Решение по дело №633/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Х. М. Х., [ЕГН], гр.Варна, против Разпореждане № 1/20.03.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Варна, с което за нарушение на чл.151, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и чл.7, ал.2, т.4 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, на основание чл.422, ал.4 ЗВМД и чл.62, ал.3 ЗЗЖ, вр. с писмо изх.№ ***/19.03.2024г. на ОДМВР - Варна, е разпоредено отнемане в полза на държавата и предаване за временно отглеждане в регистриран животновъден обект с рег. № ***, находящ се в [населено място], общ.Варна, на 1бр. куче - Белгийска овчарка с електронен идентификатор - ***.

Жалбоподателят твърди нищожност на обжалваното разпореждане поради пълна липса на основание за издаването му, липса на форма и превратно упражняване на власт. Навежда доводи и за допуснати в производството съществени процесуални нарушения, и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че кучето е негова собственост, отнето е от неговото жилище, в негово отсъствие и без никакъв повод, като в нарушение на чл.26 и чл.59, ал.2, т.4 и 5 АПК не е уведомен за започналото производство, и разпореждането не съдържа мотиви.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. адв.А. Ж. и адв.В. Ц., които поддържат жалбата на наведените в нея основания. Излагат подробни съображения за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в пледоарии по същество и в писмени бележки С.д. № 6309/304.2024г. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане.

Ответната страна - Директорът на ОБДХ - Варна, чрез юрг.Г. Г., оспорва жалбата. Сочи, че при издаване на обжалваното разпореждане е съобразено полученото писмо от Първо РУ при ОДМВР – Варна, съдържащо данни за подавани сигнали за агресивно животно. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, моли същият да бъде присъден в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 19.03.2024г. в ОДБХ - Варна постъпило писмо рег. № ***/19.03.2024г. от началника на Първо РУ към ОДМВР - Варна, с искане по спешност да бъде иззето в полза на държавата - агресивно куче, порода Малиноа (Белгийска овчарка) от собственика му Б. Х. М., [ЕГН].

Писмото съдържало данни за извършени многократни проверки по устни и писмени сигнали на граждани, регистрирани под № ***/2024г., № ***/2024г. и № ****/2024г., като материалите по последния номер били разделени от прокурор при ВРП и било образувано ДП по описа на Първо РУ - Варна за престъпление по чл.355, ал.1 НК. Всички сигнали касаели агресивно поведение на домашен любимец - куче, порода „Малиноа“ (Белгийска овчарка), срещу хора, улични животни и домашни любимци. В тази връзка били извършени съвместни проверки със служители на УСКОР при Община - Варна, били съставени и връчени 2бр. АУАН за неспазване изискванията на ЗВМД (чл.172, т.2 и чл.177, ал.1, т.3). Като собственик на кучето бил установен Б. Х. М., който не можел да полага адекватни грижи за животното, възпитавал го в агресия към хора и животни, и в тази връзка били образувани горепосочените преписки с оглед престъпление по чл.325в НК, които се намирали във ВРП с мнение за образуване на досъдебно производство. М. обитавал жилището си сам и вследствие системна употреба на наркотични вещества бил агресивен и опасен не само за себе си, но и за околните живущи в района, както и случайно преминаващи по улицата граждани. Лицето не можело да полага адекватни грижи за кучето, а точно обратното - насъсквал го срещу улични животни, домашни любимци и хора. Във връзка с агресивното поведение на М. била образувана преписка по чл.157 от Закона за здравето с № ***/2024г., като на датата на изготвяне на писмото (19.03.2024г.) било насрочено съдебно заседание в РС – Варна.

Във връзка с писмо рег. № ***/19.03.2024г. от Първо РУ при ОДМВР - Варна, д-р И. С. И. - началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Варна, извършил проверка на посочените обстоятелства, при която установил следното: 1/ на административен адрес гр.Варна, [улица], в апартамент на ет.** се отглежда 1 бр. куче, идентифицирано с електронен транспондер № ***; 2/ като собственик на кучето в Интегрираната ветеринарна система на БАБХ ВеТИС е посочен Б. Х. М., с адрес - горепосочения; 3/ извършена е проверка с четящо устройство за наличие на идентификационен микрочип, при която е потвърдено наличието на чип с № ***; 4/ по данни от писмо рег. № ***/19.03.2024г. на Първо РУ при ОДМВР - Варна, срещу Б. М. са подадени множество жалби за насърчаване и изграждане агресивно поведение на отглежданото куче срещу хора и дружи животни, срещу лицето е образувано ДП по чл.355, ал.1 НК, извършвани са съвместни проверки от ОДМВР - Варна и служители на дирекция УСКОР при Община - Варна, при които са съставени 2 бр. АУАН за нарушения на чл.172, т.2 и чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД.

За констатираните факти, д-р И. сезирал директора на ОДБХ – Варна с Уведомление вх. № ЗЖ - ***/20.03.2024г., в което изразил становище, че въз основа на фактите, описано в писмо рег. № ***/19.03.2024г. на Първо РУ- Варна, са налични данни за нарушение по чл.7, ал.2, т.4 от ЗЗЖ и чл.151, т.3 от ЗВМД, поради което предлага да бъде издадено Разпореждане за отнемане в полза на държавата на куче, с ел.идентификатор № ***, намиращо се на адрес гр.Варна, [улица], ет.**, и предоставянето му на Община - Варна за временно отглеждане в приют за домашни любимци.

С Разпореждане № 1/20.03.2024г., на основание чл.422, ал.4 ЗВМД и чл.62, ал.3 от ЗЗЖ, и във връзка с писмо рег. № ***/19.03.2024г. на Първо РУ при ОДМВР - Варна за нарушение на чл.151, т.3 ЗВМД и чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ, директорът на ОДБХ-Варна разпоредил да бъде отнето в полза на държавата и предадено за временно отглеждане в регистриран животновъден обект с рег. № ***, находящ се в [населено място], общ.Варна, 1 бр. куче - Белгийска овчарка, с електронен [идентификатор], в присъствието на Б. Х. М. с адрес гр.Варна, [улица], отглеждано в частен имот в гр.Варна, [улица]. Определена е Комисия в състав: д-р И. С. И. - н-к отдел ЗЖ при ОДБХ-Варна и д-р Д. Б. Д. - гл.инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ-Варна, която да състави протокол за отнемането на животното в полза на държавата и да го предостави на отговорно лице от ОПБК - [населено място].

Разпореждане № 1/20.03.2024г. е съобщено на Б. Х. М. и на жалбоподателя Х. М. Х. на 20.03.2024г. от д-р И.. С подпис на двама свидетели е удостоверен отказ за връчване на разпореждането. Срещу имената на Х. Х. е отразено, че е предявил собственост върху животното.

На 20.03.2024г. е съставен приемо-предавателен протокол между д-р И. и представител на ОПБК - [населено място], за предаване за временно полагане на грижи (отглеждане) и отговорно пазене, като предаденото животно не е идентифицирано в протокола.

Видно от представеното по преписката извлечение от Интегрираната ветеринарна система на БАБХ ВеТИС, инжектируем транспондер *** е в употреба от 06.03.2024г., като маркирането е извършено от д-р И. Д. К.. Като допълнителна информация е посочен паспорт ***, издаден на 23.05.2022г. Отразено е и че кучето домува на адрес гр.Варна, [улица], считано от 15.03.2022г. Считано от тази дата като собственик на кучето е отразен и Б. Х. М., [ЕГН]

Видно от отговор на ответника С.д. № 4287/25.03.2024г., изготвен във връзка с искането за спиране предварителното изпълнение на обжалваното разпореждане, в ОБДХ - Варна няма образувано и приключило с наказателно постановление административнонаказателно производство във връзка с извършено нарушение по чл.151, т.3 от ЗВМД, санкционирано на основание чл.422, ал.1 с.з., респ. за нарушение на чл.7, ал.2, т.2 ЗЗЖ, санкционирано на основание чл.62, ал.1 ЗЗЖ. Няма съставени АУАН и НП. Издаденото разпореждане е част от производство по прилагане на принудителна административна мярка. Разпореждането за отнемане на животни в полза на държавата и поставянето им за временно отглеждане № 1/20.03.2024г. на директора на ОДБХ - Варна, подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.60, ал.1 АПК. Разпореждането е изпълнено, като животното е настанено в ОПБК - Каменар на основание чл.78, ал.1 ЗЗЖ.

Видно от представения от жалбоподателя заверен препис от Паспорт на домашен любимец /РЕТ PASSPORT/ № ***за куче с име Д., Белгийска овчарка, женски пол, родено на 15.03.2022г. - който номер на паспорт е посочен и в извлечението от Интегрираната ветеринарна система на БАБХ, като първи собственик е вписан А. П., а като втори - жалбоподателят Х. М. Х.. Паспортът е издаден от д-р Н. А. на 23.05.2022г. като в раздел ІІІ „Маркиране на животното“ е посочен ел.идентификатор № ****, с дата на поставяне/прочитане 06.03.2024г.

Видно от отговор С.д. № 5458/15.04.2024г. от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, към 09.04.2024г. в Информационния масив на общината, дирекция „Местни данъци“, няма данни за подавани декларации по чл.117 ЗМДТ от Б. Х. М., [ЕГН]. Х. М. Х., [ЕГН] е подал декларация по чл.117 ЗМДТ на 07.03.2024г. с вх.№ ***/07.03.2024г. на район „***“, Община - Варна.

Видно от приложената към отговор С.д. № 5458/15.04.2024г. декларация по чл.117 ЗМДТ с вх.№ ***/07.03.2024г., същата е подадена от Х. М. Х., в качеството му на собственик на куче, порода белгийска овчарка, с микрочип ***. Към декларацията е приложено копие на паспорт № ***.

От Община - Варна е издадено и Удостоверение за притежаване на домашен любимец Серия **, № **/2024г., според което собственик на куче Д., белгийска овчарка, с микрочип № ***, е Х. М. Х., с местопребиваване на домашния любимец - гр.Варна, [улица].

Видно от отговор от Районна прокуратура - Варна със С.д. № 5289/11.04.2024г., в РП - Варна са постъпили материали по жалба от Н. А. Д. на 02.04.2024г. Към отговора е приложено Постановление от 03.04.2024г. на прокурор при РП - Варна по преписка № ***/2024г., според което към момента не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, поради което с оглед изясняване на фактическата обстановка е необходимо да се възложи проверка от органите на МВР, в хода на която: да се снемат сведения от собственика на кучето; да се установи дали кучето е ваксинирано, чипирано, регистрирано, плаща ли му се данък. Проверката по преписката е възложена на органите на Второ РУ - ОДМВР - Варна.

Видно от отговор С.д. № 5738/19.04.2024г. на зам.кмета на Община - Варна, служители в Дирекция УСКОР при Община – Варна са съставили срещу Б. Х. М. АУАН № **/16.02.2024г. за нарушение на чл.172, т.2 ЗВМД и АУАН № ***/16.02.2024г. за нарушение на чл.172, т.2 и чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД.

АУАН № ***/16.02.2024г. е съставен за това, че на 15.01.2024г., около 23,30 часа, в гр.Варна, Б. М. не е взел мерки разхожданият от него домашен любимец - порода белгийска овчарка, пол-женски, възраст 1,9г., да не създава опасност за хора или други животни. Въпреки че животното е било с поставен повод, при разминаване с г-н С. Т., то скача и го захапва по лявата ръка в областта на лакътя- нарушение по чл.172, т.2 ЗВМД. Инцидентът се е състоял на бул.К. Б. І, в близост до кафене „***“. За случая е съставен КП № [рег. номер]/16.01.2024г.

