РЕШЕНИЕ №
04.01.2016 година
град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 1-16 състав, в открито заседание
на пети октомври през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР
ЖЕЛЯЗКОВ
като
разгледа докладваното от съдията ЖеляЗ.ов гражданско дело № 17373 по
описа за 2014 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането /отм./ от И.А.К.
и К.Н.К., против З. „Л.И.” АД.
Ищците, чрез процесуалния си представител адв. В. твърдят, че на 21.07.2014 г. около 23.05 ч. На път 306, при
м.06+00 в учакстъка между град Ч.Б. и
град Л.., водачът И.Д.Й., управляващ л.а. Пежо 307, с ДК № ***, поради несъобразена скорост изгубил
контрол върху автомобила и напуснал пътното платно, като навлязъл в отбивка в
дясно на пътя и се блъснал в спрелия там л.а. Ауди 80, рег. № ***. При
катастрофата бил блъснат намиращия се зад спрения автомобил Д.К.Н. – син на
ищците, на 34 години, който починал в
резултат на произшествието. Твърди се, че ищците са съсипани психически, трудно
преживяват внезапната загуба на Д.Н., тъй като те били много привързани и синът
им се грижел за тях. Претендира се ответникът, при когото е налична валидна
застраховка "Гражданска отговорност" относно МПС управлявано от виновния
водач, да им изплати обезщетение на неимуществените вреди в размер на по 150 000
лв. за всеки от родителите на починалия, ведно със законната лихва от датата на
ПТП.
Ответникът
З. „Л.И.”АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва
размера на иска. При условията на евентуалност твърди съпричиняване от
пострадалия. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети като писмени доказателства всички
документи съдържащи се в досъдебното производств № ЗМ-422/2014 г. по описа на
РУП – Ч.Б., както и присъда с мотивите към нея, по НОХД № 43/2015 г. по описа
на Плевенски окръжен съд. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от дата 30.07.2014 г. на 21.07.2014 г. около 23.05 часа е било реализирано
ПТП. Към преписката по ДП и по настоящотно дело е приет като доказателство Лист
за преглед в спешно отделение № 10567, от който се установява, че на 22.07.2014
г. около 00.30 часа пострадалият Д.Н. е бил приет по спешност с отворена
фрактура на лява подбедрица и рана в дясна подбедрица, стабилизан и насочен към планова операция операция,
извършена на 23.07.2014 г. В резултат от
усложнения настъпили след операцията
пострадалият починал на 25.07.2014 г. Тези констатации се потвърждават от
извършената в хода на досъдебното производство СъдебномедицИ.ка експертиза на
труп.
За установяване на причината за настъпване на смъртта
и за установяване наличието на причинна връЗ.а с ПТП по делото е назначена и
приета съдебномедицИ.ка експертиза. Съгласно приетото и неоспорено заключение
на вещото лице д-р Л.С., Д.К.Н. е получил следните увреждания: Открито счупване
на лявата подбедрица с раЗ.ъсване и разслояване на меките тъкани; мастна
емболия на белите дробове, съчетана механична травма- генерализирана контузия
на тялото и охлузвания, кръвонасядания раЗ.ъсно-контузни рани на крайниците,
както и следните усложнения: възпаление на коремната кухина /флегмон/, начеващо
възпаление на белите дробове, остър венозен застой, мозъчен и белодробен
оток, дистрофични промени във вътрешните
органи. Според вещото лице по назначената СМЕ причина за настъпилата смърт е
настъпилата остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, в резултат на
мастна емболия на на белите дробове, представляващо усложнение от травмата на
долния ляв крайник. Заключението на
експертизата е, че е налице причинно-следствена връЗ.а между ПТП и смъртта на Д.Н..
Назначената и приета съдебна автотехническа експертиза
/САТЕ/ установява, че на 21.07.2014 г. около 22,30 часа се движел л.а. Ауди 80
с посочен ДК№, с посока от гр.Ч.Б. към гр. Л.. На плавен ляв завой от дясната
страна на движението, автомобилът спрял на пътна отбивка. Водачът и пътникът до
него /пострадалият Д.Н./ излезли и застанали отзад на автомобила, като
пострадалият бил от лявата страна. В същото време, в същата посока се движел
л.а. Пежо 307 с посочен по-горе рег.№, управляван от И.Й.. Водачът на автомобил
Пежо отклонил автомобила си в дясно и забелязал паркиралия автомобил в
отбивката. Така движейки се, той е ударил с предната си част задната лява част
на л.а. Ауди. В момента на сблъсъка, между двете МПС се намирал пострадалия Д.Н.
който понесъл удара и бил отхвърлен в канавката. Вещото лице е изчислило, че
скоростта, с която се е движел л.а. Пежоа в момента на сблъсъка е била близкса
до 78 км/ч. Спирачни следи в района на сблъсъка не са констатирани. Изчислено е
също, че дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил е 65,21 м. като
е направен извод, че водачът му е допуснал закъснение при използване на
спирачната уредба на автомобила и се е движел с несъобразена с пътната
обстановка скорост.
