МОТИВИ:
Съдeбното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 23.10.2009г. против
подсъдимия Й.Г.Е. *** с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ
За
периода от 01.07.2005г. до 24.05.2007г., в гр.Несебър, след като бил осъден да
издържа свой низходящ – Г.Й.Е. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 22 месеца
и 24 дни, на обща стойност 1024,84 лева, като деянието е извършено повторно –
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа обвинението
против подсъдимия изцяло, така както е въведено с обвинителния акт. Излага
подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние и доказващи както от обективна, така и от субективна страна
последното. Аргументира изводите относно правната квалификация на същото.
Подсъдимият
Е. не признава вината си. В обясненията си пред разследващия орган същият сочи,
че не знаел къде да праща парите, тъй като бившата му съпруга си сменяла
непрекъснато адреса и телефона. Твърди, че когато синът му е идвал на гости при
него му е давал пари на ръка, както и неговите родители също са му давали пари,
но няма документ за това. Заявява, че ще се постарае да открие адрес на бившата
си съпруга, за да и изпрати дължимите по обвинението пари. Пред съда, подс.Е.
отново не признава вината си, като заявява, че е платил парите за издръжката на
сина си още в хода на досъдебното производство, дори със 100 лева в повече. В
подкрепа на твърденията си, представя писмени доказателства – копия на разписки
за телеграфен запис и декларация от Г.Е. /л.14 по делото/.
В
хода на съдебното производство по делото постъпи молба от свид.Стоянова
/понастоящем Н./ и сина й Г.Е., с която същите уведомяват съда, че подс.Е. им е
изплатил дължимата по делото издръжка, поради което нямат повече претенции към
него и молят делото срещу него да се прекрати. Съдът, като взе предвид
постъпилата по делото молба и след като изслуша становището на представителя на
обвинението, намери че не са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК, тъй като
деянието за което е повдигнато обвинение на подс.Е. е извършено повторно. С
оглед на това, с протоколно определение от 19.01.2010г., съдът остави без
уважение молбата за прекратяване на настоящото наказателно производство.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
Й.Г.Е. е със средно образование. Разведен е. Осъждан е. Безработен е.
С
влязло в сила Решение № 227 от 22.10.2001г. на Районен съд-гр.Несебър,
постановено по гр.д. № 79/2001г. по описа на съда, подсъдимият Е. е бил осъден
да заплаща на сина си Г., чрез неговата майка и законен представител – свид.Д.П.
Стоянова, месечна издръжка в размер на 45 лева, начиная от 14.03.2001г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска /л.18-19 вкл. по ДП/.
Поради
неизпълнението от страна на подсъдимия Е. за заплащане на присъдената на детето
му издръжка, неговата бивша съпруга – свид.Стоянова е депозирала жалба до
Районна прокуратура – гр.Несебър, въз основа на която е било образувано
настоящото наказателно производство /л.11 по ДП/.
Поради
неплащане издръжката на сина си за периода от месец септември 2003г. до месец
юни 2005г., подс.Е. бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 134/2005г. по
описа на РС-гр.Несебър за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В жалбата си до
РП-гр.Несебър, както и в показанията си пред разследващият орган, свид.Стоянова
твърди, че след осъждането му, Е. платил две месечни вноски за месец
септември-октомври 2003г. и от месец ноември 2003г. до месец май 2007г. отново
преустановил плащанията, т.е. дължал общо 43 месечни вноски. Наред с това сочи,
че официално бившият й съпруг е безработен, но пътувал до Австрия и Германия и
се занимавал с внос на автомобили. През месец май 2007г. сина им – Г.Е. бил
абитуриент и завършил средното си образование в СОУ „Любен Каравелов” – гр.Несебър.
Свид.Г.Е.,
син на подсъдимия, е навършил пълнолетие на 04.03.2006г. В показанията си пред
разследващият орган, същият сочи, че е завършил средното си образование на
24.05.2007г. В подкрепа на това е представил копие от диплома №
1056-10/25.06.2007г. /л.54 по ДП/. След завършване на средното си образование,
същият не продължил обучението си, а започнал работа. Заявява, че никога не е
получавал издръжка от баща си.
В
хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е определило общия размер на дължимата от
подсъдимия издръжка за инкриминирания период /л.38 по ДП/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че в посочения в диспозитива на обвинителния акт период – 01.07.2005г. до 04.03.2006г. включително,
с действията си подсъдимият Й.Г.Е. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, тъй като след като е бил
осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – Г.Й.Е. с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, като
деянието е извършено повторно.
Престъплението
е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава
по категоричен и безспорен начин от показанията на свидетелите,
съдебно-икономическата експертиза и събраните писмени доказателства.
Що
се отнася до периода от 05.03.2006г. до
24.05.2007г., също предмет на повдигнатото на подс.Е. обвинение за
извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, съдът като взе предвид,
че по делото не бяха представени доказателства за наличието на влязло в сила
решение по чл.82, ал.2 от СК /отм./, намери обвинението за недоказано в тази му
част, поради което и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия по така
повдигнатото му обвинение. Съдът намира за нужно да отбележи, че иска по чл.82,
ал.2 от СК /отм./ е различен от иска по ал.1 на същата разпоредба. Легитимиран
да предяви иска по чл.82, ал.2 от СК е навършилия пълнолетие, за когото са
налице предпоставките на визираната разпоредба да получава издръжка от своите
родители. Нещо повече, докато дължимата по чл.82, ал.1 от СК /отм./ издръжка се
дължи от родителите на техните ненавършили пълнолетие деца безусловно, то
издръжката по чл.82, ал.2 от СК /отм./ се дължи при условие, че навършилите
пълнолетие не могат да се издържат от доходите си или от използването на
имуществото си.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване размера на предвидената в текста на чл.183, ал.4 от НК санкция за
подсъдимия, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание – „лишаване
от свобода” или „пробация”, както и „обществено порицание”, както и
разновидността на формата на вината - “пряк умисъл”. От друга страна, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – заплатената от
него издръжка, включая и за периода след навършване на пълнолетие на сина му Г.
до завършване на средното му образование.
Предвид
всички тези данни, съдът счете, че наказателната отговорност на подсъдимия Е.
следва да се реализира при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, като
бъде заменено предвиденото за извършеното от Е. престъпление наказание
„пробация” с „глоба” в предвидения от закона максимален размер от 500
/петстотин/ лева, предвид обстоятелството, че престъплението е извършено от Е.
повторно. Наред с това, на основание чл.55, ал.3 от НК, съдът не наложи на
подс.Е. наказанието „обществено порицание”, предвидено в разпоредбата на
чл.183, ал.4 о НК наред с наказанието „лишаване от свобода” или „пробация”.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното
производството разноски, които с оглед изхода по делото, възложи в тежест на
подсъдимия Е..
МОТИВИРАН
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: