Решение по дело №1102/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 34, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. Х. М. С., гражданин на Сирия, против Решение № 10739/11.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано да се събере на територията на Република България със своята съпруга А. О. С. и с малолетните си деца А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С..

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че органът не сочил, че спрямо един или повече от членовете на семейството на жалбоподателя били налице предпоставките за отказ, предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 1-3, във връзка с алинея 2 ЗУБ, а изложил мотиви, касаещи ситуацията в страната им на произход. Цитираното в акта Решение по дело С-540/03 на СЕС била извадка от контекста, която не отразявала същността на решението. Поддържа се, че при издаването на акта си органът не взел предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано с чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и правата на детето, гарантирани с чл. 24 от нея, и по-конкретно правото на висшия интерес на детето да бъде отдавано първостепенно значение при всички действия, които се предприемат по отношение на децата, както и правото на редовно поддържане на лични отношения и преки контакти с двамата му родители. Позовава се и практика на Европейския съд по правата на човека, според която наличието на „семеен живот“ бил фактически въпрос, който зависил от реалното, практическо наличие на тесни лични връзки, а възможността родителят и неговото дете да бъдат заедно представлявала основен елемент на семейния живот. Освен това, ако в района на Камишли не следвало насилието да се определя като безогледно, поради което членовете на семейството му могли да живият там, а и самият жалбоподател би могъл да се завърне в страната си на произход и да заживее спокойно на тази територия, както се твърди в оспореното решение, то решаващият орган следвало да инициира процедура по прекратяване на предоставения му статут по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУБ, а това не било сторено.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 10739/11.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е неоснователна, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 14912/16.10.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, на С. Х. М. С. е предоставен хуманитарен статут.

С молба рег. № УП-28673/16.11.2023 г. С. Х. М. С. е поискал да му бъде разрешено да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България по реда на чл. 32, във вр. с чл. 18 ЗУБ, а именно със съпругата си А. О. С., с дъщеря си А. Х. С. и със синовете си А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С.. Изрично е отбелязано, че децата му от първата съпруга живеят с втората съпруга и децата от нея, като тя е назначена за настойник на всички деца.

От представените заверени копия на 2 бр. семейни книжки, 4 бр. гранични паспорти, удостоверения за настойник и за развод и съдебно решение за попечителство и представителство, на арабски език и придружени с превод на български език, се установява, че първата съпруга на жалбоподателя е Р. А. М. Ш., с която е сключил брак на ***.2010 г. и се е развел на *** г., като тя е майка на децата му А., род. на 0*** г. и А., род. на ***** г., както и че след развода им двете деца остават при бащата. Изяснява се и че на 01.01.2015 г. С. Х. М. С. е сключил брак с А. О. С., като тя е майка на децата А., род. на**** г. и А., род. на ****., като и че е законен настойник и на четирите деца на жалбоподателя.

От Протоколи с рег. № УП-28673/21.11.2023 г., № УП-28673/11.04.2024 г., № УП-28673/11.06.2024 г. и № УП-28673/20.09.2024 г. е видно, че на тези дати са проведени общо четири интервюта с С. Х. М. С., с цел да представи обстойно фактите и причините, поради които иска да се събере със съпругата и децата си на територията на Република България. Заявил е, че иска да се събере с тях, за да живеят тук, защото условията за живот били добри, и че след това щели да подадат молба за закрила в България. Посочил е и че в момента семейството му се намира в Сирия, в [населено място]. Уточнил е, че първият си брак сключил с Р. А. през 2011 г., а се развели през 2014 г. религиозно и официално през 2017 г., като тя била майка на децата А., род. на ***** г. и А., род. на**** г. С втората си съпруга А. О. се сгодили през 2015 г., а през 2016 г. сключили брак, като тя била майка на децата А., род. на **** г. и Ариан, род. през 2021 г. Уведомил е и че родителските права над децата А. и А. били предоставени на него, като бившата му съпруга подала молба в Дамаск като техен законен настойник да бъде назначена настоящата съпруга, тъй като изискване на посолството било настойник да им бъде човекът, с който ще пътуват децата.

Протоколите от проведените интервюта с С. Х. М. С. са подписани от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът им е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки и няма възражения по него.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република – от 25.08.2024 г. и от 27.08.2024 г., като в хода на съдебното производство е представена и още една - от 15.10.2024 г.

Със становище рег. № УП-28673/01.10.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на С. Х. М. С. да бъде отказано да се събере на територията на Република България със своята съпруга А. О. С. и с малолетните си деца А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С..

С Решение № 10739/11.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано на С. Х. М. С. да се събере на територията на Република България със своята съпруга А. О. С. и с малолетните си деца А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С.. Прието е, че действително А. О. С. е съпруга на С. Х. М. С., а А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С. - негови непълнолетни и невстъпили в брак деца, т.е. спазена е разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, поради което той имал право да поиска да се събере с тях. Следвало да се има предвид, обаче, отбелязаното в точка 46 по дело С-540/03 на ЕС, според която „Съветът, подкрепян от германското правителство и Комисията твърди, че правото на зачитане на семейния живот само по себе си не е еквивалентно на правото на събиране на семейството. Според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е достатъчно семейният живот да е възможен например в държавата на произход". В тази връзка е посочено, че положението в страната на произход на С. Х. М. С. се подобрило значително, като органът се е позовал на приложените по административната преписка справки с входящ № ЦУ– 1841/23.08.2024 г. и № ЦУ– 1852/27.08.2024 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС. Според информацията в тях не можело да се направи обоснован извод, че в момента бил наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, а състоянието на сигурността в района на Камишли, въпреки спорадичните инциденти там, не следвало да се определя като безогледно насилие. Направено е и заключение, че молителят можел да се завърне в страната си на произход и да продължи семейния си живот в нея.

На 17.10.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу него е подадена чрез органа на 29.10.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства, а според чл. 34, ал. 1 ЗУБ има правомощието да отказва разрешение за събиране на семейства.

Председателят на ДАБ при МС се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 10739/11.10.2024 г. съдържа от формална гледна точка фактически и правни основания за издаването му, които дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва да се събере със своята съпруга и с децата си.

Според настоящия съдебен състав при издаването на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Съображенията за това са следните:

Общото процесуално правило, разписано в чл. 35 АПК, предвижда индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

В чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗУБ е предвидено, че чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, като Председателят на ДАБ отказва разрешение, когато по отношение на някой от членовете на семейството са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3, или по отношение на друг съпруг - в случай на многобрачие, когато чужденецът вече има съпруг в Република България. Според цитираната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ тези обстоятелства са наличието на сериозни основания да се предполага, че лицето: е извършило деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството; е извършило тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България; че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите й, относно мерките за борба с международния тероризъм;

Според даденото в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ легално определение на понятието "членове на семейството" за целите на този закон, такива са: а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на жалбоподателя е чужденец с предоставена международна закрила, че е съпруг на А. О. С., както и че е баща на ненавършилите пълнолетие и невстъпили в брак деца А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С.. На следващо място, няма спор, а и се установява по делото, че семейните връзки предшестват влизането на С. Х. М. С. на територията на Република България. При тези фактически установявания, които са възприети и от самия орган, видно от мотивите на обжалваното решение, същият е трябвало да прецени единствено дали са налице респ. липсват основанията за прилагане на изключващите клаузи по чл. 34, ал. 3 ЗУБ. В случая обаче това не сторено, т.е. не са изследвани част от релевантните обстоятелства за отказ на разрешение на чужденец с предоставена международна закрила да се събере със семейството си на територията на Република България. Вместо това органът е обсъдил ситуацията в страната му на произход, което обстоятелство е ирелевантно в производството по чл. 34, ал. 1 ЗУБ. Следователно, преценката на административния орган по молбата на жалбоподателя за събиране на семейството е непълна, а и неправилна, след като не е изяснил изцяло фактите и обстоятелствата от значение за случая, а от друга страна се е позовал на такива, които са неотносими.

Касае се за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички относими факти за случая, а това от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че представеният писмен отговор на процесуалния представител на ответника, съдържащ доводи относно представените от чужденеца документи, не е част от административната преписка по издаване на оспореното решение, както и че мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за неговата законосъобразност, а и не може същият да допълва или изменя волята на административния орган. Недопустимо e и преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на С. Х. М. С. е основателна, респ. оспореното от него решението следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата му за събиране на жалбоподателя със своята съпруга и с децата си, при което органът трябва да извърши преценка и да изложи мотиви от фактическа и правна страна само относно наличието на визираните в чл. 34, ал. 1, във вр. с § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗУБ, и ал. 3 ЗУБ предпоставки.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 10739/11.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на С. Х. М. С. е отказано да се събере на територията на Република България със своята съпруга А. О. С. и с малолетните си деца А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С..

ВРЪЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молба рег. № УП-28673/16.11.2023 г., подадена от С. Х. М. С. за събиране на територията на Република България със своята съпруга А. О. С. и с малолетните си деца А. Х. С., А. Х. С., А. Х. С. и А. Х. С., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.