсъдимият и неговият защитник,
гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да
не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство. ВРС вместо да изясни съдържанието
на съгласието на подсъдимия и неговия защитник през призмата на т.1 на чл.371 от НПК,
респ. за кои свидетели и ВЛ е налице съгласие да не се провежда разпит и т.н., е продължил
производството при различна хипотеза, респ. по т.2 на чл.371 от НПК. ВРС е разгледал
делото по съкратена процедура, която не е поискана от подсъдимия и защитника му и за
която не са били налице изискуемите процесуални условия. Не е ясно какво самопризнание
е имал предвид ВРС, като е приел за установено, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от доказателствата от ДП. Подсъдимият Н. е заявил, че не се признава за виновен,
и никъде не е отразено негово съгласие да не се събират доказателства за фактите от ОА, а
още по-малко е отразено цялостно признание на подсъдимия относно фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА. При това положение, като е разгледал делото по съкратена
процедура по чл. 371, т.2 от НПК, но в разрез с чл.371, т.2 от НПК, ВРС е допуснал особено
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
нарушаващо правото на защита на подсъдимия.
ВРС е допуснал и друго процесуално нарушение от категорията на съществените.
Визираните „мотиви“ не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо
2
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
В т.нар. „мотиви“ ясно се вижда липсата на последователност и формален подход на ВРС
при тяхното изготвяне. Още в началото им е визирано, че подсъдимия Н. „…не се признава
за виновен, отрича авторството на деянието, не потвърждава обстоятелствата по
обвинителния акт…“ Тогава възниква въпроса- защо при такава позиция на подсъдимия
ВРС е приложил процедурата на чл.371, т.2 от НПК, която изисква подсъдимия изцяло да
признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-нататък ВРС е
визирал, че производството по делото е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК /„…Н. дава
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите и експертното
заключение от досъдебното производство“/, което е в разрез с процесуалната действителност
по делото, доколкото подсъдимия не е давал такова съгласие, а ход на съдебното следствие е
даден по чл.371, т.2 от НПК.
Фактическата обстановка визирана в т.нар. „мотиви“ е почти дословен препис
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Веднага след това, ВРС е визирал: „Съдът не възприема становището на подсъдимия Н. и
неговата защитата. Тази версия, че той не е автор на твърдяното престъпно деяние не се
кредитира от този съдебен състав на ВРС. …“ По-нататък ВРС е продължил само с общи
формулировки, без каквато и да било отпратка и позоваване на конкретни доказателства,
като отново е обобщено е посочено, че „…Твърдяното от Н. и неговата защита не създава
съмнение в обвинението, което напротив- се подкрепя от наличните доказателства…“.
Видно е, че ВРС не е обсъдил конкретните обяснения на подсъдимия, който той е дал когато
му е дадена последна дума. Казаното тогава от подсъдимия е в насока, че той е оградил
място което е ползвал и върху което смята, че има права. Видно е, че подсъдимия всъщност
не толкова е оспорил авторство на извършеното от фактическа страна, а е изразил позиция,
че стореното от него не е виновно извършено, респ. не е престъпление. Тази конкретика не е
обсъдена от ВРС, който напълно е игнорирал и възраженията на защита, че процесното
поведение на подсъдимия, с оглед степента му на обществена опасност не е престъпление,
но представлява административно нарушение, което следва да се санкционира по ЗУТ. В
т.нар „мотиви“ напълно липсват съображения по възражението на защита, респ. липсва
отговор дали конкретното възражение на защитата е основателно или не.
ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерността на
деянието, като липсата на такива е както за обективната страна, така и за субективната
страна. Като обективна страна на деянието е преписан диспозитива на обвинителния акт,
без да се изследва наличието на отделните субективни признаци на деянието през призмата
на конкретното поведение на подсъдимия.
Вместо обосновка на субективната страна, през призмата на стореното от подсъдимия, е
визирана дефиницията за пряк умисъл, допълнена с общи формулировки.
Без подкрепа с конкретни доводи е визиран размера на наказанията, които ВРС е приел, че
3
следва да наложи на подсъдимия. Посоченото е, че подсъдимия не се отклонява от органите
на съдебната власт /но това е задължение на привлечения към наказателна отговорност/, че
„не е осъждан“ и „има чисто съдебно минало“, което е ненужно повторение, разкриващо
едно и също обстоятелство. Посочено е, че „Стореното не разкрива висока обществена
опасност на деянието.“ Не е ясно каква е сравнителната база, въз основа на която ВРС е
стигнал до този извод. Не е ясно, също така, при разглеждане на делото по реда на чл.371,
т.2 от НПК, респ. чл.372, ал.4 от НПК, ВРС съобразил ли е изискването на чл.373, ал.2 от
НПК, която разпоредба има пряко отношение към индивидуализацията на наказанието. В
крайна сметка, липсва ясни и конкретни мотиви досежно индивидуализацията на
наказанието наложено на подсъдимия.
Предвид горното, налице е и друго същественото процесуално нарушение, представляващо
липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348,
ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на това
съществено процесуално нарушение.
С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд следва да
отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на
ВРС.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 27/29.04.2025г. по НОХД № 200/2025г. по описа на Районен съд
Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се
отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4