РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Търговище, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ел. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ш. И. М., ЕГН **********, с адрес:
************************* против Наказателно постановление № 24 - 1993
- 000272/18.06.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище,
РУ – Търговище, с което за извършени от него нарушения по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1 от
ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от един месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в
размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „глоба” в
размер на 10 лв. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което моли съдът да постанови решение, с което да го отмени като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващия орган – ********** ОДМВР – Търговище,
редовно призован, се представлява от процесуален представител – ********
Д. М., която счита наказателното постановление за правилно и
1
законосъобразно и като такова моли същото да бъде потвърдено, а жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице, в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на закона, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 23.05.2024 г. в 11:10 часа, в общ.Търговище по път IV-49009 между
********** и ********** до помпена станция в посока **********
жалбоподателят управлявал колесен трактор "СLAAS AXOS 340" с рег.№
**********, собственост на "Файф Старс" ЕООД, гр.Разград, който бил спрян
за проверка от служители на ОДМВР – гр.Търговище. Същите установили, че
колесния трактор е с непоставени на определеното за това място
регистрационни табели - рег. № **********, а водачът не носи СУМПС и
свидетелство за регистрация част II. За извършеното нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя
Ш. М. бил съставен АУАН, подписан от него на 23.05.2024 г. и връчен му на
същата дата, без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не са подадени
допълнителни писмени възражения от жалбоподателя. Въз основа на АУАН е
издадено НП № 24-1993-000272/18.06.2024 г., връчено на Ш. М. на 20.12.2024
г., след получена от него на 20.12.2024 г. призовка за явяване в сградата на РУ
– гр.Търговище.
Установената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита на свид. П. Н.
П., както и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН №
406707/23.05.2025 г., НП № 24-1993-000272/18.06.20024 г., призовка (л.6 по
делото) ведно с разписка за получаването й, заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г., издадена от министъра на вътрешните работи и справка за нарушител –
водач.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Н. П. като съответни на
останалите събрани по делото доказателства, от които се установява, че е
2
********** в района на гр.Търговище и обслужва ***************. На
23.05.2024 г. с актосъставителя - В. Д. при извършване на обход на
горепосочените села, между ********** и ********** спрели за проверка три
колесни трактора, тъй като забелязали, че на два от тракторите, нямало
поставени регистрационни табели. Водачите не представили документи на
тракторите – застраховки и талони. След проведен разговор с представителя
на дружеството – собственик на колесните трактори, малко по-късно в РУ -
Търговище били предоставени - табели, документи и застраховки. На
трактора, управляван от жалбоподателя е нямало поставена регистрационна
табела, както и е бил без СУМПС и свидетелство за регистрация част II.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, действаща към датата
на нарушението: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места."
Посочената разпоредба съдържа императивно изискване към МПС-та, само
при изпълнение на което биха могли да бъдат участници в движението по
пътища, отворени за обществено ползване. Редакцията би била бланкетна, ако
посочваше единствено къде се поставят табели с регистрационни номера.
Също така, съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория” и по т.2 – „Свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото
от него ремарке”.
За нарушение на посочените по-горе разпоредби, на нарушителя Ш. И.
М. са му наложени административни наказания, както следва: на основание
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН
и извършва цялостна проверка, в съответствие с която следва да провери
законосъобразността, а именно правилно ли са приложени процесуалния и
материалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
3
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, видно
от писмените доказателства по делото - заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, че актосъставителя В. Д. на
длъжност „****************” е разполагал с материална и териториална
компетентност да състави АУАН за извършено нарушение на ЗДвП. От същата
заповед се установява и, че началник на сектор в ОДМВР е оправомощен да
издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП в случая на
територията на гр.Търговище, поради което и издалият обжалваното НП – С.
В. Ал. – *********** в ОДМВР – гр.Търговище, разполага с материална и
териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно
постановление.
Съдът намира, обаче, че в процедурата по ангажиране отговорността на
жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради
следното:
Съгласно нормата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа
датата на съставяне на акта, а съгласно т.3 - датата и мястото на извършване
на нарушението. Императивно изискване се съдържа и в разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, а именно, че наказателното постановление трябва да
съдържа: „датата на акта, въз основа на който се издава…“, а съгласно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – „описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават”. Както датата на акта, въз основа на
който се издава НП, така и датата на извършване на нарушението са
задължителни реквизити на съдържанието на НП. Отделно, датата на
извършване на нарушението представлява индивидуализиращ деянието
признак, който позволява отграничаването му от всяко друго деяние в
обективната действителност. Тази индивидуализация е задължителна, за да
може съдът да извърши преценка дали наказания е извършил вмененото му
деяние, а и с оглед на защитата му. Посочването на датата на нарушението е от
съществено значение за проверка и дали са спазени давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН, и коя е приложимата законова разпоредба.
В настоящия случай за нарушенията, за които е наказан жалбоподателя,
актосъставителят в АУАН, а впоследствие и наказващият орган в НП са
допуснали противоречия, както следва: Така, според АУАН, датата на
издаването на акта е 23.05.2025 г. (дата, която в случая касае бъдещ момент за
издаване на АУАН и на НП, ненастъпила и към настоящия момент), а за дата
4
на извършване на нарушението е посочено - 23.05.2023 г. около 11.10 ч.
Същевременно видно от показанията на свид. П. П., че нарушението е
извършено на 23.05.2024 г. На тази дата е връчен и на жалбоподателя АУАН.
Напротив, в обжалваното НП за дата на акта, въз основа на който се издава НП
е посочена – 23.05.2024 г., а за дата на нарушението – 23.05.2024 г. в 11.10 ч.
Така посочената дата на нарушението, за което се санкционира едно лице, не
може да бъде коригирана от наказващия орган, както и да бъде извеждана по
тълкувателен път. Този пропуск не може да бъде саниран и в съдебното
производство, дори и чрез показанията на разпитания в случая в хода на
съдебното следствие – свид. П. П.. Безспорно следва да съществува единство
между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Констатираното съществено разминаване, касаещо датата на издаване
на АУАН и датата на нарушението между акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които
законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2 и т.3
от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.3 и т.5 от ЗАНН. В конкретния случай
разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на
защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по
правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в
двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на
защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно
неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на изложеното по-горе настоящият състав намира, че при така
посочените процесуални нарушения, същите се явяват съществени и са
достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, без съдът да извършва проверка дали
е спазен материалния закон.
Искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя не е
направено, поради което и съдът не следва да се произнася.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1993-000272/18.06.2024 г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, с
което на Ш. И. М., ЕГН **********, с адрес: ************* за извършени от
него нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6