Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 438
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 226,ал. КЗ (отм.),чл.86 ЗЗД.
Ищецът,чрез своя настойник и баща
твърди в ИМ, че на 11.10.2006 г. в гр. Горна Оряховица пътувал в л.а. марка „Мерцедес”,
с ДК№ *******, управляван от М.А.М.. Поради виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. е било причинено ПТП от което пострадал. Водачът е
осъден с влязла в сила присъда, а ответникът по настоящето дело бил осъден да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди.От ПТП-то получил множество
увреждания, подробно описани в ИМ. В резултат на едно от тях – тежка черепно-мозъчна
травма, е в продължително коматозно състояние – будна
кома и с ЕР на ТЕЛК му е определена 100 % трайна нетрудоспособност,
състояние налагащо денонощни грижи.Твърди,
че негови роднини са полагали тези грижи постоянно в периода от 27.12.2012 г.
до 27.12.2017 г. За тях претендира общо 150 000 лева - по 2 500 лева за всеки
месец, ведно с лихва за забава от 27.12.2017г. до окончателното плащане и по 2500
лева помесечно,считано от 27.12.2017 г.пожизнено или
до изчерпване на застрахователното покритие, заедно с лихва за забава, считано
от първо число на съответния месец до окончателното плащане.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК оспорва изцяло предявения иск. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените
претенции.Сочи, че за твърдените имуществени вреди доброволно и извънсъдебно е
изплатил обезщетение. Оспорва твърденията, относно необходимостта от грижи за
ищеца, възникването на имуществени вреди и техния размер. Оспорва в процесния период ищецът да е правил разходи за болногледачи
и придружители. Твърди, че за претендираните бъдещи
разходи не следва да дължи лихва за забава. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
пътуване в автомобила без поставен обезопасителен
колан, както и при водач, за който ищецът е знаел, че е употребил алкохол.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника не ангажира становище.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е поставен под пълно
запрещение,а негов настойник е Е.С.- негов баща.
С присъда на Горнооряховския районен съд от
15.12.2008 г., влязла в сила на 11.03.2009 г., подсъдимият М.А.М. е признат за
виновен за това че на 11.10.2006 г. в
гр.Горна Оряховица при управление на л.а.”Мерцедес 320S”, с ДК№*******собственост
на Г.И.И., с превишена скорост, осъществил ПТП, при
което е причинил тежка телесна повреда на пътуващия на предната дясна седалка
пътник И.Е. Иванов, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма – контузия на
мозъка с продължително коматозно състояние, персистиращ оток на мозъка и развитие на хидроцефалия, като дейнието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол -1.55% и осъден на
лишаване от свобода три години и шест месеци при първоначален общ режим.
С влезли в сила решения (СГС,САС и ВКС) по
гр.д. № 9707/2009 г. на СГС, І -13 състав ответникът З. „Л.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца общо 230 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от реализираното на ПТП ищеца И.С. неимуществени вреди от настъпилото ПТП на 11.10.2006 г.
Безспорно
е,че ищецът е инвалидизиран с ЕР на ТЕЛК
104/01.06.2007 г. 100% с ч.п. първоначално за 1 година, и с ЕР на ТЕЛК 1485/14-05.2008
г. отново 100%
Съгласно
заключението на КСМЕ към 06.03.2019 г състоянието на ищеца продължава да е
тежко увредено. Той е в будна кома, трахеостомиран, с
гастростом, и контрактури на крайниците. Не може да се движи, не се
ориентира за време и място. не може да се самообслужва и не се очаква подобрение
в това тежко общо състояние, наложило определяне 100 % група инвалидност с ч.п.
пожизнено с последващото ЕР на ТЕЛК № 1485/14.05.2008
г.според вещите лица д-р Н. и д-р М..При личния преглед на ищеца в дома му експертите установили че няма декубитални
рани на гърба и седалището,което сочело
полагани изключително много грижи за болния.Според експертите ищеца ще има
нужда от чужда помощ до края на дните му.
