Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тетевен ,02.12.
2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година:
Председател: АНИ
ГЕОРГИЕВА
Секретар :Виолета
Монова
като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 609 по описа на
Тетевенският районен съд
за 2019 год., за да се произнесе – съобрази:
Производството по делото е образувано по
иск, предявен от П.И.Р. с ЕГН ********** , майка и законен
представител на малолетното дете А.Х.Х. с ЕГН **********, род. на ***г против Х.Х.А.
ЕГН ********** ***, като същия е призован на адрес с. В.Л.,общ. Т , ул. И.В. с основание чл. 150 СК. В исковата молба се твърди че,страните живеели на семейни начала през периода 2012 до 2015г. в гр. В. ,
като от съвместното им съжителство се е родило детето Александър . С влязло в
сила решение по гр.д. №289/2017г ответника е бил осъден да заплаща за
малолетното си дете издръжка в размер на 120 лв. начиная от 12.04.2017г. От
влизане в сила на решението е изминал период от 2 години през който детето е
пораснало , посещава предучилищна задължителна група , необходимостта от
средствата за издръжка нарастнали .Твърди се ,че бащата е работоспособен , знае
,че работи в Ирландия , но няма представа за доходите му .Моли съдът да измени
издръжката от 120 на 160 лв. начиная от
датата на подаване на исковата молба до съда 12.08.2019г до настъпване на законови основания за изменение
или прекратяване в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .
В срокът по чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор .
В съдебно заседание ищцата се
явява и с адв. С.С.от ЛАК и поддържа исковата молба. Ответникът по
делото Х.Х.А. не се явява .
Тетевенският районен съд , след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От съжителството на ищцата с
ответника е родено детето А.Х.Х. на 19.12.2013г.,видно от удостоверение за
раждане издадено на 20.12.2013г въз основа на акт за раждане 0140 от
20.12.2013г. на община Етрополе .Видно от представеният социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане”-Луковит
, ищцата П.Р. *** при родителите на ищцата, които и помагат, а ищцата
към момента е безработна и е подпомагана по реда на чл.7 ал.1 ЗСПД . В доклада
е констатирано ,че детето посещава детска градина „Райна Княгиня”-Ябланица
,този факт се доказва и от представената и приета по делото служебна бележка
№224/12.08.2019г на ДГ-„Райна Княгиня” , от която е видно ,че детското заведение се посещава редовно.
От свидетелските показания на И.Р.Д.и В.К.В., които са родители на ищцата
се установява ,че те се грижат за детето
, бащата не е изпращал никакви пари за издръжка , дошъл тази година през м. септември дал на
детето 50 лв. и подарък-колело , дънки и
риза , като съдът ги кредитира в цялост. По делото е приложено и гр.д.
№289/2017г на ТРС , приключило с решение от което е видно ,че размерът на
издръжката за детето Александър е 120 лв. , което се явява и под минималния
такъв определен за страната.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства
удостоверението за раждане и социалният доклад на Дирекция социално
подпомагане-Л., служебна бележка разпит на
свидетели . При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК,
право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа
от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК определя
реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка може да я търси.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав
намира, че : Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на МРЗ, който съгласно Постановление на Министерски съвет №320 от
20.12.2018г за определяне на нов размер на МРЗ
за страната , същата става в размер на 560 лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то
актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2019г е 140 лв.
Правото на децата да получат издръжка от
своите родители в случая от бащата е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя и не е под законо - установеният минимум .
При
определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени
възможността на всеки от тях да дава издръжка,
като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да се прибавят
сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под формата на
семейни помощи за деца /детски
добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС, т. 2/.
Съгласно 63, ал. 4,т.1 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2018г. и
чл.62, ал. 4,т.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2019г., размерът на месечните
помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2018г. е 40.00 лева за семейство с едно
дете, а за 2019г. е 40.00 лева за
семейство с едно дете. По делото
липсват доказателства страните да участват в издръжката на друг
ненавършил пълнолетие
низходящ.
Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално
подпомагане-Л. , което
потвърждават изнесените в исковата молба факти ,възрастта на детето Александър Х.
, както и факта ,че същото посещава и детско заведение , като взе предвид, че майката полага грижи
при отглеждането и възпитанието на детето , с помощта на родителите си
съобразно социалният доклад и както и като се съобрази с нормативната
уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно
чл. 142 от СК счита, че месечно за детето
А.Х.Х. са необходими и достатъчни160 лв., поради което следва да бъде
увеличен размера на издръжката от 120 лв на 160лв
По
делото не се установи ответникът да дължи издръжка и на други не навършили
пълнолетие деца, което съдът счита, че е в неговите възможности.Правото на
детето да получава издръжка от своя баща е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ".
При настоящата нормативна уредба съдът
не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.При преценка на
размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да
заплаща на малолетното си дете следва да бъдат съобразени не само нуждите на
лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия я. В настоящият
случай не се установи ответникът да работи , но съобразно Постановление N: 5 от 16.11.1970 г., Пленум
на ВС т.11- Не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които
неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се
определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че
даването на издръжка, освен законоустановено е и морално и нравствено
задължение на родителя, предвид необходимостта от осигуряване на условия и
възможности за едно добро съществуване на децата. В този смисъл родителят
следва да предпочете и да отдаде предимство на задоволяване нуждите на
детето си, пред своите собствени, дори
това от своя страна да налага изтърпяването на известни житейски лишения и
трудности.
Поради изложеното, съобразявайки нуждите на детето , факта ,че майката към момента е безработна ,получава социални помощи по реда
на чл.7 ал.1 от ЗСПД , възможностите на ответника и останалите обсъдени по-горе
обстоятелства, съдът намира, че
ответникът е в състояние да заплаща без особени затруднения, на свето дете 160
месечна издръжка , като се има и предвид ,че детето ходи на детска градина ,
същото има нужда и от храна и от облекло , навършило е 5 години и скоро ще навърши шест години и ще
му предстои да бъде в първи клас и ще има нужда от учебни помагала дрехи ,
джобни пари и прочие.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание
чл. 150 от СК за детето А.Х.Х. следва да бъде уважен за сумата
160 лева, като така определения размер
на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата исковата
молба –12.08.2019г . до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът
намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
дължи окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата
от 230,40 лева (двеста тридесет лева и
четиридесет ст.)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /160 лв.
х 36 месеца х 4%/. Ищецът претендира разноски, поради
което следва да и се заплати адвокатско възнаграждение размер на 200
лева, които следва да бъдат уважени .
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка следва да допусне
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 83/30.06.2017г. по гр.д. № 289/2017г. по
описа на Р.С.Тетевен , влязло в сила на 18.07.2017г., месечна издръжка, дължима
от Х.Х.А. ЕГН ********** *** детето А.Х.Х.
,род. на ***г. с ЕГН ********** платима чрез неговата майка и законна
представителка П.И.Р. с ЕГН ********** *** като УВЕЛИЧАВА същата
от 120 лева на 160 лева месечно, считано от 12.08.2019г. –датата
на подаване на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.6 от ГПК Х.Х.А.
ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд –
Тетевен сумата от 230,40 лева – държавна
такса върху увеличения размер на издръжката /.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК Х.Х.А. ЕГН ********** ***
да заплати на П.И.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 200 лева разноски за един адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК , СЪДЪТ допуска
предварително изпълнение на решението
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му на страните –06.12.2019 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: