М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1299/2020г.
по описа на
ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимата М.Ц.Х. с ЕГН: ********** за това, че на
06.01.2020г. в гр.Пловдив, е причинила
другиму- на полицейски орган-М.П.В., ЕГН:********** на длъжност ***. ******* в
служба „КОС“,в сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ-ОД на МВР-Пловдив
,лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, с включена контузия
на лицето и кръвонасядане в областта на ляв долен
клепач, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, като
телесната повреда е причинена при изпълнение на службата му - престъпление по
чл.131,ал.2,пр. 4-то, вр. чл.130, ал.2 от НК.
В хода на разпоредителното
заседание прокурорът намери, че на досъдебното производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
подсъдимата, пострадалото лице или техните пълномощници.
По време на съдебните прения поддържаше внесения обвинителен акт, като поиска М.Х.
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като на същата бъде
наложено наказание ,,пробация‘‘.
Пострадалият М.В. депозира
своевременно искане за конституиране като страна в процеса – частен обвинител и
граждански ищец и същият беше конституиран като частен обвинител, а адв. Г.Д. като негов повереник.
Искането за конституиране като граждански ищец и съвместно приемане на
предявения граждански иск беше оставено без уважение, доколкото това щеше да
затрудни производството по делото.
По време на разпоредителното
заседание адв. Д. намери, че в хода на досъдебното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да ограничават правото на защита на неговия доверител. На съдебни прения
се солидализира с казаното от представителя на
държавното обвинение, като претендираше разноски.
Частният обвинител М.В. се
присъедини към казаното от своя повереник.
По време на разпоредителното заседание
защитникът адв. К. заяви, че в хода на досъдебното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да ограничават правото на защита на подсъдимата. От нейно име заяви, че
същата желае да признае фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират нови доказателства. На съдебните прения поиска
неговата доверителка да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение
с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и изложи мотиви във връзка с това.
Подсъдимата М.Х. по време на
разпоредителното заседание се присъедини към казаното от нейния защитник, като
същата заяви, че признава фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт
и се съгласи да не се събират нови доказателства, поради което производството
по делото протече по реда на глава 27 НПК. На съдебни прения се солидализира с казаното от своя защитник, като по време на
последната си дума заяви, че не желае да бъде наказана.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Ц.Х. е родена на ***г***,
ет. * *******,българска гражданка, със средно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана,
ЕГН: **********.
Със заповед № 317з-7963-30.12.2019 г. относно
организация за опазване на обществения ред и безопасността на движението по
време на християнския празник "Богоявление" на 06.01.2020г.,
Директора на ОД на МВР -Пловдив - **. *** Й. Р., с резолюция оторизирал
началник сектор "ОП" по нейното изпълнение и организация.
С оглед обезпечаване на охраната
на обществения ред, сигурността и безопасността на движението по време на
мероприятието, били определени полицейски служители на Четвърто РУ - ОД на МВР
– Пловдив, а именно **. ******* Т.Ж. Б. - *** "ОП"; ******* С. С.Я. -
П. ******* в сектор "ОП", А.П.Т. - П. ******* в сектор
"ОП"; ******* А. Б. Й. - П. ******* в сектор "ОП"
пострадалият **. *** М.П.В. - **. ** ******* в служба "КОС" в сектор
"ОП", **. ******* А. Д. Д.- ***в сектор "ОП", ** ******* С.
Д. К. - ***в сектор "ОП" и ** ******* А. С. Д. - ***в сектор
"ОП";
Пострадалото лице М.П.В.
съобразно приложените писмени доказателства бил назначен на длъжността ,,М. П. ******* в служба „КОС“, в
сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ към ОД на МВР-Пловдив. Съобразно
приложените писмени доказателства за инкриминираната дата 06.01.2020г. на него
било възложено осъществяването на контрол по дейностите, свързани с
пиротехническите изделия.
От приложената справка-график се
установява, че ** **. *** М.П.В. на
инкриминираната дата 06.01.2020г. бил на работа за времето от 8.00ч. до
приключване на мероприятията по места и отпътуване на участници и граждани, свързани
с охрана и опазване на обществения ред на християнския празник ,,Йлинден‘‘. При така установените и посочени писмени
доказателства М.П.В. има качеството на ,,полицейски
орган‘‘ по смисъла на чл.131,ал. 2,предл. 4-то от НК.
Във връзка с изпълнение на
служебните му задължения по охрана и контрол на пиротехническото шоу,
мероприятията следвало да се проведат в гр.
Пловдив на бул. 'Марица" 135, по продължение на коритото на река Марица. С
цел безопасността и недопускане на граждани в самото корито на реката в близост
до пиротехническите изделия, свидетелят В., съвместно със свидетеля К. А.,
който трябвало да изпълни пиротехническото шоу, били поставени ленти, които да
ограждат достъпа на граждани до пиротехническите изделия и по-конкретно били
поставени две на брой ленти, като едната
била разположена на стълбите, които се намирали от алеята към коритото на река
Марица, а другата - на 50 метра от заредените фойерверки, като лентата била
опъната от стената на коритото към близко находящо се
дърво.
