МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 8 постановена на 11.04.2017 г.
ПО НОХД № 296/ 2016г. по описа на Районен Съд – Г.
Обвинението е
против подсъдимия С.И.Г. с ЕГН: **********, роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан,
за това, че на 11.04.2016г. в гр.Г.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “БМВ” с рег.№ ***********,
без съответно свидетелство за управление на МПС - в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с Наказателно постановление №***************
на Началника на РУП-Г., влязло в сила на 05.02.2016г., за управление на МПС,
без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Производството по
делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.
В хода на
съдебното следствие РП-Г. се представлява от прокурор Т.Асенов, който в хода на
съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия, обвинение, приемайки
след анализ на събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал,
че той е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен. Представителят на държавното обвинение
пледира по отношение подсъдимия Г., съдът да
наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от около 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият С.Г. заявява,
че разбира обвинението, не се признава за виновен по него, дава обяснения. В
последната си дума подсъдимият Г. заявява, че полицейските
служители не са могли да разпознаят кой управлява лекия автомобил поради
голямото разстояние.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събрания по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.И.Г.
е правоспособен водач от 09.12.1997г., с придобити категории „С“, „М“, „В“,
„АМ“ и „ТКТ“. Свидетелството му за управление на МПС е подновено на
27.08.2008г. и е валидно до 2018г.
Със ЗППАМ №*************** на ОД МВР – С.З.,
свидетелството за управление на МПС на подс.С.Г. е отнето и иззето поради
отнемане на всички контролни точки. С Наказателно постановление №*****************
на Началника на РУ-Г., влязло в сила на 05.02.2016г., С.Г. е наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство.
На
11.04.2016г. в около 13.30 часа свидетелите Г.Д.К. и А.Н.К. ***, във връзка с
изпълнение на служебните си задължения извършвали обход по ул. „Х.Б.“ в гр.Г..
По време на обхода забелязали, че в зоната на кръстовището на посочената улица
с бул.„Р.“ се движи лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ********. Полицейските
служители – св.А.К. и св.Г.К. знаели, че този автомобил е собственост на
подс.С.Г.. На двамата свидетели било известно обстоятелството, че
свидетелството за управление на МПС на подс.Г. е отнето и той е неправоспособен
водач на МПС, поради което те винаги, когато забелязвали въпросния автомобил да
се движи, го спирали за проверка, за да установят кой го управлява. На
11.04.2016г. видели автомобила „БМВ“ с рег.№ *********, който се движел срещу
техния автомобил. Полицейските служители били на разстояние от около 50 метра от движещата се
срещу тях кола и забелязали, че автомобилът, преди да се размине с техния
автомобил, завила вдясно по ул.”Ч..” Св.Г.К. и А.К. разпознали подс.Г. като
водач на автомобила и решили да го спрат и да му съставят АУАН за това, че
управлява МПС без свидетелство за управление. Свидетелите Г. К. и А. К. го
последвали със служебния автомобил – джип „Лада Нива”, но не успели да го
настигнат. Те изгубили от поглед автомобила „БМВ“ с рег.№ ********* и
преустановили следването му. След около един час свидетелите Г. К. и А. К.
установили, че автомобилът на обвиняемия е паркиран пред автосервиз, разположен
на ул. „М.“ в гр.Г., а самият подсъдим се намира в автосервиза. Св.А.К. и Г.К.,
без да задават въпроси на подс.С.Г. му връчили призовка да се яви на следващия
ден в РУ-Г., за да му бъде съставен АУАН.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа установка съдът приема за установена от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства - Справка за съдимост с
рег.№ *********, издадена от БС при РС-Г.; Възражение от С.И.Г. с вх.№ ***********
до Началника на РУП-Г.; Писмо с рег.№ *********** постъпилото от Началника на РУП-Г.,
ведно със заверени копия от писмени документи, а именно: Докладна записка с
рег.№ ************** на мл.ПИ А.К. *** до Началника на РУП-Г.; АУАН № ***********; Писмо с рег.№ ************ на Началника на РУП-Г.
до С.И.Г.; Възражение с рег.№ ************* от С.И.Г. ***; Наказателно постановление
№ ***************; АУАН № ****************; Справка с УРИ: ************ относно
извършена проверка по възражение УРИ: *********** по описа на РУП-Г. по АУАН № ************
от Т.Г. ИФЗ Н-к гр.“ОП“ при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.; Възражение от С.И.Г.
против Акт № ************ до Началника на РУП-Г. и Докладна записка относно
възражение за съставен АУАН № *********** против С.И.Г. ***, ведно с призовка;
Постановление за образуване на досъдебно производство с № ************** на РП-Г.; Докладна записка с
рег.№ ************** относно извършена проверка по съставен АУАН по чл.150 от ЗДвП от Г.Й. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.;
АУАН № ***********; Докладна
записка с рег.№ ************* от мл.ПИ „ТП“ А.К. *** до Началника на РУП-Г.;
Справка за нарушител/водач; Карта състояние на наказателно производство;
Справка за съдимост с рег.№ ******* на С.И.Г.,***; Искане за изготвяне на
справка за съдимост с рег.№ ************** на Началника на РУП-Г. до БС при РС-Г.;
заверено копие от АУАН № ***********;
заверено копие от Наказателно постановление № ************; Писмо с рег.№ *********** на отг.по разсл.Д.Д.
при РУП-Г. до РП-Г.; Протокол за разпит на свидетел – 6 /шест/ броя;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение;
Протокол за разпит на обвиняем;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С.И.Г.;
Протокол за предявяване на разследване – 2 /два/ броя и заключително мнение, а
така също и от гласните – обясненията на подсъдимия С.Г. и показанията на
свидетелите Г.Д.К., А.Н.К., Д.Ж.Д., И.Г.Д., П.Х.С., Ж.К.П., Д.К.Н..
Безспорно по делото са налице две взаимно изключващи се версии по
отношение на въпроса кой е управлявал моторното превозно средство. Събраните
доказателства също са противоречиви, като едните са в подкрепа на обвинението,
а другите са относими към позицията на подсъдимия, че на инкриминираната дата
превозното средство не е било управлявано от него. Наличието на тези
противоречиви доказателствени средства налага и едно по-задълбочено изследване
и то не изолирано, а в тяхната съвкупност, като се отчитат безспорно и съществуващите
противоречия и неточности в показанията на всеки един от свидетелите,
обслужващи двете тези - на обвинението и на защитата.
При анализа на
гласните доказателствени средства, съдът установи, че същите, условно, могат да
бъдат разделени в три групи. В първата група попадат показанията на св.А.К. и
св.Г.К.. Във втората група попадат показанията на св.И.Д., П.С., Ж.П. и Д.Н.. В
третата група попадат показанията на св.Д.Д..
Признака,
по който се оформиха отделните три групи е начина на непосредствено възприятие
от отделните свидетели на факти и обстоятелства, относими към предмета на
делото. Първата група гласни доказателствени средства е носител на информация,
досежно конкретните действия на полицейските служители при установяване на
деянието. Втората група гласни доказателствени средства са насочени към управлението
на лекия автомобил БМВ на 11.04.2016г. и действията на подсъдимия. Що се отнася
до третата група гласни доказателствени средства, то те са насочени по-скоро
към изясняване действията на полицейските служители при съставянето на АУАН на
подсъдимия.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на св.А.К. и св.Г.К. относно
обстоятелството, че на 11.04.2016г. подсъдимият С.Г. е управлявал лек автомобил
с рег.№ **********. Показанията им са противоречиви, нелогични и не
кореспондират нито помежду си, нито с останалите писмени и гласни доказателства.
Противоречия се констатираха при описание на разстоянието, от което са
забелязали, че лекия автомобил е управляван от подс.Г.. св.Г.К. обясни, че са
видели водача на лекия автомобил от 50 метра, докато св.А.К. определи разстоянието на
3-4 метра.
Обективно невъзможно е да има толкова голямо разминаване на разстоянието от
което са възприели лицето на шофьора, тъй като и двамата полицейски служители
са били заедно – един до друг в служебния си автомобил и са видели как
автомобила, движещ се срещу тях, прави десен завой – обективно невъзможно е
единия свидетел да е видял лекия автомобил БМВ на 3-4 метра, след което той да
завие, а другия да твърди, че това се е случило на разстояние от 50 метра. Следва да се има
предвид, че разстояние от 50
метра е доста голямо за разпознаване с категоричност на
лице при движещ се автомобил.
Изключително
нелогични са и действията на св.А.К. след установяване на лекия автомобил - около
един час по – късно и откриването на подс.Г. на работното му място. Вместо да
попита подсъдимия, когото явно познава добре във връзка с изпълнение на
служебните си задължения, защо един час по-рано не е спрял за проверка и са го
преследвали из гр.Г., свидетеля обясни, че нищо не му е казал, само са му
връчили призовка за явяване в РУП-Г. на следващия ден за съставяне на АУАН.
Св.Г.К., пък твърди, че при връчване на призовката са го попитали защо не е
спрял за проверка, а подсъдимия е отговорил, че не е карал колата.
Св.Г.К.
обясни, че след като са преследвали автомобила са прегледали камерите за
видеонаблюдение, разположени из гр.Г., но не са могли да разпознаят кой е
шофирал лекия автомобил, а само са установили в каква посока се е отправил –
към с.А.. Св.А.К., пък зави, че не си спомня да са гледали камери.
Гореописаните
неточности и противоречия, липсата на твърда логика в последващите им действия
разколебават съда да приеме с категоричност показанията им относно
обстоятелството, че са видели, именно, подсъдимия Г. да управлява на посочената
дата лекия автомобил. Анализът на свидетелските им показания, съпоставени с
тези на св.Н. и св.Д. относно многократните /всъщност винаги, когато го
забележат/ проверки на точно този лек автомобил, сочат на неоправдан стремеж да
бъде установен точно подсъдимия като лице, което го управлява.
Съдът подложи на анализ и обсъди показанията на втората
група свидетели – И.Д., П.С., Ж.П. и Д.Н..
Относно показанията на св.И.Д. и Д.Н., съдът взе предвид
близките им родствени връзки с подсъдимия, навеждащи на извод за евентуална
заинтересованост от изхода на делото. Съдът кредитира с доверие показанията на
тези свидетели, тъй като те са непротиворечиви, логични, взаимно подкрепящи се
и кореспондират с останалите събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Св.И.Д. обясни, че на въпросната дата 11.04.2016г. в около
13.00 часа той лично е управлявал лекия автомобил БМВ с рег.№ ********** и е ходил из магазини в за покупки. Св.Д. обясни, че е видял
полицейски автомобил, преди да завие по ул.”Ч.”, но не е видял да го преследват
и да искат да го спрат.
Св.Д.Н. обясни, че тя също е управлявала лекия автомобил
БМВ с рег.№ ************* между 13.00 и 14.00 часа, но след св.Д.. Св.Д.Н.
обясни, че е ходила до автосервиза, където работи подс.Г. – за да му занесе
храна за обед и е останала там и е присъствала, когато са дошли полицейските
служители, за да го търсят.
Показанията им
са последователни, логични, непротиворечиви и съдът ги кредитира с доверие.
Относно показанията на св. П.С., Ж.П., дадени в с.з., съдът
прецени, че те не са носители на някаква особено конкретна информация по случая
от 11.04.2016г. Св.С. и св.П. – приятели на подсъдимия потвърдиха, че през
целия ден подс.Г. е бил в сервиза и не е управлявал лекия автомобил БМВ, но не
можаха да дадат отговор на въпроса за коя, именно, дата се отнасят показанията
им. Св.С. и св.П. обясниха, че е имало няколко случая, през пролетта на 2016г.
при които полицейски служители са търсили подс.Г. в автосервиза, но не помнят
дати и подробности. Ето защо съдът не цени с доверие твърденията им относно
обстоятелството подс.Г. управлявал ли е лекия автомобил на 11.04.2016г.
При анализа на втората група свидетелски показания – на И.Д.,
П.С., Ж.П. и Д.Н., следва да бъде отчетен факта, че и четиримата свидетели бяха
изключително категорични и подробни за наличието на отношения между
полицейските служители и подсъдимия. Св.Д. и св.Н. обясниха, че при
управлението на лекия автомобил БМВ с рег.№ ******** непрестанно са били
спирани за проверки от служители на РУП-Г., които са обяснили, че спират колата,
за да видят дали не я управлява подсъдимия С.Г.. Този факт бе потвърден, но не
и обяснен от св.А.К. и Г.К..
Съдът взе предвид и обсъди и показанията на третата група свидетелски показания – тези на
полицейския служител св. Д.Д...
Както бе посочено
по-горе този свидетел не е очевидец на събитията на 11.04.2016г. а единствено
на факта, че на 14.04.2016г. е съставил АУАН против подс.Г. за нарушение по
чл.150 от ЗДвП – за това, че на посочената дата е управлявал л.а. БМВ с рег.№ ********** без да притежава СУМПС. Св.Д. обясни, че той
не е установил нарушението, а е съставил АУАН по показанията на колегите си.
Съдът кредитира с
доверие показанията му, тъй като въпреки своята краткост те са логични и
кореспондират със събраните писмени доказателства.
На следващо място,
съдът обсъди и обясненията на подсъдимия С.Г., отчитайки обстоятелството, че
същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение – както и когато намери за нужно. Затова
достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване
следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията на подс.Г. в настоящия случай изцяло са
насочени към отричане на извършване на деянието. Подс. Г. заяви, че не е
извършвал престъплението, в което е обвинен и на 11.04.2016г. не е управлявал
лек автомобил. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия Г. в насока отричане
извършване на деянието, не се явяват изолирани от останалите писмени и гласни
доказателства по делото и се подкрепят от тях. Въпреки защитната позиция, съдът
не счете, че следва да не кредитира показанията му. Обясненията му
кореспондират с показанията на св.Д. и св.Н..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За съставомерността на престъпния състав по чл.343в, ал.2 от НК се изисква да са налице
обективните признаци: деецът да е санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без свидетелство за правоуправление и преди
изтичането на едногодишния срок от наказването му по административен ред,
деецът да управлява МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за
правоуправление.
В случая,
безспорно е налице първия от обективните признаци – свидетелството за
управление на МПС на подс.С.Г. е отнето и иззето поради отнемане на всички
контролни точки със ЗППАМ №*********** на ОД МВР – С.З.. С Наказателно Постановление
№***************** на Началника на РУ-Г., влязло в сила на 05.02.2016г., подс.С.Г.
е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство.
Съдът счита, че
при анализ и преценка на събрания доказателствен материал не може по един
категоричен и несъмнен начин да се достигне до извода, че подсъдимият С.И.Г. с ЕГН ********** е автор на деянието, в което
е обвинен. И понеже разпоредбата на чл.303, ал.1 от НК не позволява присъдата
да почива само на предположения, а от събрания доказателствен материал съдът не
може да направи обоснован извод относно това, че именно подсъдимият С.Г. е
осъществил деянието, предмет на обвинителния акт, то на основание чл.304 от НПК
съдът счете за единствено законосъобразно да го признае за невинен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2 от НК.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен Съдия:………………………
/ Хр. А. /