Относно въпросът дали ищецът е пътувал без
поставен обезопасителен колан, експертите не са дали
категорично заключение. Те са констатирали липса на следи от такъв колан, но
това само по себе си според тях не е достатъчно да се установи, че пострадалият
е бил без поставен колан, тъй като в практиката е известен т.н. синдром на
закопчаните колани, при който не винаги остават следи. Относно въпроса за
външните белези на алкохолно опиване при концентрация в кръвта от 1,55 промила,
експертите са посочили, че същите се изразяват в подчертана лабилност, повишено
настроение, понякога потиснатост и самосъжаление, плачливост, рязко спадане на
самокритичността, обидчивост, неадекватни реакции, агресивност, нарушена
координация на действията, забавени реакции, мислене, говор, слюнотечение, гадене, повръщане, ускорена сърдечна дейност,
усилена диуреза.
Съгласно ССчЕ, за
полагани грижи 24 часа в денонощието за ищеца е нужно да се грижат 4 души.В.л. Й.
дава заключение за възнагражденията на заети по трудово правоотношение за болногледач
и личен асистент: 321 лева за 2012 г. и 2013 г.; 340 лева за 2014 г.; 360
лева за 2015 г.; 420 лева за 2016 г.; 460 лева за 2017 г. и 510 лева за 2018 г.
Брутното месечно възнаграждение за 4 лица на пълен работен месец за 2013
г. е 1 240 лева; за 2014 г. е 1 360 лева; за периода 01.01.2015
г. – 30.06.2015 г. е 1 440 лева, а за периода 01.07.2015 г. – 31.12.2015 г. е 1
520; за 2016 е 1 680 лева; за 2017 г. е 1 840 лева и за 2018 г. е 2 040 лева.В
заключението в.л. е посочило средната работна заплата и осигурителния доход на
едно лице и на четири лица заети с този тип дейност по години.Представя справка
за получените от майката на ищеца суми по социални програми.
От показанията на свид.Г. - брат на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК се
потвърждава тежкото състояние и полаганите ежедневни и денонощни грижи от
близки (майка, баща, баба и самият свидетел), тъй като пострадалия лежи и не може да извърши нищо, включително
хранене, поддържане на хигиена и т.н. Затова при него винаги има човек, който
да му помага
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Ищецът е
посочил в ИМ,че търпи имуществени вреди, считано от датата на увреждането до
настоящия момент -депозираната ИМ в съда на 11.01.2018 г, и за в бъдеще
с оглед нуждата му от постоянни грижи и неспособност сам да се обслужва.
Вредите се претендират съгласно очертания исков период от 27.12.2012 г. до
27.12.2017 г. и от 27.12.2017 г. помесечно периодично
плащане пожизнено.
Настоящото
производство е образувано за ангажиране
отговорността на ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, за ПТП реализирано през 2006 г, поради което следва да се приложи
чл. 226 КЗ в сила от 01.01.2006
г. и отм. ДВ. бр.102/29.12. 2015 г. Съгласно
тази разпоредба, увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226,ал.1 КЗ(отм.) следва да се установи, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на
лице, застраховано по задължителна застраховка„ГО”,са настъпили вреди, покрит
риск по застрахователния договор.
Безспорно
е, че между страните със СПН е установено, че ищецът И.С. е пострадал при ПТП,
реализирано на 11.10.2006 г., по вина на М.М., застрахован
по застраховка ГО при ответника
С решение № 99/08.10.2013
г. по т.д. № 44/2012 г.ТК, ІІ ТО на ВКС е отхвърлено възражението на
застрахователя, че ищецът е съпричинил
резултата, тъй като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен
колан. В настоящото производство ответникът отново не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване това си възражение, което не може да почива на
предположения. Същото се отнася и за другото възражение за съпричиняване,
за което не са събрани никакви доказателства. Неоснователен е доводът, че в
мотивите на решението по наказателното дело (които не са приложени по
настоящото) е било установено, че пострадалият и водача на лекия автомобил били
консумирали заедно алкохол, тъй като тези мотиви не се ползват нито със СПН,
нито имат доказателствена стойност.