Около 12.00ч на същия ден,
свидетелят В. забелязал непознато за него лице от женски пол, чиято самоличност
на по-късен етап била установена като М. Ц. Х., ЕГН:**********, която била
преминала втората лента, тъй като искала след изпълнение на религиозния ритуал
по хвърлянето на кръста във водите на р. Марица, да си налее вода от реката, с
бурканче, което носела в бяла наелонова торбичка. Това
действие на подсъдимата било провокирано от обстоятелството, че същата била
силно вярваща и искал да си вземе вода от р. Марица, след хвърлянето на ,,кръста‘‘ в нея по повод християнския празник.
М.В. се приближил до М.Х. и й
обяснил, че няма как да си налее вода, защото на това място предстояло
провеждане на пиротехническо шоу и за нейната безопасност следва да бъде
зад лентата, която се намирала зад
коритото. Същата излязла на около 1 метър от лентата и стояла там. След около
15-20минути, непосредствено преди хвърлянето на църковния кръст, подсъдимата
отново прескочила лентата и тръгнала
към водата. В този момент пострадалият отново тръгнал към нея, като й обяснил,
че няма как да си налее вода от реката и че съобразно взетите охранителни мерки
за безопасност и сигурност на гражданите трябвало да излезе извън загражденията. Въпреки така заявеното
й, тя не излязла от мястото и предвид
започването на пиротехническото шоу, на П. експерт В. се наложило да използва
физическа сила и по-конкретно М.Х. за лявата ръка, за да я изведе извън
огражданията, след като направили няколко крачки, тя се извърнала, като замахнала
с дясната си ръка, в която държала
бялата наелонова торбичка, в която се намирал
празния буркан и с него ударила полицейския
служител В. през лицето в лявата му част.
В резултат на удара, последният
загубил равновесие и се олюлял, като и двамата паднали на земята, тъй като
той я държал и я повлякъл със
себе си. В следващия момент пострадалият успял да се изправи, а подсъдимата
започнала да го рита в краката и да го
плюе в лицето. В този момент за указване на съдействие на полицейския
служител В. се притекли и неговите колеги свидетелите Я. и Д.. Докато я
извеждали към стълбите, М.Х. продължавала да вика и буйства. Това наложило да й
бъдат поставени белезници и да бъде отведена в сградата на Четвърто РУ-ОДМВР-Пловдив.
След приключване на мероприятието
по повод християнския празник "Богоявление" на дата 06.01.2020 г.,
пострадалият посетил УМБАЛ "Свети Георги", за да му бъде извършен
медицински преглед за изясняване на нанесените му телесна повреди от страна .
Въз основа на извършения му преглед и издадено медицинско удостоворение
била назначена в хода на разследването СМЕ по писмени данни.
Видно от заключението по същата се
установило, че на пострадалото лице М.П.В. е било причинено контузия на
главата, с включена контузия на лицето и кръвонасядане
в областта на ляв долен клепач, довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето. Така посочените медицински критерии,съотнесени
към юридическия такъв определят причинената телесна повреда като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
В хода на разследването е била
назначена и изготвена и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на М.Ц.Х..
Видно от заключението на вещото лице се установява, че при подсъдимата М.Х. са
налице данни за поставяне на диагноза ,,органично разстройство на личността‘‘. Не е било провеждано лечение за същото.
Разбирала е значението и свойството на деянието към датата на извършването му –
06.01.2020 г. и към настоящия момент е могла да ръководи постъпките си. Може да
възприема и възпроизвежда фактите, които са от значение по делото, както и да
дава достоверни обяснения и да участва в наказазателния
процес, като е способна да се защитава сама. Подсъдимата има отклонения от
нормалното психическо състояние в момента на изследването, които се изразяват в
лесна раздразнителност, напрежение, паметови
смущения, които се дължат на преживяния мозъчен
инсулт. Индивидуалните особености на Х. не оказват влияние върху способността
за възприятие и оценка на определение факти и явления. Вербалните изявления на
подсъдимата съответстват на нейната възраст и интелект. М.Х. не е била в
състояние на афект към момента на извършване на деянието 06.01.2020 г.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимата
М.Х., дадени в хода на досъдебното производство относно това какъв е бил
поводът й да поиска да си напълни вода от р. Марица, както и последващите действия извършени по отношение на
пострадалото лице М.В., които се кредитират от настоящия съдебен състав,
доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели: М.В., А. Д., К. А. и С. Я..
Съдът кредитира напълно
показанията на пострадалия М.В., доколкото същият депозира логични и
последователни такива, които си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Заявеното от него следва да се кредитира на още едно основание, доколкото
видно от изготвената медицинска експертиза се установява са му били причинени
телесни увреждания именно в областта на главата в която твърди, че му е бил
нанесен удар от подсъдимата.
Останалите разпитани свидетели, а
именно А. Д., К. А. и С. Я. се установяват обстоятелствата, които предхождат
инцидента, както и какви са били конкретните действия на М.Х., като следва да
се отбележи, че дори и самата подсъдима не оспорва извършването на деянието,
като признава, че е нанесла удар с носения от нея стъклен буркан на пострадалия
В..
Съдът кредитира обясненията на М.Х.
дадени от нея в хода на досъдебното производство без частта от тях в която
заявява, че същата е преминала за втори път оградителната
линия след като е преминало пиротехническото шоу, доколкото това си противоречи
с показанията на свидетелите В., Д., А. и Я..
Тези гласни доказателствени
средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията
от процесната дата. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци,
като по този начин пряко установяват обстоятелствата свързани с осъществяването
на деянието.
Съдът кредитира и събраните по
делото писмени доказателствени средства, тъй като
същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина -
справка съдимост, характеристична справка, докладни записки, медицинска
документация, Заповед за назначаване в системата за МВР, както и Заповед за разстановка на мероприятие.
От представената по делото
справка за съдимост се установява, че подсъдимата е неосъждана.
От представената характеристична
справка се установява, че подсъдимата е с добри характеристични данни.
От представената типова
длъжността характеристика се установява, че пострадалият М.В. е бил назначен на
длъжност ,,***. *******‘‘ /КОС/, което само по себе си навежда на извод, че той
е полицейски орган.
От Заповед № 317з-7963-30.12.2019
г. издадена от *** Й. Р.се установява, че е била създадена организация относно
провеждането на християнския празник ,,Богоявление‘‘,
като един от полицейските служители в него се явява пострадалият М.В.. Това
навежда на извод, че той е бил на процесния ден и
място по повод изпълнение на службата му.
Съдът кредитира и заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, доколкото същите са
компетентно изготвени, отговарят на поставените въпроси, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните
по делото.
От заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на пострадалото лице М.П.В. е
било причинено контузия на главата, с включена контузия на лицето и кръвонасядане в областта на ляв долен клепач, довели до
болка и страдание, без разстройство на здравето. Така посочените медицински
критерии,съотнесени към юридическия такъв определят
причинената телесна повреда като лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2
от НК.
От заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимата М.Х. се установява, че са налице
данни за поставяне на диагноза ,,органично разстройство на личността‘‘.
Не е било провеждано лечение за същото. Разбирала е значението и свойството на
деянието към датата на извършването му – 06.01.2020 г. и към настоящия момент е
могла да ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда фактите,
които са от значение по делото, както и да дава достоверни обяснения и да участва
в наказазателния процес, като е способна да се
защитава сама. Подсъдимата има отклонения от нормалното психическо състояние в
момента на изследването, които се изразяват в лесна раздразнителност,
напрежение, паметови смущения, които се дължат на преживяния мозъчен инсулт. Индивидуалните особености на Х.
не оказват влияние върху способността за възприятие и оценка на определение
факти и явления. Вербалните изявления на подсъдимата съответстват на нейната
възраст и интелект. М.Х. не е била в състояние на афект към момента на
извършване на деянието 06.01.2020 г.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно
съответствие с направените самопризнания от подсъдимата. В този смисъл следва
да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на подсъдима /без частта от тях в
която заявява, че е преминала заградителната линия
след преминаване на пиротехническото шоу/ същите се намират в отношение на
пълно съответствие и препокриване, освен в малка част, която беше посочена
по-горе, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл.
371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви,
не се налага самостоятелният им анализ.
Ето защо, се достигна до извод,
че подсъмата Х. е причинила посочената лека телесна
повреда на пострадалия М.В..
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Въз основа на
възприетата фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимата М.Ц.Х. с ЕГН: **********
не е извършила
престъплението за което е предадена на съд - чл. 131, ал. 2, пр. 4-то, вр. чл. 130, ал. 2 НК, а именно, че на 06.01.2020г. в
гр.Пловдив, е причинила другиму- на полицейски орган– М.П.В., ЕГН:**********,
на длъжност ***. ******* в служба „КОС“, в сектор „Охранителна полиция“ при
Четвърто РУ-ОД на МВР-Пловдив, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата, с включена контузия на лицето и кръвонасядане
в областта на ляв долен клепач, довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето, като телесната повреда е причинена при изпълнение на службата му,
тъй като случаят е малозначителен на основание чл. 9,
ал. 2 от НК, поради което и същата беше оправдана на основание чл. 304 от НПК по
повдигнатото обвинение в този смисъл.