АУАН № ***/16.02.2024г. е съставен за това, че на 25.01.2024г., около 19,13 часа в гр.Варна, Б. М. не е взел мерки домашният му любимец, куче, наподобяващо белгийска овчарка, пол-женски, възраст - 1,9г., да не създава опасност за хора или други животни. Отваряйки входната врата на апартамента си, овчарката излиза без поставен повод и напада кучето на г-жа П. П.. Пострадалото животно е порода „Голдън ретривър“ и към момента на нападението е било с поставен повод, получило е нараняване по заден, ляв крайник - нарушение по чл.172, т.2 и чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД. Мястото на инцидента е [улица], ет.**, на стълбищната площадка. За случая г-жа П. е подала жалба в Районна прокуратура - Варна.

Видно от писмо рег. № ***/27.03.2024г. на н-ка на Второ РУ при ОДМВР - Варна до директора на ОДБХ-Варна, във Второ РУ - Варна е образувана преписка с УРИ № ***/11.03.2024г., по повод получен сигнал от гражданин относно агресивно поведение на домашен любимец, порода „Малиноа“. Същото куче е нападнало въпросният гражданин в Приморски парк, гр.Варна, под „Летния театър“, като от заключение в приложено медицинско удостоверение става ясно, че се касае за разкъсно-контузни рани, кръвонасядания, травматичен оток и ожулвания в областта на левия горен крайник. Пострадалият заявил, че кучето било без поставен повод и намордник. Като собственик на кучето е установен Б. Х. М.. Към момента е изпратено писмо към УСКОР при Община - Варна за вземане на отношение по компетентност. Установени са водени сходни преписки по получени устни и писмени сигнали на граждани за същото животно, регистрирани под № ***/2024г., № ***/2024г. и № ***/2024г.

Видно от представения Протокол № ***/19.03.2024г. по ЧНД № ***/2024г. на Районен съд - Варна, ХХVІІ-ми състав, образувано по искане на прокурор при РП-Варна по чл.157 от Закона за здравето, вещото лице доц.д-р С. В. В. - психиатър, е изразил становище, че при Б. Х. М. няма данни за психично заболяване и не се налага назначаване на експертиза. Става въпрос за хулигански подбуди, а не за психично заболяване. ВРС е приел, че не се установява психично заболяване у лицето, чието настаняване се иска, налагащо задължителното му лечение, поради което на основание чл.159, т.4, вр. чл.155 от Закона за здравето, е прекратил производството по ЧНД № ****/2024г. по описа на ВРС, ХХVІІ-ми състав.

В проведеното на 23 април 2024г. открито съдебно заседание като свидетел е разпитан д-р И. С. И. - началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Варна. От показанията му се установява, че на 19.03.2024г. в ОДБХ – Варна постъпило писмо от Първо РУ на ОДМВР – Варна с молба за извършване на спешни действия срещу Б. М., срещу когото имало подадени множество сигнали и жалби на граждани. В писмото бил посочен адресът, на който живее Б. М. и на който отглежда домашен любимец – куче, порода „Белгийска овчарка“. След справка в Информационната система на БАБХ, св.И. установил, че в регистъра М. е посочен като собственик на кучето и че го отглежда на посочения в писмото адрес. Писмото на Първо РУ съдържало данни, че Б. М., под въздействието на наркотични вещества, проявява особена агресия и възпитава домашния си любимец в агресия към хора, бездомни животни и домашни любимци. Предвид изложените в писмото факти и поради това че Б. М. е непълнолетен, пристъпили към изготвяне на разпореждане за отнемане в полза на държавата на кучето. Счели, че действията, с които дресира кучето – към агресия срещу хора и животни, са основание за връчване на това разпореждане. Със сигналите, цитирани в писмото на Първо РУ, св.И. се запознал впоследствие. Били му предоставени няколко дни по-късно. Първоначално провел само разговор със служителите на Първо РУ, които го уверили, че информацията и доказателствата са предадени на Районна прокуратура – Варна и срещу лицето се води досъдебно производство. Св.И. не е разговарял с представител на прокуратурата, а само с представител на полицията, като поискал и съдействие, т.к. в писмото се сочело, че лицето е агресивно. На 20.03.2024г. с представители на полицията посетили адреса, на който живее М. и отглежда кучето. По молба на М. изчакали баща му и след като той дошъл, връчили разпореждането и на двамата. Тъй като отказали да го подпишат, отказът им бил удостоверен с подписите на двама свидетели. Разпореждането било предоставено на Х. М., като и двамата проявили желание да качат сами кучето в специализираното превозно средство на приюта, чийто представител също присъствал на отнемането. Св.И. заявява, че е преценил спешността на ситуацията по данните в писмото на полицията и искането за спешни действия. Когато посетили адреса, кучето не било агресивно, но тъй като самият собственик го възпитавал към агресия, явно действало по негова команда. Св.И. посочва и че в ОДБХ-Варна не са образували административнонаказателно производство срещу лицето и не са налагали административно наказание.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на оспорването:

Видно от паспорт на домашен любимец № ***/23.05.2022г., жалбоподателят Х. М. Х. се легитимира като собственик на куче с име „Д,“, порода „Малиноа“ (Белгийска овчарка) с ел.ид. № ***. В качеството на собственик на кучето, М. подал пред Дирекция „Местни данъци“ - Варна декларация по чл.117 ЗМДТ с вх.№ ***/07.03.2024г. и в тази връзка от Община - Варна му е издадено Удостоверение за притежаване на домашен любимец Серия **, № **/2024г.

Паспортът на домашен любимец е официален идентификационен документ по смисъла на чл.11б от Наредба № 6/08.10.2013г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система /ИИС/ на БАБХ. В този смисъл паспорт № ***/23.05.2022г. е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно вписаните в него обстоятелства, в т.ч. и за собственика на домашния любимец.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав преценява, че паспорт № ***/23.05.2022г., декларация по чл.117 ЗМДТ с вх.№ ***/07.03.2024г. и Удостоверение за притежаване на домашен любимец Серия **, № **/2024г., обосновават по безспорен и категоричен начин наличието за жалбоподателя на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на Разпореждане № 1/20.03.2024г. на директора на ОДБХ-Варна, доколкото със същото е разпоредено отнемането в полза на държавата на кучето, чийто собственик според идентификационния документ – паспорт на домашен любимец, е именно жалбоподателят.

Обстоятелството, че като собственик на кучето в Интегрираната информационна система на БАБХ е посочено друго лице - синът на жалбоподателя Б. Х. М., не изключва правния интерес на лицето, посочено като собственик в идентификационния документ на чл.11б от Наредба № 6/08.10.2013г. Още повече че в представеното по делото извлечение от ИИС, като основание за регистрация на кучето е посочен именно паспорт № ***/23.05.20022г.

Представеният от жалбоподателя заверен препис от паспорт на домашен любимец, представен на предходен етап и пред Дирекция „Местни данъци“ – Варна като приложение към декларацията по чл.117 ЗМДТ, не е оспорен от ответната страна. Въпреки предоставената възможност с Определение № 3106/26.03.2024г., ответникът не е представил доказателства за това, въз основа на какъв документ като собственик на куче с маркер *** в ИИС на БАБХ е вписан Б. Х. М..

Без съмнение обжалваното разпореждане засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и срещу годен за обжалване административен акт. Жалбата е подадена и в срока по чл.149, ал.1 АПК (разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 20.03.2024г., а жалбата до съда е подадена на 25.03.2024г.), поради което се преценява от съда като ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното разпореждане е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, и при превратно упражняване на власт, поради което е нищожно.

Съображенията на съда са следните:

Защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване, са регламентирани в ЗЗЖ. Съгласно чл.1, ал.1 ЗЗЖ, защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености. От друга страна изискванията за защита и хуманно отношение към животните са регламентирани в Раздел І от Глава седма на ЗВМД.

По отношение на домашните или опитомените животни, които се отглеждат в домакинство и попадат в дефиницията „животни-компаньони“ по смисъла на чл.§ 1, т.9 ДР ЗЗЖ, разпоредбата на чл.33 ЗЗЖ въвежда задължение за техните собственици, да ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по ЗВМД.

Разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗЗЖ задължава собствениците на животни-компаньони, да вземат мерки да не допускат животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Според чл.35, ал.2 ЗЗЖ, собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни, а според ал.3 на с.р., собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.

Редът, начинът и условията за отглеждане на животните-компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, са регламентирани с Наредба № 39 от 01.12.2008г. издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.19 ЗЗЖ, обн., ДВ, бр. 1 от 6.01.2009 г.

С разпоредбата на чл.7, т.1, буква г) от Наредбата, е въведено задължение за всеки, който отглежда или се грижи за животно-компаньон, да осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди според вида и породата му, в т.ч. да отглежда животното при условия и по начин, които не формират агресивно поведение.

Така цитираната правна уредба е приета в изпълнение на поетите от Република България задължения да осигури ефективното прилагане на Европейската конвенция за защита на животните компаньони, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 15.04.2004г. – ДВ, бр.34 от 27.04.2004г.

Според преамбюла на Конвенцията, човек е длъжен морално да уважава всички живи същества, и осъзнавайки, че животните компаньони са в специални отношения с него.

Така в ЗВМД и ЗЗЖ са въведени редица забрани за нехуманно и жестоко отношение към животните, нарушаването на които е скрепено с административнонаказателна отговорност, а в определени случаи – чл.325а, чл.325б и чл.325в от Наказателния кодекс, се считат и за престъпление.

С разпоредбата на чл.151, т.3 ЗВМД е въведена забрана за насъскване на животни едно срещу друго, като за нарушаване на тази забрана разпоредбата на чл.422, ал.1 ЗВМД предвижда налагането на глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000лв. Съгласно ал.4 на с.р., в случаите по ал.1 животното може да се отнеме в полза на държавата.

С разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗЗЖ е въведена забрана за проявата на жестокост към животните, като според ал.2, т.2 от с.р., за жестокост се смятат действия по чл.151 ЗВМД, а според т.4 - за жестокост се смята увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора.

За проява на жестокост към животно по смисъла на чл.7, разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗЗЖ, предвижда налагането на глоба от 500 до 1000лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл.62, ал.2 ЗЗЖ, в случаите по чл.7, ал.2, т.2 се прилага разпоредбата на чл.422 от ЗВМД, а според ал.3, в случаите по ал.1 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Както бе посочено по-горе, случаите, в които проявата на жестокост към животно се считат за престъпления са регламентирани в чл.325а НК (който организира или участва в провеждането на боеве с животни, отглежда, третира или предоставя животни за боеве), чл.325б (който прояви жестокост към гръбначно животно и му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане) и чл.325в (който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка повреда, или смърт на човек). В случаите по чл.325а, ал.1 НК, на основание чл.53, ал.1, буква а) НК, кучето, причинило увреждането, се отнема в полза на държавата.

Съгласно чл.76, ал.4 ЗЗЖ, при отнемане на животно в полза на държавата то се настанява временно в някое от специално определени за тази цел места или се пуска на свобода в съответствие с разпоредбите на ЗВМД.

За животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните, разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 ЗВМД предвижда прилагането на ефтаназия.

Съгласно чл.59 ЗЗЖ, контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Българска агенция по безопасност на храните. Съгласно чл.70, ал.1 ЗЗЖ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните, съответните служители на Министерството на околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по горите или инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице, съобразно тяхната компетентност. Наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните, регионалните инспекции по околната среда и водите или кмета на съответната община – чл.70, ал.3.

Съгласно чл.472, ал.1 ЗВМД, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл.426, 426а, 426б, 428 и 429. Според ал.2 на с.р., наказателните постановления за нарушения по ал.1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението.

В конкретния случай Разпореждане № 1/20.03.2024г. е издадено от директора на ОДБХ - Варна за нарушение на чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ (увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора) и чл.151, т.3 ЗВМД (насъскването на животни едно срещу друго) и на основание чл.422, ал.4 ЗВМД, и чл.62, ал.3 ЗЗЖ.

От една страна в разпореждането е допуснато смесване на хипотези и на състави на административни нарушения по ЗВМД и ЗЗЖ, т.к. нарушаването на забрана по чл.151 се санкционира на основание чл.422, ал.1 ЗВМД, а проявата на жестокост към животно по смисъла на чл.7 ЗЗЖ, се санкционира на основание чл.62, ал.1 ЗЗЖ. Препратката в чл.62, ал.2 към разпоредбата на чл.422 ЗВМД е изрична и само за случаите по чл.7, ал.2, т.2 ЗЗЖ – когато жестокостта се изразява в извършване на действия по чл.151 ЗВМД, но в случая е прието противоправно поведение по чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ – увеличаване агресивността на животното чрез обучение в агресивност, която хипотеза попада в обхвата на общата разпоредба по чл.62, ал.1 ЗЗЖ. Едновременното цитиране и на двете разпоредби – на чл.151, т.3 ЗВМД и на чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ, некоректно внушава наличието на хипотезата на чл.62, ал.2 ЗЗЖ, при която проявата на жестокост се изразява в нарушаването на забрана по чл.151 ЗВМД, но обучението на животно в агресивност към други животни и хора е въздигнато като самостоятелна хипотеза на проява на жестокост, чиито състав не се покрива от нарушаване на забраната по чл.151, т.3 ЗВМД.

Независимо че по двата закона контролът се осъществява от органите на БАБХ, смесването на хипотезите, в които се постановява отнемането на животното в полза на държавата, води до пълна неяснота на волята на административния орган за това какво противоправно поведение е приел за извършено и по кой ред се постановява отнемането на животното.

Това нарушение е особено съществено и поради това че обжалваното разпореждане не съдържа никакви мотиви, освен бланкетна препратка към постъпилото от Първо РУ писмо изх.№ ***/19.03.2024г.

Противно на застъпеното от ответника становище, това писмо не може да се интерпретира като доказващо нарушения на разпоредбите на чл.151, т.3 ЗВМД и/или чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ, тъй като същото съдържа само информация за постъпили сигнали, касаещи агресивно поведение на кучето, отглеждано от Б. М., за съставените срещу последния 2 бр. АУАН за нарушения на чл.172, ал.2 и чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД, за действия на лицето, сочещи на престъпление по чл.325в НК и за образувано срещу него досъдебно производство за престъпление по чл.355, ал.1 НК – което не е ясно какво отношение има към случая.

Както е видно от приложеното по преписката Уведомление с вх. № ЗЖ-***/20.03.2024г. от д-р. И., н-к отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Варна до директора на ОДБХ – Варна, и както се установява от показанията на д-р. И. при разпита му в с.з. на 23.04.2024г., обжалваното разпореждане е издадено единствено на основание уведомителното писмо на Първо РУ, без да е извършена каквато и да било самостоятелна и независима проверка по случая. Св.И. изрично посочва, че се е запознал със сигналите на граждани впоследствие, след издаване на обжалваното разпореждане.

Същественото в случая обаче е обстоятелството, че отнемането на животно – както в хипотезата на чл.62, ал.3 ЗЗЖ, така и в хипотезата на чл.422, ал.4 ЗВМД, като мярка на закрила може да се приложи само в случаите на нарушения по чл.151 ЗВМД и на чл.7 ЗЗЖ доказани в рамките на надлежно проведено административнонаказателно производство. Този извод недвусмислено следва от систематичното място на разпоредбите на чл.62, ал.3 ЗЗЖ и чл.422, ал.4 ЗВМД, които са административнонаказателни и следва да се тълкуват и прилагат в контекста и във връзка с разпоредбите на чл.62, ал.1 ЗЗЖ и чл.422, ал.1 ЗВМД, които предвиждат налагането на глоба за всяко лице, което прояви жестокост към животно по смисъла на чл.7 ЗВМД, респ. наруши забрана по чл.151 ЗВМД.

Изрично ответната страна признава в становището си С.д. № 4287/25.03.2024г., че за посочените нарушения не са съставяни АУАН и НП. Този факт се потвърждава и показанията на св.И., който заявява, че действията по отнемане на животното били предприети по спешност, че не е образувано административнонаказателно производство и не е налагано административно наказание.

Противно на становището на ответника, отнемането на кучето в хипотезите на чл.62, ал.3 ЗЗЖ и на чл.422, ал.3 ЗВМД не е и няма характер на принудителна административна мярка.

Съгласно чл.22 ЗАНН, принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ – чл.23 ЗАНН.

Принудителните административни мерки по ЗЗЖ са регламентирани в Раздел II от закона – чл.72 - чл.78 ЗЗЖ, които не предвиждат ред и условия за отнемане на животни в полза на държавата. Такава мярка е временното настаняване в приют по чл.76, ал.4 ЗЗЖ, но прилагането й е обусловено от влязъл в сила акт, с който се постановява отнемането на животното – наказателно постановление по чл.62, ал.1 ЗЗЖ и на чл.422, ал.1 ЗВМД или присъда, с която е наложено наказание по чл.53, ал.1, буква а) НК. Извън хипотезата на чл.76, ал.4 ЗЗЖ, временното настаняване в приют се извършва в хипотезите на чл.16 от закона – факти за наличието на които в случая не се извеждат.

Принудителна административна мярка във връзка с нарушения но чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ и чл.151, т.3 ЗВМД, не е предвидена и в ЗВМД. Принудителни административни мерки са били предвидени при упражняването на държавен ветеринарно-санитарен контрол, като целият раздел II от Глава девета на закона е отменен с ДВ, бр.51 от 2020г., в сила от 20.06.2020г.

Отделно, от приложените по делото уведомителни писма до директора на ОДБХ – Варна от Първо РУ и Второ РУ при ОДМВР – Варна, може да се обоснове извод, че действията на Б. Х. М. – че възпитава кучето в агресивно поведение към хора и животни, евентуално сочат на престъпление по чл.325в НК, за каквото обаче няма данни към момента на издаване на обжалваното разпореждане да е образувано досъдебно производство, респ. да е постановена присъда, с която на основание чл.53, ал.1, буква а) НК да е постановено отнемане на кучето в полза на държавата.

След като в случая нито има образувано административнонаказателно производство за нарушения на чл.155, т.3 ЗВМД или по чл.7 ЗЗЖ, респ. влязло в сила наказателно постановление, нито има влязла в сила присъда по чл.325в НК или дори образувано досъдебно производство за това престъпление, като е издал разпореждане за отнемане на кучето и настаняването му в приют, директорът на ОДБХ – Варна, е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, при неправилно тълкуване и прилагане на закона и пълна липса на основания за това.

Административният орган не може да действа извън правомощията си, установени от закона – чл.4, ал.1 АПК. Разпоредбата на чл.4, ал.2 АПК от друга страна изисква актовете да се издават за целите на закона, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт и е основание по чл.146, т.5 АПК обжалваното разпореждане да се прогласи за нищожно.

Независимо от изхода на спора, разноски за жалбоподателя не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА по жалбата на Х. М. Х., [ЕГН], гр.Варна, ЗА НИЩОЖНО Разпореждане № 1/20.03.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Варна, с което за нарушение на чл.151, т.3 ЗВМД и чл.7, ал.2, т.4 ЗЗЖ, на основание чл.422, ал.4 ЗВМД и чл.62, ал.3 ЗЗЖ, вр. с писмо изх.№ ***/19.03.2024г. на ОДМВР - Варна, е разпоредено отнемане в полза на държавата и предаване за временно отглеждане в регистриран животновъден обект с рег. № ****, находящ се в [населено място], общ.Варна, на 1бр. куче - Белгийска овчарка с електронен идентификатор - ***.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!