По възражението за давност
Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 197 КЗ(отм) за претендраните имуществени
вреди. По това възражение ищецът не е взел становище, нито с допълнителна ИМ,
нито в с.з. Съгласно разпоредбата на чл. 197 (отм),правата
по застрахователния договор по застраховка „ГО“ се погасяват с 5- годишната
давност от датата на настъпване на събитието. Фактическия състав на
погасителната давност включва изтичане период от време, през който ищецът
бездейства и позоваване – волеизявление на ответника, че правото на иск на
ищеца е преклудирано.
В случая застрахователното
събитие е настъпило на 11.10.2006 г.
На пострадалия ищец от ПТП-то е призната 100% загубена работоспособност с
потребност от чужда помощ пожизнено с ЕР на ТЕЛК 1485/14.05.2008 г. Когато
се касае за увреждания, в резултат на които в имуществената сфера на пострадалия са настъпили вреди, които
могат да бъдат установени е допустимо
присъждане на еднократно или периодично обезщетение. Изготвилите КСМЕ вещи лица
са категорични, че установената
неспособност за собствено самообслужване
на ищеца е трайна и е започнала от 11.10.2006 г. - деня на увреждането с
постоянни грижи с чужда помощ, и ще продължи до края на живота му. Състоянието
на ищеца е било едно и също при датата на застрахователното събитие –
11.10.2006 г. и при датата на пожизненото установяване потребността от чужда помощ
– 14.05.2008 г. и към датата на изготвяне КСМЕ и за в бъдеще до края на дните
му. Ето защо съдът приема че вземането
за имуществените вреди - разходи обслужването му (за болногледач,придружител
асистент) като периодичното обезщетение са се проявили още към датата на увреждането и претендираните
такива за периода от 27.12.2012 г. до 27.12.2017 г. и от 27.12.2017 г. помесечно периодично плащане пожизнено нито са новонастъпили вреди нито
са в резултат на влошаване
състояние на пострадалия.
Поради изложеното давността за
предявяване на прекия иск за обезвреда срещу ответника като застраховател на ГО на деликвента е изтекла
в първата хипотеза на 11.10.2011г., а
при втората - на 14.05.2013 г. Следователно
към датата на депозиране на ИМ в съда- 11.01.2018 г. е изтекла
предвидената от законодателя и по отменения и по действащия КЗ давност от 5
години. Това е така, защото началният момент е моментът на застрахователното
събитие. Специалният давностен срок по чл.197 КЗ се
прилага за всички права произтичащи от застрахователното правоотношение,вкл. и
за правата които трети лица имат към застрахователя, по застраховка“ ГО“ по
силата на закона. Законодателят свързва началото на давностния
срок, не с настъпване на изискуемостта на вземането, а с датата на
застрахователното събитие. В тази насока съдът съобрази с Р-е № 53/10.08.2012
г. по т.д. № 455/2010 г. ТК,ІІ ТО ВКС.
По делото не се твърдят, нито
се установиха факти, водещи до спиране или прекъсване на давността с оглед разпоредбите на чл.115 и
116 ЗЗД.
Ето защо предявените искове за
имуществени вреди разходи за положените грижи за периода от 27.12.2012г. до
27.12.2017г. в размер на 150 000 лв. и от 27.12.2017 г. за заплащане по
2 500 лева пожизнезнено съдът отхвърли като погасени по давност.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски има само ответникът, който е сторил
такива в размер на 615 лева (депозити за в.л. и такси за СУ), които на осн. чл. 78,ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да му ги
заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Е.С., ЕГН **********,чрез неговия настойник и баща – Е.Й.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес:адв. Л.Г.,***, срещу З. „Л.И.“
АД, със седалище и адрес на
управление ***, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане сумата 150 000 лева -
обезщетение за имуществени вреди за периода от 27.12.2012
г. до 11.01.2013 г.ведно със законната лихва и за сумата от по 2 500 лева
– обезщетение за имуществени вреди, считано от 27.12.2017 г. помесечно и пожизнено ведно със законната лихва, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ
ОСЪЖДА И.Е.С., ЕГН **********, чрез неговия
настойник и баща – Е.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Л.Г. ***
да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78, ал.3, ГПК сумата 615 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено със страна ТРЕТО ЛИЦЕ
– помагач М.А. М. ЕГН ********** ***
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: