№ 154
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 435 и сл.
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Н. т.“ ЕООД - С. против определение №
260261/23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1075/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд – ІІ състав. Жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно поради противоречие със закона и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови
решение, с което да отмени изпълнителните действия на ЧСИ Г. И.,
изразяващи се в налагане на запор на посочената банкова сметка в „П. и. б.“
АД на дружеството до размер от 10 000 лв., представляващи безвъзмездна
финансова помощ от Държавата, като бъде указано на съдебния изпълнител
да вдигне наложения запор до тази сума.
Ответникът по частната жалба „П. и. б.“ АД – С. счита, че тя е изцяло
неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде осъден
жалбоподателят да му заплати разноски по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 150 лв.
1
Ответниците по частната жалба „Г. о.“ ЕООД – С., „Т. о.“ ЕООД – С.
З., „М. К.“ ООД – С. и Н.М. не са взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови
изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 1666/2020 г. по описа на ЧСИ Г. И.
с рег. № 765 и с район на действие района на Окръжен съд – Стара Загора е
видно, че то е било образувано по молба на „П. и. б.“ АД - С. против „Г. о.“
ЕООД – С., „Н. т.“ ЕООД – С. и Н. АТ. М. и въз основа на изпълнителен лист
от 02.03.2020 г. по гр.д. № 66415/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
като в хода на изпълнителното производство са присъединени като
взискатели „Т. о.“ ЕООД – С. З. и „М. К.“ ООД – С..
На 07.07.2020 г. на длъжника „Н. т.“ ЕООД – С. чрез управителя му
Н.М. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е вписан и
наложеният запор върху банковите му сметки в „П. и. б.“ АД – С..
На 03.11.2020 г. е постъпила молба до ЧСИ И. от „Н. т.“ ЕООД, в която
се твърди, че на предишния ден той е установил, че върху банковата сметка
на дружеството е наложен запор, като в нея на 08.10.2020 г. са били
преведени 10 000 лв. от Министерство на икономиката, представляващи
безвъзмездна финансова помощ под форма на преки, безвъзмездни средства
съгласно „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на
икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от Ковид-19 от
19.03.2020 г.“, поради което молителят смята, че те са целево отпуснати и
като такива са несеквестируеми, поради което е поискал да бъде вдигнат
запорът на банковата сметка до размер от 10 000 лв., представляващи
безвъзмездна финансова помощ от Държавата.
На същата дата /03.11.2020 г./ е постъпила жалба вх. № 263165 от „Н.
т.“ ЕООД до Окръжен съд – Стара Загора със същото съдържание и искане да
бъдат отменени изпълнителните действия на ЧСИ Г. И., изразяващи се в
2
налагане на запор на банковата сметка на дружеството до размер на 10 000
лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ от Държавата, като й
бъде указано да вдигне наложения размер до посочената сума.
Доколкото жалбата е подадена директно в Окръжен съд – Стара Загора
и не е спазена процедурата на чл. 436, ал. 1 от ГПК, тя е била изпратена на
ЧСИ И. за администриране, където е заведена под № 53333/11.12.2020 г., като
тя е разгледана от Окръжен съд – Стара Загора с обжалваното определение.
С определение № 260261/23.02.2021 г. е оставена без разглеждане
жалбата на „Н. т.“ ЕООД и е прекратено производството по делото, като
съдът е приел, че тя е подадена след изтичане на предвидения законов срок за
обжалване и че длъжникът не е активно процесуално легитимиран да обжалва
посоченото изпълнително действие.
Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен
правен извод по отношение на недопустимостта на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК /в редакцията й от ДВ
бр. 100/2019 г./ жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава
до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му
или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението.
Както вече беше посочено, поканата за доброволно изпълнение, в
която е вписан наложеният запор върху банковите сметки на дружеството в
„П. и. б.“ АД – С., е била редовно връчена на „Н. т.“ ЕООД на 07.07.2020 г., в
който ден длъжникът е уведомен за това изпълнително действие и откогато е
започнал да тече срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като той е изтекъл на
21.07.2020 г., вторник, който е бил присъствен ден /чл. 60, ал. 4 от ГПК/.
Настоящият състав приема, че по принцип налагането на запор върху
банковата сметка на длъжника като насочване на принудително изпълнение
върху това имущество поражда действие по отношение на всички
постъпления в нея /вече налични и бъдещи/, не е необходимо такъв да бъде
налаган за последващо постъпващи суми и за всяка нова сума, постъпила в
банковата сметка, не възниква ново право на длъжника да обжалва наложения
3
запор, респ. не започва да тече нов срок за това.
В случая обаче основанието да се оспори законосъобразността на
наложения запор е нововъзникнало /несеквестируемост на сумата според
жалбоподателя/, като към момента на първоначалното му уведомяване „Н. т.“
ЕООД не е можел обективно да го изтъкне, поради което съдът приема, че
той може да се позове на него едва след постъпване на сумата реално по
банковата му сметка /т.е. след 08.10.2020 г./.
Доколкото по делото няма данни кога жалбоподателят е разбрал за
превода и неговия произход, а жалбата е постъпила в регистратурата на съда
на 03.11.2020 г., съдът приема, че това процесуално действие е било
извършено в срок.
Що се отнася до това дали жалбоподателят може да оспорва
наложения запор, съдът намира, че „Н. т.“ ЕООД като длъжник в
изпълнителното производство има право да обжалва насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, в случая
вземане по банкова сметка /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/, което принудително
изпълнение започва с налагане на запор върху него /т. 1, пр. 1. от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на
Старозагорския окръжен съд за произнасяне по жалбата на „Н. т.“ ЕООД по
същество.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260261/23.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1075/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІІ състав.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по
жалбата на „Н. т.“ ЕООД – С. по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5