№ 47
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501815 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба подадена от И. Г. Ш., с ЕГН
**********, от село З., община Б., област Пловдив, ул. ***, чрез
пълномощника й по делото адвокат В. Б., против Решение №90/23.03.2023г.
постановено по гр.д.№204/2021г. по описа на РС-Карлово , с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателката иск за осъждането на П. Г. П., с
ЕГН **********, от град Карлово, област Пловдив ул. ***, да й заплати:
сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за преживените от нея
болки и страдания, в резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произшествие „счупване (фрактура) на долния край на хумеруса
и раменния пояс“; сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за
преживените от нея болки и страдания, резултат от причинената й телесна
повреда от пътно - транспортно произшествие „мозъчно сътресение“, сумата
от 500 лева , представляваща обезщетение за преживените от нея болки и
страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно
произшествие „контузия на главата“, сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от
1
причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произшествие „ставна
болка, навяхване на лявата част на раменния пояс“, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на настъпване на пътно - транспортното
произшествие на 30.09.2019 г. до окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата П. Г. П. с ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адвокат Д. Р., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Третото лице – помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, не изразява становище по въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от И. Г. Ш., с
ЕГН **********, против П. Г. П., с ЕГН:**********, иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7500 лева- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на причинените й на
30.09.2019г. от ответницата телесни увреждания, изразяващи се в счупване
(фрактура) на долния край на хумеруса и раменния пояс; мозъчно сътресение;
контузия на главата; ставна болка, навяхване на лявата част на раменния пояс.
В исковата молба ищцата твърди, че на 30.09.2019 г. е настъпило
ПТП по вина на ответницата, в резултат на което са й били причинени
посочените телесни увреждания. Към датата на настъпване на процесното
2
ПТП виновният водач е имал сключен валиден договор за риска "Гражданска
отговорност" с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. На 25.01.2020г.
застрахователното дружество изплатило на ищцата частично обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер от 190 000 лева, поради
което моли съда да осъди прекия причинител на вредите да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 7500 лева , ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В писмения си отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на исковата претенция, като твърди, че с изплатеното от
застрахователното дружество обезщетение в размер от 19 000 лева, ищцата е
напълно репарирана за претърпените от нея неимуществени вреди от
станалото на 30.09.2019г. по вина на ответника ПТП. По искане на ответната
страна с определение на съда от 05.03.2021г. като трето лице-помагач е
конституирано и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* и
приет за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност
обратен иск от П. Г. П., с ЕГН ********** против третото лице-помагач
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на
последното да заплати на ответницата сумата от 7500 лева, ведно със
законната лихва начиная от 30.09.2019г.
В писмения си отговор третото лице – помагач оспорва предявения
обратен иск, като твърди , че във връзка с реализираното по вина на
ответника на 30.09.2019г. ПТП, е изплатило на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер от 19000 лева на
основание сключено на 28.05.2020г. между страните споразумение, което е
достатъчно да компенсира претърпените от нея болки и страдания и всички
негативни усещания и неблагоприятни промени настъпили в личния й
живот.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск. В мотивите на своето решение изцяло се е позовал на
тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. по т. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, с което е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от
делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по
задължителната застраховка по риска "Гражданска отговорност" на
автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият
3
е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. Посочил е, че ищцата
е сключила извънсъдебно споразумение със застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с
което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по
тълкуването на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК- т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съобрази
следното:
С влязло в законна сила на 19.06.2020 г. Решение № 68 от 03.06.2020
г. по НАХД № 156/2020 г. по описа на РС-Карлово, ответницата е била
призната за виновна в това, че на 30.09.2019г. в град Карлово , при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота
CHR“ с регистрационен номер *** е нарушила правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда –
закрито счупване на долния край на лявата раменна кост с разместване на
счупените костни фрагменти, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник на И. Г. Ш., с ЕГН ********** - престъпление по
чл.343, ал.1, буква „Б“, пр. ІІ-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78А, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК с влязлото в сила решение
на наказателния съд, по задължителен за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието –
4
причинената от ответника средна телесна повреда на ищеца,
противоправността на деянието, осъществяващо състав на престъпление и
вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд,
защото са задължителни за него.
По делото както в исковата молба, така и по време на целия процес
ищцата изрично поддържа, че е сключила споразумение със застрахователя
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител на вредата, по силата на което е получила доброволно изплащане
на обезщетения за причинените й неимуществени вреди в размер на 19 000
лева. От съдържанието на така сключеното на 28.05.2020г. споразумение се
установява, че ищцата е изразила изрична воля, че всички вреди, които са й
причинени от ПТП, са удовлетворени напълно с получаването на сумата от 19
000 лв., както и че за в бъдеще няма да има претенции във връзка с това както
към застрахователя, така и към виновния водач. От приложеното и
неоспорено преводно нареждане от дата: 02.06.2020г. се установява, че „ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е извършило превод на сумата в размер от
19 000 лв. по банковата сметка на пълномощника на ищцата, съгласно
изрично постигнатото за това съгласие между страните.
С тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. по т. дело № 1/2016 г. на
ОСГТК на ВКС е прието разрешението, че при сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са
постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на
същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл.432, ал.1
от КЗ , така и от делинквента по чл.45 и сл. от ЗЗД . Валидно сключеното
споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието
за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с
изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното
споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
5
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на
застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер
претенцията на пострадалия против делинквента по чл.45 и сл. от ЗЗД се
явява неоснователна.
В посоченото тълкувателно решение е прието, че увреденото лице
може да получи обезщетение само за вредите, които са останали
неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на
споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато
споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по
сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е
недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за
разликата между полученото обезщетение до размера на действително
претърпените вреди.
В процесния случай в подписаното на 28.05.2020г. от застрахователя
и увреденото лице извънсъдебно споразумение, е намерила израз ясната и
ненуждаеща се от тълкуване воля на страните за изплащане на обезщетение за
вредите от ПТП, настъпило на 30.09.2019 г., причинени на пострадалата,
както и изричното съгласие последната да бъде обезщетена напълно с
изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението – 19
000 лв. Постигнатото споразумение разкрива волята за уреждане на
възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди
от непозволеното увреждане и удостоверява изплащането от застрахователя
на уговореното обезщетение, които имат значение за погасяване както на
деликтното, така и на прякото право на увредения срещу застрахователя.
Касае се до валидно споразумение за репариране на всички вреди в резултат
на причиненото виновно ПТП. Ищцата не релевира доводи за опорочаване на
волята й по споразумението, съответно за недействителност на същото.
Липсват и въведени от ищцата твърдения неимуществените вреди, за които
претендира обезщетение от делинквента, да са различни от тези, предмет на
споразумението. Извод за новонастъпили неимуществени вреди – проявили се
след датата на подписване на споразумението /28.05.2020 г. /, които да са
следствие от процесното ПТП, е изключен и с оглед заключенията на
приетите по делото две единични и тройната съдебно-медицински
експертизи, които са категорични и еднопосочни в изводите си , че в
6
резултат на настъпило на 30.09.2019 г. ПТП, ищцата е претърпяла единствено
закрито счупване на долния край на лявата раменна кост с разместване на
счупените костни фрагменти, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник за срок от около 4 месеца, като общият лечебен и
възстановителен период е протекъл за около 4 месеца, без да са настъпили
усложнения за здравословното състояние на пострадалата. И петимата
експерти са категорични в генералния си извод, че при процесното ПТП на
ищцата не е било причинено „мозъчно сътресение“, „контузия на главата“,
или пък „ставна болка, навяхване на лявата част на раменния пояс“, каквито
твърдения са изложени от пострадалата в исковата й молба. Следователно не
е налице необезщетена вреда, извън предмета на споразумението и не се касае
за други по вид или новонастъпили вреди.
Следователно сключеното на 28.05.2020г. от застрахователя и
увреденото лице извънсъдебно споразумение и изплащане от застрахователя
на обезщетение на пострадалата в размер от 19000 лева погасява
отговорността на делинквента по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
над уговореното със споразумението и изплатено въз основа на него от
застрахователя.
При съобразяване на посочените релевантни обстоятелства се налага
извод, че предявеният по делото иск от пострадалата по чл.45,ал.1 от ЗЗД
против делинкветна за репариране на причинените неимущуствени вреди в
размер от 7500 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като
неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция по
чл.84,ал.3 от ЗЗД.
С оглед отхвърляне на главния иск съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност обратен иск от П. Г. П., с ЕГН
********** против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********.
При този изход на правния спор въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата П. Г. П. направените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №90/23.03.2023г. постановено по гр.д.
№204/2021г. по описа на РС-Карлово, III гр. състав.
ОСЪЖДА И. Г. Ш., с ЕГН **********, да заплати на П. Г. П., с ЕГН
**********, сумата от 500 лева- разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8