По делото се установи, че на процесния ден и място подсъдимата Х. е причинила телесни
увреждания на пострадалия М.В..
От друга страна, обаче Съдът е на
мнение, че няма извършено престъпление, доколкото е налице хипотезата на чл. 9,
ал. 2 НК.
Тази разпоредба е в насока, че не
е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В конкретния случай действията на
подсъдимата Х. осъществяват признаците на предвиденото престъпление по чл. 131,
ал. 2, пр. 4-то, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК
предвижда две хипотези, които водят до липсата на състав на престъпление по
Наказателния кодекс и малозначителност на деянието.
Първата от тях, е че деянието не
е обществено опасно, а втората, е че неговата опасност е явно незначителна.
Съдът е на мнение, че е налице
втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 НК, а именно, че обществената опасност на
извършеното от М.Х. е ясно незначителна.
По делото се установи, че
подсъдимата към 06.01.2020 г. е била на **-годишна възраст – пенсионерка.
Подбудите й да премине заградителната линия са били
повлияни от желанието да си налее вода от р. Марица, след хвърлянето на кръста
в нея, с оглед нейната силна религиозност. Също така тя е неосъждана, което
съпоставено с възрастта в която се намира и липсата на каквито и да били
противообществени прояви, водят до извод, че през целия си житейски път тя се е
въздържала от извършването на каквито и да били противообществени прояви.
Несъмнено възрастта в която се намира и чистото й съдебно минало водят до
извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, като това е
засегнато в Решение № 245 от 16.06.2009
г. на ВКС по наказателно делото 219/2009 г. по описа на III наказателно отделение.
В подкрепа на обстоятелството за
явна незначителност на обществената опасност се извежда и от здравословното
състояние на подсъдимата. От материалите по делото, както и от изготвената психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимата Х. е прекарала инсулт вследствие от
което е развила диагноза ,,органично разстройство на личността‘‘.
Да, същата не се е намирала в състояние на афект, както и е могла да разбира
значението и свойството на извършеното към 06.01.2020 г., но от друга страна от
заключението на изготвената психиатрична експертиза се установи, че подсъдимата
има отклонения от нормалното психическо състояние, които се изразяват в лесна
раздразнителност, напрежение, паметови смущения,
които се дължат на преживяния мозъчен инсулт. Именно
лесната й раздразнителност и напрежение, вследствие преживения мозъчен инсулт
са довели до нанасянето й на удар по отношение на пострадалия М.В., след като
същият я е хванал през рамото за да я изведе от загражденията. Не са необходими
специални знания за да се достигне до извод, че на тази възраст хората са
по-лесно раздразнителни и се вдетеняват, а при нея е
още по-силно обострено, тъй като същата е прекала и мозъчен инсулт. В подкрепа на явна незначителност
на обществената опасност на деянието се явява и направеното самопризнание от
подсъдимата, още в хода на досъдебното производство и изразеното съжаление и
самокритичност за случилото се, които не бяха формални.
Също така деянието за което М.Х.
е предадена на съд не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а дори
напротив. За него се предвижда наказание до три години ,,лишаване от свобода‘‘, но с оглед забраната на чл. 78а, ал. 7 НК,
подсъдимата не би могла да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се
наложи административно наказание ,,глоба‘‘. Тук е
мястото да се отбележи, че и първоначалното желание на представителя на
държавното обвинение беше подсъдимата да бъде освободена от наказателна
отговорност, като внесе надлежно Постановление за това и беше образувано АНД №
353/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, но производството беше
прекратено и върнато на прокурора, тъй като е налице забраната на закона.
В подкрепа на явната
незначителност на обществената опасност на деянието се явява обстоятелството,
че до 2014 г., извършеното от подсъдимата М.Х. е могло да бъде санкционирано и
по Указа за борба с дребното хулиганство, но с оглед забраната на чл. 1, ал. 5,
т. 2 от УБДХ към настоящия момент това не е възможност.
Ако подсъдимата М.Х. беше
призната за виновна по повдигнатото й обвинение, Съдът е на мнение, че нито
едно от предвидените Наказателния кодекс наказания не биха могли да изиграят
своята роля по отношение на личната и генералната превенции и биха се явили
несъразмерно тежки.
Предвид гореизложеното, Съдът
приложи института на чл. 9, ал. 2 НК и призна подсъдимата М.Х. за невиновна по
повдигнато й обвинение, тъй като обществената опасност на деянието се явява
явно незначителна.
С оглед постановената
оправдателна присъда на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото в
размер от 329,60 лева извършени в хода на досъдебното производство беше
постановено да останат за сметка на Държавата, а извършените разноски в размер
от 850 лева от частния обвинител за адвокатско възнаграждение беше постановено да
останат за негова сметка.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала!
Е.К.