Разпитаната като свидетел Л.Д.Н.- снаха на ищците и на
пострадалия разказва, че познава ищците И. и К. К. от 2010 г. синът им също, впоследствие се
запознала с брата на пострадалия и станали семейство. Научила още вечерта
веднага след злополуката от жената на пострадалия, която и се обадила по
телефона и казала, че са претърпели ПТП. Отношенията в семейството преди да
настъпи транспортното произшествие, отношенията с майка и баща били доста добри. Д. живеел при
тях до 2003 г. Почти всяка седмица ходил
при тях, и през седмицата, и в
събота и неделя - винаги, когато се е налагало, никога не отказвал. Д. помагал на родителите си и физически и финансово. Винаги, когато имали
нужда от него той се отзовавал.
Никога не ги е оставял или не ги е
пренебрегвал. За Д. разказва, че бил много добър човек - че „залък от устата ще си извади, за да я
даде на човек в нужда и винаги ще услужи ще направи всичко възможно. Дори и да
няма физическата възможност ще да намери начин по някакъв начин да помогне,
когато някой го помоли за нещо”. Когато съобщили на ищцата И.К. лошата новина
за смъртта на сина и, тя направо се сринала. За всички била много пагубна ситуацията.
Ищците И. и К., въпреки, че се държат физически не са преживели загубата на
техния син. Не успяват да осъзнаят, че са загубили сина си. Според св. Н. ищците няма да преживеят това
нещо. Продължавали да ходят на гробища и всеки ден ходят там. И двамата се
променили след произшествието и здравословното им състояние се влошило. На ищеца
К.К. след инцидента му правили операция. Ищцата също здравословно много се
влошила, вече имало разлика в тях, не били същите.
Свидетелката В.Х.И. показва пред съда,
че преди смъртта на пострадалия И. и К. и синът им Д. се разбирали, помагали си
като син с майка и баща. След катастрофата ги видяла и състоянието на ищцата като майка
било отчайващо, и двамата продължавали много да жалят. След загубата на детето им били
скърбящи родители, продължават да ходят на гробища. Много пъти и след това и
постоянно ги виждала да плачат,. Д. бил добър, работлив, отзовавал се когато го
повикат. Помагал им с труд, с каквото имат нужда.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесният инцидент е настъпил по вина на водача на лекия автомобил Пежо 307 И.Й.,
който е нарушил нормите на Закона за движение по пътищата, като се е движел с
несъобразена скорост за пътната обстановка и е задействал със закъснение
спирачната уредба на автомобила. Отговорността на водача е установена с влязла в сила присъда
по НОХД № 43/2015 г. на ОС Плевен, която е задължителна за съда по въпроса за
вината. Установява се, че като пряка последица от предизвиканото ПТП е
настъпила смъртта на сина на ищците.
С оглед събраните гласни доказателства, установяващи
претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на техния син и като
съобрази принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни случаи и момента на
настъпване на инцидента, съдът приема, че обезщетението следва да бъде
определено в размер на по 120 000 лв. за всеки ищец. За този извод съдът взе
предвид обстоятелство, че загиналият е съжителствал с родителите си в едно домакИ.тво до 2003 година. Установени
са близките отношения в семейството на починалия, проявяваната взаимопомощ и
обич между син и родители. Съдът приема за доказано и твърдението за настъпили
тежки последици за психическото и физическото състояние на ищците във връзка
със загубата на техния син.
Не са налице събрани по делото доказателства, при
разпределената върху ответната страна тежест за доказване на това, за
съпричиняване от страна на пострадалия.
За горницата над посочената сума до пълния предявен
размер исковете на всеки от ищците следва да се отхвърли.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от
ответника-застраховател, тъй като относно отговорността на виновния водач е
била налична валидна към момента на произшествието застраховка при ответното
дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла
на чл. 226 КЗ ищците, в качеството им на увредени лица, имат право
да претендират обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника –
застраховател.
Върху определената по-горе суми за обезщетение на
нематериални вреди следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на
деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи
отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия
обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че
забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на настъпилата смърт в причинно-следствена връзка с ПТП– 25.07.2014
г.
Предвид изхода на спора ответникът-застраховател
следва да заплати на пълномощника на ищците
разноски за един адвокат на основание чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 7625 лв. съобразно
уважената част от исковете, и на бюджета
на съда - 248 лв. за извършените съдебни
експертизи. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът-застраховател следва да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 9600 лв.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска, които възлизат на 1905 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление:***, представляван от М.М. - Г. и В.Л.П., да заплати на И. А. К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Ц.В. от САК, сумата от 120 000 лв., съставляваща обезщетение на неимуществени
вреди от смъртта на сина и Д.К.Н., в едно
със законната лихва върху главницата от 25.07.2014 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 120 000 лв. до пълния предявен
размер от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление:***, представляван от М.М. - Г. и В.Л.П., да заплати на К. Н. К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Ц.В.
от САК, сумата от 120 000 лв.,
съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина му Д.К.Н., в едно със законната лихва върху главницата от
25.07.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 120
000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **** да заплати на адв. Ц.В., Софийска адвокатска колегия, ул.”********.
адвокатско възнаграждение в размер на 9530 лв. на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата; и на И. А. К., ЕГН ********** и К. Н. К.,
ЕГН ********** – сумата от 5 лева – разноски за съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 9600 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 248 лв. – възнаграждение за вещи лица по
извършените съдебни експертизи.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН ********** и К. Н. К.,
ЕГН **********, с посочен адвес и чрез адвокат Ц.В., САК, да заплатят на ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК **** сумата в размер на 1905 лева – възнаграждение за юрисконсулт
съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: